Съдът отмени платеното паркиране за живеещите в центъра на София

[Stefan Caromov]

Най-точното е тук http://domino.admincourtsofia.bg/BCAP/ADMC/WebData.nsf/ActsByCaseNo/835C2BA45683B436C2257B1D00636CB5/$FILE/temp4133083596064813DE2905AE16C7B6DC2257B1D0053E09 6.pdf

Това не се отваря за жалост

[jorko]

Това не се отваря за жалост

Тогава го копирам директно, но не е много пригледно в този му вид -

Р Е Ш Е Н И Е
№ 1321
гр. София, 25.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, І ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 25.01.2013 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостин Радков
ЧЛЕНОВЕ: Ива Кечева
Светлана Димитрова
при участието на секретаря Галя Илиева и при участието на прокурора
Балев, като разгледа дело номер 5765 по описа за 2012 година докладвано от
съдия Ива Кечева, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185-196 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Сдружение „В.”, ЕИК[ЕИК] и Сдружение
„Гражданско движение Д – общество срещу произвола", ЕИК[ЕИК] против Наредба
за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение
№ 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, в редакцията
– изм. и доп. с решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г., в частта й относно
чл. 44, ал. 10, чл. 45 – чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2, и § 1, т. 3 от допълнителните
разпоредби. На основание чл. 189, ал. 2 АПК, към оспорването е присъединена М. А.
Б. от [населено място], която е приложила жалба срещу Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община, в частта й относно раздел ІІ.3.
„Режим на локално платено паркиране на ППС на собственици на жилищни имоти,
попадащи в зоните за почасово платено паркиране” (Загл. изм. - Решение № 148 по
Протокол № 12 от 22.03.2012 г.).
Въз основа на подадени искания за присъединяване към производството, с приложени
жалби срещу идентични текстове от оспорваната наредба, на основание чл. 189, ал. 2
АПК, като жалбоподатели по делото са конституирани: К. И. И., М. Д. М., А. А. М., Р.
И. Н., П. П. П., Р. П. В., О. К. К., К. В. Н., В. З. С., К. Х. К., И. М. П., [фирма],
представлявано от управителя А. Д., Г. Д..
В подадените жалби са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност наоспорената част от Наредбата за организация на движението на територията на
Столична община. Твърди се, че с разпоредбите на чл. 44, ал. 10, чл. 50а, ал. 6, чл. 50б,
ал. 5, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 незаконосъобразно и при липса на компетентност СОС
е оправомощил [фирма] да осъществява публичноправни функции и
компетентности. Тези действия, според жалбоподателите, ответникът е извършил без
да притежава компетентност и при липса на правно основание, поради което
цитираните правни норми се явяват нищожни. Изложени са доводи за допуснати
нарушения на материалноправни разпоредби от по- висок ранг. Твърди се, че с раздел
ІІ.3. „Режим на локално платено паркиране на ППС на собственици на жилищни
имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране” е въведено ограничение на
правото на достъп на гражданите до публични пространства и услуги, и е създадена
реална дискриминационна среда. Посочено е в жалбите, че разпоредбата на чл. 50а е
дискриминационна по признак местоживеене – предвижда задължение за заплащане
на винетен стикер за паркиране единствено за гражданите, с постоянен адрес в
централните части на [населено място]. На следващо място се твърди, че е налице
дискриминация по отношение на лицата, на които е предоставено право на
преференциално паркиране – то е предоставено единствено на собственици и
носители на ограничени вещни права върху жилищни имоти. Оспорват се и
определените различни суми за първи, втори и следващ автомобил на собствениците
на имота. Изложени са аргументи за нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП и за
противоречие на оспорените разпоредби с решение № 15599 от 17.12.2009 г. на ВАС
по адм. д. № 6988/2009 г., I о. Жалбоподателите излагат доводи, че предвиденият с
наредбата режим на паркиране „служебен абонамент” и „синя зона” представлява
сключване от страна на СОС на договори за отдаване под наем на имущество,
публична общинска собственост, което се извършва в нарушение на императивни
норми на ЗОС и на ЗОП. Подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорените
текстове от Наредбата са изложени в представени по делото писмени бележки от
жалбоподателите.
Ответната страна – Столичен общински съвет, чрез процесуалните си
представители юрк. Я. и адв. П., изразява становище за неоснователност на
подадените жалби, като се твърди, че оспорените разпоредби от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община са приети в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Подробни съображения
адв. П. и юрк. Я. излагат в писмени бележки, представени по делото.
Заинтересованата страна - [фирма], чрез процесуалния си представител адв.
Г., изразява становище за неоснователност на жалбите и за законосъобразност на
Наредбата, в оспорената част. Представя писмени бележки.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбите.
Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община е
приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински
съвет и се обжалва в частта относно чл. 44, ал. 10, чл. 45 – чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55,
ал. 2, и § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби, в редакцията – изм. и доп. с решение
№ 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г. на Столичен общински съвет. В хода на съдебното производство Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община, в т.ч. и част от оспорените разпоредби, е изменена
и допълнена с решение № 320 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г., Решение № 457 по
Протокол № 22 от 13.09.2012 г., Решение № 480 по Протокол № 24 от 20.09.2012 г.,
Решение № 634 по Протокол № 32 от 20.12.2012 г.).
С доклад рег. № 9300-52/31.01.2012 г. (л. 73 от делото), изготвен от трима общински
съветници и зам. кмет на Столична община, на СОС е представена програма за
развитие на градския транспорт в С. 2012 г. – 2015 г. С доклада е предложено
приемане на изменения в Наредбата за организация на движението на територията на
Столична община, „в частта й паркиране”, поради необходимостта да има ново
регламентиране на правото на паркиране в районите по местоживеене, което да не
противоречи на „действащата нормативна база” и да е съобразено с настъпилите в
столицата промени, свързани с броя на жителите, броя на притежаваните автомобили
и промяна на инфраструктурата. В доклада са изложени мотиви, основания и цели на
вносителите на проекта за изменение на нормативния акт по всички пунктове на
предлаганите изменения и допълнения – в т.ч. промени в обхвата и във видовете зони
за паркиране, промени във времетраенето на паркирането, въвеждане на режим на
преференциално паркиране на гражданите, живеещи в границите на контролираните
зони т.н.
На 07.02.2012 г. по доклад рег. № 9300-52/31.01.2012 г. председателят на Столичния
общинския съвет е определил за водеща комисия Постоянната комисия по местно
самоуправление и нормативна уредба. Видно от доклада на председателя на ПК по
местно самоуправление и нормативна уредба, предложението за приемане на наредба
за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община е прието.
Видно от протокол № 12 на 12-то заседание на СОС, проведено на 22.03.2012 г., е
поставен на обсъждане доклад рег. № 9300-52/31.01.2012 г. под т. 16 от дневния ред. С
решение, прието с мнозинство от 34 гласа "за" от 51 гласували общински съветници е
прието предложението на вносителя, изменено по предложение на съветника Б. Б.
/приложен е хартиен носител на аудио записа от проведената дискусия от
заседанието/. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от ПОДСОС е издадено решение № 148 от
същата дата, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община. Текстът на приетата
Наредба е удостоверен с подписа на председателя на Столичния общински съвет /чл.
78, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3 от Закона за нормативните актове/.
По делото е представено решение № 116 от 08.03.2012 г. на СОС, с което е приета
Програма за развитие на обществения транспорт в С. 2012 г. – 2015 г., приложена към
решението.
По делото са приети писмените доказателства, представени от жалбоподателя П. П..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на оспорване по настоящото дело са разпоредбите чл. 44, ал. 10, чл. 45 – чл.
50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2, и § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби от Наредбата
за организация на движението на територията на Столична община, в редакцията –
изм. и доп. с решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г. на Столичен
общински съвет.
Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдатоспорени без ограничение във времето. Жалбоподателите Сдружение „В.” и
Сдружение „Гражданско движение ДНЕС – общество срещу произвола" са
организации с нестопанска цел, с предмет на дейност подпомагане и осъществяване
на дейност за развитие на обществения контрол над публични институции. На
основание ТР № 2/ 12.02.2010 г. на ОСС ВАС по тълкувателно дело № 4/ 2009г.,
съгласно което правният интерес на юридическите лица с нестопанска цел е
обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено
породени от предмета на дейност и целите на учредяването им, настоящият съдебен
състав намира, че за посочените юридически лица е налице правен интерес от
оспорването на разпоредби от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община. Останалите жалби, по които е образувано
настоящото съдебно производство са подадени от лица, които имат правен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК.
Като органи на местното самоуправление на територията на съответната община
общинските съвети решават самостоятелно въпросите от местно значение, които
законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл. 76, ал. 3 АПК
Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно
нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.
С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА на общинските съвети е предоставено
правомощие да приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и
кметовете на райони и кметства. С разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и в
изпълнение на предоставените им правомощия по ал. 1 от същата правна норма
общинските съвети са овластени да издават и подзаконови нормативни актове под
формата на наредби.
В изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2 ЗНА проект на Наредбата за изменение
и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на
Столична община и доклад към него са внесени в СОС от трима общински съветници
и заместник кмета на СО на 31.01.2012 г. Съгласно изискването на чл. 76 от ПОДСОС
по проекта е определена водеща комисия /ПК по местно самоуправление и
нормативна уредба/, от която е депозиран доклад. Предоставено е становище и от ПК
по бюджет и финанси и ПК по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност
на движението.
От представените по делото доказателства и от интернет страницата на СОС се
установява, че доклад рег. № 9300-52/31.01.2012 г. и проектът за изменение и
допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична
община са публикувани на официалната страница на Столичен общински съвет
www.sofiacounsil.bg в раздел „Новини" на 07.02.2012 г. Проектът на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията
на Столична община е представен на СОС заедно с доклад на вносителите, в който са
изложени мотивите, основанията и целите на проекта по всички пунктове на
предлаганите изменения и допълнения. Поради това, следва да се приеме, че в случая
е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА по отношение на
наличието на мотиви, респ. доклад относно предлагания проект.
По отношение на съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон,
настоящият съдебен състав приема следното:
І. Жалбоподателите оспорват разпоредбите от Наредбата за организация надвижението на територията на Столична община, с които е възложено извършването
на отделни действия и компетентности на общинското дружество [фирма] - чл. 44,
ал. 10, чл. 50а, ал. 6, чл. 50б, ал. 5, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2.
В жалбите са изложени доводи за нищожност на цитираните правни норми, поради
липса на компетентност на СОС да предоставя правомощия на [фирма] да извършва
публичноправни функции. Според жалбоподателите, ответникът е превишил
пределите на своята компетентност и е приел правни норми в противоречие с
Конституцията, АПК, ЗМСМА и др. закони. Твърди се, че на търговско дружество са
възложени публичноправни функции, за което не е налице правно основание в
по-висок по ранг нормативен акт и е извършено в нарушение на нормативните
процедури, предвидени в ЗОП и ЗОС. Посочено е, че на [фирма] са предоставени
функции вкл. и по прилагане на ПАМ, които не могат да бъдат изпълнявани от
търговско дружество.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗОС Общината може да осъществява стопанска дейност, да
създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност
при условия и по ред, определени със закон. Общината може да осъществява
стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала или чрез
граждански дружества по Закона за задълженията и договорите. Общината може да
осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия,
създадени по реда на този закон (ал. 2). В ЗОС не се сдържа дефиниция на понятието
стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 13 ЗЗК "Стопанска дейност" е дейността на
предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. Дефиниция
на понятието "стопанска дейност" се съдържа и в § 1, т. 3 от ДР на Закона за
ограничаване на административно регулиране и административен контрол върху
стопанска дейност - стопанска дейност е дейността, извършвана като търговец,
дейността на лицата по чл. 2 от ТЗ, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел
печалба.
Видно от представеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията (л. 280
от делото) [фирма] е търговско дружество с едноличен собственик на капитала
Столична община. С обжалваните разпоредби посоченото общинско дружество е
оправомощено да извършва оперативна дейност във връзка с премахване и изземване
на прегради, знаци, табели, съоръжения (чл. 44, ал. 10), издаване, активиране,
анулиране и контролиране на винетните стикери (чл. 50а, ал. 6), изработване,
активиране и контрол на картите за паркиране на ППС за служебни нужди на
територията на Столична община (чл. 50б, ал. 5), принудително преместване на ППС
на територията на Столична община (чл. 54, ал. 4), използването и прилагането на
техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените
от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС (чл. 55, ал. 2). На първо
място, настоящият съдебен състав намира, че оспорените разпоредби са формулирани
твърде общо и неконкретно. На [фирма] са предоставени правомощия да извършва
„оперативна дейност”, но не са уредени конкретните права и задължения, конкретните
действия, които са предоставени в компетентност на търговското дружество.
Елементите от съдържанието на понятието „оперативна дейност” не са уредени в
диспозицията на посочените разпоредби от Наредбата или на друго място в
нормативната уредба. Така формулирани правните норми не съдържат конкретните
права и задължения, които се предоставят на адресатите, както и не съдържа
конкретно и ясно правило за поведение на общинското дружество. Това води доограничаване правото на защита на субектите, както и възможност за злоупотреба с
права и произвол от страна на [фирма].
На второ място, предоставените с процесните разпоредби компетентности,
доколкото е налице конкретната им уредба, не могат да се характеризират
като извършване на стопанска дейност. В основната си част предоставените
дейности са свързани с управление на имущество общинска собственост,
които имат публичноправен характер и по-скоро представляват
административна дейност, основаваща се на власт и подчинение, отколкото
стопанска дейност по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗОС. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 53 от ЗОС само общинското предприятие по чл. 52
от ЗОС може да осъществява дейност по управление, изграждане,
поддържане, ремонт и реконструкция на обекти, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура и други имоти - общинска собственост, както и
предоставяне на свързаните с тях услуги за населението. А според чл. 54 от
ЗОС дейностите по чл. 53, които не се осъществяват от общински
предприятия по чл. 52, се възлагат, съответно предоставят, по реда на Закона
за обществените поръчки, Закона за концесиите или Закона за
публично-частното партньорство. Дейностите, които са предоставени на
[фирма] с оспорените разпоредби представляват именно дейности по чл. 53
от ЗОС – управление и поддържане на имоти - общинска собственост, но
оправомощеният субект не е общинско предприятие по смисъла на чл. 52 от
ЗОС, а търговско дружество с общинско участие, чрез което общината може
да осъществява единствено стопанска дейност. Дейностите по издаване и
активиране на винетните стикери, предоставени в компетентност на
дружеството с чл. 50а, ал. 6 от Наредбата, представляват вид стопанска
дейност – като дейност насочена към реализиране на печалба. Посочената
разпоредба обаче оправомощава [фирма] да извършва и дейности по
анулиране и контролиране на винетните стикери, т.е. вид санкционна и
властническа дейност, която не е стопанска и пряко влияе върху правната
сфера на определен кръг субекти, като не е предвиден ред и механизъм за
защита на тези права и срещу тези действия.
На следващо място, предоставените в компетентност на [фирма] действия
по принудително преместване на ППС на територията на Столична община
(чл. 54, ал. 4), по използването и прилагането на техническото средство
("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи,
както и освобождаването на блокираните ППС (чл. 55, ал. 2) представляват
вид властнически правомощия с оглед обстоятелството, че се упражняват във
връзка с управление на имущество – публична общинска собственост и
спрямо частноправни субекти. Касае се за действия по административна
принуда, а именно принудителни административни мерки, които по дефиниция
представляват реализация на диспозицията на съответната правна норма.
Прилагат се с индивидуален административен акт. Съгласно чл. 21, ал.1 от
АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с
което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Безспорно, освен, че общинското
търговско дружество не е административен орган, същото не представлява и
организация, овластена със закон. На общинския съвет не е предоставена
компетентост да овлястява търговско дружество с властнически правомощия
по смисъла на чл. 21 от АПК с подзаконов нормативен акт. Напротив,
Законът за общинската собственост императивно предвижда, че общината
може да осъществява само стопанска дейност чрез търговски дружества.
По изложените съображения, следва да се приеме, че оспорените правни
норми са приети в нарушение на материалния закон – чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 54
във вр. чл. 53 във вр. чл. 51 от ЗОС, поради което като незаконосъобразни
следва да бъдат отменени.
ІІ. Оспорени са разпоредбите от Раздел ІІ Режим на платено паркиране на
ППС - чл. 45 – чл. 49.
Съгласно чл. 45 , ал. 1 от Наредбата на улици, булеварди, площади и
паркинги - публична общинска собственост, съобразно схеми, за
местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със
заповед на кмета на Столична община, съгласно предоставените му по закон
правомощия , се въвежда режим за почасово платено паркиране за ППС с
допустима максимална маса до 2,5 тона и на микробуси и автобуси с до 12
пътнически места. Режимът на почасово платено паркиране е обособен в две
зони: "С. зона"- валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.00 до 19.00
часа, събота - в часовия диапазон от 08.00 до 14.00 часа и "З. зона" - валиден
в работни дни в часовия диапазон от 08.00 до 19.00 часа. Зоните са за
самотаксуване от водачите на ППС, при заемане на място в същите и се
различават по граници на обхват и условия за престой и паркиране, указани в
"Приложение № 9А" - неразделна част от настоящата Наредба (ал. 2).
По отношение на разпоредбите на чл. 45 – чл. 49 от Наредбата
жалбоподателите не сочат конкретни основания и аргументи за твърдяната
незаконосъобразност.
Настоящият съдебен състав приема, че оспорените разпоредби на чл. 45 – чл.
49 от Наредбата са приети в съответствие с материалния закон. Съгласно
нормата на чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя,
може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието. С разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 на общинските съвети изрично е предоставена компетентност
да определя такса за паркиране при условията по ал. 1. Следователно
оспорените текстове от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община са приети от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия. Не са налице основания за отмяна на чл. 45
– чл. 49 от Наредбата по смисъла на чл. 146 във вр. чл. 196 от АПК.
ІІІ. Оспорена е разпоредбата на чл. 50 от Раздел II.2 Режим на платено
паркиране на ППС - "Служебен абонамент", както и § 1, т. 3 от ДР на
Наредбата за организация на движението на територията на Столична
община.
С режима на почасово платено паркиране "С. зона", зелена зона и режима на
платено паркиране "Служебен абонамент" СОС е определил зони за платенопаркиране в определени часове на денонощието, за използването на които се
дължи заплащане на такси. Както бе посочено по-горе в решението, с чл. 99 от
ЗДвП на общинския съвет е предоставена компетентност да определя такса
за паркиране на определени места в посочените зони за платено паркиране.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата на улици, булеварди, площади и паркинги
- общинска собственост, на специално обозначени за това места, може да се
въвежда режим на платено паркиране "Служебен абонамент". Съгласно § 1, т.
3 от ДР на Наредбата за организация на движението на територията на
Столична община "Служебен абонамент" е режим на платено паркиране върху
определени от Столична община и съгласувани с отдел "Пътна полиция" при
СДВР (ОПП-СДВР), фиксирани и обозначени за тази цел места на улици,
булеварди, площади и паркинги общинска собственост на територията на
Столична община, на ППС на физически или юридически лица, на основание
сключени от същите лица договори за временно и възмездно ползване на
съответните паркинг-места с общинското дружество [фирма]. Следователно,
налице е предоставяне на услуга въз основа на договор – представя се право
на лицата да ползват специално обозначени за това места за паркиране на
МПС срещу определена такса.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че режим служебен
абонамент и синя зона представлява облигационно отношение между СО и
абоната, при което не са спазени изискванията на ЗОС – чл. 14, ал. 7 и на
ЗОП. Касае се за временно, почасово ползване на зони от пътища – публична
общинска собственост, а не за отдаване под наем на имоти – частна общинска
собственост по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗОС. Спрямо предоставянето на
право на паркиране на граждани и юридически лица, с оглед посочените
характеристики – почасово, временно ползване на определени зони –
паркоместа, както и предвид обстоятелството, че те са публична общинска
собственост, не са и не биха могли да намерят приложение разпоредбите на
ЗОП.
Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата в частта, с която е
предоставена компетентност на [фирма] да сключва договори за временно и
възмездно ползване на съответните паркинг-места, е незаконосъобразна по
мотивите изложени от съдебния състав по-горе в пункт І от съдебното
решение, които не следва да се повтарят. Поради това, в тази част § 1, т. 3 от
ДР на Наредбата следва да бъде отменена.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице
основания за отмяна на чл. 50 на Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община по смисъла на чл. 146 във вр. чл. 196 от
АПК. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР следва да бъде отменена единствено в
частта „общинското дружество [фирма]”.
ІV. Оспорена е разпоредбата на чл. 50а от Раздел II.3 Режим на
локално платено паркиране на ППС на собственици и наематели на жилищни
имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране.
Съгласно чл. 50а, ал. 1 (Нов - Решение № 148 по Протокол № 12 от
22.03.2012 г., изм. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.) на
улици, булеварди и площади - общинска собственост, с въведен режим на
почасово платено паркиране, кметът на Столична община със заповедвъвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползватели са
собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните
за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса
на жилищния имот.
С решение № 15599 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2009 г., I о., е
отменено решение № 2 от 20.03.2009 г. по адм. д. № 5779/2008 г. на
Административен съд - София-град и е отменена Наредба за изменение и
допълнение на Наредба за организация на движението на територията на
Столична община, приета с Решение № 460 по Протокол № 17 от 24.07.2008 г.
на Столичен общински съвет, с която е създаден нов раздел 2.3 "Режим на
платено преференциално паркиране на ППС по постоянен адрес" и
Приложения № 14 и № 15 към нея. Отменената разпоредба на чл. 51а (Нов -
Решение № 460 по Протокол № 17 от 24.07.2008 г., изм. - Решение № 494 по
Протокол № 45 от 29.07.2009 г.) от Наредбата е била в следната редакция: на
улици и площади - общинска собственост, с въведен режим за
кратковременно паркиране "С. зона", кметът на Столичната община със
заповед може да въвежда режим на платено преференциално паркиране на
ППС по постоянен адрес на собствениците им и използващите превозни
средства по силата на право, различно от правото на собственост.
Върховният административен съд е приел, че цитираната правна норма
противоречи на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 10 от
2011 г., който „не дава право на административен орган да въвежда безсрочно
право на платено паркиране в т. нар. "синя зона", и да въвежда "преференции"
или привилегии за живеещите в тази зона, поради което и като е сторил
обратното, СОС е приел един незаконосъобразен нормативен акт”. На
следващо място ВАС е изложил мотиви, че „ако целта на наредбата е да се
осигури възможност на действително живущите в Центъра на С. да паркират
автомобилите си по улиците, попадащи в "С. зона", няма логика, а и закона не
го допуска, от тази "привилегия" да се ползват само собствениците на ППС,
живущи там по постоянен адрес, а да се изключат тези, живущи по настоящ
адрес, тъй като и едните, и другите имат еднакви граждански права,
гарантирани им с Конституцията.”
Съгласно мотивите в доклад рег. № 9300-52/31.01.2012 г., именно в
изпълнение на цитираното съдебно решение СОС с решение № 148 от
22.03.2012 г. е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община, в т.ч. и
Раздел II.3 Режим на локално платено паркиране на ППС на собственици и
наематели на жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено
паркиране - чл. 50а. Поради това, законосъобразността и съответствието на
посочената правна норма с решение № 15599 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 6988/2009 г., следва да бъде преценена в настоящото производство.
С обжалваната разпоредба на чл. 50а от Наредбата е въведен
специален режим на платено паркиране с адресати определена категория
лица, за разлика от общия режим на платено почасово паркиране, който се
отнася до неограничен и неопределен кръг адресати. Съгласно ал. 2 от
същата разпоредба лицата по ал. 1 имат право да паркират ППС, в границите
на конкретна подзона от зоните за почасово платено паркиране (в коятопопада адресът на жилищния имот), определени съгласно Приложение №
15А. Правото на локално платено паркиране се установява с надлежно
издаден винетен стикер, залепен на предното стъкло на превозното средство.
Винетният стикер е от вида, указан в текста на Приложение № 14 към
настоящата наредба. Същият се издава след заплащане еднократно от
лицето по ал. 1 за една година на сума в размер, определен с решение на
Столичен общински съвет.
С цитираните разпоредби се урежда правото на собственици и наематели на
жилищни имоти в съответните зони на локално платено паркиране. За да
ползват това право посочените лица следва да заплатят еднократна годишна
сума в размер, определен с решение на Столичен общински съвет. Както бе
посочено по-горе в съдебния акт, общинският съвет е оправомощен от закона
– чл. 99 ЗДвП, да определя зони за платено паркиране. В изпълнение на така
предоставената му компетентност, с Раздел ІІ Режим на платено паркиране на
ППС от Наредбата СОС е определил два вида зони за платено почасово
паркиране на ППС. С разпоредбата на чл. 50а е уредена възможността,
предвидено е право на определен кръг субекти на локално платено паркиране
в същите тези зони при преференциални условия, с оглед определени
обективни критерии. Следва да се посочи, че нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП
е изменена с ДВ, бр. 10 от 2011 г., като е премахнато изискването почасовото
паркиране да не е по-малко от 30 минути и повече от 3 часа. След
изменението на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП времевото ограничение е премахнато. В
настоящата редакция на нормата не е налице такова ограничение, поради
което предоставянето на право на паркиране на адресатите на чл. 50а от
Наредбата 24 часа в денонощието не противоречи на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на горното следва да се приеме, че обжалваната правна норма е
приета от СОС в изпълнение на представената му компетентност от
нормативен акт с по–висок ранг - ЗДвП.
С приемането на разпоредбата на чл. 50а от Наредбата (в действащата
редакция) обаче не е преодоляна незаконосъобразността на нормата на чл.
51а от Наредбата, съобразно мотивите на ВАС по отношение адресатите на
нормата. Не е предвидено право на платено паркиране на лица с настоящ
адрес в зоните по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.
В допълнение, настоящият съдебен състав намира, че кръгът на лицата, на
които се предоставя посоченото право на платено паркиране с разпоредбата
на чл. 50а неправилно е ограничен и не е съобразен с нуждите на гражданите,
както и с разнообразните житейски случаи при ползване на жилищните имоти.
Правото на локално платено паркиране е предоставено единствено на
собствениците и наемателите на имотите, но не и на лицата, които живеят в
жилища в съответните зони на различно правно основание. Така например не
е предоставено право на платено паркиране на лица намиращи се в близки
родствени връзки със собственика на жилището, които имат постоянен или
настоящ адрес на същото място. Не е предоставено такова право и на лицата,
които живеят при условията на фактическо съжителство със собственик на
такъв жилищен имот. В случай, че критерий за предоставяне на правото на
привилегировано паркиране е териториалната връзка на лицето със
съответния адрес, то би следвало да се предоставят права в еднакъв обем навсички субекти, които имат тази териториална връзка и съответно те да могат
да се ползват от предоставените права. В нарушение на основните принципи
на АПК - на законност (чл. 4 АПК), на обективност и съразмерност (чл. 6 АПК)
и на истинност и равенство (чл. 7 и чл. 8 АПК), с обжалваната разпоредба
определен кръг субекти е поставен в привилегировано положение спрямо
други субекти, които отговарят на същите или на сходни критерии. По тези
съображения, настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл.
50а, ал. 1 е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира, че следва
да се произнесе и по основното възражение на жалбоподателите за
дискриминационен характер на разпоредбата на чл. 50а от Наредбата.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка
дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно
неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба,
критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими (ал. 3).
Възражението е неоснователно. С чл. 45 от Наредбата е въведен режим за
почасово платено паркиране за ППС в зони обособени на синя и зелена зона,
който се отнася за всички лица – живеещи или приходящи в [населено място].
Паркирането на места от тези зони е разрешено единствено след заплащане
на такса, чрез самотаксуване от водачите на ППС и то за определено време.
С нормата на чл. 50а от Наредбата е уредено правото именно на лицата,
собственици и наематели, живущи по постоянен адрес на улици или площади
с въведен режим за почасово платено паркиране "С. зона" или „зелена зона”,
да паркират ползваните от тях автомобили за неопределен срок срещу
заплащане на еднократна такса за винетен стикер, който предоставя правото
на ползване на част от имот, публична общинска собственост. Цитираната
правна норма не води до пряка или непряка дискриминация за тези лица, тъй
като всяко лице, което желае да паркира ползвано от него ППС на посочените
зони следва да заплати такса за кратковременно почасово паркиране. Тук е
мястото да се посочи, че с оспорените разпоредби не е определен размерът
на дължимата такса за закупуване на винетен стикер по чл. 50а, ал. 3 от
Наредбата и не следва да се обсъжда в настоящото производство. В случая
сравнимите сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
представляват възможността лицата да паркират на определените места в
синя и зелена зона по чл. 45 от Наредбата. При съпоставка на тези
обстоятелства обоснован се явява изводът, че лицата, собственици и
наематели на имоти в тези зони не са дискриминирани по смисъла на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр.
Действително, собствениците и наемателите на жилищни имоти извън зоните
за почасово платено паркиране не са адресати на оспорената разпоредба, т.е.
имат възможност да паркират ползваните ППС в близост до жилищните си
имоти, за което не следва да заплащат такса. Същевременно, обаче всякоедно от тези лица при паркиране на превозното си средство на синя и зелена
зона следва да заплати определената от СОС такса и то за почасово,
кратковременно паркиране. С оглед обстоятелството, че тези зони са
разположени в централната част на столицата, в която се намират голяма
част от сградите на централните администрации и ведомства, съсредоточена
е и голяма част от бизнес сгради и т.н., то на всяко лице, пребиваващо в
Столицата се налага да посещава тези зони и при желание и/или
необходимост да паркира своя автомобил при условията на чл. 45 от
Наредбата, а не при привилегированите условия на чл. 50а. Налице е голям
процент от физически лица, които полагат труд именно в централната част на
града, които обаче не са сред субектите, на които разпоредбата на чл. 50а
предоставя право на преференциално паркиране. В този смисъл, не е налице
дискриминация по признака местоживеене спрямо адресатите на чл. 50а, ал. 1
от Наредбата. Неоснователни са и възраженията за лишаване на достъп на
лицата до публичноправни услуги с приемането на чл. 50а от Наредбата.
Въвеждането на привилегирован режим на локално паркиране на определен
кръг субекти не ограничава достъп до определени територии и
административни или публични услуги.
Настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че режимът по чл. 50а
въвежда задължение за адресатите на разпоредбата да заплащат
определена сума, за да упражнят предоставеното им право на паркиране пред
жилищните им имоти. Същевременно, налице е нормативно предвидена
компетентност и право на собственика на пътищата, улиците и площадите, в
които се намират тези зони и които по дефиницията на закона представляват
публична общинска собственост, да въведе режим на платено паркиране.
Също така, налице е и законово задължение за собственика на тези
територии да полага грижи във връзка с управлението и стопанисването им,
както и за безопасността на движение. В този смисъл, налице е засягане на
частни обществени интереси при реализиране на правата на собственика на
пътищата, поради което е необходимо да бъде намерен баланс между тези
права и интереси, който следва да бъде търсен чрез определяне на
балансиран размер на таксата, заплащана от адресатите на чл. 50а от
Наредбата.
Независимо, че горните съображения на съдебния състав за
недискриминационния характер на разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от
Наредбата, същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съгласно чл. 50а, ал. 4 от Наредбата „правата по предходните алинеи
се прилагат за един автомобил на жилище. За всеки следващ автомобил
лицата по ал. 1 заплащат еднократно, за година, тройния размер на сумата,
определен с решението на Столичен общински съвет”.
Цитираната правна норма е незаконосъобразна. В доклада, с който
е предложен проекта за изменение на Наредбата липсват каквито и да е
мотиви и основания за това нормативно решение. На първо място, както в
правната норма, но така също и в мотивите за приемането й, не са посочени
основанията, на които се въвежда посоченото ограничение от един автомобил
на жилище. Налице е ограничение на правата на адресатите на нормата,
което не е обосновано и мотивирано по никакъв начин. В този смисъл, цитираната разпоредба е приета в нарушение на чл. 9, чл. 26, ал. 1 и чл. 28,
ал. 2 от ЗНА.
На второ място, с разпоредбата е определен троен размер на дължимата от
субектите такса за всеки следващ автомобил, без да са посочени основанията
и обстоятелствата, които налагат това решение. Предвиденият троен размер
на таксата е немотивиран. Неизяснен е въпросът каква е разликата между
първи, втори и следващ автомобил на жилище, и налице ли е различно по
обхват право, което се предоставя на субектите за притежаван втори и
следващ автомобил. Напълно неясен е и методът на определяне на размера
на таксата за следващ автомобил. Мотиви в тази насока не се съдържат и в
доклада, с който е предложен проектът на наредбата. В случай, че
вносителите са намерили основания за това решение с оглед разтоварване на
движението в [населено място] и намаляване броя на автомобилите, то това
не е посочено и не е мотивирано по никакъв начин.
На трето място, с правната норма не е определен начинът по-който следва да
се определи кой автомобил на собствениците и/или наемателите на жилището
е „пръв” и съответно кой от собствениците следва да заплати таксата за първи
автомобил и кой - таксата в троен размер. Така нормата поставя при
неравнопоставени условия субектите, на които би следвало да предоставя
идентични по обхват права. При режим на съсобственост на едно жилище
нормата не урежда всички въпроси относно това кой автомобил е първи,
втори и т.н. Всички тези условия са елементи от сложния фактически състав и
следва да се съдържат в диспозицията на разпоредбата. Налице е нарушение
и на основни принципи на административния процес - предвидимост на
действията на администрацията, съгласно който еднаквите случаи се решават
по еднакъв или сходен начин; на съразмерност - административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. В този смисъл е и решение № 15599 от 17.12.2009 г. на ВАС по
адм. д. № 6988/2009 г. Върховният административен съд е приел, че
решението преференциалното паркиране да се прилага само за един
автомобил на жилище противоречи на целта на закона, тъй като не създава
равни права на живеещите в едно жилище да се ползват от това право.
Изложените от ВАС мотиви не са съобразени и изпълнени с нормата на чл.
50а, ал. 4 от Наредбата, поради което същата се явява приета в противоречие
с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Настоящият съдебен състав констатира противоречие на разпоредбите на чл.
50а, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата за организация на движението на територията
на Столична община с решение № 15599 от 17.12.2009 г. на ВАС, постановено
по адм. д. № 6988/2009 г. Посочените правни норми имат съдържание, което
от части повтаря съдържанието на отменените от ВАС чл. 51а, ал. 1 и ал. 4 от
Наредбата, но същото не е идентично. Разпоредените с нормите права и
задължения не са идентични и не са в един и същ обем, поради което
настоящият съдебен състав приема, че същите не се явяват нищожни по
смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. Поради това и по изложените в настоящото
решение мотиви, разпоредбите на чл. 50а, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата заорганизация на движението на територията на Столична община са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. С оглед обстоятелството, че
разпоредбите на ал. 1 и ал. 4 от чл. 50а съдържат основните права и
задължения, разпоредени с правната норма и предвид това, че останалите
алинеи не могат да намерят самостоятелно приложение, на отмяна подлежи
целият Раздел II.3 Режим на локално платено паркиране на ППС на
собственици и наематели на жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово
платено паркиране – чл. 50а.
ІV. Обжалва се Раздел II.4. (Нов - Решение № 148 по Протокол № 12 от
22.03.2012 г.) Режим на паркиране на ППС за служебни нужди в зоните за
почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на
територията на Столична община - чл. 50б.
С правната норма е предоставено право на привилегировано безплатно
паркиране в зоните за почасово платено паркиране на ППС за служебни
нужди, които са собственост на Столична община и/или се ползват от
административни, здравни и обслужващи звена, които изцяло се издържат от
бюджета на Столична община. Списъкът на ППС по ал. 2 се изготвя, изменя и
актуализира от кмета на СО.
С оглед въведения с разпоредбите на чл. 45 – чл. 49 от Наредбата
рестриктивен режим за почасово платено паркиране в синя и зелена зона и
режимът за платено паркиране по чл. 50а от Наредбата, разпоредбата на чл.
50б предоставя неограничено във времево отношение право на безплатно
паркиране на ППС, собственост на само на СО, но и ползваните от
административни, здравни и обслужващи звена на общинска издръжка. Т.е.
предоставени са привилегии на широк кръг субекти, които не са изчерпателно
определени с правната норма. Не са посочени конкретни мотиви в доклада, с
който е предложен проектът на Наредбата, за това нормативно решение,
същото не е финансово обосновано и не е уточнен и прогнозиран броят на
ППС, които ще бъдат паркирани по този ред. В случая е налице неравно
третиране на субектите, тъй като всички лица, пребиваващи на територията
на [населено място] са третирани по-неблагоприятно, отколкото се третират
лицата, ползващи ППС, собственост на общината, при сравними сходни
обстоятелства – паркиране в зоните за почасово платено паркиране. Всички
пребиваващи на територията на [населено място], независимо от тяхното
местоживеене или месторабота, следва да заплащат такси за паркиране в
тези зони. В случай, че това нормативно решение на СОС бъде възприето от
други институции, то същите би следвало да не събират такси за извършвани
административни дейности или услуги в полза на техни служители. Така
например – съдът да не събира такси по производства, образувани от
служители на съдебната система и/или магистрати.
В нарушение на основните принципи на АПК - на законност (чл. 4 АПК), на
обективност и съразмерност (чл. 6 АПК) и на истинност и равенство (чл. 7 и
чл. 8 АПК), с обжалваната разпоредба определен кръг субекти е поставен в
привилегировано положение по критерий, който не е обективно оправдан с
оглед на законова цел. Още повече, че съобразно мотивите в доклада за
внасяне на проект на оспорената Наредба основна цел на вносителите е
облекчаване на движението, паркирането и трафика в централните части наСтолицата. По тези съображения, разпоредбата на чл. 50б от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на
заинтересованата страна [фирма] за присъждане на направените по делото
разноски, в т.ч. адвокатски хонорар, е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Административен съд
София- град, І троен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наредба за организация на движението на територията на Столична
община, приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на
Столичния общински съвет (в редакцията – изм. и доп. с решение № 634 по
Протокол № 32 от 20.12.2012 г.), изцяло в частта й относно чл. 44, ал. 10,
чл. 50а, чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби, в частта „общинското дружество [фирма]”.
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Сдружение „В.”, Сдружение „Гражданско движение
ДНЕС – общество срещу произвола", М. А. Б., К. И. И., М. Д. М., А. А. М., Р. И.
Н., П. П. П., Р. П. В., О. К. К., К. В. Н., В. З. С., К. Х. К., И. М. П., [фирма], Г. Д.
срещу Наредба за организация на движението на територията на Столична
община, приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на
Столичния общински съвет, в останалата им част.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

[Susscrofa]

Ша ода да зема каса бира и кило пуканки.

[dimitar_vd62]

Аматьор!Ела у Варна те научим как се пие бира бе, кви са тия пуканки.

[Susscrofa]

Аматьор!Ела у Варна те научим как се пие бира бе, кви са тия пуканки.

Ааааа, с бирата ме бива доста. Харесвам да я пия нагладно.