Какво е нужно, за да бъдем щастливи...?:)

[viki]

delete

[Mirela]

Нищо не може да се появи в живота ти,без ти да си го поканил с мисълта си!




Не можеш да контролираш начина, по който се чувстват другите. Но когато отдаваш по-голямо значение на начина, по който ТИ се чувстваш, отколкото на това как те възприемат другите хора, ти контролираш живота си.

[pent]

много полезна басня!

Един ден богат бизнесмен наел рибарска лодка да го разходи из морето. Слънцето греело, а богатият човек избрал млад рибар, който изглеждал щастлив да го вози с лодката си.
- Млади човече – казал богатият богатият бизнесмен, - мога да те науча на тайните на успеха, ако само ме слушаш внимателно.
- Добре – отвърнал младият рибар, като се усмихвал, докато чистел сутрешния улов.
Макар, че бил леко объркан от безразличието на момчето, бизнесменът започнал урока си.
- Първо увеличи цените си. Управляваш хубава, чиста лодка и знаеш къде има най-много риба.
- Защо да постъпвам така? – отвърнал рибарят, залисан да наблюдава малко раче, което си играело във вълните.
Бизнесменът усетил как раздразнението му нараства, докато отговарял:
- Защото така ще имаш възможност да си купиш втора лодка, после трета и ще можеш да вземеш повече туристи и да ловиш повече риба. Ако работиш усилено, ще изкараш достатъчно, за да купиш цяла флотилия от лодки.
- Но защо ми е да правя това? – попитал младежът, като се завъртал по гръб, за да попие последните нежни лъчи на следобедното слънце.
Сега бизнесменът бил вбесен.
- Защото тогава ще бъдеш богат и ще можеш да наемеш хора да вършат твоята работа, докато прекарваш дните си в ловене на риба и изтягане на слънце!
- Това звучи чудесно, но аз и сега правя същото........

[fashion.fun]

много полезна басня!

Според мен не е много полезна,защото на какво те учи - ,,че нямаш нужда от развитие,, , и че не е хубаво да просперираш, защото пак накрая ще си ловиш риба... Да но пътя, които ще си изминал ще е съвсем различен

[Gh0stRider]

По-скоро учи да цениш дори и малките и простите неща в живота, защото именно те в крайна сметка се оказват и най-ценните. И колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре

[fashion.fun]

В крайна сметка всеки си го тълкува сам за себе си

[GALIN4O]

на сегашния живот за да бъдеш щастлив са нужни ПАРИЧКИ!!!

[Geri_ms]

на сегашния живот за да бъдеш щастлив са нужни ПАРИЧКИ!!!

Хммм, повярвай ми не е така. От личен опит, дори в момента страдам, защото преди няколко години мислех като теб. Няма да навлизам в подробности, но мога да ти кажа, че сега си казвам единствено м***ата им на парите, искам просто да бъда щастлива!

[pent]

Според мен не е много полезна,защото на какво те учи - ,,че нямаш нужда от развитие,, , и че не е хубаво да просперираш, защото пак накрая ще си ловиш риба... Да но пътя, които ще си изминал ще е съвсем различен

колега, гледаш от друг ъгъл. Една и съща притчата може да на учи различните хора на съвсем различни неща.

За да не съм офтопик ето още една съжалявам, че е на Английски, но нямам време за превод:

A man knocked at his Bedouin friend’s door to ask him a favor:

“I want you to lend me four thousand dinars because I have a debt to pay. Can you do that for me?”

The friend asked his wife to gather together everything they had of value, but even so it was not enough. They had to go out and borrow money from the neighbors until they managed to get the full amount.

When the man left, the woman noticed that her husband was crying.

“Why are you sad? Now that we’ve got ourselves in debt with our neighbors, are you afraid we won’t be able to repay them?”

“Nothing of the sort! I’m crying because he is someone I love so much, but even so I had no idea he was in need. I only remembered him when he had to knock on my door to ask me for a loan.”

[pikli4ka]

Мисля, че всяка притча има поука и тази за рибаря не е изключение. Аз, например, съм точно като рибаря имам всичко от което имам нужда и това което имам ми е достатъчно за да съм щастлива. Пари! Стигат ми, е може и повече ама те никога не стигат в тези времена
И по темата... Щастие се крие във всеки от нас, просто трябва да проправите пътека до него и да го пуснете на свобода

и ще завърша с любим цитат от любим автор:
"Всички правим каквото можем и трябва да се задоволим с постигнатото. Ако това не ни задоволява, трябва да се примирим. Нищо на този свят не се губи. Нищо, което да не може да бъде намерено."

[Mirela]

В търсене на Буда

Буда бродил по света и се срещал с онези, които сами се наричали негови ученици, за да им говори за истината.

Хората, които му вярвали, се стичали по пътя със стотици да го чуят, да го пипнат, да го зърнат може би само веднъж в живота си.

Четирима монаси, които научили, че Буда ще отиде в град Ваали, натоварили багажа си на мулета и тръгнали на път, който щели да извървят за няколко седмици, ако всичко бъде наред.

Единият от тях не познавал добре пътя за Ваали и следвал другите.

След три дни път ги застигнала страшна буря. Монасите побързали да влязат в едно село, където се подслонили, докато бурята отмине.

Но последният не стигнал до селото и трябвало да дири подслон в дома на един овчар. Овчарят му дал постеля, храна и подслон да прекара нощта.

На сутринта, когато монахът се приготвил да тръгне, отишъл да се сбогува с овчаря. Като наближил кошарата, видял, че овцете са се разпръснали от бурята и стопанинът се мъчел да ги събере.

Монахът си помислил, че братята му сигурно са напуснали вече селото и ако не тръгне веднага, ще се отдалечи много от тях. Но не можел да продължи по пътя си и да зареже овчаря в беда. Затова решил да остане с него, докато не съберат животните.

Така минали три дни, след което поел на път, бързайки да настигне братята.

Следвал стъпките на другите и спрял в някаква ферма да се запаси с вода.

Една жена му показала къде е кладенецът и се извинила, че не може да му помогне, защото трябва да събира реколтата си... Докато монахът поял мулетата и пълнел меховете с вода, жената му разправила, че след смъртта на мъжа й на нея и на дечицата й им било много трудно да прибират цялата реколта, преди да се е похабила.

Монахът разбрал, че жената няма да успее да събере реколтата навреме, но знаел и че ако остане, ще загуби следите на братята и няма да стигне във Ваали, за да види Буда.

„Ще го видя по-късно”, помислил си той, защото знаел, че Буда ще остане няколко седмици във Ваали.

Прибирането на реколтата траяло три седмици и щом свършил работата, монахът поел отново на път.

По пътя научил, че Буда не е вече във Ваали, а е тръгнал за едно село по на север.

Монахът сменил посоката и се отправил към това село.

Можел да стигне навреме, макар и само за да го зърне, но по пътя трябвало да помогне на едни старци, мъж и жена, да не ги отнесе реката, защото ако не бил той, ги чакала сигурна смърт. Щом старците се съвзели, тръгнал отново на път, знаейки, че и Буда продължава по пътя си...

Цели двайсет години следвал монахът пътя на Буда... Винаги когато бил съвсем близо, се случвало нещо, което го забавяло. Все се явявал някой, който имал нужда от помощта му, и без да иска, пречел на монаха да стигне навреме.

Накрая той научил, че Буда е решил да отиде да умре в родния си град.

- Този път – рекъл си – имам последна възможност. Ако не искам да умра, без да съм видял Буда, не трябва да се отклонявам от пътя. Сега най-важното е да видя Буда преди да умре. После ще имам време да помагам на другите.

И с последното си муле и малкото си запаси тръгнал отново на път.

В навечерието на пристигането си в града едва не се препънал в един ранен елен, легнал насред пътя. Помогнал му, дал му да пие вода и намазал раните му с прясна кал. Еленът едва дишал и отварял муцуна, защото не му достигал въздух.

„Някой трябва да остане при него – помислил си монахът – та аз да продължа пътя си”.

Но не виждал никого.

Настанил много внимателно животното до една скала, оставил му вода и храна до муцуната и се приготвил да тръгне.

Но едва направил две крачки – и почувствал, че не може да се появи пред Буда, след като дълбоко в сърцето си знае, че е оставил сам един беззащитен смъртник...

Тъй че разтоварил мулето и останал да се грижи за животното. Цяла нощ бдял над него сякаш се грижел за собствения си син. Давал му да пие вода и сменял кърпите на челото му.

На зазоряване еленът се оправил.

Монахът се надигнал, отишъл да седне по-встрани и заплакал, защото накрая бил пропуснал и последната възможност.

-Никога вече няма да те видя – рекъл на глас.
-Стига си ме търсил – чул Монахът и се обърнал и видял как еленът се изпълва със светлина и придобива окръглените форми на Буда.
-Щеше да ме изгубиш, ако ме беше оставил да умра тази нощ, за да отидеш да ме видиш в града... А колкото до смъртта ми, не се бой: Буда не може да умре, докато има хора като теб, способни да следват пътя му с години и да се жертват заради другите. Това е Буда. Той е в теб.



Хорхе Букай

[sen7]

всъщност най-щастливи ще бъдете тогава, когато не се целите в парите, а ги получавате срещу нещо, което ви доставя удоволствие да го правите.

[viki]

delete

[tre]

аз за момента всикчо което ми трябва за да съм щасли го имам само и некои лев да имах нямаше да е зле)))))

[fred]

на сегашния живот за да бъдеш щастлив са нужни ПАРИЧКИ!!!

А, в миналото мислиш, че на са ли били нужни?Нищо ново под слънцето.