Вчера натоварих в Ренетка жената, килими, туби,разсад, бабата и други джунджурии и бодро запрашихме са околностите на Сандански.
Времето беше скапано, така, че си карах като на американски пикник, давах великодушно път на всички и слушах лекцията на бабата, относно вредата от тютюнопушенето.Там имаме ясна диагноза.Начална даскалица и като няма къде, си прехвърля мераците на нас.
Пътувахме си прекрасно, до като не стригнахме до Дефилето.Там дъжда се усили, а и вятъра реши да даде своята лепта.
Ренетка заскърца жаловито, но се справяше храбро и продължихме напред.
Тамън подминахме ханчето и влязохме в ада!
Струи вода се изливаха, като от водопад, а Еол и Нот си бяха организирали среща тук.
Видимостта беше около 15 метра и се тътрехме , като на погребение.
Разминах се с две сребристи БМВ-та, господ здраве да им дава, да са им плодовити жените и да им се гоят говедата, но ми присветнаха, да го кажем над нормата.Веднага набих спирачките и се затътрих, като валяк.След 50 метра видях една канара напреко на пътя, в която и танк би си счупил мордата.
Спрях след нея и се сетих за китайското фенерче, което ми го бяха пробутали,насред алкохолен делириум. Слязох и го забих на камъка.
Светлинката му беше слабичка, но поне мигаше, а и нямах друго.
Набутах се в Ренетка, след като се бях съблякъл, щото нямаше нищо сухо по мене и почнах да се трия с вълнените килими за пране и каквото ми падне, като яко псувах и инженера, дето е построил пътя и управата ни и ...
Накратко, обадих се на 112 и се почна една...
-Здравейте, с цел вашата сигурност, разговора се записва!
Теглих една майна и на моята хералдика и на сигурността, ама...
-Изчакайте оператор!Вашето обаждане е важно за нас!
Майната му колко е важно за вас, за мене е по-важно, дали колегите с БМВ-тата ще святкат.
След 5 минути се обажда някаква кака, която си няма и хабер от географията на България и още 20 минути си лафиме за времето, килата на канарата и как се изчислява обем на паралелепипед.
Тегля една майна и продължавам напред с гузна съвест и с надеждата , че китайския боклук ще издържи.
Разгеле, попадам на катаджии, които щом чуват за какво става въпрос, не ми искат кинти, а се втурват и свършват работа.
Има и друго, което ме потресе!
До като слагах фенера и си чудех, дали да не си поискам и един сапун , та да се хигиенизирам екологично и опитвах да преборя канарата, мина една тайфа от здравеняги с култова марка и модел и чух едно:
- ебати и баламурника!
Май са прави, както и класика, че не сме народ , а мърша!
Тия копелета с БМВ-тата , обаче ми казват друго!
Как мислите!
Времето беше скапано, така, че си карах като на американски пикник, давах великодушно път на всички и слушах лекцията на бабата, относно вредата от тютюнопушенето.Там имаме ясна диагноза.Начална даскалица и като няма къде, си прехвърля мераците на нас.
Пътувахме си прекрасно, до като не стригнахме до Дефилето.Там дъжда се усили, а и вятъра реши да даде своята лепта.
Ренетка заскърца жаловито, но се справяше храбро и продължихме напред.
Тамън подминахме ханчето и влязохме в ада!
Струи вода се изливаха, като от водопад, а Еол и Нот си бяха организирали среща тук.
Видимостта беше около 15 метра и се тътрехме , като на погребение.
Разминах се с две сребристи БМВ-та, господ здраве да им дава, да са им плодовити жените и да им се гоят говедата, но ми присветнаха, да го кажем над нормата.Веднага набих спирачките и се затътрих, като валяк.След 50 метра видях една канара напреко на пътя, в която и танк би си счупил мордата.
Спрях след нея и се сетих за китайското фенерче, което ми го бяха пробутали,насред алкохолен делириум. Слязох и го забих на камъка.
Светлинката му беше слабичка, но поне мигаше, а и нямах друго.
Набутах се в Ренетка, след като се бях съблякъл, щото нямаше нищо сухо по мене и почнах да се трия с вълнените килими за пране и каквото ми падне, като яко псувах и инженера, дето е построил пътя и управата ни и ...
Накратко, обадих се на 112 и се почна една...
-Здравейте, с цел вашата сигурност, разговора се записва!
Теглих една майна и на моята хералдика и на сигурността, ама...
-Изчакайте оператор!Вашето обаждане е важно за нас!
Майната му колко е важно за вас, за мене е по-важно, дали колегите с БМВ-тата ще святкат.
След 5 минути се обажда някаква кака, която си няма и хабер от географията на България и още 20 минути си лафиме за времето, килата на канарата и как се изчислява обем на паралелепипед.
Тегля една майна и продължавам напред с гузна съвест и с надеждата , че китайския боклук ще издържи.
Разгеле, попадам на катаджии, които щом чуват за какво става въпрос, не ми искат кинти, а се втурват и свършват работа.
Има и друго, което ме потресе!
До като слагах фенера и си чудех, дали да не си поискам и един сапун , та да се хигиенизирам екологично и опитвах да преборя канарата, мина една тайфа от здравеняги с култова марка и модел и чух едно:
- ебати и баламурника!
Май са прави, както и класика, че не сме народ , а мърша!
Тия копелета с БМВ-тата , обаче ми казват друго!
Как мислите!
Comment