Петел и зелка

[ФЕРАРИСТ]

Петела гей?

[mordohy]

Чушки и домати!



Жабешко зелена алфа летеше по пътя за Видин.
Отвътре се носеше" жечь Полска", дим явно не от тютюн и звуци от отдавна забравената Пудълс.
Внезапно колата заби спирачки, проскърца и спря в близкия банкет. Отвътре изкочиха полутрезви младежи и започнаха да снимат местната забележителност!
Типична картинка за селото!
Чужденците масово спираха, защото точно в тоя участък, можеше да се види нещо, което...
Всеки, дори и невоенният човек, когато види генералските лампази, някак се стяга и му става едно драго....
Тука нещата не стояха така.
Генералските лампази се мъдреха на износен брич, в който се помещаваше местният луд.
Облеклото му беше чудно.
Фуражка от неизяснен вид, куртка от кондуктор на рейс, брича на генерал от ВВС, акуратно пъхнат в бозови плетени чорапи и нови гумени цървули!
Вместо пушка, носеше огромна гега, която му служеше само да я размахва, когато попържаше гръмко своите подопечни.
Овцете на родното му село!
Толкова често снимаха генерала овчар, че сигурно и бай Тошо нямаше толкова много снимки по чужбина.
При всичките му кусури, той беше много добър човек.
Дон Кихот на своето време, бяха го били повече в милицията, отколкото трябва и си беше позагубил разсъдъка, но не и ума!
Беше като бръснач и винаги на разположение!
Все си мисля, че носеше лампазите, като отмъщение.
Спря ме с гегата и със светнал поглед ме уведоми!
Балдъзата ти е бясна. Пред срив е! Викаха и Бърза помош!
Ейййй!
Как го измисли бе!?
- Ами!!!- недоумявах, какво толкова съм направил.
Стана за смях на цело село!-заключи той и се ръгна в акациите да си довърши разговора ни.
Спрях пред къщата и разбрах, че работата е дебела.
Балдъзата се беше изтегнала на двора и сами пристенваше: мръсен кюстендилец!
Огледах се и разбрах какво става. Цялата градина беше изровена и някак неестествено пуста.
почна да ми просветва и се върнах няколко години назад.
Тогава си направих моя градинка.
Три реда домати, малко чушки и една гижа краставици.
Това ми стигаше.
Имаше гьобре в изобилие. Вода също!
Значи оставаше само да обгрижиш растението и то щеше да ти се отблагодари.
Всички ми завиждаха.
А тя най- вече.
Все ме подпитваше:
- Е как я правиш тая работа!
- Коя бе?
- Ами гледай твоите чушки, а пък моите...
- Ами какво да ти кажа?! Те си искат своето.
- Не щеш да ми кажеш! Не ти харесвам!- оглеждаше ме тъжно, а аз изтръпвах.
Защото балдъзата ми беше над 2 метра и над 150 кила .
Голяма снага- голямо сърце?!
Нищо подобно.
Беше, а и сега си е злобна и завистлива, като стара мома анорексичка.
- Ами то си трябва работа- подех дипломатично, - но най-важното е да усещаш нещата.
Остави това! Не искаш ти да ми кажеш тайната си!
- Добре де!
Ще ти я кажа, ама е много опасна!
- Ти кажи, пък аз си знам!
- Гледай, сега!
Преди да засадя , каквото и да е, аз слагам по една уклейка в корените, ама дълбоко.
-Е защо уклейка?
- Ами нали като се разлага и става на тор, а и има много фосфор!
- Аааааа! Разбрах!- Усмихна се тържествуващо и аз разбрах, че вече ме е зачерктнала.
Почнала балдъзата, ама вместо уклейки, купила копърка.
Вместо на дълбоко ги закопала на три пръста.
Разсадила юнашки градината и зачакала да расте пипера.
Настанала вечер!
Облаци покрили звездите.
Вятър не повял, но котараците надушили рибата и с мяукане обявили началото на пира.
Цяла нощ балдъзата ги гонила от градината, но паднала пред бройката на селските котаци, а те търсили и търсили копърката, до като изрили и чушки и домати и останалите фрути в градината на балдъзата!



Минали години и момъка пак срещнал бабата.
-Сполай ти бабо за вълшебните семена. Станах богат човек!
- Не бяха вълшебни, сине!
Цялата магия беше да натискаш здраво ралото!

[Alfa User]

[Ramsezsh]

За пореден път неповторим!

[CBET]

[DJ Vladic]

Мордохай...Нямам думи да опиша това което вие сте сътворили. Не искам да величая вашата скромна личност със сложни епитети и сравнения. Вие сте хубав човек.

[mordohy]

Юфка

ЮФКА

Георги беше кокалест дългуч, който се движеше внимателно, сякаш да не счупи нещо. За дядо му се носеше легендата, че с едната ръка държал вдигната овцата, а с другата я дерял.Дядката въпреки възрастта си не сдаваше фронта. Беше от ония старомодни и достолепни българи, дето се въдят в околностите на Пловдив.Старият чешит беше прочут майстор винар, ловджия и рибар.
Внука му не падаше по-долу. Имаше смахнати декадентски мустачки. Допълваше ги с кръгли очила с метална рамка, които придаваха на недодяланата му фигура образа на типичен руски революционер от 19-ти век.
Появи се , когато бях в гимназията. Открих сродна душа и много скоро града пропищя от нас.
Хрисимия му вид, за малко да заблуди и мене.
Разбрах защо е загубил една година от училище и защо е толкова внимателен.
Дощли родителите му в Родопите за по-голяма заплата и се настанили в Мадан.
Баща му миньор, майка му в подема, а той първи курс в минния техникум.
Пълна идилия.
Всичко вървяло мирно и кротко, до като нашия герой не се залюбил с местната хубавица.
Това било толкова отвратително нарушение, че...
Хем новобранец в техникума, хем не е от там, а на всичкото отгоре ще им взима и мацката.
Разхождал се с гаджето си, когато двама от по-големите ги спипали, точно на моста в центъра на града.
Почнали да го побутват, подритват и почукват по тиквата, а той ги слушал учтиво.
Решили, че са го уплашили, те сръмжали и на мацката.
Грешка!
Него винаги можеш да го риташ, млатиш и каквото ти е угодно, до като те заболят ръцете и краката, а идиота само се киска, все едно го гъделичкаш.
Обаче влезеш ли му в жизненото и интелектуално пространство- ставаше лошо.
Без нищо да казва, просто ги изхвърлил от моста в реката.
Моста е около 5-6 метра висок, а виж водата е само 30-40 см.
Теглил им една майна и си тръгнал.
Двамата кретени естествено не си взели поука и се оплакали на по-големите, тоест третокурсниците.
Те дотолкова взели работата присърце, че трима изфръкнали от втория етаж на техникума, още на другия ден, преди да разберат какво става.
Разбрали какво става най-големите и решили да дадат един хубав урок на него, а и на другите новобранци.
Събрали се петима и го почнали.
Нашият човек бил склонен да изяде малко бой, но да се приключи с тая тъпа история.
До сега си било като всяка една друга тренировка по самбо, а в залата бил още от детската градина, ама кой да знае?!
Батковците също.Те озверели и искали да му променят из основи иконостаса, който и без това бил пострадал доста.
Писнало му и като откъртил единия крак на масата на даскала, че като ги почне...
За един ден напълнил травматологията, сякаш рудник се е срутил, а не са се били келешите от техникума.
По стара традиция, бой, пиянство и разврат у нас не са смъртни греховце, особено като се разкаеш.
Той се разкаял, те му намалили поведението, треньора по борба си попълнил с него категорията и всички били доволни.
Да, ама то шило в торба стои ли!?
Дали им за тема: "Защо обичам моята Родина"

Ей така!
Свобода на словото. Да се порей мисълта . Да си попишат.
А той понаписал, че и отгоре.
Как да обичам родината си, когато майка ми и баща ми се скапват в рудника, морето е на двайсет километра от мене, а не мога да ида.
Като дойде комунизма, кой ще копае в рудника и кой ще смуче лайната от шахтите. Те чии потребности ще са!?
Все в тоя дух!
Явно не са могли да преглътнат лайната и го изключили от техникума.
Така дойде със семейството си и се запознахме.
Ходехме за риба, гонехме гаджетата, свирехме на китарите , играехме в театъра и само съжалявах, че пътищата ни ще се разделят.
А те наистина ни се разделиха и се загубихме във времето.
Срещнах го пак след осем години, където най-малко го очаквах.
В РабФага на ВМЕИ в Перник.
Тамън се чудех, кой още има мотор тука и ще можем ли да си спретнем една рокерска група, когато дочух нещо много познато. То беше толкова нелепо, че нямаше как да сбъркам.
Някакъв идиот пееше , под съпровод на китара, църковен тропар. Въпреки годините, все още не можеше да замени моите части от певческия шедьовър, защото това беше разбира се Жоро.
Имахме доста такива в репертоара ни, като се почне с цикъла за поп Ставри и се стигне до наистина класически неща.
Всички разбира се окарикатурени.
Пак се събрахме и определено вдигнахме "интелектуалното" ниво на славното учебно заведение.
Но...
Медала има две страни.
Скоро парите ни свършиха. Стипендията от 40 лева нени стигаше и настанаха гладни години.
Добре, че Кюстендил е наблизо, та прескачахме да напълним раниците, а вуйчо ми, бог да го прости, винаги ми мушваше по някоя двайсетолевка.
Така с малко пари и много хумор някак изкарвахме.
Годината си отиваше,а заедно с нея си отиде и неговия мотор. Някой го открадна и останахме само с моя вихрогон.
Съботата дойде и трябваше да се организираме по някакъв начин да стигнем да Кюстендил.
Събрахме всичко налично и започнахме с инвентаризацията:
1: малко над литър бензин
2: пакет Арда с шест цигари
3: три шепи юфка- на Жоро шепите!
4: буркан от мас, все още неогребан.
-Слабото ни място е бензина.- рече Жоро.- трябва ни поне още литър, за да стигнем.- погледна над очилата и помръдна с мустачките си като бобър.
- М-да! Юфка имаме за цялата стая, а виж с бензина...- зачесах се и започнах да мисля, каква комбинация да правя.
- Хрумна ми нещо.- оживи се той и скочи от кревата. - слагай юфката, а бензина го остави на мене!
- Хубаво, ама побързай, че като гледам тая лапавица, може да си стане на чист сняг и тогава цялата ни стратегия отива на майната си!
- Гледай само какво ще стане!- изду бузи като хамстер и щастливо се усмихна. Оттегли се с достойнство.
Юфката не е просто нещо.
Има си чалъм.
Как ще я свариш, в колко вода, а колко сол. Как ще я запържиш?!
Изобщо много са условията.
Имахме една голяма и една малка тенджерка, която е налице и до днес.
В нея главно пържехме,а в голямата варяхме боб, зеле,юфка, картофи, тикви-каквото бог дал. Чат-пат се сваряваше и по някой карбуратор, ама на никой не му правеше впечатление. Все пак бяхме бъдещи инженери и Родината гледаше на нас...
Тамън сложих голямата тенджера с водата върху котлона и усетих суматоха в коридора. Вратата се отвори и Жоро съвсем галантно въведе " двете скумрии", както бяхме кръстили две от колежките ни.
Те бяха от Македонията и се държаха като вкопчени една в друга. Винаги имаха пари, но което беше по-важно, едната се возеше в ладата на баща си.
За такива рибари като нас, ако не глисти, то поне имаха бензин.
- Ето, сега ще видите, че не ви лъжа. Иво такава юфка ще ви сготви, каквато нито сте яли нито ще ядете!- изказа му беше много двусмислен.
- То хубаво,ама от тая Лада няма как да се източи бензин. Баща ми нещо и е правил.
- Ти не се безпокой-с налудничава усмивка и мазен гласец поде Жоро.-Остави това на мене.- Изду бузи и разбрах, че работата е опечена.
- Ами хайде да видим-предизвика го тя- каквото можеш да източиш си е за тебе.
- Не ме подценявай!-сръмжа той- ще съжаляваш!
- Няма!- тропна тя с краче, а аз долових флуидите, които започнаха и двамата да излъчват. Те излизаха от тях, отблъскваха се, после се преплитаха отново и много малко им трябваше за да изгубят контрол.
Не , че на някой му пукаше какво ще правят, ама аз имах да си варя юфка.

- Да тръгваме!-хвана една тубичка от масло и и подаде ръка той.
Измъкнаха се навънка, като коридора ечеше от гласовете им, сякаш не отиват да източат малко бензин от колата, а ще завладяват света.
- Как мислиш? Ще успее ли?- стресна ме другата колежка, за която бях съвсем забравил.
- Ще успее. Ако трябва ще свали и резервоара, но няма да се стигне до там.
- Интересно! А аз не и вярвам толкова на моята приятелка
- Аз изобщо не му вярвам, но вярвам на "Неволята".
-Не разбирам.- заинтригува се тя.
- Ами дори и да не знам, дали ще може да се справи, то знам, че трябва да се справи и той го знае. Малко сложно е за обяснение, но..
-Разбрах!-прекъсна ме тя.- Много интересно.- сякаш на себе си каза тя и се отплесна някъде.
Водата завря и аз започнах да сипвам юфката във водата.
Водата трябва да ври. Не трябва да слагаш много юфка на куп, защото престава да ври. Иска се търпение. Освен това и водата трябва да е много, защото...
Точно в момента, когато се въртях около Раховеца, подритвайки с крачета танца на юфката и си мърморех заклинания, влетяха нашите бензинджии. Времето през което отцъствуваха, явно не отговаряше на мизерното количество бензин в тубата. Зачервения им вид и накриво закопчаната и блузка подсказваха с какво са се занимавали.
- Значи можеш да източиш бензин от всяка кола- сякаш да ни го похвали, каза тя!
- Да ! - засмя се той и засука мустак. Огледа я лакомо, а тя се обърна и запърха с ушенца.
Жоро затърка палеца си, защото не е лесна работа да източиш три литра и половина бензин с бензиновата помпа.
Който не вярва- да опита!
Скоро юфката се свари и остана най-деликатната операция.
Запържването.
Двамата идиоти продължаваха да се заяждат, за това ги изгоних на другия край, там да се щипят и гъделичкат.
Маста трябваше да се нагорещи и излее върху току-що изцедената юфка.
Процеса трябва да е синхронизиран до секунда, а тия продължаваха да се кискат и ме вбесяваха.
Измъкнах тенджерката. Хванах буркана с мастта и съвестно го огребах. Добих една солидна буца мас, напълно достатъчна за целта. Пляснах я в тенджерката , а нея поставих на котлона.
От дългата употреба, дъното и се беше издуло и опираше само в една точка. Ядосах се, хванах я и я натиснах здраво. Дъното се прибра и самодоволно се обърнах да видя, как е юфката.
Голямата тенджера, беше поставена на масата, точно в центъра на стаята.
Зад мене се чу едно : Дааанннннннннн
Обърнах се. Тенджерката пак си беше издула дъното и хем се клатеше, хем се въртеше.
Стаята избухна в смях и кикот. Жоро се превиваше от смях и ревеше като магаре.
- Стига си ревал, бе идиот!- Ревнах му със строг глас, а той забелил очи- ма, ма ... ма .. ахк..-и сочеше нагоре.
- Какво ма ма мамка ти- момичетата и те като него- ще се задушите бе! - идеше ми да ги изхвърля от прозореца, защото аз се пържа около печката , а те... реват.
- Маста е на тавана.- с последни усилия изрече той и продължи да рита.
Погледнах и що да видя.
Като се е изплеснало дъното, с голяма сила е изпляснало и пляснало маста на тавана.
- Сега какво ще правите-попита ме едно от момичетата и продължи да се кикоти.
-Как какво? Сега ще видиш!
Маста си изглеждаше съвсем наред така, че се качих на един стол и я остъргах от таван и я сложиш обратно в тенджерата, където и е мястото.
-Ама ти сериозно ли?- ококориха се и двете.
- Съвсем сериозно!- изръмжах. - Нещо друго да предлагате!?

Спогледаха се двете и пак избухнаха в истеричен кикот.
Дългия кретен, беше успял да падне между двата кревата и риташе от там. Размахваше стъпалцата си 48 номер и между хълцанията си пръдна, с което още повече развесели обстановката.
Теглих им една майна, защото маста се разцвърча. лиснах я в юфката, затворих капака и хубавичко я раздрусах.
-Сега ще видите, каква прелест ще стане!- нула внимание. още се кикотеха, като някакви кикимори и хич не им беше до мен.
-Готово,- обявих след четвърт час- можете да подушите!
Вече се бяха поуспокоили и задушиха настървено!
Къде от глад, къде от куртоазия, ама мене това не ме бъркаше. Аз си имах свои планове.
Както си стоеше юфката насред масата и вдигаше ароматна пара, се случи нещо невероятно. Нещо неочаквано.
Тавана падаше!
Времето сякаш спря.
С последни усилия, напъвайки до болка и скъсване всички нерви , мускули и сухожилия, с отчаянието на смъртника, ние се хвърлихме и закрихме с телата си юфката.
Лошо е, когато си най-отдолу.
Ако не те смачкат, то юфката ще те свари.
Май им хареса да ме мачкат и точно като забелвах белтъците и се чудех, заслужава ли си да погинеш, заради една юфка, Жоро и компания решиха да се махнат от мене и екзекуцията ми се размина.
Беше се отлепило впечатляващо парче и хоросана се стелеше навсякъде.
Навсякъде, освен в юфката.
Трудът сближава хората.
Гледахме я и се усмихвахме самодоволни, от екипната ни работа, когато като дрисък цопна, едно недоотлепило се първия път парче хоросан, точно в тенджерата.
- Еййй!- ревнаха колежките, решили, че всичко свърши.
Не и ние!
Поизчистихме малко хоросана и на принципа: това е мръсно- това е чисто, накрая се оказа , че всичко е чисто и юфката беше изядена.
Момичетата старателно си записваха рецептата.
С едната се срещнахме след около 10 години на едно съвсем откачено място!
Тогава тя ми каза нещо, което ме изуми!
За първи път яли такава юфка!
И двете били мюсюлманки!

[kendo]

Евала!