Tweet
За пореден път се убеждавам в колко селска държава живеем.
В понеделник натоварих баба ми в колата и тръгвам да я возя на село (класика
)
Качваме се по Волов и аз си карам спокойно с 60-тина км в средна лента - за никъде не бързаме, не ми се слуша мрънкане от спидометъра, вграден в бабата и ми е някак си спокойно, а и слушам минутите за класика по Радио 1... Абе скука. Гледам някакво Ауди А4 от най-старите, сиво, ме минава бавно-бавно отляво. Не щеш ли - в лявата лента има конуси и ремонти след 100 - 200 метра. Нашия човек обаче решава да свие в моята лента, ама не след като мине напред, а докато аз съм му отстрани. Започва системно и постепенно да ме "избутва" в дясната, аз вече наполовина там му бипнах и натиснах спирачка, за да се прибера пак по средата - зад него. Същевременно се съсредоточавам в ритмите на Моцарт, за да си успокоя нервите поне малко.
Тъкмо решавам, че съм по-спокоен и нашия досадник, пак минал вляво, забавя ход и се изравнява с мен. Гледа ме странно - като огладнял шопар преди дажбата от помия. В последствие забелязвам, че всичките 3-ма 4-ма в колата са тлъсти чички озлобени на живота, разтропаните тампони на скърцащото Ауди и кварталните ученички, които не се впечатляват от размера на... шкембетата им. Пътят е двулентов, на излизане от Русе. От лява лента чичковците подават рязко газ, но усетил тлъстите им намерения аз набих рязко спирачки и се изнесох рязко вляво. Та те се оказаха запречили дясното платно, в което вече ме нямаше. Викам си - тез вече прекаляват, подминавам ги и пак си хващам дясната лента.
Като досадна срамна болест, за пореден път отляво ми стои... сивото Ауди А4. Свинемобила... Смъквам си прозореца и започвам да слушам за болежките на наште чички. Та, оказало се, че ме имали за татково отроче и че "като съм имал такъв номер" да не се мисля за голям гъзар. Свърши се с обичайните поздравления и аз си отворих най-накрая устата. "Туй лий сичко?". "Абе ти кво още искаш, ъ?" "Мноу хубуу" - викам пак аз и затварям прозореца. Покараха още малко до мен и се съветваха нещо - най-вероятно дали возим нещо за ядене и как да ни го вземат. Но сигурно заради привидното ми спокойствие или заради това, че щяха да пропуснат някое евтно обедно меню, престанаха да се занимават с мен.
А аз си карам и си мисля - дали младоликото ми лице ги провокира (на 25 съм, но ми дават най-често 21-22) или "гъзарския" номер (който получих на късмет заедно с колата - от предишния собственик). И защо по дяволите се правят на мутри, след като всичкия материал за мускули са го складирали отпред, а не в ръцете и вратовете.
Но по едно време чух "Олей, шъ съ убийми" и се върнах към реалността. Точна както винаги - стрелката вече подминаваше 120. Чудя и се на тая жена, как я отмерва тая скорост толкова добре?
В понеделник натоварих баба ми в колата и тръгвам да я возя на село (класика
)Качваме се по Волов и аз си карам спокойно с 60-тина км в средна лента - за никъде не бързаме, не ми се слуша мрънкане от спидометъра, вграден в бабата и ми е някак си спокойно, а и слушам минутите за класика по Радио 1... Абе скука. Гледам някакво Ауди А4 от най-старите, сиво, ме минава бавно-бавно отляво. Не щеш ли - в лявата лента има конуси и ремонти след 100 - 200 метра. Нашия човек обаче решава да свие в моята лента, ама не след като мине напред, а докато аз съм му отстрани. Започва системно и постепенно да ме "избутва" в дясната, аз вече наполовина там му бипнах и натиснах спирачка, за да се прибера пак по средата - зад него. Същевременно се съсредоточавам в ритмите на Моцарт, за да си успокоя нервите поне малко.
Тъкмо решавам, че съм по-спокоен и нашия досадник, пак минал вляво, забавя ход и се изравнява с мен. Гледа ме странно - като огладнял шопар преди дажбата от помия. В последствие забелязвам, че всичките 3-ма 4-ма в колата са тлъсти чички озлобени на живота, разтропаните тампони на скърцащото Ауди и кварталните ученички, които не се впечатляват от размера на... шкембетата им. Пътят е двулентов, на излизане от Русе. От лява лента чичковците подават рязко газ, но усетил тлъстите им намерения аз набих рязко спирачки и се изнесох рязко вляво. Та те се оказаха запречили дясното платно, в което вече ме нямаше. Викам си - тез вече прекаляват, подминавам ги и пак си хващам дясната лента.
Като досадна срамна болест, за пореден път отляво ми стои... сивото Ауди А4. Свинемобила... Смъквам си прозореца и започвам да слушам за болежките на наште чички. Та, оказало се, че ме имали за татково отроче и че "като съм имал такъв номер" да не се мисля за голям гъзар. Свърши се с обичайните поздравления и аз си отворих най-накрая устата. "Туй лий сичко?". "Абе ти кво още искаш, ъ?" "Мноу хубуу" - викам пак аз и затварям прозореца. Покараха още малко до мен и се съветваха нещо - най-вероятно дали возим нещо за ядене и как да ни го вземат. Но сигурно заради привидното ми спокойствие или заради това, че щяха да пропуснат някое евтно обедно меню, престанаха да се занимават с мен.
А аз си карам и си мисля - дали младоликото ми лице ги провокира (на 25 съм, но ми дават най-често 21-22) или "гъзарския" номер (който получих на късмет заедно с колата - от предишния собственик). И защо по дяволите се правят на мутри, след като всичкия материал за мускули са го складирали отпред, а не в ръцете и вратовете.
Но по едно време чух "Олей, шъ съ убийми" и се върнах към реалността. Точна както винаги - стрелката вече подминаваше 120. Чудя и се на тая жена, как я отмерва тая скорост толкова добре?
А в града ограничителя и работи на 60 
- ex''
Смял съм се от сърце 
Comment