НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ: ОСТАВКА на "Кабинета Орешарски" 2 Юни, Неделя, 12,00 часа

[nikolaaaay]

102. Депутатът от ДПС Рамадан Аталай си забрави куфарче със 102 000 лв. на бензиностанция. Полицията се опита да прикрие случая, шикалкавейки за собствеността на парите.

Е, то това пари ли са за един истински депутат от тройната коалиция.

[old alfist]

http://noresharski.com/100-dni-100-gafa/

Днес си е купил и телевизия - BTV-то вече е 100% негово.

[pavlin]

Абе много ви оредя протеста на последък. Издиша отвсякъде. Върна се до първоначалната бройка с която започнаха реформаторчетата от първият ден на правителството.

[spe4elist]

Абе много ви оредя протеста на последък. Издиша отвсякъде. Върна се до първоначалната бройка с която започнаха реформаторчетата от първият ден на правителството.

Не се тревожи за протеста - след два месеца, като пуснат печките, месечната сметка за ток ще надмине месечния доход на средно семейство и тогава контрапротестиращи просто няма да има...

btw Колко струва киловата в Обединените американски републики?

[old alfist]

Заражда се ново движение с переспектива да стане алтернатива на съществуващото политическо статукво.

http://tv7.bg/news/politics/9814880.html

[myato]

С антикомунизъм се идва на власт, но не се управлява. Част от новите лица на десния Реформаторски блок (от ляво на дясно) – Иван Стамболов (ДБГ), лидерът на ДСБ Радан Кънев и съпартиецът му Димитър Бъчваров, пред парламента разясняват на протестиращите бюджета на правителството на Орешарски. Жалко, че собствените им идеи са твърде малко и твърде архаични.

Американецът Джоузеф Маккарти води твърде предвидим живот до февруари 1950 г. Роден е в бедно многодетно фермерско семейство, завършва гимназия чак на 20 години, лута се каква специалност да избере в колежа, накрая се дипломира като юрист. През 1936 г. се кандидатира за районен прокурор от квотата на Демократическата партия, но губи изборите. През 1944 г. вече е в Републиканската партия, а през 1947 г. става неин сенатор. През първите три години от мандата почти никой не го забелязва. Говори се, че колегите му законотворци не са го харесвали особено, защото бил избухлив и груб, и бързо го изолирали.

Но идва февруари 1950 г. и животът му се преобръща. Не къде да е, а точно пред представителки на женския клуб на Републиканската партия в градчето Уийлинг, Западна Вирджиния, сенатор Маккарти размахва един хвърчащ лист. И заявява пред стреснатите и очаровани домакини, че на него са имената на всички комунисти, които работят в държавната администрация и застрашават интересите на страната. Останалото е история – настъпва ерата на маккартизма, ловът на вещици, подслушването и следеното. Отначало американското общество е вцепенено и не реагира. Но полека се съвзема и слага на място разбеснелия се сенатор.

През 1954 г. телевизионният водещ Едуард Мъроу излъчва серия от изказвания на Джоузеф Маккарти, в които той громи своята бивша Демократическа партия и я обвинява в „предателство и прикриване на комунистите“. След това журналистът казва: „Не бива да бъркаме дисидентството с нелоялност. Трябва да помним, че обвинението не е доказателство и че присъда се издава на базата на улики в съдебен процес.

Няма да живеем в страх един от друг

Действията на сенатора предизвикаха тревога и недоволство сред съюзниците ни в чужбина и успокоиха враговете ни. И чия е вината? Не е негова. Не той създаде този страх, той просто го експлоатира, и то доста успешно.“ Маккарти веднага се появява по телевизията и обвинява Мъроу в шпионаж в полза на руснаците и в комунистическа пропаганда. Същата година сенаторът републиканец Ралф Фландърс казва за колегата си съпартиец: „Дори да беше на заплата при комунистите, пак нямаше да им свърши толкова добра работа.“ През декември 1954 г. Сенатът гласува категорично Маккарти да бъде порицан за дейността си. Той умира три години по-късно едва на 48 г. от усложнения от алкохолизъм, забравен и отхвърлен, рухнал физически и психически. Напоследък все повече се сещам за тази тъжна политическа история, когато си мисля за родното българско дясно пространство. В него през последните месеци почти без никаква идейна конкуренция трайно и агресивно се настани антикомунизмът. И то архаичен, креслив и анатемосващ антикомунизъм от типа на маккартизма. Полази и на протестите срещу правителството чрез забравени вече лозунги като „червени боклуци“.

Антикомунизмът носи всички белези на това, което отрича – непримиримост към чуждото мнение, обвиняване на всеки критик за предател и незабавна разправа с него, агресивно налагане на „правата линия“. Както ни показва тъжната история на сенатора Маккарти, пък и на някои родни особено гръмогласни громители на комунизма, много често той е реваншизъм и кариерно престараване, комплекси и опит за нарцистично привличане на вниманието. И в крайна сметка се превръща в чист комунизъм. Защото комунизмът е мироглед, не е политическа доктрина или идеология. Той е склонност да слушаш и да обожествяваш лидери и да не си задаваш въпроси, да заспиш в една идеология като в утроба и така да се лишиш напълно от лична да те ползват и манипулират, като ти забраняват да критикуваш под заплаха от насилствено прогонване и изолация. Ето такъв комунизъм много обичат както диктаторите в ляво, така и диктаторите в дясно. За този страх говори и Мъроу – страхът, че ще те отлъчат и омаскарят, ако се опълчиш срещу своите, щом не са прави.

Тъжно е, че вече повече от двайсет години така наречените десни партии не успяха да излязат от детската болест на агресивния антикомунизъм и да предложат някакви идеи „за“, а не само „против“. Приватизацията ги спасяваше известно време и ги караше да изглеждат като носители на практични и проактивни идеи, но тя в общи линии приключи и на нейно място нищо ново не се появи.

Да, добре, разбрахме против какво са, всички сме съгласни с тях по тази точка, всички сме против комунизма, никой не иска връщането му. Ако през 90-те години на миналия век политиците можеха да се опрат на отрицанието му, за да се легитимират като демократи, днес това изглежда в най-добрия случай смешно. А ако поглед нем сериозно, агресивният антикомунизъм отново даде смелост на някои хора вдясно да наричат „комунист“ всеки, който им поиска отчетност. Точно както партийните секретари преди 1989 г. наричаха всеки свой критик „фашист“. И отново има призиви да не придиряме много на лидерите на борците за демокрация, докато не победим общия враг. Точно както при комунизма не се даваше да се каже и една дума срещу БКП с оправданието, че тя има много важна задача – бори се срещу световния империализъм.

Вече от 13 години сме в XXI век, който има свои специфики и проблеми, породени от масовото навлизане на високите технологии в живота ни. Никога времето не е текло така бързо и никога не са се сменяли така светкавично политическият и общественият пейзаж. Съвсем наскоро светът преживя и тежка икономическа криза. Десните имат широко поле за действие и генериране на идеи как страната да дръпне напред.

Защото ако са истински десни и представляват бизнеса и предприемчивите хора на нацията

именно с това трябва да се занимават. А не да вадят мухлясалите лозунги на антикомунизма от 90-те години и да търсят противопоставяне по толкова демодиран и нелеп начин. Единственият им идеологически събрат, който би видял в сегашното им поведение нещо положително, би бил само Джоузеф Маккарти. А хора като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър не биха ги припознали за свои съмишленици. Защото те и двамата вършеха нещо „за“, а не „против“.

Истината е, че България е бедна страна и поради това в нея трудно се намират автентични десни избиратели. Няма човешка база за дясна партия, която да се грижи за интересите на бизнеса. От другата страна пък, макар да има огромна човешка маса за нея, няма и истинска лява партия, която да балансира дясното, като защитава правата на наемния труд.

Имаме БСП, която не иска да прекъсне пъпната си връв със старата БКП. Затова все още само антикомунизмът предизвиква емоционални реакции у тези, които Докато бяха в нокдаун през последните години, десните партии можеха поне това да направят –мозъчни атаки на идеи и доктрини, с които да привлекат млади избиратели. Защото е нелепо хора, които нямат 30 години, да се легитимират като десни с репресиите на ДС и прадядо си, който лежал в Белене. Престъпленията на комунистическата власт вече бяха осветени и категорично осъдени от цялото общество.

А дясното мислене изисква биография, но тя не може да бъде на дядо ти

трябва да е твоя. Дясното е предприемчивост, победителски дух, понякога дори хищнически инстикти за успешно икономическо поведение, индивидуализъм и лична свобода, а не преклонение пред лидери и мрънкане, че не можеш да се възползваш като наследник от фабриките на рода си.

На десните партии страхотно би им отивало да се захванат с неща като: идеи за излизане от демографската и икономическата криза; формулировката на българската мечта и новия патриотизъм, основани на предприемачество; утвърждаване на семейните ценности; гарантиране на справедлива съдебна система, без която демокрацията не може да функционира.

Това чакаме от тях, а не уроци по история. XXI век няма да ги чака да се вглеждат в миналото.

Елена Кодинова

В. Преса

[BLUE1]

С антикомунизъм се идва на власт, но не се управлява. Част от новите лица на десния Реформаторски блок (от ляво на дясно) – Иван Стамболов (ДБГ), лидерът на ДСБ Радан Кънев и съпартиецът му Димитър Бъчваров, пред парламента разясняват на протестиращите бюджета на правителството на Орешарски. Жалко, че собствените им идеи са твърде малко и твърде архаични.

.................................................. ...............................идеи за излизане от демографската и икономическата криза; формулировката на българската мечта и новия патриотизъм, основани на предприемачество; утвърждаване на семейните ценности; гарантиране на справедлива съдебна система, без която демокрацията не може да функционира.

Това чакаме от тях, а не уроци по история. XXI век няма да ги чака да се вглеждат в миналото.

Елена Кодинова

В. Преса

Цялата статийка се гради на една евтина и плоска манипулация!!! Очевидно другарката Кодинова освен собствените си глупости не чете и не се интересува от друго. Всъщност не! Тя знае и е чела програмата на ДСБ, а и не само, но е много по-лесно с псевдо авторитетна реторика по елементарен и простоват начин да лъжеш простолюдието вместо обосновано да се аргументираш кое и е архаичното и защо не предлага идеи......Но има ли смисъл въобще да се коментират мозъчните диарии на една списвачка от вестничето на явочника от ДС с псевдоним "Бор".

[fred]

И като цяло идеята е БСП и придатъците и да ни управляват, а другите са маскари...
Лявото винаги е било по-популярно от дясното, по простата причина че балоните там се раздуват неимоверно, това се харесва на масите, а за лошите резултати са виновни десните.
А агента Бор е доказан верен съратник на службите

[myato]

ГЕРБ не може да овладее протеста идейно, защото ГЕРБ не е идеология, а власт,апетит за власт ГЕРБ е обикновен инстинкт за придобиване и удържане на власт. Лидерите на ГЕРБ, съдейки по стила на тяхното управление, имат вкус към рекета, нюх за чуждия бизнес и техника за неговото отнемане. С това се занимаваха четири години. Сега ги виждаме да се мотаят около Реформаторския блок с прозирна цел да му отнемат “бизнеса”, защото им се струва перспективен и защото им е нужен някой, за да си върнат властта и за да заметат следите. Университетите на СИК възпитават борбени хора.

- Още през юни заявихте, че тече подмяна на протеста и че хора на ГЕРБ се опитват да го режисират. Успяха ли да довършат този процес на 4 септември, г-н Михайлов?
- Стана видим организаторският им принос. А бунт срещу мафията с ГЕРБ начело е вътрешно противоречие, нонсенс.

- Тогава казахте също, че хората ще се успокоят само с оставка на правителството. Това не се случи, а бунтарите оредяха. Защо?
- Появи се умора. Не е ясно какво следва. Ако този въпрос заседне в съзнанието, настъпва объркване. И още нещо: ако протестиращите се канят да управляват като десноцентристка коалиция, готови ли са да протестират срещу “своето” управление, така както протестират срещу “чуждото”? Граждани ли са гражданите, или само донякъде? Това е то същественият въпрос. Освен политическа алтернатива на това управление възможна ли е гражданска алтернатива на всички управления, или левите ще протестират срещу десните, а десните срещу левите и така до свършека на българския свят? Или може би десните са граждани, а левите не – и обратно? “Червен боклук” ли е този, който задава въпроси на “десните”, или пък този, който го анатемосва, защото го питат, е “син боклук”? Имат ли свършване боклуците накрая, щом боклук с боклука спори и не може да се спре?

Радикалното настроение не трае дълго, температурата на страстите спада. Иде ред на въпросите. Но това не означава, че хората са се успокоили, а че са се уморили. Правителството трябва да падне, защото беше премината граница, отвъд която се превръща в пародия и губи легитимност.

- Какъв е бонусът на ГЕРБ от овладяването на протеста?
- ГЕРБ не може да овладее протеста идейно, защото ГЕРБ не е идеология, а власт, апетит за власт ГЕРБ е обикновен инстинкт за придобиване и удържане на власт. Лидерите на ГЕРБ, съдейки по стила на тяхното управление, имат вкус към рекета, нюх за чуждия бизнес и техника за неговото отнемане. С това се занимаваха четири години. Сега ги виждаме да се мотаят около Реформаторския блок с прозирна цел да му отнемат “бизнеса”, защото им се струва перспективен и защото им е нужен някой, за да си върнат властта и за да заметат следите. Университетите на СИК възпитават борбени хора.

- Смятате ли, че при едни бързи избори Борисов може да се върне на власт?
- Би било нелепо, но не и невъзможно. Нужни са коалиционен партньор и патологичен нарцисизъм. Първото условие е под въпрос.

Чувам да казват, че Борисов се развива или че може и да се развие. Това твърдение ми се струва истински провал на мисълта, самовнушение, подготвящо десноцентристки съюз. Ако е така, вървят по стъпките на Синята коалиция и ще свършат като нея. Когато граждани попадат в политиката, мълниеносно губят невинност, мисленето им става гъвкаво и някак лицемерно. Това наричат етика на отговорността (по Вебер).

- 7,6% е подкрепата за Реформаторския блок според социологически проучвания. Впечатляващ старт – на какво го дължи (там влизат партии, които доскоро не предяха помежду си)?

- Хората се нуждаят от политическа новина. Имат я в лицето на Реформаторския блок заедно с всички неотговорени въпроси, които тази новина съдържа. Този блок е идеологически нехомогенна, компилативна конструкция от несполучили партии на градския либерален авангард. Тези партии имат самочувствие на реформатори, на двигатели на българската модернизация. Идеологически са леко анахронични, ако питате мен, емоционалността им е при “Пинк Флойд” и Берлинската стена, така както умът на Борисов е при Майн Рид, с извинение за съпоставката. Българският либерализъм е все още в инерцията на ранната антикомунистическа емоция, на митингите от 90-те. Десницата е влюбена в “червените боклуци”, тази чалга на десния ентусиазъм. Чисто технически остава неясно доколко партийните организации от този блок ще се съгласят да отчуждят суверенитет в полза на Гражданския съвет, като своеобразна партия над партиите. Този съвет е рекрутиран неясно, по логиката на гражданските “очевидности”, но те не съвпадат с уставните правила. Рискована иновация, но си струва да се опита, рискът е благородно дело.

- Мнозина го виждат в партньорство с ГЕРБ. Имат ли допирни точки?
- ГЕРБ тегли немощната десница като мъртво вълнение, с предложение за власт и голословен антикомунизъм. Ако ултимативната цел на българската десница е да се добере до власт и да довърши “червените боклуци”, съюзът с ГЕРБ е неизбежност. Слабо място на тази “безупречна логика” е това, което някои наричат “с мафията срещу олигархията”. Моралният патос на протеста предполага взискателност, която изключва този компромис и даже неговото изричане. Затова бягат от отговора. До деня на годежа.

- Впрочем напоследък се народиха много формации, които се обозначават като десни. Промениха ли с нещо образа на българската десница?
- Левите и десните са либерали от Балканския полуостров, това е родовото им определение. И едните, и другите обичат Европа, като референтен образ на успеха и територия на престижа. Някои обичат Русия, други не. Но масово са конформисти на сладкия живот и на всички възможни либерални вълнения. Оттук и непреодолимата им склонност към политически опортюнизъм, както и безплодния характер на техните стълкновения. Размножаването на десни проекти е феномен на котерийно творчество и лични амбиции, това са производства на политическото нищо.

- Един социолог заяви, че съдбата на БСП е в ръцете на Орешарски. Съгласен ли сте?
- Орешарски е силно надценен в тази сентенция. БСП беше в ръцете на Станишев, но той пък я изпусна на цимента с производството на една чудовищна глупост, шедьовър на политическо малоумие. БСП е все още в ръцете на покойния Лилов, мир на праха му. БСП е омагьосана от идола на единството. Не могат да напуснат територията на спомена, паметта за социалистическото минало. Паметта за рая. Задава се разцепление, но то няма да набере електорална сила.

- Вие как оценявате ходовете на тази власт?
- Управлението функционира post mortem. Пропиляха шанса да отърват България от ефектите на ГЕРБ, кулминацията на българското политическо безобразие. В това се състои провалът на левите и специално на Станишев. Не че се разчиташе кой знае колко на тях, но да бяха опитали, щеше да им се зачете. Дотътриха се до Пеевски и изпопадаха в канавката. Орешарски няма да може да съблазни населението, социалните му мерки са палиативни и панически мотивирани. Орешарски няма политическа сила за реформи, което означава, че няма сила за управление.

- Има ли изгледи за скорошен предсрочен вот?
- Зимата е зъл сезон.

- Дали смяна на властта ще реши проблемите, заложени през 24-годишния преход?
- По-сериозният въпрос е дали тези проблеми са изобщо решими.

- Наскоро заявихте пред една телевизия, че зад либералните кръгове у нас има либерална олигархия – “соанирана, красива, интелигентна, европейска олигархия, която дърпа конци и която е дълбоко ешелонирана и нейните въздействия отиват някъде много надалеч”. Какво имате предвид?
- Имам предвид най-очевидното нещо на този свят: глобалната доминация на либералната идеология, българската геополитическа ситуация, мрежата от зависимости, технологиите за производство на либералния ред. Това не е конспирология, а описание на пейзаж. Либералната свобода се произвежда, тя не извира от природата. И нашата беше произведена и продължава да се произвежда, основно по импортен път, според императивите на новото вероизповедание. Това ни се случи и добре стана, защото се отървахме от тоталитаризма. Но либерализмът не е религия, нито пък Сорос – светец. Ние сме покръстени през IХ век. За част от българския народ това е важно, за друга не. Постмодерният либерализъм е нетолерантно вероизповедание, с нарастващо нетърпение към християнството, с агресивен прозелитизъм и деликатни технологиии за справяне с инакомислието. Въпросът за зависимостите не се изчерпва с въпросите на финансовата принуда и клиентелните мрежи. Истински зависими са свободно зависимите, фанатиците на новите очевидности. Те творят либералния ред. Късният либерализъм е програма за преоценка на християнските ценности, той не е ценностно неутрален, собствено либерален, а агресивно вероизповеден и изключващ. Клиентелните мрежи са вторичен въпрос, финансовите маршрути също. Който се интересува от тях и тяхното въздействие може да ги проследи, но спорът за тяхната наличност ми се струва безсмислен. Моето безпокойство е свързано с това, което нарекоха диктатура на либералния ценностен релативизъм, с разграждането на фундамента на християнската цивилизация. И с наивитета на българския либерален утопизъм.

- Защо българите все се оказват на дъното на класациите по щастие в света?
- Защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг.

[rossenvn]

E, какво е това дето си постнал? Кой с кого говори? Като качвате нещо поне го правете като хората, не че го прочетох тоя парцал, но все пак не е коректно.

[RPWWD]

102. Депутатът от ДПС Рамадан Аталай си забрави куфарче със 102 000 лв. на бензиностанция. Полицията се опита да прикрие случая, шикалкавейки за собствеността на парите.

Е, то това пари ли са за един истински депутат от тройната коалиция.

Кольо, Евгени Мавзолея като му обраха апартамента в "Лозенец" преди няколко години, как никой не го попита в районното откъде аджеба има 350 000 лв., 20 000 евро и незнайно количество злато и сребро в тях, та да му ги откраднат

[myato]

E, какво е това дето си постнал? Кой с кого говори? Като качвате нещо поне го правете като хората, не че го прочетох тоя парцал, но все пак не е коректно.

Ами нарочно така ви ги качвам, за да видя автентичната реакция
Иначе интервюто е с д-р Николай Михайлов, когото едва ли можете да квалифицирате като комунист, но знае ли човек.
Ако го беше прочел, може би щеше да разбереш до къде се стига с лепенето на етикетите, ма нейсе.

[rossenvn]

Ами нарочно така ви ги качвам, за да видя автентичната реакция
Иначе интервюто е с д-р Николай Михайлов, когото едва ли можете да квалифицирате като комунист, но знае ли човек.
Ако го беше прочел, може би щеше да разбереш до къде се стига с лепенето на етикетите, ма нейсе.

Хубаво е, че го "играеш" социолог, психолог или политолог, но Интернет е пълен с неподписани, измислени документи, интервюта, факти. Ясно, че темите в този раздел, а и в другите, вече са само за сеир, но с риск да се повторя, добрата форумна култура повелява да се посочва източника на публикуваното. В някои форуми дори е задължително даването на линк към информацията. Така ще ми спестиш лутането и ще мога да си направя преценка дали да вярвам или не на това, което си пейстнал небрежно. Както и да е, ти явно също няма да ме разбереш - успех със социалните експерименти!

п.п. В коя група съм, че пишеш "така ви ги качвам"? Писах само от свое име, не съм говорител на никоя група.

[myato]

Хубаво е, че го "играеш" социолог, психолог или политолог, но Интернет е пълен с неподписани, измислени документи, интервюта, факти. Ясно, че темите в този раздел, а и в другите, вече са само за сеир, но с риск да се повторя, добрата форумна култура повелява да се посочва източника на публикуваното. В някои форуми дори е задължително даването на линк към информацията. Така ще ми спестиш лутането и ще мога да си направя преценка дали да вярвам или не на това, което си пейстнал небрежно. Както и да е, ти явно също няма да ме разбереш - успех със социалните експерименти!

п.п. В коя група съм, че пишеш "така ви ги качвам"? Писах само от свое име, не съм говорител на никоя група.

Ми гледам, че си лепнал "етикет", та за това.
Качих го в този вид, защото като качих предния текст със сите "салтанати", имаше коментари за авторът и медията, но не и по същността.
За мен е най-лесно да плясна линка и толкоз, но ефекта е друг.

[nikolaaaay]

Кольо, Евгени Мавзолея като му обраха апартамента в "Лозенец" преди няколко години, как никой не го попита в районното откъде аджеба има 350 000 лв., 20 000 евро и незнайно количество злато и сребро в тях, та да му ги откраднат

Това е типичното мислене на БГ комуниста. Ние сме говна, обаче има и други говна. Значи всичко е ОК. ДПС гепят, ама ти си доволен, щото и Бакърджиев е гепил. Страшна логика.
Има една малка разлика между двата случая обаче и тя е, че Евгени Мавзолея беше изгонен от СДС. Вероятно за корупция. На бат Рамадан за сметка на това му го преместват от левия в десния. Пък после ходи обяснявай как всичките били еднакви маскари.