Известие

Collapse
No announcement yet.

Агнеса

Collapse
X
 
  • Filter
  • време
  • Show
Clear All
new posts

  • Агнеса

    Случвало ли ви се е, да имате някакво чувство и да не можете да избягате от него! Аз го имам и ще ви го натреса, дето се вика, та дано се успокоя!
    Беше чудното лято на 1979 година.
    Приеха ме предсрочно комсомолец, а клуба ни Дан Колов, въпреки всички перипетии стана шампион на зона Тракия! Не беше лесно! Това е Златогреад, Смолян, Мадан, Чепеларе, Пловдив, Асеновград, Кърджали и все култови средища на свободната борба.
    Събраха ни една група и ни изпратиха на летен лагер-школа в ГДР.
    Лагера беше втори по големина, след Артек, в окръг Зул, на няколко десетки километра от Ваймар.
    Богатото културно наследство на региона ни накара да четеме Шилер и Гьоте, както и да оглеждаме талиите на хубавите моичета, около нас.
    Не знам как стана, но около мене се завъртя едно момиче, най-хубавия модел на северните германки.
    Беше дългокрака, стройна, пепеляво-руса хубавица с дълбок алт. Още тогава разбрах, какво означава "изкрящи очи".
    Очите и изкряха и още усещам фините и пръсти по гърба си.
    Разбира се, ние си бяхме балкански говеда и много скоро си организирахме секта по борба в лагера,
    Германците бяха възхитени и редовно идваха на тренировките.
    Много обичаше, когато съм се изпотил от борбите, да ме бърше, чеша и масажира. просто ме изяждаше!
    Ние смърдяхме на пръчове, но както се оказа е от силния тостестерон. Останалите миришеха , просто на леш!
    Дрънкам ви тия простотии, защото имаха значение. Те са валидни и днес!
    Любовта ни беше спонтанна и всеотдайна.
    Тоест аз я скапвах от целувки, тя ме гушеше и ме представи дори и на семейството си, а аз се дървех, като войник на пост пред знамето!
    Съдбата ни срещна след 3 години, когато бях Вършавски Ефрейтор от ВВС, а баща и се оказа наш командващ.
    Тогава изживяхме наистина любовта си, а после...
    После аз се прибрах и всичко затихна, като летен повей, който минава и се губи зад драките на ливадата.
    Седяхме си на плажа на Тузла, аз Йоан, бай Тодор и Мими, братовчедка на майка ми! Тя е синеока хубавица с дълги мигли и точно за това Йоан я мразеше, щото според него, всички я мислеха за моя жена и не можех да си сваля гадже, което той си го беше поставил за цел! Сега е по консервативен, но тогава нямаше задръжки.
    Тамън се чудехме, къде да отидеме на разпивка, когато сред мержделеещите се крака видях нещо много познато.
    Бяха женски крака, от коляното на долу, но ме развънуваха истински.
    Първо опипваха, а след това леко се полагаха на горещия пясък.
    Не знам как съм гледал, но Йоан каза:
    -Тате, какво става!?
    Оказа се, че и тя ме е фиксирала!
    Изправих се!
    Срещу мене вървеше Агнеса!
    Беше понатежала малко, но огъня в очите и беше същия.Така само по едни бикини я прегърнах, без да ми пука за нищо.
    Света се завъртя и аз пак бях палавия лагерник от онова време.
    След известно време се осъзнахме и запознахме приятелите ни.От моя страна са познатите муцуни, но тя имаше една дъщеря. Родена 1983 година. С Йоан си паснаха веднага, но имаше нещо недоизказано!
    Те си общуваха далеч от нас.Дори и сега, зад гърба ми!
    Идилията ни продължи цял месец. Не исках да свършва, но уви тя изчезна, без да ми остави никаква надежда!
    Аз обаче знаех!
    Ивон имаше същите две бемки на гушата, които имам аз, майка ми, сина ми и са общи за кюркчинския род.
    Все още я сънувам!
    Хубава и силна жена, която не иска нищо друго от мен, освен любовта ми!
    Всъщност знае , че иска всичко!
    Пълното и име е Агнеса Линдеман!
    Обичам те, Агнеса!
    Last edited by mordohy; d.m.y г., 01:58.
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР.sigpic Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  • #2
    Браво ...
    Или имаш талант на писател , или умееш да пресъздаваш минали събития , или си пиян .
    Всъщност , може и 3-те да са , но написаното ми харесва !
    145 1.6 ТС '97 ех.
    145 1.9 JTD '00
    307 CC 2.0 '04

    Comment


    • #3
      Май и трите , брат, но за последното може да си сигурен!
      Все пак го споделям тук, защото знам, че има кой да го оцени и да сподели мига с мен.!
      Алфа не е само коне и изтъркан асфалт!
      То е философия на ритани зелки!
      На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
      Интелектуален кръг БКАР.sigpic Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

      Comment


      • #4
        да ме прощаваш
        Въпреки, че явно това е било нейното решение, аз лично не бих могъл да остана така равнодушен, към дете което предполагам че е мое.

        Comment


        • #5
          Като ти дойде музата нямаш спиране
          Както винаги си на ниво, евала !
          146 1.6 TS '00
          156 2.4 JTD '01

          Comment


          • #6
            Бравос за разказа!
            (пак ще предложа да има специален раздел за всякакви истории, написани от съфорумците)
            Ама да си кажа: и аз мисля като голямата риба...
            166 2.0 TS - back in the game - 10x 2 164td!!
            x145 1.6 boxer

            Comment


            • #7
              Баце, че си майстор на разказа, спор няма! Историята ти ме развълнува....напомни ми на нещо...
              АR 33 1.5-ex;АR 155 2.0TS-ex
              FIAT TEMPRA 1.6i.e.-ex;AR 155 1.8TS-ex;FIAT bravo 1.6 16v;ALFA ROMEO 155 2.0 16V-ex,AR 156 2.0 TS

              Comment


              • #8
                Страхотна история .. .. Усеща се, че имаш голяма буца в гърдите, докато я разказваш. Живота е странен наниз от последователности, а спомените - лоши или добри, винаги носят тъга . .
                sigpic
                156 Facelift 1.9JTD16V 159 1.9JTDm16V 166 2.0TS(eх) Fiat Fiorino 1.3JTD
                "Странно нещо е животът - днес караш с 200, утре те возят с 20"

                Comment


                • #9
                  Това ракията е като машина на времето. Ех.... чувства, случки, спомени - това май ни прави хора.

                  ---------- Post added at 22:24 ---------- Previous post was at 22:22 ----------

                  Първоначално публикувано от голямата риба Покажи съобщение
                  да ме прощаваш
                  Въпреки, че явно това е било нейното решение, аз лично не бих могъл да остана така равнодушен, към дете което предполагам че е мое.
                  А какво би направил? Човек е със свободна воля и си поема трънливия път, пък бил той послан и с рози.

                  Сърцата са по-капризни от умовете.

                  Comment


                  • #10
                    Първоначално публикувано от Derry Покажи съобщение

                    А какво би направил? Човек е със свободна воля и си поема трънливия път, пък бил той послан и с рози.
                    най малкото бих опитал да съм част от живота и

                    Comment


                    • #11
                      Първоначално публикувано от tokata_pz_flex Покажи съобщение
                      Браво ...
                      Или имаш талант на писател , или умееш да пресъздаваш минали събития , или си пиян .
                      Всъщност , може и 3-те да са , но написаното ми харесва !
                      То без пиене нищо не става, каквото и да имаш друго
                      Иначе разказа си го бива, макар и да си личи че е писан /според мен набързо и не е доизглаждан/.
                      А защо е хубав-защото всеки има някаква идея какво да е трябавло или трябва да направи лирическия герой, мордохай
                      Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                      Нагоре по стълбата, която води надолу
                      sigpic

                      Comment


                      • #12
                        Първоначално публикувано от голямата риба Покажи съобщение
                        да ме прощаваш
                        Въпреки, че явно това е било нейното решение, аз лично не бих могъл да остана така равнодушен, към дете което предполагам че е мое.
                        "...равнодушен..." Не вярвам да е равнодушен, той си знае какво му е в душата, но съм сигурен, че равнодушен не е!
                        ALFA ROMEO 156 SW SELESPEED - EX
                        ALFA ROMEO 159 SW 1.9 Mjet - EX
                        ALFA ROMEO 156 2.4 JTD-EX
                        ALFA ROMEO 33 1.8TD -R.I.P.

                        Comment


                        • #13
                          Е и да не е равнодушен, е оставил детето си да си отиде ... остави жената ...
                          Не знам и аз как бих реагирал в този момент, нали ... много е лесно отстрани, преди да изпаднеш в ситуацията, но все пак ... едва ли бих могъл да кажа сбогом на детето си ...
                          Иначе разказа е 6так
                          „За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“ (13.12.1881) - Константин Йосфи Иречек

                          Comment


                          • #14
                            Еньо, прочети началото!
                            Там е разковничето!
                            Ние имахме вече всеки свой живот и беше много трудно да поемем по един и същи път!
                            Това беше само една ваканция и късче щастие в общата сивота!
                            Разделихме се без условности и унижаващи обещания!
                            Когато достойния ми наследник ми обяви, че започва да учи немски, та да е на ниво, разбрах, че връзката не е скъсана напълно!
                            Той е същия келеш, като мене и не би направил от чист мързел нещо такова, ако не е достатъчно мотивиран!
                            Знам, че разказа е слаб от някои страни, ама и вие сте едни хиени и не ми спестявате нищо!
                            Те за това ви обичам
                            На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
                            Интелектуален кръг БКАР.sigpic Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

                            Comment


                            • #15
                              .

                              за сетен път се убеждавам че от живота по-голяма курва няма, и веднага се сетих за една приказка на мой приятел "живота е къс и осран като стълбичка на кокошарник".в началото докато четях си мислих да те окуражавам да търсиш тази жена,да гониш щастието си точно заради това че сме за малко на този свят и миговете трябва да се изживяват,но след последния ти пост разбрах на къде биеш.сина ти щом се заглежда вече явно е достатъчно зрял и можеш да му обясниш историята и какви последици може да има за всички.колкото по-рано го направиш толкова ще му е по- лесно да го превъзмогне.
                              в крайна сметка си мисля че имаш шанс да бъдеш щастлив с тази жена,а децата ви да бъдат ДРУГАРИ.
                              лично аз очаквам продължение на историята !!!

                              Comment

                              Working...
                              X