Какво е нужно, за да бъдем щастливи...?:)

[viki]

delete

[Mirela]

"Това е невъзможно -казала причината.
Това е безрасъдство- отбелязъл опитът.
Това е безполезно-отсякла гордостта.
Опитай...- прошепнала мечтата."



Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн

[Mirela]

Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Лайбниц/

Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Л. Н. Толстой/

se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ? (Това си е моя мисъл и в превод трябва да звучи нещо от този род- "Ако животът е вечен..! За какво би живял ти?")


Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.... Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли. Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали: -Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост? -Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? -На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците. -Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят. - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

[Mirela]

"В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите , глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи , без да ги учи на нищо , без да ги лекува , без да извисява душите им....

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

Джон Стайнбек - "На изток от Рая"

[Mirela]

“Когато често се срещаме с дадени хора,те стават част от живота ни. И като станат част от него,започват да се опитват да го променят. И се сърдят,когато не правим това,което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли,че знае как другият трябва да живее живота си,а всъщност сам той не знае как да живее своя собствен...”- Паулу Коелю ("Алхимикът")


"Когато твоето "там", за което мечтаеш или към което се стремиш, стане
"тук",ти просто ще откриеш друго "там",което пак ще изглежда по-добро от
твоето "тук"!"

[daksy]

Така... Като оставим приказките оставени от нашите дядо,баба(пра,пра-пра и т.н.),здраве,любов и там какви ли не работи още,дайте да си го кажем направо,че без пари си загубен!!!Какво значи това:"парите на са най-важното нещо"???Е как да не са?!?!?И сега (да чукам на дърво),здрав съм,имам си приятелка която много обичам и всяка стотинка от заплатата ми е предназначена за нещо,още преди да съм я взел.Лишавам се от безброй неща за да живея...И трябва да съм щаслив ли?Хайде мерси да живея 100години така.Предпочитам да живея 50 ама да съм ги изживял като бял човек,спокойно да създам деца без да мисля и да се страхувам как да не ги отгледам в "мизерия",да се събудя сутрин с усмивка,че идва нов ден,който ще го изживея пълноценно и щасливо,без да мисля "трябва да спеста от това,онова тия месеци понеже идва Коледа или време за море".Та стига толкова,че малко се отнесох.

[viki]

delete

[BLUE1]

С разрешение, най-хубавият превод според мен.
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

[Ichkin]

Какво е нужно ли ?
Нужно е ЦСКА да бие като гост Рапид във Виена пред 50 000 със техен съдия !

[raiders]

"Това е невъзможно -казала причината.
Това е безрасъдство- отбелязъл опитът.
Това е безполезно-отсякла гордостта.
Опитай...- прошепнала мечтата."

Ммм това ми хареса...

[milenamr]

В крайна сметка щастието до голяма степен(да не казвам и напълно) е свързано с нашите приоритети.
И когато имаме ясно изградени такива, те стават за нас скъпоценни, а дори и крехки, а скъпоценните и крехки неща се нуждаят от специално отношение.
А понякога пропускаме да ги удостоим с такова май
Ето и една песничка, тясно вплетена в тази тема
Depeche mode - Precious

[pent]

за щастие препоръчвам медитация с повтаряне на мантра, действа!

Ом мани падме хум! - http://www.youtube.com/watch?v=4noQ0MD1_8s



ето какво казва Далай Лама за тази мантра:

Много е добре да се рецитира мантрата Ом Мани Падме Хум, но докато го правите трябва да мислите за нейния смисъл, за смисъла на шестте срички, който е велик и всеобхватен. Първо Ом символизира нечистите тяло реч и ум на практикуващия, но също символизира чистите тяло, реч и ум на Буда. Пътят е посочен от следващите четири срички. Мани означава скъпоценен камък, символизиращ факторите на метода: алтруистичното намерение да станеш просветлен, съчувствие и любов. Двете срички Падме, означаващи лотус символизират мъдростта. Чистотата трябва да бъде постигната чрез неразделимо единство на метода и мъдростта, символизирана от последната сричка Хум, която означава неразделимост. И така шестте срички Ом Мани Падме Хум означават, че в зависимост от практиката на пътя, който е неделимо единство на метод и мъдрост, вие можете да трансформирате своите нечисти тяло, реч и ум в чистите тяло, реч и ум на Буда.

ПС.
изключително приятно ми стана да видя, че Ако на Киплинг е популярно сред колегите Много силна поема и я препоръчвам да се знае наизуст!

[Mirela]

Надявам си да ви хареса
Приказка за щастието
Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.

- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.

- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.

- И къде го търсиш?

- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.

- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.

Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.

- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.

Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора - едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно. Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.

Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.

Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.

А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.

Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.

Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя "Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.
Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.

Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.

Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.

Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.

Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.

Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.

Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.

Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.

От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.

Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.

А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.

Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

[Mirela]

ОЧАКВАНИЯТА

Най-често се отклоняваме от правилната посока, когато позволим на желанията ни да се превърнат в очаквания. От само себе си се разбира, че очакванията усложняват възможностите ни да бъдем щастливи – както когато се осъществяват, така и когато не се осъществяват.

Когато те се осъществяват, усложнението идва от това, че сме принудени да ги изоставим и веднага да ги заменим с нови и по-големи очаквания (цикълът се повтаря, докато се сблъскаме с такива, които напълно ни отчаят).

Ако от самото начало очакванията ни не се оправдаят, усложнението настъпва, когато разочарованието ни прерасне в страдание и болка.

Бъркаме мечтите с очакванията, без да разбираме, че мечтите отварят пред нас прозорец към целия свят и ни мотивират за действие, докато очакванията ни обричат на пасивност. И едва тогава го разбираме… Въпреки това се вкопчваме в очакванията с изненадваща сила. Защо? Заради навика? За удобство? От незрялост? Може би част от причината се крие във всяко от тези неща, но също и защото очакванията са ни съпътствали твърде дълго…

Търсенето на омиротворение за съзнанието е не само успешна стратегия за успех, но също така спомага да се повиши чувствителността и да се постигне известна вътрешна отстраненост.

Според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече.

Не бързай да подминеш фразата, която прочете току-що. Възможно е на пръв поглед да ти се стори очевидна и незначителна, но ако й позволиш да разпери криле в съзнанието ти, без да се съмняваш в нея, ако я оставиш за няколко минути и после я прочетеш отново, може би ще забележиш някаква промяна в значението й… Или в себе си.

Ако си доволен от живота си, вече няма значение дали имаш повече.

Желанието ни да имаме повече е предизвикано единствено от неудовлетворението; това се отнася както за хората, които искат повече материални блага, така и за онези, които се стремят към повече красота, повече секс, повече престиж, или които преследват всякакво друго притежание.

Все пак вътрешният мир или вътрешната отстраненост не означава да останем дистанцирани, апатични и празни, не означава да пренебрегваме основните си потребности (от храна, облекло, подслон, лична сигурност), нито да забравим за другите (за любов, признание, компания).

С други думи, трябва да осъзнаем, че не е необходимо на всяка цена да натрупаме повече пари, повече успех или по-голяма слава, за да се чувстваме доволни от това, което сме. Можем да бъдем щастливи, без да притежаваме съвършеното тяло, без в гардероба ни да е окачено най-красивото кожено палто, без никога да сме вкусвали най-изисканата храна, приготвена от най-способния готвач; можем да бъдем щастливи дори когато приемем, че не сме успели да създадем идеалната връзка.

В традиционния терапевтичен подход се предлага следният пример.

Влизаш в картинна галерия. Обхождаш за първи път в живота си помещението, в което са окачени десетина картини, подредени една до друга. Изведнъж се натъкваш на празно място между две от платната. Макар да не си съвсем сигурен, че липсва някоя картина, не можеш да прескочиш празното пространство, като просто се направиш, че не го забелязваш. Става точно обратното – вниманието ти упорито се насочва към това място – мястото, което „заема” липсващата картина.

В психологията това се нарича присъствие на отсъстващото.

Човешкият живот е като тази галерия: поредица от факти и спомени, между които винаги можем да намерим – макар и без да търсим – празнината от някои липсващи неща.

Всички сме способни да си представим един по-съвършен живот и това, само по себе си, не е вредно.

Разрушително би било да позволим на празнината да определя посоката ни, да ни предостави сценарий, в който животът ни би бил подчинен на онова, което ни липсва, и на въпроса: „Какво мога да прибавя към настоящия си живот, за да го направя по-добър?”…

Вбесявам се, че хората наричат този механизъм „здравословна амбиция”, когато всъщност става дума за „безкрайна глупост”.

Желаем и копнеем за: пари, къща, коли, партньор, съвършена фигура, слава, власт и време, за да се насладим на всичко това…

Няма какво повече да се желае… казват хората.

Нима?

Обзалагам се, че има.

За съжаление, ако разполагаме с малко време за размисъл, всички бихме могли да прибавим десетки желания към този списък.

Винаги можем да произведем ново очакване, което да оправдае нещастието ни.

Разказват, че преди много години в Ню Йорк живеел ортодоксален евреин – трийсет и пет годишен, сравнително заможен и неженен, с което предизвиквал недоумението на цялата еврейска общност.

Сред най-религиозните хора е обичайно и прието да се задомяват в ранна възраст, за да създадат многобройно и здраво семейство. Всеки ден, когато отивал в синагогата, мъжът горчиво се оплаквал от самотата, която го измъчвала, и разказвал на всеки срещнат, че най-голямата му мечта била да си намери съпруга.

– Ако толкова много искаш да създадеш семейство, защо все още не си се оженил? – попитал го възрастен равин, който бил на посещение в града.
– Защото все още не съм срещнал жената на мечтите си – отговорил младият мъж.
– Можеш ли да ми опишеш тази жена? – поинтересувал се равинът. – Ще помоля Бог да ти я изпрати.
– Разбира се, че мога.

Мъжът претършувал джобовете на дългия си черен сюртук и извадил предизвикателна снимка на Памела Андерсън в оскъден бански костюм. Показал я на равина и казал:
– Искам да прилича на тази жена, да е еврейка и да изучава Талмуда.

Обществото като че ли твърдо вярва, че както щастието, така и нещастието могат да бъдат изчислени, премерени, сравнени и оценени по дни, часове и години.

В тази връзка Денис Праджър предлага иронична „формула на нещастието”, която измерва показателя на нещастие чрез сравнение между могъщите идеални образи на очакванията и начина, по който хората възприемат заобикалящата ги действителност.

Формулата изглежда горе-долу по следния начин: ПН = О – Д
Показателят на Нещастието (тоест квантът на нашето Нещастие) е равен на разликата между Очакванията и Действителността.

Според тази формула, ако възприятието за Действителността е по-голямо или равно на Очакванията, Нещастието изчезва; а колкото по-големи са Очакванията или колкото повече надвишават възприятието за Действителността, толкова по-голямо е Нещастието.

Ако погледнем на формулата по този начин, изчисленията излизат верни, но ако се отдалечим за малко от метафорите, всичко започва да изглежда като пълна глупост…

И все пак тези глупости определят поведението ни. Очевидно и разбираемо е, че всеки път, когато установим наличието на Нещастие, веднага ще се заемем да променим Действителността.

Тази формула предлага ясно обяснение за някои често срещани видове поведение. Разбира се, няма причини да критикуваме желанието на хората да работят върху действителността, за да я приближат към мечтите си, но ако не правят друго, освен да страдат в очакване действителността да се препокрие с желанията им, нещастието им е в кърпа вързано.

Специално внимание заслужават някои „хронични нещастници” и тяхната техника за насаждане на страдание, която обаче не се основава на пасивно поведение, а на усилена работа.

Техен събирателен образ е човек, когото всички познаваме – името му е Вечно, а презимето му е Искам-повече.

Вечно Искам-повече има честит живот: добра работа, хубаво семейство, прекрасен дом в предградията…

Но когато го питаме какво дава смисъл на живота му, той изброява само нещата, които липсват. Иска повишение на заплатата и издигане в службата, и по-голям автомобил, и по-луксозна къща, и пътуване до Европа, и иска всичко това сега.

Най-ужасният миг в живота му се повтаря в края на всеки месец, когато вземе заплата и установи, че не е получил нито лелеяното повишение, нито желаното увеличение. Машинално сравнява своите очаквания с действителността и измерва нещастието си. Най-лошото е – в това съм сигурен, – че нищо няма да се разреши в деня, в който Искам-повече бъде назначен за началник, защото незабавно ще започне да желае да стане генерален директор. Вечно Искам-повече е от хората, които всеки път, когато с цената на големи усилия успеят да подобрят действителността, съзнателно или несъзнателно повишават очакванията си пропорционално на постигнатото, така че нещастието да продължава да съществува и да бъде оправдано.

Ако не искаме да приличаме на нашия приятел Вечно Искам-повече, ако искаме да бъдем щастливи, трябва да работим повече върху очакванията, отколкото върху действителността; повече върху онова, което търсим, отколкото върху това, което намираме.

Последните изследвания показват, че незадоволените очаквания са основната (ако не и единствената) причина за личностните кризи на зрелите мъже в консуматорските общества като това, в което живеем. След навършването на определена възраст много хора (най-вече мъже) осъзнават, че личните или професионалните им постижения не отговарят на предварително изградената им представа за това какво е трябвало да постигнат. Нещастието, което изпитват при осъзнаването на разликата между очакванията и действителността, е основният катализатор за личните им сътресения, които обикновено водят до тежки депресии.

Разбира се, отклонението не се дължи на това, че в живота на този човек не е имало постижения, а на нездраво поведение – като това на нашия познайник Вечно Искам-повече, чийто порок го подтиква да повишава очакванията си в същата степен, в която подобрява действителността…

Очакванията не са свързани с пътя, а с крайната спирка, поради което произтичащата от тях мотивация не води до нищо добро. Единствено начинанията, укрепени със стратегии или планове, слагат акцент върху предстоящата задача, вместо върху резултата.

Трудностите вече се изместват към други идеи и въпроси. Как да различаваме здравословната и продуктивна сила на мечтите от невротичното поведение на най-неподатливите ни пациенти, вкопчени в глупави капризи, невъзможни любови или финансови стремежи, постижими по-скоро чрез използването на магия, отколкото с реални усилия?

Преди няколко години, докато провеждах семинар за колеги относно въпросните невротични поведения, ми хрумна да съставя това „мнемотехническо правило”, което винаги използвам, за да се присмея над себе си и над някои от собствените си глупави реакции. Нарекох го „правилото на Вик Идиота”.

Правилото на Вик Идиота

Един ученик отива при учителя с определено намерение.

Иска нещо.

Казва, че го иска с цялата си душа и цялото си същество.

Денем мечтае за него, нощем го сънува.

Тъй като желанието му причинява неописуемо страдание, моли за помощ.

– Какво трябва да сторя? – пита той.
Учителят му предлага определена последователност от действия: правилото на Вик Идиота.

Откъде се започва?

Първата буква на Вик – В, означава следното:

Искаш ли нещо?

Вземи го!
Вземи това, което желаеш.
Протегни ръце към него!

Какво търсиш?

„Любовта на тази жена… Тази къща… Тази работа…”

Вземи я!
Направи всичко възможно, за да се сдобиеш с нея.
Заложи живота си, поеми риск, последвай желанието си.

Ученикът се умълчава и след малко казва, че това е невъзможно.
Че е опитвал всичко, но че не е могъл, никой не би могъл.
Невъзможно е да вземе каквото иска.

Учителят му вярва, защото понякога тези неща се случват.
– Какво гласи правилото? – пита ученикът. – Какво следва?
Учителят обяснява:
Правилото на Вик гласи, че след В идва И.

Не можеш да вземеш това, което искаш?
Направил си всичко възможно и се е оказало неизпълнимо?
И гласи: ако не можеш да го Вземеш, Измени го!

Замени онова, което си искал, с нещо друго!

„Тази жена не ме обича…”
Ами нека те обича друга жена!
„Другата също не ме обича”.
Потърси нова!
Намери моряк!
Вземи си куче!

– Не става! – казва ученикът.
Това, което искам, не може да се измени.
Защото няма втора като тази жена…
Защото няма друга такава къща…

Какво да правя, учителю?

Какво ни съветва третата част на правилото?

Учителят казва: В, И и К…
Край!
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Жалко.
Не можеш да го измениш?
Лошо.
Сега сложи Край!

– А, не… – казва ученикът.
Това не мога да го направя, не искам така.
Невъзможно е…

Как така е „невъзможно”?
Не можеш да го вземеш… Не можеш да го измениш…
Край с него!

– Не, учителю.
Никога не щe мога да се разделя с него!
Аххх…

Учителят мисли.
Не може да го Вземе.
Не успява да го Измени.
И не иска да сложи Край…

Няма какво друго да му каже.

С помощта на правилото учителят е разбрал:

ученикът му

е идиот!

"Трите въпроса"
Хорхе Букай

[Mirela]

„..Паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите. Благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото..“