за малките неща...

[alex052]

Вчера вечер както си пуша на балкона двама полицай се провикнаха от улуцата дали знам на кой е моята алфа.Аз понеже имам една такава разсеяна жилка съм забравил да вдигна прозореца.Видяли,разпитали наоколо/това става около 22 часа/подразбрали кооперацията в която живея и .............си свършили работата.
Огромно благодаря на пешеходния патрул от трето РПУ.Нещо на пръв поглед дребно,можеха да подминат и да не се занимават а на мен най-малкото да ми се напълни колата с боклуци,не дай боже нещо по сериозно.Понякога дребнита неща са много показателни и ни правят впечетление,дори тема за тях правя в момента.А не трябва ли това да е нормално,да приемаме че това е част от работата на някого?Понякога се питам в какво сме се превърнали и как живеем та такива неща да ни впечетляват.

[Stoyan Georgiev]

похвално е

просто защото не им е това работата, а са го направили на добра воля

[alex052]

не си прав според мен и това им е работата.

[code]

не си прав според мен и това им е работата.

Не си прав, прав е
Полицаите са печени, затова винаги подхождам с уважение, те от своя страна също.

[undy]

Малките неща са най-важните....един малък,елементарен жест,може да те накара да се усмихнеш,да се зарадваш и да ти стане мило.....не е нужно да се правят грандиозни услуги или жестове за да е благодарен и щастлив човек....все пак малките камъчета обръщат каруцата.....за малките неща

[gogo79]

Е,евала тоя път на ченгетата!

[bager]

Така е! Малките неща са ценни, особено ако не ги очакваш! И мен преди известно време, един полицай(капитан, мисля) в Радомир успя да ме накара да повярвам, че има свестни хора сред тях.
Беше тръгнал на работа, а аз бях изгаснал с Алфата заради изгорял бушон. За щастие поне бях в населено място, а не извън, че бях с жената и малкия, който беше на два месеца. Та търсейки магазин за авточасти за да закупя съответния бушон, воден от една табела със стрелка, попитах полицая къде се намира магазина за да го намеря по-лесно. Каза ми че не е близо и предложи да ми даде бушон от неговите. Върна се от пътя и отидохме до колата му, но се оказа че няма такъв предпазител. След това ме закара с личната си кола до магазина, изчака ме да си купя предпазителя и ме закара до моята кола.
Даже ме изчака да види дали ще запаля и след това си тръгна. Какво можех да кажа? От сърце му пожелах да е жив и здрав. А на себе си пожелах да има и други като него- хора!
Та това е, наистина малко, но човешко, и за това е ценно!

[fred]

Наистина има свестни хора срде полицаите, но и там, както навсякъде боклука изплувай най отгоре естествено.та например аз веднъж, поел на дълъг път, взимам една кола (не с моята) и веднааг тръгвам да взема друг човек около Билата до хотел Славия.Понеже не знам точно мястото, карам бавно и виждам на една малка уличка, в това време минавам край двама полицаи ме гледат нещо, подминах ги, докато се ориентирам съм пропуснал уличката.Обръщам обратно и се връщам и ме спират.Викам си, айдее, пак това онова.
Но този който ме спря ми направи знак да си седя и ми натисна предния капак-бил незатворен...
Та така, дай боже всеки да си върши работата и да е човек

[Ramsezsh]

За това какъв е един човек трябва да се съди само и единствено по постъпките му. Не по това какъв е, как изглежда, какво говори и пр.

[code]

Ето нещо неочаквано от служител на КАТ, случка с приятел с GTV, регистриран е тук, но има 5 поста на кръст:
Спират го преди Меден Рудник при ограничение 40 със 142км/час. Следват сцени, припадания, кандърдисвания и накрая - последните 50лв от портфейла. Приятелката му чака в колата. Катаджията:
- Ти с това момиче къде отиваш?
- Ами щяхме да ходим на кафе.
- Ами сега на какво кафе ще я водиш като си даде последните 50лв?
- ?!?
- На ти 20лв

[Stoyan Georgiev]

Ето нещо неочаквано от служител на КАТ, случка с приятел с GTV, регистриран е тук, но има 5 поста на кръст:
Спират го преди Меден Рудник при ограничение 40 със 142км/час. Следват сцени, припадания, кандърдисвания и накрая - последните 50лв от портфейла. Приятелката му чака в колата. Катаджията:
- Ти с това момиче къде отиваш?
- Ами щяхме да ходим на кафе.
- Ами сега на какво кафе ще я водиш като си даде последните 50лв?
- ?!?
- На ти 20лв

хахахаха

like!

[raiders]

Щом нормалните работи в тази държава НИ кара да правим теми и да се разваме и възхищаваме, на нещо което си е само работа и е в реда на нещата..., сигурно има надежда за годините напред.

Това да помогнеш на някой без значение дали ти е работата или просто защото хората сме такива и ни е закодирано да помагаме за мен е нещо което те издига като човек.

За Вас не знам, но направя ли го аз се чувствам добре, нека повече да сме такива!

[Drag0]

За съжаление впечатленията ми от пътна полиция са много лоши. Както писаха преди мен - тези които карат с 150 в града ги пускат , а мен за много по-дребни и не застрашаващи никого провинения са ми се заяждали.

[fred]

То тука се съсредоточихме върху полицията, но не е там работата.И полицаят е човек, като всеки.
Малките неща оформят ежедневието и живота-това е истината.Големите минават и заминават.

[b_angelov]

Ето нещо неочаквано от служител на КАТ, случка с приятел с GTV, регистриран е тук, но има 5 поста на кръст:
Спират го преди Меден Рудник при ограничение 40 със 142км/час. Следват сцени, припадания, кандърдисвания и накрая - последните 50лв от портфейла. Приятелката му чака в колата. Катаджията:
- Ти с това момиче къде отиваш?
- Ами щяхме да ходим на кафе.
- Ами сега на какво кафе ще я водиш като си даде последните 50лв?
- ?!?
- На ти 20лв

Абсолютно същия случай съм имал и аз като бях млад, самоче с Пежото... Дадох му последните си 13 лв, и куката ми върна 3.