Tweet
Първоначално публикувано от ecotronic
Покажи съобщение
Също като колегата живеех в
тих и приятен квартал на София
При соца Долни Лозенец (до бившето посолство на ГДР, ако се сещате) беше много тих и спокоен, по уличката почти нямаше коли, но след революцията новите мутри го налазиха (все пак е на 500 метра по въздушна линия от НДК) и почнаха да строят кооперации тип мутробарок. Защото всичких селяни, които заприиждаха в София, искаха да живеят в центъра или около него. И точно пред нас през 1994 година изтъпанчиха една грозна 5-етажна кооперация - с гаражи естествено, които обаче веднага бяха превърнати в магазини. И освен че ни скриха гледката, тъй като нямаше къде да си паркират колите, изкупиха местата по улицата и наслагаха колчета и табели "Служебен абонамент". И като се прибера вечер, трябваше да спра на майната си. Освен това квартала се развали, редовно се разбиваха и крадяха коли, всяка вечер се стреляше, взривяваха се коли, мутрите си разпределяха териториите, абе помните вероятно началото на 90-те кво беше.
И ние взехме решение - продаваме и се махаме от тая кочина. Дядо ми и баба ми бяха починали и майка ми и леля ми като наследници продадоха цялата къща и двор на некви подобни нискочели субекти, които страшно харесаха къщата и платиха ЛУДИ, АМА ЛУДИ ПАРИ.
Така че селяните се настаниха в нашата къща, а ние, "кореняците", се изнесохме на село.
И с тези пари леля ми и чичо ми си купиха голяма къща с 3 декара двор в Банкя, а ние взехме парцел 2 декара в Кокаляне и построихме къща на един етаж "по терена" с площ над 450 квадрата. Къщата, въпреки че е на един етаж по терена, е разделена така, че двете семейства - майка ми и баща ми и приятелката ми и аз с малкия ни син хем сме в една къща, хем (ако не искаме) можем и да не се срещаме. Има и гаражи за три коли, а в двора могат да се вкарат още две-три. Има и още едно резервно място за тестовите коли:
Има хубав двор и басейн, немска овчарка, която си тича на воля. Има и плодни дръвчета, има малини, ягоди, дори аспержи съм си посял. Както и "алея на миризмите", където съм си посял подправки от цял свят.
Качеството на живот е несравнимо по-високо, въздухът е чист, тишината нощно време е "оглушителна", лятото изобщо не е толкова горещо, детето си играе в двора, а не по осраните от бездомни кучета градинки, единствения недостатък е, че си на 16 километра от центъра, но се стига бързо - до НДК, където е редакцията сега, пътувам 30 минути, преди до Полиграфическия комбинат пътувах 20 минути. Но всеки си има кола, аз имам дори и лятна кола (Спайдера) и изобщо не мисля къде ще паркирам.
И всичко това с парите от една голяма, но съвсем не толкова удобна къща в Лозенец. Която и досега не е в синя или зелена зона, но пак е гадна за живеене. Защото София вече е ужасно пренаселен, потресаващо мръсен град.
От нашия дял дори останаха пари, с които баща ми купи две аптеки в центъра на София. И сега от тях капе приятен наем всеки месец.
Така че всеки, който живее в скъп апартамент на ул.Парчевич, Оборище или бул. Левски (например) и реве, че няма къде да паркира, може да се замисли. Цените паднаха, но с парите от такъв апартамент може да се спретне много приятна семейна къща близо до София.
Това е моето мнение по въпроса.
Comment