Известие

Collapse
No announcement yet.

Петел и зелка

Collapse
X
 
  • Filter
  • време
  • Show
Clear All
new posts

  • #16
    Петела гей?
    "Anybody that tells me a good car is one that is light with low power to weight ratio is an amateur" - Kazutoshi Mizuno-designer of Nissan GTR
    F=M x A - Исак Нютон - amateur.....

    Comment


    • #17
      Чушки и домати!



      Жабешко зелена алфа летеше по пътя за Видин.
      Отвътре се носеше" жечь Полска", дим явно не от тютюн и звуци от отдавна забравената Пудълс.
      Внезапно колата заби спирачки, проскърца и спря в близкия банкет. Отвътре изкочиха полутрезви младежи и започнаха да снимат местната забележителност!
      Типична картинка за селото!
      Чужденците масово спираха, защото точно в тоя участък, можеше да се види нещо, което...
      Всеки, дори и невоенният човек, когато види генералските лампази, някак се стяга и му става едно драго....
      Тука нещата не стояха така.
      Генералските лампази се мъдреха на износен брич, в който се помещаваше местният луд.
      Облеклото му беше чудно.
      Фуражка от неизяснен вид, куртка от кондуктор на рейс, брича на генерал от ВВС, акуратно пъхнат в бозови плетени чорапи и нови гумени цървули!
      Вместо пушка, носеше огромна гега, която му служеше само да я размахва, когато попържаше гръмко своите подопечни.
      Овцете на родното му село!
      Толкова често снимаха генерала овчар, че сигурно и бай Тошо нямаше толкова много снимки по чужбина.
      При всичките му кусури, той беше много добър човек.
      Дон Кихот на своето време, бяха го били повече в милицията, отколкото трябва и си беше позагубил разсъдъка, но не и ума!
      Беше като бръснач и винаги на разположение!
      Все си мисля, че носеше лампазите, като отмъщение.
      Спря ме с гегата и със светнал поглед ме уведоми!
      Балдъзата ти е бясна. Пред срив е! Викаха и Бърза помош!
      Ейййй!
      Как го измисли бе!?
      - Ами!!!- недоумявах, какво толкова съм направил.
      Стана за смях на цело село!-заключи той и се ръгна в акациите да си довърши разговора ни.
      Спрях пред къщата и разбрах, че работата е дебела.
      Балдъзата се беше изтегнала на двора и сами пристенваше: мръсен кюстендилец!
      Огледах се и разбрах какво става. Цялата градина беше изровена и някак неестествено пуста.
      почна да ми просветва и се върнах няколко години назад.
      Тогава си направих моя градинка.
      Три реда домати, малко чушки и една гижа краставици.
      Това ми стигаше.
      Имаше гьобре в изобилие. Вода също!
      Значи оставаше само да обгрижиш растението и то щеше да ти се отблагодари.
      Всички ми завиждаха.
      А тя най- вече.
      Все ме подпитваше:
      - Е как я правиш тая работа!
      - Коя бе?
      - Ами гледай твоите чушки, а пък моите...
      - Ами какво да ти кажа?! Те си искат своето.
      - Не щеш да ми кажеш! Не ти харесвам!- оглеждаше ме тъжно, а аз изтръпвах.
      Защото балдъзата ми беше над 2 метра и над 150 кила .
      Голяма снага- голямо сърце?!
      Нищо подобно.
      Беше, а и сега си е злобна и завистлива, като стара мома анорексичка.
      - Ами то си трябва работа- подех дипломатично, - но най-важното е да усещаш нещата.
      Остави това! Не искаш ти да ми кажеш тайната си!
      - Добре де!
      Ще ти я кажа, ама е много опасна!
      - Ти кажи, пък аз си знам!
      - Гледай, сега!
      Преди да засадя , каквото и да е, аз слагам по една уклейка в корените, ама дълбоко.
      -Е защо уклейка?
      - Ами нали като се разлага и става на тор, а и има много фосфор!
      - Аааааа! Разбрах!- Усмихна се тържествуващо и аз разбрах, че вече ме е зачерктнала.
      Почнала балдъзата, ама вместо уклейки, купила копърка.
      Вместо на дълбоко ги закопала на три пръста.
      Разсадила юнашки градината и зачакала да расте пипера.
      Настанала вечер!
      Облаци покрили звездите.
      Вятър не повял, но котараците надушили рибата и с мяукане обявили началото на пира.
      Цяла нощ балдъзата ги гонила от градината, но паднала пред бройката на селските котаци, а те търсили и търсили копърката, до като изрили и чушки и домати и останалите фрути в градината на балдъзата!



      Минали години и момъка пак срещнал бабата.
      -Сполай ти бабо за вълшебните семена. Станах богат човек!
      - Не бяха вълшебни, сине!
      Цялата магия беше да натискаш здраво ралото!
      Last edited by mordohy; d.m.y г., 22:13.
      На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
      Интелектуален кръг БКАР.sigpic Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

      Comment


      • #18
        155 MY.95 Sport - 2.0 TS 8v (ressurected by Теодор & Токича)
        Fan Club Alfa Romeo 155 - Bulgaria

        Comment


        • #19
          За пореден път неповторим!
          Ден без бира е загубен ден!

          Ex Alfa Romeo 159 2.4 JTDm
          Ex Alfa Romeo 146 1.4 Junior

          Comment


          • #20
            Alfa Romeo 156 2.0 TS '97 - продадена ...

            Comment


            • #21
              Мордохай...Нямам думи да опиша това което вие сте сътворили. Не искам да величая вашата скромна личност със сложни епитети и сравнения. Вие сте хубав човек.
              Alfa 155 1.8 TS 8V 129 hp '95 ....ех

              Alfa 156 SW 2.4 M-Jet '04

              Comment


              • #22
                Юфка

                ЮФКА

                Георги
                беше кокалест дългуч, който се движеше внимателно, сякаш да не счупи нещо. За дядо му се носеше легендата, че с едната ръка държал вдигната овцата, а с другата я дерял.Дядката въпреки възрастта си не сдаваше фронта. Беше от ония старомодни и достолепни българи, дето се въдят в околностите на Пловдив.Старият чешит беше прочут майстор винар, ловджия и рибар.
                Внука му не падаше по-долу. Имаше смахнати декадентски мустачки. Допълваше ги с кръгли очила с метална рамка, които придаваха на недодяланата му фигура образа на типичен руски революционер от 19-ти век.
                Появи се , когато бях в гимназията. Открих сродна душа и много скоро града пропищя от нас.
                Хрисимия му вид, за малко да заблуди и мене.
                Разбрах защо е загубил една година от училище и защо е толкова внимателен.
                Дощли родителите му в Родопите за по-голяма заплата и се настанили в Мадан.
                Баща му миньор, майка му в подема, а той първи курс в минния техникум.
                Пълна идилия.
                Всичко вървяло мирно и кротко, до като нашия герой не се залюбил с местната хубавица.
                Това било толкова отвратително нарушение, че...
                Хем новобранец в техникума, хем не е от там, а на всичкото отгоре ще им взима и мацката.
                Разхождал се с гаджето си, когато двама от по-големите ги спипали, точно на моста в центъра на града.
                Почнали да го побутват, подритват и почукват по тиквата, а той ги слушал учтиво.
                Решили, че са го уплашили, те сръмжали и на мацката.
                Грешка!
                Него винаги можеш да го риташ, млатиш и каквото ти е угодно, до като те заболят ръцете и краката, а идиота само се киска, все едно го гъделичкаш.
                Обаче влезеш ли му в жизненото и интелектуално пространство- ставаше лошо.
                Без нищо да казва, просто ги изхвърлил от моста в реката.
                Моста е около 5-6 метра висок, а виж водата е само 30-40 см.
                Теглил им една майна и си тръгнал.
                Двамата кретени естествено не си взели поука и се оплакали на по-големите, тоест третокурсниците.
                Те дотолкова взели работата присърце, че трима изфръкнали от втория етаж на техникума, още на другия ден, преди да разберат какво става.
                Разбрали какво става най-големите и решили да дадат един хубав урок на него, а и на другите новобранци.
                Събрали се петима и го почнали.
                Нашият човек бил склонен да изяде малко бой, но да се приключи с тая тъпа история.
                До сега си било като всяка една друга тренировка по самбо, а в залата бил още от детската градина, ама кой да знае?!
                Батковците също.Те озверели и искали да му променят из основи иконостаса, който и без това бил пострадал доста.
                Писнало му и като откъртил единия крак на масата на даскала, че като ги почне...
                За един ден напълнил травматологията, сякаш рудник се е срутил, а не са се били келешите от техникума.
                По стара традиция, бой, пиянство и разврат у нас не са смъртни греховце, особено като се разкаеш.
                Той се разкаял, те му намалили поведението, треньора по борба си попълнил с него категорията и всички били доволни.
                Да, ама то шило в торба стои ли!?
                Дали им за тема: "Защо обичам моята Родина"

                Ей така!
                Свобода на словото. Да се порей мисълта . Да си попишат.
                А той понаписал, че и отгоре.
                Как да обичам родината си, когато майка ми и баща ми се скапват в рудника, морето е на двайсет километра от мене, а не мога да ида.
                Като дойде комунизма, кой ще копае в рудника и кой ще смуче лайната от шахтите. Те чии потребности ще са!?
                Все в тоя дух!
                Явно не са могли да преглътнат лайната и го изключили от техникума.
                Така дойде със семейството си и се запознахме.
                Ходехме за риба, гонехме гаджетата, свирехме на китарите , играехме в театъра и само съжалявах, че пътищата ни ще се разделят.
                А те наистина ни се разделиха и се загубихме във времето.
                Срещнах го пак след осем години, където най-малко го очаквах.
                В РабФага на ВМЕИ в Перник.
                Тамън се чудех, кой още има мотор тука и ще можем ли да си спретнем една рокерска група, когато дочух нещо много познато. То беше толкова нелепо, че нямаше как да сбъркам.
                Някакъв идиот пееше , под съпровод на китара, църковен тропар. Въпреки годините, все още не можеше да замени моите части от певческия шедьовър, защото това беше разбира се Жоро.
                Имахме доста такива в репертоара ни, като се почне с цикъла за поп Ставри и се стигне до наистина класически неща.
                Всички разбира се окарикатурени.
                Пак се събрахме и определено вдигнахме "интелектуалното" ниво на славното учебно заведение.
                Но...
                Медала има две страни.
                Скоро парите ни свършиха. Стипендията от 40 лева нени стигаше и настанаха гладни години.
                Добре, че Кюстендил е наблизо, та прескачахме да напълним раниците, а вуйчо ми, бог да го прости, винаги ми мушваше по някоя двайсетолевка.
                Така с малко пари и много хумор някак изкарвахме.
                Годината си отиваше,а заедно с нея си отиде и неговия мотор. Някой го открадна и останахме само с моя вихрогон.
                Съботата дойде и трябваше да се организираме по някакъв начин да стигнем да Кюстендил.
                Събрахме всичко налично и започнахме с инвентаризацията:
                1: малко над литър бензин
                2: пакет Арда с шест цигари
                3: три шепи юфка- на Жоро шепите!
                4: буркан от мас, все още неогребан.
                -Слабото ни място е бензина.- рече Жоро.- трябва ни поне още литър, за да стигнем.- погледна над очилата и помръдна с мустачките си като бобър.
                - М-да! Юфка имаме за цялата стая, а виж с бензина...- зачесах се и започнах да мисля, каква комбинация да правя.
                - Хрумна ми нещо.- оживи се той и скочи от кревата. - слагай юфката, а бензина го остави на мене!
                - Хубаво, ама побързай, че като гледам тая лапавица, може да си стане на чист сняг и тогава цялата ни стратегия отива на майната си!
                - Гледай само какво ще стане!- изду бузи като хамстер и щастливо се усмихна. Оттегли се с достойнство.
                Юфката не е просто нещо.
                Има си чалъм.
                Как ще я свариш, в колко вода, а колко сол. Как ще я запържиш?!
                Изобщо много са условията.
                Имахме една голяма и една малка тенджерка, която е налице и до днес.
                В нея главно пържехме,а в голямата варяхме боб, зеле,юфка, картофи, тикви-каквото бог дал. Чат-пат се сваряваше и по някой карбуратор, ама на никой не му правеше впечатление. Все пак бяхме бъдещи инженери и Родината гледаше на нас...
                Тамън сложих голямата тенджера с водата върху котлона и усетих суматоха в коридора. Вратата се отвори и Жоро съвсем галантно въведе " двете скумрии", както бяхме кръстили две от колежките ни.
                Те бяха от Македонията и се държаха като вкопчени една в друга. Винаги имаха пари, но което беше по-важно, едната се возеше в ладата на баща си.
                За такива рибари като нас, ако не глисти, то поне имаха бензин.
                - Ето, сега ще видите, че не ви лъжа. Иво такава юфка ще ви сготви, каквато нито сте яли нито ще ядете!- изказа му беше много двусмислен.
                - То хубаво,ама от тая Лада няма как да се източи бензин. Баща ми нещо и е правил.
                - Ти не се безпокой-с налудничава усмивка и мазен гласец поде Жоро.-Остави това на мене.- Изду бузи и разбрах, че работата е опечена.
                - Ами хайде да видим-предизвика го тя- каквото можеш да източиш си е за тебе.
                - Не ме подценявай!-сръмжа той- ще съжаляваш!
                - Няма!- тропна тя с краче, а аз долових флуидите, които започнаха и двамата да излъчват. Те излизаха от тях, отблъскваха се, после се преплитаха отново и много малко им трябваше за да изгубят контрол.
                Не , че на някой му пукаше какво ще правят, ама аз имах да си варя юфка.

                - Да тръгваме!-хвана една тубичка от масло и и подаде ръка той.
                Измъкнаха се навънка, като коридора ечеше от гласовете им, сякаш не отиват да източат малко бензин от колата, а ще завладяват света.
                - Как мислиш? Ще успее ли?- стресна ме другата колежка, за която бях съвсем забравил.
                - Ще успее. Ако трябва ще свали и резервоара, но няма да се стигне до там.
                - Интересно! А аз не и вярвам толкова на моята приятелка
                - Аз изобщо не му вярвам, но вярвам на "Неволята".
                -Не разбирам.- заинтригува се тя.
                - Ами дори и да не знам, дали ще може да се справи, то знам, че трябва да се справи и той го знае. Малко сложно е за обяснение, но..
                -Разбрах!-прекъсна ме тя.- Много интересно.- сякаш на себе си каза тя и се отплесна някъде.
                Водата завря и аз започнах да сипвам юфката във водата.
                Водата трябва да ври. Не трябва да слагаш много юфка на куп, защото престава да ври. Иска се търпение. Освен това и водата трябва да е много, защото...
                Точно в момента, когато се въртях около Раховеца, подритвайки с крачета танца на юфката и си мърморех заклинания, влетяха нашите бензинджии. Времето през което отцъствуваха, явно не отговаряше на мизерното количество бензин в тубата. Зачервения им вид и накриво закопчаната и блузка подсказваха с какво са се занимавали.
                - Значи можеш да източиш бензин от всяка кола- сякаш да ни го похвали, каза тя!
                - Да ! - засмя се той и засука мустак. Огледа я лакомо, а тя се обърна и запърха с ушенца.
                Жоро затърка палеца си, защото не е лесна работа да източиш три литра и половина бензин с бензиновата помпа.
                Който не вярва- да опита!
                Скоро юфката се свари и остана най-деликатната операция.
                Запържването.
                Двамата идиоти продължаваха да се заяждат, за това ги изгоних на другия край, там да се щипят и гъделичкат.
                Маста трябваше да се нагорещи и излее върху току-що изцедената юфка.
                Процеса трябва да е синхронизиран до секунда, а тия продължаваха да се кискат и ме вбесяваха.
                Измъкнах тенджерката. Хванах буркана с мастта и съвестно го огребах. Добих една солидна буца мас, напълно достатъчна за целта. Пляснах я в тенджерката , а нея поставих на котлона.
                От дългата употреба, дъното и се беше издуло и опираше само в една точка. Ядосах се, хванах я и я натиснах здраво. Дъното се прибра и самодоволно се обърнах да видя, как е юфката.
                Голямата тенджера, беше поставена на масата, точно в центъра на стаята.
                Зад мене се чу едно : Дааанннннннннн
                Обърнах се. Тенджерката пак си беше издула дъното и хем се клатеше, хем се въртеше.
                Стаята избухна в смях и кикот. Жоро се превиваше от смях и ревеше като магаре.
                - Стига си ревал, бе идиот!- Ревнах му със строг глас, а той забелил очи- ма, ма ... ма .. ахк..-и сочеше нагоре.
                - Какво ма ма мамка ти- момичетата и те като него- ще се задушите бе! - идеше ми да ги изхвърля от прозореца, защото аз се пържа около печката , а те... реват.
                - Маста е на тавана.- с последни усилия изрече той и продължи да рита.
                Погледнах и що да видя.
                Като се е изплеснало дъното, с голяма сила е изпляснало и пляснало маста на тавана.
                - Сега какво ще правите-попита ме едно от момичетата и продължи да се кикоти.
                -Как какво? Сега ще видиш!
                Маста си изглеждаше съвсем наред така, че се качих на един стол и я остъргах от таван и я сложиш обратно в тенджерата, където и е мястото.
                -Ама ти сериозно ли?- ококориха се и двете.
                - Съвсем сериозно!- изръмжах. - Нещо друго да предлагате!?

                Спогледаха се двете и пак избухнаха в истеричен кикот.
                Дългия кретен, беше успял да падне между двата кревата и риташе от там. Размахваше стъпалцата си 48 номер и между хълцанията си пръдна, с което още повече развесели обстановката.
                Теглих им една майна, защото маста се разцвърча. лиснах я в юфката, затворих капака и хубавичко я раздрусах.
                -Сега ще видите, каква прелест ще стане!- нула внимание. още се кикотеха, като някакви кикимори и хич не им беше до мен.
                -Готово,- обявих след четвърт час- можете да подушите!
                Вече се бяха поуспокоили и задушиха настървено!
                Къде от глад, къде от куртоазия, ама мене това не ме бъркаше. Аз си имах свои планове.
                Както си стоеше юфката насред масата и вдигаше ароматна пара, се случи нещо невероятно. Нещо неочаквано.
                Тавана падаше!
                Времето сякаш спря.
                С последни усилия, напъвайки до болка и скъсване всички нерви , мускули и сухожилия, с отчаянието на смъртника, ние се хвърлихме и закрихме с телата си юфката.
                Лошо е, когато си най-отдолу.
                Ако не те смачкат, то юфката ще те свари.
                Май им хареса да ме мачкат и точно като забелвах белтъците и се чудех, заслужава ли си да погинеш, заради една юфка, Жоро и компания решиха да се махнат от мене и екзекуцията ми се размина.
                Беше се отлепило впечатляващо парче и хоросана се стелеше навсякъде.
                Навсякъде, освен в юфката.
                Трудът сближава хората.
                Гледахме я и се усмихвахме самодоволни, от екипната ни работа, когато като дрисък цопна, едно недоотлепило се първия път парче хоросан, точно в тенджерата.
                - Еййй!- ревнаха колежките, решили, че всичко свърши.
                Не и ние!
                Поизчистихме малко хоросана и на принципа: това е мръсно- това е чисто, накрая се оказа , че всичко е чисто и юфката беше изядена.
                Момичетата старателно си записваха рецептата.
                С едната се срещнахме след около 10 години на едно съвсем откачено място!
                Тогава тя ми каза нещо, което ме изуми!
                За първи път яли такава юфка!
                И двете били мюсюлманки!




                Last edited by mordohy; d.m.y г., 23:11.
                На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
                Интелектуален кръг БКАР.sigpic Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

                Comment


                • #23
                  Евала!
                  Alfa Romeo 155 2.0 16V,Alfa Romeo 155 2.0 8V,Lancia Delta GT

                  Comment

                  Working...
                  X