Член на клуба
Tweet
Случвало ли ви се е, да имате някакво чувство и да не можете да избягате от него! Аз го имам и ще ви го натреса, дето се вика, та дано се успокоя!
Беше чудното лято на 1979 година.
Приеха ме предсрочно комсомолец, а клуба ни Дан Колов, въпреки всички перипетии стана шампион на зона Тракия! Не беше лесно! Това е Златогреад, Смолян, Мадан, Чепеларе, Пловдив, Асеновград, Кърджали и все култови средища на свободната борба.
Събраха ни една група и ни изпратиха на летен лагер-школа в ГДР.
Лагера беше втори по големина, след Артек, в окръг Зул, на няколко десетки километра от Ваймар.
Богатото културно наследство на региона ни накара да четеме Шилер и Гьоте, както и да оглеждаме талиите на хубавите моичета, около нас.
Не знам как стана, но около мене се завъртя едно момиче, най-хубавия модел на северните германки.
Беше дългокрака, стройна, пепеляво-руса хубавица с дълбок алт. Още тогава разбрах, какво означава "изкрящи очи".
Очите и изкряха и още усещам фините и пръсти по гърба си.
Разбира се, ние си бяхме балкански говеда и много скоро си организирахме секта по борба в лагера,
Германците бяха възхитени и редовно идваха на тренировките.
Много обичаше, когато съм се изпотил от борбите, да ме бърше, чеша и масажира. просто ме изяждаше!
Ние смърдяхме на пръчове, но както се оказа е от силния тостестерон. Останалите миришеха , просто на леш!
Дрънкам ви тия простотии, защото имаха значение. Те са валидни и днес!
Любовта ни беше спонтанна и всеотдайна.
Тоест аз я скапвах от целувки, тя ме гушеше и ме представи дори и на семейството си, а аз се дървех, като войник на пост пред знамето!
Съдбата ни срещна след 3 години, когато бях Вършавски Ефрейтор от ВВС, а баща и се оказа наш командващ.
Тогава изживяхме наистина любовта си, а после...
После аз се прибрах и всичко затихна, като летен повей, който минава и се губи зад драките на ливадата.
Седяхме си на плажа на Тузла, аз Йоан, бай Тодор и Мими, братовчедка на майка ми! Тя е синеока хубавица с дълги мигли и точно за това Йоан я мразеше, щото според него, всички я мислеха за моя жена и не можех да си сваля гадже, което той си го беше поставил за цел! Сега е по консервативен, но тогава нямаше задръжки.
Тамън се чудехме, къде да отидеме на разпивка, когато сред мержделеещите се крака видях нещо много познато.
Бяха женски крака, от коляното на долу, но ме развънуваха истински.
Първо опипваха, а след това леко се полагаха на горещия пясък.
Не знам как съм гледал, но Йоан каза:
-Тате, какво става!?
Оказа се, че и тя ме е фиксирала!
Изправих се!
Срещу мене вървеше Агнеса!
Беше понатежала малко, но огъня в очите и беше същия.Така само по едни бикини я прегърнах, без да ми пука за нищо.
Света се завъртя и аз пак бях палавия лагерник от онова време.
След известно време се осъзнахме и запознахме приятелите ни.От моя страна са познатите муцуни, но тя имаше една дъщеря. Родена 1983 година. С Йоан си паснаха веднага, но имаше нещо недоизказано!
Те си общуваха далеч от нас.Дори и сега, зад гърба ми!
Идилията ни продължи цял месец. Не исках да свършва, но уви тя изчезна, без да ми остави никаква надежда!
Аз обаче знаех!
Ивон имаше същите две бемки на гушата, които имам аз, майка ми, сина ми и са общи за кюркчинския род.
Все още я сънувам!
Хубава и силна жена, която не иска нищо друго от мен, освен любовта ми!
Всъщност знае , че иска всичко!
Пълното и име е Агнеса Линдеман!
Обичам те, Агнеса!
Беше чудното лято на 1979 година.
Приеха ме предсрочно комсомолец, а клуба ни Дан Колов, въпреки всички перипетии стана шампион на зона Тракия! Не беше лесно! Това е Златогреад, Смолян, Мадан, Чепеларе, Пловдив, Асеновград, Кърджали и все култови средища на свободната борба.
Събраха ни една група и ни изпратиха на летен лагер-школа в ГДР.
Лагера беше втори по големина, след Артек, в окръг Зул, на няколко десетки километра от Ваймар.
Богатото културно наследство на региона ни накара да четеме Шилер и Гьоте, както и да оглеждаме талиите на хубавите моичета, около нас.
Не знам как стана, но около мене се завъртя едно момиче, най-хубавия модел на северните германки.
Беше дългокрака, стройна, пепеляво-руса хубавица с дълбок алт. Още тогава разбрах, какво означава "изкрящи очи".
Очите и изкряха и още усещам фините и пръсти по гърба си.
Разбира се, ние си бяхме балкански говеда и много скоро си организирахме секта по борба в лагера,
Германците бяха възхитени и редовно идваха на тренировките.
Много обичаше, когато съм се изпотил от борбите, да ме бърше, чеша и масажира. просто ме изяждаше!
Ние смърдяхме на пръчове, но както се оказа е от силния тостестерон. Останалите миришеха , просто на леш!
Дрънкам ви тия простотии, защото имаха значение. Те са валидни и днес!
Любовта ни беше спонтанна и всеотдайна.
Тоест аз я скапвах от целувки, тя ме гушеше и ме представи дори и на семейството си, а аз се дървех, като войник на пост пред знамето!
Съдбата ни срещна след 3 години, когато бях Вършавски Ефрейтор от ВВС, а баща и се оказа наш командващ.
Тогава изживяхме наистина любовта си, а после...
После аз се прибрах и всичко затихна, като летен повей, който минава и се губи зад драките на ливадата.
Седяхме си на плажа на Тузла, аз Йоан, бай Тодор и Мими, братовчедка на майка ми! Тя е синеока хубавица с дълги мигли и точно за това Йоан я мразеше, щото според него, всички я мислеха за моя жена и не можех да си сваля гадже, което той си го беше поставил за цел! Сега е по консервативен, но тогава нямаше задръжки.
Тамън се чудехме, къде да отидеме на разпивка, когато сред мержделеещите се крака видях нещо много познато.
Бяха женски крака, от коляното на долу, но ме развънуваха истински.
Първо опипваха, а след това леко се полагаха на горещия пясък.
Не знам как съм гледал, но Йоан каза:
-Тате, какво става!?
Оказа се, че и тя ме е фиксирала!
Изправих се!
Срещу мене вървеше Агнеса!
Беше понатежала малко, но огъня в очите и беше същия.Така само по едни бикини я прегърнах, без да ми пука за нищо.
Света се завъртя и аз пак бях палавия лагерник от онова време.
След известно време се осъзнахме и запознахме приятелите ни.От моя страна са познатите муцуни, но тя имаше една дъщеря. Родена 1983 година. С Йоан си паснаха веднага, но имаше нещо недоизказано!
Те си общуваха далеч от нас.Дори и сега, зад гърба ми!
Идилията ни продължи цял месец. Не исках да свършва, но уви тя изчезна, без да ми остави никаква надежда!
Аз обаче знаех!
Ивон имаше същите две бемки на гушата, които имам аз, майка ми, сина ми и са общи за кюркчинския род.
Все още я сънувам!
Хубава и силна жена, която не иска нищо друго от мен, освен любовта ми!
Всъщност знае , че иска всичко!
Пълното и име е Агнеса Линдеман!
Обичам те, Агнеса!
Усеща се, че имаш голяма буца в гърдите, докато я разказваш. Живота е странен наниз от последователности, а спомените - лоши или добри, винаги носят тъга . .
Comment