Tweet
Мда, разбирам че ви се вижда много четене тва надолу, но пък на тоя етап четивото не е задължително.........
Прекарах приятно и пълно с бели, волни пакости и прочее изживявания детство в „града на мечтите” – Ямбол(щото уж всеки мечтаел да се махне оттам), епитет който аз не харесвам. Част от нашата махаленска дружина бяха едни близнаци, наричани за по кратко АА и ББ. Както често се случва, единия винаги смело кършеше клоните на комшийските череши с нас, докато другия долу малко по боязливо държеше отцепка, и чакаше сгоден случай да си плюе на петите.
Пораснахме, всеки го грабна живота, поразпиляхме тайфата наляво надясно, но се случи така че контактите ми с АА и ББ не секнаха, все се случваше така че я сме из един район или град, я случайно се срещнем, и неща от сорта. Бидейки не достатъчно често с тях, но не и доста нарядко, беше видима за мен трансформацията им с годините – пъзльото от под черешата беше станал доста по буен и своенравен, докато наглата гад чупеща с завидна сръчност черешовите клони беше станала тиха и съсредоточена натура.
По ирония на съдбата, колкото и странно да звучи, малко след казармата те срещнаха други 2 близначки, и както се казва тропнахме едно хорце на двойна сватба, след около година от това събитие през 2 месеца им се родиха и на двамата по един хайванин. Живеят във различни населени места, но винаги жилището на едните, е и жилище на другите.
И оттук започна съществената част:
АА, за когото рядко съществуваше чуждо мнение, и беше идеалното олицетворение на израза „тъп и упорит”, макар тъп да не го касаеше изобщо, отделяше значително време на организма си, правеше го по най опростените природни принципи, без да се съобразява с каквито и да било научни предписания.....който най вече идваха от ББ, който стана един от най младите професор или доцент в медицината в БГ изобщо(не съм сигурен кое точно е от двете), и който изгаряше в професията си, четеше всичко налично по всяка тема, ходеше на собствени разноски по конференции и семинари къде ли не по света, и правеше това само и с едничката цел за да бъде максимално полезен на хората. Всеки пациент имал работа при него беше истински късметлия, виждайки че бива третиран от него не като пациент, а поне като английската кралица..........
АА възпитаваше и отглеждаше сина си по свой образ и подобие, същото правеше и ББ.......жената на АА в началото имаше възражения, но бързо се отказа да се меси в ситуацията.....може би в този случай изключителна тежест и значение има факта че и двете деца са от родители с еднакви гени, нещо много съществено за последвалия резултат от различния начин на отглеждане на децата.......
АА си грабна детето същия ден след като жена му го роди, и взе да го гледа така, както баба му се е грижела и отглеждала 4те си деца......разби с глава носа на някакъв доктор, задето си позволил да бие някаква уж задължителна ваксина на бебето, едвам се отърва от съд и прочее......
Ааа(така ще обозначавам синът на АА) беше кърмен около 5-6 месеца, горе долу толкова мисля че се каза и за Ббб(синът на ББ). Ббб беше щателно медицински обслужван първите си 3-4 месеца, в скъпоплатени и реномирани заведения, правеха му се щателни изследвания, даваха му се само най модерните и фешън ваксини, медикаменти, витамини и прочее, ако дори само кихнеше не както трябва, моментално ББ сформираше лекарски екип да разследва причината.
Почти 3-4 години Ббб беше отглеждан във жилище със 4 климатика и постоянна температура на въздуха от 28 градуса и зиме и лете, и надали дотогава е знаел какво е да си изпотен. Ааа за разлика от него беше редовно подлаган на вякакви природни стихии, баща му имаше специално пригодена за него раница на гърба си, и го разнасяха къде ли не, тригодишен вече той можеше да плува два стила, и беше много приятно да се наблюдават фейсовете на ужасените лелки на централния варненски плаж който втрещено наблюдаваха един пролетен майски ден как един див мърсол с писък се хвърля срещу малките вълни, и с писък и изкрящи червени бузи изскача от морето и се търкаля в пясъка, докато само малцина възрастни го правеха..... а неговия връстник и братовчед Ббб беше под 2 ката фанели, и гледаше отстрани с желание и завист........
Ааа имаше изключително опростен режим на хранене, включващ прости и в повечето случай сурови храни, абсолютно никакво месо под каквато и да било форма и вид, и никакви други течности освен вода. 1-2 пъти месечно се пиеше безалкохолно с някакъв чипс, снакс или нещо от сорта, защото според АА организма не трябвало да отвиква от отровите, а и така той ставал резистентен към нея. Малко преди първи клас Ааа беше принуден от тате си да изпуши веднъж за наказание (уж) 2 цигари една след друга – бях очевидец, принципно подкрепям метода, но АА го приложи изключително брутално, имах чуството че лапето може и да не се освести. Скоро след това е имало подобно наказание, но със мастика........бих бил много по изненадан ако един ден жената ми изневери, отколкото да разбера че някога Ааа ще пропие, или пропуши.
След като двамата хайванина тръгнаха на училище започнаха честите ядове и кахъри за ББ – синчето му беше през 2-3 дена болно, изреди почти всички детски болести, и въпреки нечовешките грижи който се полагаха за него, нещата нямаха и капчица подобрение. Отново всекидневно му се даваха всякакви имуностимуланти, витамини, следеше се за обмяната на веществата му, желези, и прочее прочее неща от който ББ истински разбираше......но нищо не можеше да направи.
Разказвам всичко това както като пряк очевидец, така и като страничен наблюдател, тъй като и с двете семейства подържам чести и постоянни контакти, виждаме се при всяка удобна възможност, те самите са изключително близки като семейства, и въпреки различията в характерите на АА и ББ, не познавам по добър пример за братско чуство, обич и себеотдаване. За тях нямаше тайни един от друг, всеки правеше всичко по силите си за другия, няма как да опиша с думи това.
Преди около година, след като не бяхме се чували и виждали почти месец, по телфона АА не особенно ясно, и много набързо ми спомена за големи проблеми за ББ, но като цяло не успях да схвана за какво иде реч. Знаех че след около 3-4 дена ще съм на вилата им и ще разбера какъв е проблема.
Но не бяхме както обикновенно 3 семейства, а само 2. И не беше почивка, а тягостно прекарване на събота и неделя – Ббб имал злокачествени образувания в гърдите, първоначалните изследвания не давали повече от половин година живот. Тях ги нямаше естествено, ББ беше разсипан, правеха се дълги, продължителни изследвания, проби, анализи, терапии и прочее неща дето никой не иска да прекарва. И никой в БГ не даде по различна диагноза и прогноза от първоначалната.
Пръснаха се маса пари, ББ излезе в отпуск и двамата първо ходиха в Германия, после в САЩ, като междувременно минаха през Израел. Нищо. Ама нищо.
С оглед на прогнозите и напрегнатата обстановка почти не се чувах с никой от двамата, за 2 месеца им писах 2 смс-а, просто така за да знам че нещата още са такива. След още месец близо докато се прибирам към СТЗГ по Цариградско, виждам ниско прелитащата кола на ББ – той е метър и 90 висок, жена му е 1.60 – не видях водач зад волана, и предположих че или колата му се кара сама, или е жена му........тя по принцип е кофти драйвер, и ми се видя странно........юрнах се след колата му, с риск за нея и показах през прозореца че аз и звъня по телефона, за да го вдигне, щото помислих че е нещо спешно или извънредно.
ББ се връщал от Австрия, отивала да го вземе.
На следващия ден му звъннах и научих следното – от близо 2 месеца контактували със Христо Проданов(създателя на лекарство против рак, наскоро Мартин Карбовски прави предаване с него), давали на Ббб от неговото лекарство, затова ББ ходил до Австрия. Естествено веднага попитах за резултати и ББ със присъщия си скептицизъм към всичко непризнато от официалната медицина ми заобяснява как се е появило минимално подобрение, което било нормално за фазата и етапа на развитие. Но скептично или не, ясно звучеше човека хванат за сламка, готов и на пазарлък с дявола за душата си, за да спаси сина си. Опитваше се да говори по начин по който може би искаше да убеди себе си в нещо, а не мен.
ИЗвесно време отново не се чувахме с никой от двамата, докато един ден не ми звънна АА и пита дали ми е удобно да взема колата на ББ и да го взема със сина му от Букурещ.....невъзможно му било, а и му е доста далече......връщали се от Германия отново, но някакъв вулкан изригнал и едвам сварили за два дена да стигнат сухоземно поне до Румъния. Резултатите били много добри. Съгласих се повече от интерес, макар че не ми беше кой знае колко свободно тогава. Взех ги живи мъртви, особенно лапетията – 4 дена из Европа с какъв ли не транспорт. След 5 часа хвърлихме Ббб да спи у нас, щото решихме че могат да спят в СТЗГ и на сутринта росни и пресни към СФ, отколкото още път, макар че бяха на финала.
Отидохме с ББ на нещо средно между бар и кръчма, като ме изненада че иска на такова място, по принцип не е пияч. Последното изследване в Герм не показало и капчица образувания, нарочно отишъл и на 2 други места, където просто е направил изследвания, уж че са профилактични, нищо че било 3к евро допълнителен разход. Нищо. Все едно не е било нищо.
Гледах ББ как обяснява всичко това с много термини който са ми напълно непонятни, и като цяло ми беше все тая, дали това е чудо или не, аз знам че няма нелечими болести, има нелечими хора......това което си мислех през цялото време е какви чуства вълнуват ББ – не дали мисли думите който казва, а дали сам им вярва......според мен в него се бореха всеотдайния но, праволинеен лекар перфекционист здраво прегърнал идеята че медицината е само това което е в рамките на лечебните институти и академии, и всичко друго е шарлатания и вещерство, и от друга страна неоспоримия резултат, не особенно съвместим с логиката на първото понятие.
Слушах го как уж обяснявайки ми всичко това на мен, той всъщност си играеше сам със себе си на адвокат и прокурор, като ту заемаше едната теза, ту оправдаваше другата. Нямаше как да разбера какво точно мисли и вярва той, тъй като той самия не знаеше.
Когато след седмица се върнаха и от Израел, където той имаше много добър личен познат специалист, по негови думи човек на когото вярва, който също беше потвърдил липсата на каквото и да е опасност, ние с АА и фамилия ги чакахме пак на въпросната вила, щото доста напрежение трябваше да си отиде......изградения ми навик да ставам рано ме сблъска с ББ на мястото където сутрин човек цока кафенце. И където той на моето „Добрютро” отвърна след кратко мълчание – „От този момент повече никога няма да работя за тая мръсна, гадна, долна и скапана държава”.......Мътният му непоколебим и твърд поглед докато казваше това, беше нещото което може би ме накара да напиша целия този ферман........
Не беше нужно да се усъмня и за секунда в намерението му, тъй като знаех че за него е много по голямо удволетворението от един успешно излекуван и доволен пациент, от една точно и навреме поставена диагноза, отколкото месечната му заплата от хиляда и кусур лева, и работа в престижно заведение. За него беше непонятно как може заведения с такъв огромен човешки и медицински ресурс, с такъв богат опит, практика и резултати, да не постигнат и 1% от това което е направил 1 човек, неразполагащ и с 1% от ресурсите на гореспоменатите. И как още повече всички те да не признаят и да не дадът на човечеството това, което може да помогне на толкова хора. И как ние като държава не правим нищо по въпроса, който може да донесе толова много на страната ни и медицината като цяло. Всичко това беше сериозно поизкривило праволинейното му лекарско виждане.
АА беше изключително доволен от ситуацията, може би тайничко се надяваше ББ да възприеме част от неговите методики, защото дотогава никой от тях не се месеше във нещата на другия, братската обич ограничаваше всичко до мълчаливо неодобрение от възгледите на другия, но може би той беше видял възможност за дебат по тема по която имаше повече опит......Ааа научи само за 2 дена Ббб да плува, за всеки случай ББ беше държан в невидение, тъй като все още имаше съмнения за достоверноста на думите му, а и Ббб никога не беше влизал в басейн, имало толкова много бактерии и вируси вътре, а за хлора да не говорим. ББ нае малко кабинетче в скромно софийско кварталче, и е убеден че удоволствие от упражняване на професията му могат да му докарат и двете бабички на ден дето да му минават през ръцете......но е непоколебим че никога няма да направи нещо за тая „мръсна, гадна, долна и скапана държава”, която не прави нищо за да спасява живота на децата си........
ПиЕс – реших че заглавието ще пасне ако е наобратно - много неща тука са така.....
Прекарах приятно и пълно с бели, волни пакости и прочее изживявания детство в „града на мечтите” – Ямбол(щото уж всеки мечтаел да се махне оттам), епитет който аз не харесвам. Част от нашата махаленска дружина бяха едни близнаци, наричани за по кратко АА и ББ. Както често се случва, единия винаги смело кършеше клоните на комшийските череши с нас, докато другия долу малко по боязливо държеше отцепка, и чакаше сгоден случай да си плюе на петите.
Пораснахме, всеки го грабна живота, поразпиляхме тайфата наляво надясно, но се случи така че контактите ми с АА и ББ не секнаха, все се случваше така че я сме из един район или град, я случайно се срещнем, и неща от сорта. Бидейки не достатъчно често с тях, но не и доста нарядко, беше видима за мен трансформацията им с годините – пъзльото от под черешата беше станал доста по буен и своенравен, докато наглата гад чупеща с завидна сръчност черешовите клони беше станала тиха и съсредоточена натура.
По ирония на съдбата, колкото и странно да звучи, малко след казармата те срещнаха други 2 близначки, и както се казва тропнахме едно хорце на двойна сватба, след около година от това събитие през 2 месеца им се родиха и на двамата по един хайванин. Живеят във различни населени места, но винаги жилището на едните, е и жилище на другите.
И оттук започна съществената част:
АА, за когото рядко съществуваше чуждо мнение, и беше идеалното олицетворение на израза „тъп и упорит”, макар тъп да не го касаеше изобщо, отделяше значително време на организма си, правеше го по най опростените природни принципи, без да се съобразява с каквито и да било научни предписания.....който най вече идваха от ББ, който стана един от най младите професор или доцент в медицината в БГ изобщо(не съм сигурен кое точно е от двете), и който изгаряше в професията си, четеше всичко налично по всяка тема, ходеше на собствени разноски по конференции и семинари къде ли не по света, и правеше това само и с едничката цел за да бъде максимално полезен на хората. Всеки пациент имал работа при него беше истински късметлия, виждайки че бива третиран от него не като пациент, а поне като английската кралица..........
АА възпитаваше и отглеждаше сина си по свой образ и подобие, същото правеше и ББ.......жената на АА в началото имаше възражения, но бързо се отказа да се меси в ситуацията.....може би в този случай изключителна тежест и значение има факта че и двете деца са от родители с еднакви гени, нещо много съществено за последвалия резултат от различния начин на отглеждане на децата.......
АА си грабна детето същия ден след като жена му го роди, и взе да го гледа така, както баба му се е грижела и отглеждала 4те си деца......разби с глава носа на някакъв доктор, задето си позволил да бие някаква уж задължителна ваксина на бебето, едвам се отърва от съд и прочее......
Ааа(така ще обозначавам синът на АА) беше кърмен около 5-6 месеца, горе долу толкова мисля че се каза и за Ббб(синът на ББ). Ббб беше щателно медицински обслужван първите си 3-4 месеца, в скъпоплатени и реномирани заведения, правеха му се щателни изследвания, даваха му се само най модерните и фешън ваксини, медикаменти, витамини и прочее, ако дори само кихнеше не както трябва, моментално ББ сформираше лекарски екип да разследва причината.
Почти 3-4 години Ббб беше отглеждан във жилище със 4 климатика и постоянна температура на въздуха от 28 градуса и зиме и лете, и надали дотогава е знаел какво е да си изпотен. Ааа за разлика от него беше редовно подлаган на вякакви природни стихии, баща му имаше специално пригодена за него раница на гърба си, и го разнасяха къде ли не, тригодишен вече той можеше да плува два стила, и беше много приятно да се наблюдават фейсовете на ужасените лелки на централния варненски плаж който втрещено наблюдаваха един пролетен майски ден как един див мърсол с писък се хвърля срещу малките вълни, и с писък и изкрящи червени бузи изскача от морето и се търкаля в пясъка, докато само малцина възрастни го правеха..... а неговия връстник и братовчед Ббб беше под 2 ката фанели, и гледаше отстрани с желание и завист........
Ааа имаше изключително опростен режим на хранене, включващ прости и в повечето случай сурови храни, абсолютно никакво месо под каквато и да било форма и вид, и никакви други течности освен вода. 1-2 пъти месечно се пиеше безалкохолно с някакъв чипс, снакс или нещо от сорта, защото според АА организма не трябвало да отвиква от отровите, а и така той ставал резистентен към нея. Малко преди първи клас Ааа беше принуден от тате си да изпуши веднъж за наказание (уж) 2 цигари една след друга – бях очевидец, принципно подкрепям метода, но АА го приложи изключително брутално, имах чуството че лапето може и да не се освести. Скоро след това е имало подобно наказание, но със мастика........бих бил много по изненадан ако един ден жената ми изневери, отколкото да разбера че някога Ааа ще пропие, или пропуши.
След като двамата хайванина тръгнаха на училище започнаха честите ядове и кахъри за ББ – синчето му беше през 2-3 дена болно, изреди почти всички детски болести, и въпреки нечовешките грижи който се полагаха за него, нещата нямаха и капчица подобрение. Отново всекидневно му се даваха всякакви имуностимуланти, витамини, следеше се за обмяната на веществата му, желези, и прочее прочее неща от който ББ истински разбираше......но нищо не можеше да направи.
Разказвам всичко това както като пряк очевидец, така и като страничен наблюдател, тъй като и с двете семейства подържам чести и постоянни контакти, виждаме се при всяка удобна възможност, те самите са изключително близки като семейства, и въпреки различията в характерите на АА и ББ, не познавам по добър пример за братско чуство, обич и себеотдаване. За тях нямаше тайни един от друг, всеки правеше всичко по силите си за другия, няма как да опиша с думи това.
Преди около година, след като не бяхме се чували и виждали почти месец, по телфона АА не особенно ясно, и много набързо ми спомена за големи проблеми за ББ, но като цяло не успях да схвана за какво иде реч. Знаех че след около 3-4 дена ще съм на вилата им и ще разбера какъв е проблема.
Но не бяхме както обикновенно 3 семейства, а само 2. И не беше почивка, а тягостно прекарване на събота и неделя – Ббб имал злокачествени образувания в гърдите, първоначалните изследвания не давали повече от половин година живот. Тях ги нямаше естествено, ББ беше разсипан, правеха се дълги, продължителни изследвания, проби, анализи, терапии и прочее неща дето никой не иска да прекарва. И никой в БГ не даде по различна диагноза и прогноза от първоначалната.
Пръснаха се маса пари, ББ излезе в отпуск и двамата първо ходиха в Германия, после в САЩ, като междувременно минаха през Израел. Нищо. Ама нищо.
С оглед на прогнозите и напрегнатата обстановка почти не се чувах с никой от двамата, за 2 месеца им писах 2 смс-а, просто така за да знам че нещата още са такива. След още месец близо докато се прибирам към СТЗГ по Цариградско, виждам ниско прелитащата кола на ББ – той е метър и 90 висок, жена му е 1.60 – не видях водач зад волана, и предположих че или колата му се кара сама, или е жена му........тя по принцип е кофти драйвер, и ми се видя странно........юрнах се след колата му, с риск за нея и показах през прозореца че аз и звъня по телефона, за да го вдигне, щото помислих че е нещо спешно или извънредно.
ББ се връщал от Австрия, отивала да го вземе.
На следващия ден му звъннах и научих следното – от близо 2 месеца контактували със Христо Проданов(създателя на лекарство против рак, наскоро Мартин Карбовски прави предаване с него), давали на Ббб от неговото лекарство, затова ББ ходил до Австрия. Естествено веднага попитах за резултати и ББ със присъщия си скептицизъм към всичко непризнато от официалната медицина ми заобяснява как се е появило минимално подобрение, което било нормално за фазата и етапа на развитие. Но скептично или не, ясно звучеше човека хванат за сламка, готов и на пазарлък с дявола за душата си, за да спаси сина си. Опитваше се да говори по начин по който може би искаше да убеди себе си в нещо, а не мен.
ИЗвесно време отново не се чувахме с никой от двамата, докато един ден не ми звънна АА и пита дали ми е удобно да взема колата на ББ и да го взема със сина му от Букурещ.....невъзможно му било, а и му е доста далече......връщали се от Германия отново, но някакъв вулкан изригнал и едвам сварили за два дена да стигнат сухоземно поне до Румъния. Резултатите били много добри. Съгласих се повече от интерес, макар че не ми беше кой знае колко свободно тогава. Взех ги живи мъртви, особенно лапетията – 4 дена из Европа с какъв ли не транспорт. След 5 часа хвърлихме Ббб да спи у нас, щото решихме че могат да спят в СТЗГ и на сутринта росни и пресни към СФ, отколкото още път, макар че бяха на финала.
Отидохме с ББ на нещо средно между бар и кръчма, като ме изненада че иска на такова място, по принцип не е пияч. Последното изследване в Герм не показало и капчица образувания, нарочно отишъл и на 2 други места, където просто е направил изследвания, уж че са профилактични, нищо че било 3к евро допълнителен разход. Нищо. Все едно не е било нищо.
Гледах ББ как обяснява всичко това с много термини който са ми напълно непонятни, и като цяло ми беше все тая, дали това е чудо или не, аз знам че няма нелечими болести, има нелечими хора......това което си мислех през цялото време е какви чуства вълнуват ББ – не дали мисли думите който казва, а дали сам им вярва......според мен в него се бореха всеотдайния но, праволинеен лекар перфекционист здраво прегърнал идеята че медицината е само това което е в рамките на лечебните институти и академии, и всичко друго е шарлатания и вещерство, и от друга страна неоспоримия резултат, не особенно съвместим с логиката на първото понятие.
Слушах го как уж обяснявайки ми всичко това на мен, той всъщност си играеше сам със себе си на адвокат и прокурор, като ту заемаше едната теза, ту оправдаваше другата. Нямаше как да разбера какво точно мисли и вярва той, тъй като той самия не знаеше.
Когато след седмица се върнаха и от Израел, където той имаше много добър личен познат специалист, по негови думи човек на когото вярва, който също беше потвърдил липсата на каквото и да е опасност, ние с АА и фамилия ги чакахме пак на въпросната вила, щото доста напрежение трябваше да си отиде......изградения ми навик да ставам рано ме сблъска с ББ на мястото където сутрин човек цока кафенце. И където той на моето „Добрютро” отвърна след кратко мълчание – „От този момент повече никога няма да работя за тая мръсна, гадна, долна и скапана държава”.......Мътният му непоколебим и твърд поглед докато казваше това, беше нещото което може би ме накара да напиша целия този ферман........
Не беше нужно да се усъмня и за секунда в намерението му, тъй като знаех че за него е много по голямо удволетворението от един успешно излекуван и доволен пациент, от една точно и навреме поставена диагноза, отколкото месечната му заплата от хиляда и кусур лева, и работа в престижно заведение. За него беше непонятно как може заведения с такъв огромен човешки и медицински ресурс, с такъв богат опит, практика и резултати, да не постигнат и 1% от това което е направил 1 човек, неразполагащ и с 1% от ресурсите на гореспоменатите. И как още повече всички те да не признаят и да не дадът на човечеството това, което може да помогне на толкова хора. И как ние като държава не правим нищо по въпроса, който може да донесе толова много на страната ни и медицината като цяло. Всичко това беше сериозно поизкривило праволинейното му лекарско виждане.
АА беше изключително доволен от ситуацията, може би тайничко се надяваше ББ да възприеме част от неговите методики, защото дотогава никой от тях не се месеше във нещата на другия, братската обич ограничаваше всичко до мълчаливо неодобрение от възгледите на другия, но може би той беше видял възможност за дебат по тема по която имаше повече опит......Ааа научи само за 2 дена Ббб да плува, за всеки случай ББ беше държан в невидение, тъй като все още имаше съмнения за достоверноста на думите му, а и Ббб никога не беше влизал в басейн, имало толкова много бактерии и вируси вътре, а за хлора да не говорим. ББ нае малко кабинетче в скромно софийско кварталче, и е убеден че удоволствие от упражняване на професията му могат да му докарат и двете бабички на ден дето да му минават през ръцете......но е непоколебим че никога няма да направи нещо за тая „мръсна, гадна, долна и скапана държава”, която не прави нищо за да спасява живота на децата си........
ПиЕс – реших че заглавието ще пасне ако е наобратно - много неща тука са така.....
(загубих дядо ми, с който бях много близък, от рак миналата година)
Не съм съгласен със заглавието на разказа ти обаче. Аз мисля, че ББ не е напуснал престижната работа заради скапаната ни държава. Тази му крачка е част от по-фундаментална промяна на вътрешната му същност и ценностна система. Промяна, която човек прави често след преживяване на екстремни обстоятелства. И сега това ще е за негово добро, защото от прекомерно праволинеен човек, сега ще бъде човек с по-широка душа и разбирания, и ще бъде по-щастлив, ще се доближи малко повече до разбиранията и ценностната система на брат си. И тази промяна той щеше да направи не само защото е българин, живеещ в България. Той щеше да я направи даже ако беше германец, живеещ в Германия.
Comment