

Питам аз, редно ли е това аджеба? Колко от нас си дават сметка реално как се отнасят към близките си и обкръжението си? Трябва ли да си държиме цървулчето на вратата, че да ни плющи по главата всеки път, когато излизаме, че да ни напомня,че не сме тръгнали от върха? Пътя към върха е кофти и горе явно е много самотно, обаче важно е да не се забравя кой през какво е минал, за да достигне до него...Горе нищо не е вечно, днеска си там, утре те няма...та да не забравяме тези, които сме срещнали по пътя нагоре, защото утре, когато тръгнем надолу може пак да се срещнем със същите хора

Comment