"Комично" го определям сега, след оценката на щетите (които се изразяват в една черта от пластмаса на вратата). Но имаше потенциал за голяма беля.
Седя си първа кола на червен светофар на Сливница, вдясно от мен друга кола. Насреща същата конфигурация, само че имаше и един моторист, застанал на разделителната линия до колите.
Чувам го че си ручи нещо, мяркам го с периферното зрение, но не проявявам интерес - моторджийска му работа, викам си, нека си се радва. В следващия момент обаче долавям движение откъм него - обръщам се и виждам как се изстрелва към мен... ама само моторът
Мотористът седнал по турски на стоп линията, върти глава и мига на парцали (тва с мигането само го предполагам де, момчето беше с каска
)
Тъкмо да ме обземе паника от неизбежното (нямаше накъде да мръдна) ииии... светва жълто - гааааААААЗ, бягам и надясно, доколкото позволява колата до мен. В тва време мотористът се е окопитил и тича след мотора. С мотора вече се разминаваме безконтактно, макар и на косъм, и си отдъхвам (тва нещо се случва в рамките на 3-4 секунди).
Прибързано!
Точно до задната броня моторът най-после пада (нищо чудно, като се има предвид кой го е учил да кара
) и ме закача. За щастие - леко и с някаква пластмасова или гумена част.
Спирам след кръстовището и слизам да видя кво става зад мен, но мотористът вече си беше "хванал коня" и драсна все едно нищо не е било.
Превъртам наум ситуацията и се сещам за лафа "Синджиря си иде, козътъ я няма"
Такива ми ти работи... целият ден вчера беше пълен с олигофрении и тази се вписа чудесно. За капак отидох да гледам и "Гадни копилета", та си оправих вкуса и затапих подобаващо в същото време
Седя си първа кола на червен светофар на Сливница, вдясно от мен друга кола. Насреща същата конфигурация, само че имаше и един моторист, застанал на разделителната линия до колите.
Чувам го че си ручи нещо, мяркам го с периферното зрение, но не проявявам интерес - моторджийска му работа, викам си, нека си се радва. В следващия момент обаче долавям движение откъм него - обръщам се и виждам как се изстрелва към мен... ама само моторът

Мотористът седнал по турски на стоп линията, върти глава и мига на парцали (тва с мигането само го предполагам де, момчето беше с каска

Тъкмо да ме обземе паника от неизбежното (нямаше накъде да мръдна) ииии... светва жълто - гааааААААЗ, бягам и надясно, доколкото позволява колата до мен. В тва време мотористът се е окопитил и тича след мотора. С мотора вече се разминаваме безконтактно, макар и на косъм, и си отдъхвам (тва нещо се случва в рамките на 3-4 секунди).
Прибързано!
Точно до задната броня моторът най-после пада (нищо чудно, като се има предвид кой го е учил да кара

Спирам след кръстовището и слизам да видя кво става зад мен, но мотористът вече си беше "хванал коня" и драсна все едно нищо не е било.
Превъртам наум ситуацията и се сещам за лафа "Синджиря си иде, козътъ я няма"
Такива ми ти работи... целият ден вчера беше пълен с олигофрении и тази се вписа чудесно. За капак отидох да гледам и "Гадни копилета", та си оправих вкуса и затапих подобаващо в същото време

Comment