Какво е нужно, за да бъдем щастливи...?:)

[mochko1]

Принципно на човек му трябва малко за да бъде щастлив или поне при мен е така

Забелязал съм обаче ,че има хора които не обичат да са щастливи ,винаги са намусени и все нещо им е криво. Най-тъпото е ,че в повечето слчаи те сами си причиняват това нещастие ,защото така са свикнали. Имам чувството ,че нежелаят да се усмихват и да бъдат добри със себе си.

[sen7]

Всъщност, за да си щастлив не е нужно нищо, защото колкото по-вече имаш толкова си по-нещастен.Ако можех да живея с нищо , да имам жена , която да живее с нищо и деца, които да живеят с нищо би било перфектно, но не така е устроен света.Колкото по-вече имаш толкова по-вече искаш, а човек никога не може да има всичко, което иска и се получава един затворен кръг.Огледайте се в какъв свят живеем.Купуваме неща, от които нямаме нужда, податливи сме на всякакви внушения, гледаме на света по толкова тъп и скучен начин.Замисляли ли сте колко често гледате дадено неща, а не виждате какво е всъщност.И то това е защото човек не вижда с очите си, а с мозъка си.Кога за последно се радвах на това, че и днес сте жив и здрав ? Въпроси те са винаги по-вече от отговорите.

[nhg]

......
времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е единственото и истинско живяно време.

Много ми хареса това, а и всеки сам си пише тетрадката - за един колата, за други приятелите, жената/мъжа и пр.
Хубава приказка, един ден ще я разкажа на сина си.
Благодарско, Вики!

[Xman]

Всеки по различен начин разбира щастието...лично на мен малко ми трябва да се почуствам щастлив. Друг е въпроса, че пълно щастие няма

[viki]

delete

[robygas]

По повод предишната приказка , съм сигурен ,че ще има доста на чийто камък пише:

ТУК ПОЧИВА ..... ..... МЪРТВОРОДЕН.

[pr_00f]

Айдеее утиде коня у ряката.
Я да видим колко от нас се чувстват щастливи

http://dnes.dir.bg/2009/11/12/news5364407.html

Щастливите руснаци били психично болни
12 ноември 2009 / News.dir.bg
Главният психиатър на Санкт Петербург Сергей Литвинцев предположи, че щастливите руснаци всъщност са психично болни.
Така той коментира публикуваните във вторник данни от анкета, според която 72% от живеещите в Руската федерация се чувстват щастливи, съобщава lenta.ru, цитирана от "Дневник".
Социологическото проучване е проведено от Руския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ). Според получените данни индексът на щастието се е увеличил от март насам от 45 до 51 пункта, като щастливи не се чувствали само 21% от населението.
По думите му, под "щастие" всеки човек разбира различно нещо и затова не си струва да се вярва на статистиката, твърдяща за растящо ниво на щастието сред руснаците.
"Със статистиката, разбира се, е трудно да се спори, но не вярвам, че 72% от руснаците се чувстват щастливи. В страната има криза, времената са трудни", обяснява главният психиатър на втория по големина град в Русия.
Пред medportal.ru Литвинцев е коментирал, че безпричинното чувство на щастие e признак за някои психически заболявания.
"Маниакалният синдром кара хората да изпадат в еуфория без причина, настроението им се подобрява. Това е доста разпространено, но не заразно заболяване", обяснил специалистът.

[rusiq86]

За да си щастлив, не ти трябва много. Аз съм материалист, и в целият ми съсзантелен живот колкото и малко да е той, съм осъзнал че материалните неща няма да те направят такъв. Човек има нужда от приятели и човек с когото да сподели студените, мрачни зимни вечери. Човек, когото да погледне в очите и да каже мерси че те има. Рядко се намират тези хора обаче.
Когато си в душевна депресия най-добре е да се отърсиш от целият свят и от всичко и да започнеш всичко отначало. Там някъде има за всеки по някого, и рано или късно вс ще го открие. Бъди позитевен към живота, за да е позитивен и той към теб, и рано или късно проблемите ще се изчистят като грешки в компютър. Ако нямаш проблеми как ще усетиш че живееш и моментите на щастие!

[viki]

delete

[viki]

delete

[Jivko7777]

Приказка днес-няма,но денят ми започна с
нещо много,много,мноого хубаво казано:
" Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз; и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи"-Фриц Пърлс

Пак се представи на ниво днес

[viki]

delete

[Ранобудниче]

Мързи ме да изчитам всичко сега, може би следващите дни. Напоследък не остава време за нет-забавления

Но в продължение на първия ти пост: на безпричинното щастие се гледа с подозрение по две причини (минимум):

1. Защото (както споменаваш) нещастието е естествено състояние на голяма част от човечеството - вечното недоволство и мрънкотене (по тоя повод Фред има една много интересна мисъл, която дълго време стоеше в подписа на Пинки, макар и казана в леко различен контекст). Депресивните състояния (както съм споделяла мнение и преди) са с наркотична привлекателност. Има категория хора (опасявам се, че бройката не е малка), които не намират друг вариант да привлекат вниманието върху себе си. И чисто по детски: "Ох, боли ме тук, ох, боли ме там". И си намират - къде внимание, къде съчувствие, къде съжаление..

2. Защото твърде често, масово се отделя време, сили и енергия в огромни количества за реализацията на приказката "Я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле". А няма как, докато мислим каква гадост и гнус да погодим на другия, да сме изпълнение с позитивизъм и жизнерадост


Но пък.. важното е да не ни пука.
Всеки е свободен да оползотворява/губи собствените си секунди, както намери за добре

[viki]

delete

[Ранобудниче]

...
Когато не си добре,това може да донесе ползи...

Ако може само една лека корекция да внеса.. Когато се демонстрира състояние на не добре/нещастие/дискомфорт и каквито там още синоними може да си харесаш

Докато маската стане първа природа