КОЧ

[Xman]

Как успявате с ферариста, толкова образно да предадете една отминала история...

[ФЕРАРИСТ]

Как успявате с ферариста, толкова образно да предадете една отминала история...

В преразказа Морди няма кой да го бие, моята сила е в свободните измислени съчинения - преди като имах повече време в един друг форум водех "Дневника на Хуан - Пабло Монтоя".......бяха славни времена......

[pr_00f]

Кажи къде да четем де

[franki1]

Майстор на късия разказ. -Браво.



Alfa 156 2.0

[old alfist]

Струва ми се, че основната идея на колегата за да напише всичко това не е за да го ласкаем, а да помислим върху подтекста на написаното.
Моите уважения за стила.

[pr_00f]

Мисленето е как да го кажа.
Абе трудно и определено не е за всеки.

п.с И на мен не ми се отдава.

[nhg]

Малко офф:
Като видях заглавието първосигнално се сетих за една случка...

В студентските ми години отивам на някакво упражнение по висша математика и решавам някаква задача; даскала, за да ме пУФали пред колегите (щот' мноо добре решавам задачите) казва следното:
"Всяко нещо си иска неговото - на свинята-майка и трябва коч!"

...Та му обяснявах и какво е 'нерез'...


пс: Крайно време е да има нов подраздел за подобни историйки - мордохай, ферариста, вики и пр. са много интересни за четене!

[milenamr]

Да и на мен ми се струва прекрасна идеята да се направи една полезна тема за словоизлияния на хора с отличителни наклонности в словесните форми на изразяване
А такива индивиди в нашия форум не липсват, което само може да ни радва.
За това напълно в реда на нещата е да им се осигури нужния "творчески кът", където да бъдат локализирани техните шедьоври и да можем и ние да имаме по пряк и лесен достъп до тях

[mordohy]

Зададохте ми доста въпроси и е редно да отговоря.
Разказа беше поне три пъти по-голям, но едно кликване и го изтрих.Едночасовото ми занимание, отиде в коша.Започнах го наново и не знам защо, излезе сухо и кратко.Преди да го редактирам, го поснах, както си беше с всички грешки.Махнах с ръка и го оставих, както си е.
Коча след военен съвет, до кокошарниците при старото училище, го дадохме на една добра жена, която имаше кошара, но нямаше никакви животинки.Известна беше с това, че отказа мъжа си от пиенето, посредством един як кол и човека лежа една седмица в болницата.За да не е самотен му докарахме две овчици, които по-късно станаха цяло стадо.
Много скоро, на врата на коча се появи, неизвестно от къде, сребърен чан, истинско произведение на изкуството на майстор от Долна Джумая, сегашен Неврокоп в Гърция.Сребърният чан е особено важен в културата на родопчаните.Посланието е ясно и недвусмислено-коча вече не е притежание на никого, а на общността.Това го спасяваше от ножа, продажба, скопяване и други, обичайни за съдбата на един коч неща Не разбрахме, кой му го е сложил.И до сега никой не си е признал.
Защо станах жичкаджия ли!?
Хм!
Крушката си има опашка.
С такъв дядо, ако не беше толкова вироглав и откровен, сигурно да бях и в дипломатическия корпус, ама на!Пустата му голяма уста и принципи...
Дядо ми беше обущар, от тия, които могат да направят удобна и стилна обувка и на най-претенциозната дама или изискан господин.
Член на БКП от преди 9-ти септември, отива доброволец на фронта. Там се проявил, като снайперист и диверсант и се връща с два бойни ордена и тежък ревматизъм.
Войната свършва и се прибира в обущарницата, където продължава да си гони занаята.
Много скоро, пристигат двама дувари и му предлагат да го изпратят за три месеца в СССР и после да стане политически офицер на полка.
Отговора му е категоричен: Бил се е за каузата, да може да си кове свободно кондурите, а не за постове и привилегии.
Това даде траен отпечатък на цялото ни семейство.
Право, журналистика, МИО, ветеринарна медицина и прочие, бяха затворени за нас.Там се проверяваше до девето коляно и нямаше компромиси.
Не се смейте! Ветеринарната медицина е стратегически продукт!
Така се озовах в машинния факултет на МЕИ.
Не се оплаквам.В живота си имах, а и сега имам много хубави моменти.
Може би , обществото е загубило един посредствен журналист, но е спечелило един добър техник!
Разказите ми, ако изобщо могат да се наречат такива, са на прима виста, едни такива недохранени и ситни, но са това, което съм видял и почувствал.
Правилно спомена някой, че това са и послания.Да се вгледаме около нас и да бъдем по-добри.
Красотата може да се види навсякъде, стига да пожелаем да я видим! Особено, ако гледаме на живота с лек хумор и бегла усмивка!

[old alfist]

Щом си учил в МЕИ-то значи почти сигурно е, че си се научил да играеш бридж - това да не е малко.

[fred]

Винаги си е имало хора, които струват повече от цял отряд слагачи, за съжаление, общо взето те са в сянката на посредствените., Това е човешка черта

[virusalfa]

Зададохте ми доста въпроси и е редно да отговоря.
Разказа беше поне три пъти по-голям, но едно кликване и го изтрих.Едночасовото ми занимание, отиде в коша.Започнах го наново и не знам защо, излезе сухо и кратко.Преди да го редактирам, го поснах, както си беше с всички грешки.Махнах с ръка и го оставих, както си е.
Коча след военен съвет, до кокошарниците при старото училище, го дадохме на една добра жена, която имаше кошара, но нямаше никакви животинки.Известна беше с това, че отказа мъжа си от пиенето, посредством един як кол и човека лежа една седмица в болницата.За да не е самотен му докарахме две овчици, които по-късно станаха цяло стадо.
Много скоро, на врата на коча се появи, неизвестно от къде, сребърен чан, истинско произведение на изкуството на майстор от Долна Джумая, сегашен Неврокоп в Гърция.Сребърният чан е особено важен в културата на родопчаните.Посланието е ясно и недвусмислено-коча вече не е притежание на никого, а на общността.Това го спасяваше от ножа, продажба, скопяване и други, обичайни за съдбата на един коч неща Не разбрахме, кой му го е сложил.И до сега никой не си е признал.
Защо станах жичкаджия ли!?
Хм!
Крушката си има опашка.
С такъв дядо, ако не беше толкова вироглав и откровен, сигурно да бях и в дипломатическия корпус, ама на!Пустата му голяма уста и принципи...
Дядо ми беше обущар, от тия, които могат да направят удобна и стилна обувка и на най-претенциозната дама или изискан господин.
Член на БКП от преди 9-ти септември, отива доброволец на фронта. Там се проявил, като снайперист и диверсант и се връща с два бойни ордена и тежък ревматизъм.
Войната свършва и се прибира в обущарницата, където продължава да си гони занаята.
Много скоро, пристигат двама дувари и му предлагат да го изпратят за три месеца в СССР и после да стане политически офицер на полка.
Отговора му е категоричен: Бил се е за каузата, да може да си кове свободно кондурите, а не за постове и привилегии.
Това даде траен отпечатък на цялото ни семейство.
Право, журналистика, МИО, ветеринарна медицина и прочие, бяха затворени за нас.Там се проверяваше до девето коляно и нямаше компромиси.
Не се смейте! Ветеринарната медицина е стратегически продукт!
Така се озовах в машинния факултет на МЕИ.
Не се оплаквам.В живота си имах, а и сега имам много хубави моменти.
Може би , обществото е загубило един посредствен журналист, но е спечелило един добър техник!
Разказите ми, ако изобщо могат да се наречат такива, са на прима виста, едни такива недохранени и ситни, но са това, което съм видял и почувствал.
Правилно спомена някой, че това са и послания.Да се вгледаме около нас и да бъдем по-добри.
Красотата може да се види навсякъде, стига да пожелаем да я видим! Особено, ако гледаме на живота с лек хумор и бегла усмивка!

Долна Джумая не е ли сегашна Ираклия?

[mordohy]

Щом си учил в МЕИ-то значи почти сигурно е, че си се научил да играеш бридж - това да не е малко.

Бриджа го научих още като ученик и имах един приятел, който сега е в Калифорния, но с него, не знам защо, си останахме непобедени.Включително и от майсторите на бриджа в Новотела в Пловдив. Отупахме ги три пъти и те се отказаха.Много ни вървеше. Там и се запознахме с Кълбестона, но това е друга история!

Долна Джумая не е ли сегашна Ираклия?

Не е! Просто е джумая-пазар! Така и казват!
Истинската Долна Джумая е Неврокоп, но това вече се знае само от по-старите "гърци" , дето се оказа, че напоследък знаят и български!

[virusalfa]

Бриджа го научих още като ученик и имах един приятел, който сега е в Калифорния, но с него, не знам защо, си останахме непобедени.Включително и от майсторите на бриджа в Новотела в Пловдив. Отупахме ги три пъти и те се отказаха.Много ни вървеше. Там и се запознахме с Кълбестона, но това е друга история!


Не е! Просто е джумая-пазар! Така и казват!
Истинската Долна Джумая е Неврокоп, но това вече се знае само от по-старите "гърци" , дето се оказа, че напоследък знаят и български!

Не спори!Долна Джумая е днешното село и общински център Ираклия!Местните хора си му казват "Джумаята"

[mordohy]

Няма!
Освен, ако и Михалаки Георгиев се е заблуждавал, преди около век и нещо!