Защо карам Алфа Ромео!

[slik4eto]

хора реших и аз да напиша защо си купих алфа когато бях мальк около 11 годишен бащами имаше черна алфа 33 боксер тази кола беше напьлно ненормална от софия до велинград сме стигали за 45 мин. а преди велинград на правата има едни леки скокчета там алфата се отлепяше от асвалта като стигнехме и маиками я питаха ти да не си болна а тя слизаше пребледняла от колата а баща ми беше млад и луд....след това имахме пежо 605 хубава кола но няма я тази агресия няма мощ нищо общо и преди година баща ми продаде пежото и си купи алфа 156 1.9 жтд тази кола наистина е ненормална вьрви като луда а сега аз имам 147 двуврато черно расово зверче с червен кожен салон тази 147 ца ми грабна сьрцето изцяло имам я от месец почти по цял ден мисля за нея изобщо Алфа Ромео е невероятен автомобил

[Z:)m]

...карам я, защото ме кефи...!!!

Аз обаче искам да разкажа история за един др човек. Мой прител.
Той притежаваше 155 1,8 MY и беше решил да се качи на нещо по-ново, но разбира се - пак Алфа. Имаше ясна представа какво търси - 145 QV. Доста време се ровихме из нета и преглеждахме обявите... дори тези в Германия и Италия. Интересната персона в случая обаче е бащата на въпросния приятел. Докато обикаляхме из автокъщите, човечецът - прагматик, все промърморваше подир нас - "...абе вие друга марка не познавате ли? Все Алфа та Алфа... Глей тука к'ва Астра има... или глей тука 'къв Голф има" ... и все немски здрави машини. Естествено, купихме QV - червено, лъскаво... страхотно. Покара го момчето някоя и др година, но се наложи да го продаде, че му трябваха пари. Сега кара една Астра дизел. Преди седмица приятеля ми споделя:
- Онзи ден бащата ходи с колата до село. Като се върна и вика - сине, тия коли нямат нищо общо с Алфите. Къде са Алфите, къде са тия..."
... а въпросния човечец е побелял и улегнал. Дори не кара с повече от 50-60 км/ч. Въпреки всичко, пак е усетил, че има нещо различно в Алфата.

[StarChild]

Няма какво да омацвам темата, май всички сте изчерпали защо караме тези коли!

[morfius]

...карам я, защото ме кефи...!!!

Аз обаче искам да разкажа история за един др човек. Мой прител.
Той притежаваше 155 1,8 MY и беше решил да се качи на нещо по-ново, но разбира се - пак Алфа. Имаше ясна представа какво търси - 145 QV. Доста време се ровихме из нета и преглеждахме обявите... дори тези в Германия и Италия. Интересната персона в случая обаче е бащата на въпросния приятел. Докато обикаляхме из автокъщите, човечецът - прагматик, все промърморваше подир нас - "...абе вие друга марка не познавате ли? Все Алфа та Алфа... Глей тука к'ва Астра има... или глей тука 'къв Голф има" ... и все немски здрави машини. Естествено, купихме QV - червено, лъскаво... страхотно. Покара го момчето някоя и др година, но се наложи да го продаде, че му трябваха пари. Сега кара една Астра дизел. Преди седмица приятеля ми споделя:
- Онзи ден бащата ходи с колата до село. Като се върна и вика - сине, тия коли нямат нищо общо с Алфите. Къде са Алфите, къде са тия..."
... а въпросния човечец е побелял и улегнал. Дори не кара с повече от 50-60 км/ч. Въпреки всичко, пак е усетил, че има нещо различно в Алфата.

То и аз имам подобна случка с 146 та

Баща ми си купи Голф 3, след ладата му се струваше отличен, но когато си взех 146 та и се качи в нея ... току се опитваше да ме убеди да му я дам и да взема голфетката.
Е не доживя да кара Алфа ... за съжаление.

[old alfist]

То и аз имам подобна случка с 146 та

Баща ми си купи Голф 3, след ладата му се струваше отличен, но когато си взех 146 та и се качи в нея ... току се опитваше да ме убеди да му я дам и да взема голфетката.
Е не доживя да кара Алфа ... за съжаление.

И моята 146-та сега я кара баща ми, който е на 74г. и страхотно се кефи. Майка ми му мрънкаше в началото, че са си продали Астричката, но сега когато някой му се пречка по баирите му вика : "Изяш го тоя."

[Mind_Control]

Защото едно време като я взимах това беше най- красивата кола, която можех да си позволя.

[SandoOne]

Карам алфа щото Колата на Народа така наречения Volkfwagen e такова недоразумение , че не ми се иска да чуя повече за тая марка , отделно тва беше нашия избор с жената колебаехме се дали да е Хонда Прелюд или 156 ца и избрахме 156 цата откакто я карам съм адски доволен колата става и за градско и за дълго , осбено на дълго гори много малко . Удобна с много екстри и не толкова чупеща се предница както я изкарват много хора . Щом братчеда е от сектата значи си заслужава .

[Alfa_Eli]

италианските коли са завзели семейството ми..само че те не са преоткрили Алфа Ромео..карат разнородни ланчия дедра...за да си призная като тръгнахме да купуваме кола беше много импулсивно...единственото нещо което не исках е италианска кола...но като я видях очите ми останаха в нея..на момента капаро едно друго и айде към софия щастливи...страшно много си харесвам колата и последния лев си давам за нея за да е възможно най-оборудвана...още по хубаво стана като се присъединих към форума,защото няма по-хубаво от това да има някой който да споделя страстта ти...
поздрави на всички които си обичат АЛФИТЕ

[barash]

Aйде и аз да споделя.
Та всичко се случи през далечната 2005г. Една вечер отивам аз при едни приятели на запой,когато стигнах до уречената кръчма,всички бяха отдавна на черешата и решиха аз да съм трезвеника за да ги пебирам после с колата(156 2.0) на едното момче,защото онзи не щял да си я оставя пред кръчмата и викам голямата кола тц тц тц,както и да е голям купон същата вечер станахме големи приятели с този защото щях да му карам колата цяла вечер алфата това алфата онова абе ужас,качвам се аз в колата давам но контакт и тези уреди цветове конзола абе почнах да треперя от вълнение до този момент алфата(156) беше просто една хубава кола с излъчване,паля колата и му викам на тоз - този двигател умее ли да върви така както звучи онзи се ухили ама мат пиян и ми вика карай я над 3000 оборота и ще видиш - м дааа карах я както той ми каза и се видях в чудо, удоволствието беше незабравимо и от там така се зарибих и аз,до преди фаталната нощ бях си заплюл един голф 4-даже и бях направил списък какво от каде какви брони и фарове там стопове джанти и прочае мага да изхарча за да стане кола.В продалжение на година и половина търсих моята грация от както съм я намерил за друга не съм и мислил е верно не е седан нито пък бензин но е алфа,а удоволствието от шофирането й няма край,само ме е яд,че много бързо стигам до там дедо сам тръгнал))

[Kris]

Пред блока имаше една изоставена Жулиета, която подсъзнателно ме е манипулирала

[TishO]

Пред блока имаше една изоставена Жулиета, която подсъзнателно ме е манипулирала

не бъди скромен раскажи от каде идва слбоста ти към 33-ките и защо алфа

[mochko1]

На последък все по рядко си карам колата за съжаление и ако някой ми види самодоволната усмивка когато съм зад волана ѝ ще намери отговора на въпроса зададен в темата

[JoroTD]

До преди да си купя предната 146 не обръщах внимание на Алфите въпреки че съм купувал само Италиански коли имах Ритмо 1.5,Типо 1.4,Пунто 1.2.Също така не бях карал и дизел но един приятел който внася коли ми предложи да пробвам 146 1.9тд-останах очарован от динамиката на <тромавия>дизел.Ето че и следващата ми е Алфа и то пак дизел така че май и аз съм се разболял от вируса на Алфа и то на 40 години може да е от агресивният и външен вид и поведение като ученик бях състезател по картинг и все още ускорявам пулса като ме приближават в огледалото ......но май много се разприказвах поздрави на всички!
п.п.честито на Скудерия Ферари за уникалната двойна победа да продължават все така.

[Seicento Sporting Abarth]

Първата ми среща с марката беше в 4ти клас.
На един комшия - лъскаво черно GTV с жълти фарове Стоеше почти постоянно зачохлена и се караше само като на парад! В последствие, след доста години братовчед ми си купи Алфа 33 1.7 с двойните вебери. Останах очарован от ускорение и невероятния звук. Следващата среща беше от едно прибиране към Варна от Сенокос близо до Добрич. Прибирах се в домашен отпуск от казармата към Варна, цивилен с бялата барета в ръката и един сак с дрехи. След 10 минути махане се чу познат звук на боксер и до мене спря Алфа Спринт сив металик. Човека беше много любезен и докато се усетя стигнахме Варна за отрицателно време - а аз постоянно го разпитвах за колата , не бях виждал такава до сега.
След време си купих Трабант - първата ми колица, нямаше пари за друга, макар че си внесох подобренията като аларма, централно, мигачи в огледалата, ауспух от АМГ по средата, музика двд и неони под пода, както и правен спойлер на задния капак.
В последствие купих Фиат Сейченто изпълнение Абарт- жълто. Страхотен автомобил Малък красив маневрен и сравнително бърз за размера си.
После станахме трима и си трябваше семейна кошница - смених абарта за Фиат мареа комби 2.0 155. Ламя ламя и пак ламя. Тая кола ми изгори дроба! 15/100 градско при културно каране. Две години по-късно ме качиха на чипната 156 2.4 дизел- за 10 минути успяха да счупят всичките ми предубеждения ,че дизела е пенсионерски автомобил, че той не върви, тромав е и не бива да се юрка. Немам думи! Тая пущина вървеше като обезумяла, всичките черва ми бяха на топка в гърлото и всячески се опитваше да ме просмуче в процепа между седалката и облегалката. Кефа от ускорението беше уникален, придружен с бруталния звук на турбиниран петак.
След година оглеждане закупих такава от колега от форума - читав и пазен екземпляр. Чак щерката и научи името - не я интересуват другите марки въпреки ,че ги знае вече а е само на 3,5 години!

[Geri_ms]

Мойта история тръгва от баща ми, който от как се помна е автомонтьор и работеше в сервиз Фиат на колелото на 4-ти км, та закърмена съм си с коли.
При едно пътуване към морето, аз на възраст "права между двете предни седалки", баща ми се прибира в средната лента и казва "Виж сега каква уникална кола ще ни мине". Мина колата и гледам уникална красива лента със стопове, която ми се е запечатила в съзнанието и за мен беше най-красивата кола , която съм виждала( къде покрай ладите и москвичите сме виждали такава), питам аз каква е колата, а отговора е "Новата Алфа Ромео 164". Това беше първата ми, но не и последна среща с Алфа.
После в първи клас започнах да хода на уроци по английски, които бяха сравнително близко до сервиза на баща ми и понеже нямаше кой да ме води, ме бяха научили пътя и самичка след уроците отивах в сервиза, претичвайки на пешеходните на 4-ти км(сега не смея да пресичам там) и чаках до края на работния ден там. Баща ми ме вкарваше в някоя кола-я алфа, я фиат, я ланча...еййй голям кеф беше, седа на волана, нищо че едвам се подавам от прозореца. Та гледах аз алфите и все казвах как някой ден като порастна ще си купа такава....е купих си! И до ден днешен за мен това е най-красивата кола!