Снощи, докато се боричках с младото поколение, случайно пред погледа ми попадна едно пожълтяло старо книжле „Класическа японска кухня”. В същия миг реших, че би било добра идея, а и малък „+” за мен, да спретна в идните дни, специално за жената, нещо „по-така”, един вид – малка кулинарна изненадка.
Тук евентуално женската часто от аудитория ще си каже: „Ах, какъв мъж – мечта! Грижовен, внимателен, изобретателен...”, а мъжката част би ме погледнала накриво, изпод вежди: „Пу, какъв мухльо!” Моля, първите не си вадете грешни изводи, аз не съм „цвете”, нито пък ми се случва често да правя някакви мили неща.
Относно моите „събратя по оръжие” , поне може да се поучите от случилото се нататък и да не изпадате в подобни ситуации...
Разлистих набързо рецептите, но не остана много време, та реших, на идната сутрин, т.е. днес, да отделя време за по-задълбочен преглед, с цел да подбера някоя подходяща за моите скромни готварски умения вкусотийка, пък и не твърде екзотична откъм изчанчени и труднооткриваеми подправки или продукти.
Естествено, ставането в къщи е в ранни зори, къде 5:30 – 6:00 ч. (Който живее в София и има малки чавета, ще ме разбере) Да се приготвят сокове, закуски, да се изръчкат младежите, 4 броя да минат през баня, тоалетна и т.н., та когато дойде моя ред за WC, помъкнах книжката с рецептите и зачетох...
Пилешки шишчета със соев сос (ЯКИТОРИ)
Пиле „ТЕРИЯКИ”
О-ТЕМПУРА
Свински карета със соев сос и чесън (О-ШУГАЯКИ)
Пържен октопод със сирене в златисто тесто
Панирано пиле (О-КАРААГЕ)
...
Чета и си мисля за странните иноземски имена на гостдбите, мисля си и си представям разни картини..
Излизам аз от банята и решавам да споделя със жената. Ще и кажа, мисля си, за идеята, а и ще и споделя относно разсъжденията си за японските имена. Жена ми още не се е събудила. Пие кафе. Пуши цигара под аспиратора. Гледа с едното око, другото все още е затворено от съня.
-Дарлинг, викам и, реших да ти сготвя някой път една японска манджичка. Тя ме поглежда с едното око и прави някаква физиономия – леко недоверчива и може би си мисли нещо от сорта: „Хм..тоя па к`во му е щукнало сега, по никое време” Аз обаче решавам да я впечатля, да я досъбудя и да я усмихна. Показвам и книжката с рецептите и разигравам една японска миниатюрка, с която се опитвам да и обясня теорията си относно всички ония имена на манджички, започващи с „О-..”:
Прибира се японеца в къщи и жена му е сготвила нещо рядко и много вкусно. Японеца подушва миризмата и казва с гърлен глас: „Ооо, тепаняки!” Демек, всички тези ястия с „О-то” са изключително вкусни и редки, та всеки път предизвикват възхита у любимия съпруг на японката, та лека-полека оттам е дошло и името им. Постигам частичен успех и съпругата ми се усмихва с единия край на устните..(противоположния на затвореното око). На мен обаче не ми е достатъчно и разигравам втора миниатюра, за другата си версия относно имената:
Самурая всяка вечер се прибира вкъщи. Няма нищо за ядене. Гледа, почесва се, пие едно саке и нищо не казва. (От една страна той е велик войн! Няма кой да се противопостави или опре на волята му, но в къщи е тих и премирен, все пак точно и само там-у дома му, има насреща си единствения страшени и неумолим боец, пред който предпочита да подвие опашка, да се поклони и в никакъв случай да не влиза в конфронтация!
)
Да се върна на миниатюрката. Един или два пъти в годината, все пак, жена му го изненадва с топла вечеря. Влиза самурая в къщи и усеща приятна миризма на сготвено. Искрено удивен и възхитен казва с гърления си глас: „Ооо, тепаняки!”
...
В този момент получих зад врата два бързи плесника. Обръщам се и докато вдигам ръце за да се защитя от поредицата, която се сипе отгоре ми, чувам жената: Да не би да намекваш, колко често ти готвя, бе, ей! Ще ти дам едно тЪпаняки аз на теб..
Тук евентуално женската часто от аудитория ще си каже: „Ах, какъв мъж – мечта! Грижовен, внимателен, изобретателен...”, а мъжката част би ме погледнала накриво, изпод вежди: „Пу, какъв мухльо!” Моля, първите не си вадете грешни изводи, аз не съм „цвете”, нито пък ми се случва често да правя някакви мили неща.

Разлистих набързо рецептите, но не остана много време, та реших, на идната сутрин, т.е. днес, да отделя време за по-задълбочен преглед, с цел да подбера някоя подходяща за моите скромни готварски умения вкусотийка, пък и не твърде екзотична откъм изчанчени и труднооткриваеми подправки или продукти.
Естествено, ставането в къщи е в ранни зори, къде 5:30 – 6:00 ч. (Който живее в София и има малки чавета, ще ме разбере) Да се приготвят сокове, закуски, да се изръчкат младежите, 4 броя да минат през баня, тоалетна и т.н., та когато дойде моя ред за WC, помъкнах книжката с рецептите и зачетох...
Пилешки шишчета със соев сос (ЯКИТОРИ)
Пиле „ТЕРИЯКИ”
О-ТЕМПУРА
Свински карета със соев сос и чесън (О-ШУГАЯКИ)
Пържен октопод със сирене в златисто тесто
Панирано пиле (О-КАРААГЕ)
...
Чета и си мисля за странните иноземски имена на гостдбите, мисля си и си представям разни картини..
Излизам аз от банята и решавам да споделя със жената. Ще и кажа, мисля си, за идеята, а и ще и споделя относно разсъжденията си за японските имена. Жена ми още не се е събудила. Пие кафе. Пуши цигара под аспиратора. Гледа с едното око, другото все още е затворено от съня.
-Дарлинг, викам и, реших да ти сготвя някой път една японска манджичка. Тя ме поглежда с едното око и прави някаква физиономия – леко недоверчива и може би си мисли нещо от сорта: „Хм..тоя па к`во му е щукнало сега, по никое време” Аз обаче решавам да я впечатля, да я досъбудя и да я усмихна. Показвам и книжката с рецептите и разигравам една японска миниатюрка, с която се опитвам да и обясня теорията си относно всички ония имена на манджички, започващи с „О-..”:
Прибира се японеца в къщи и жена му е сготвила нещо рядко и много вкусно. Японеца подушва миризмата и казва с гърлен глас: „Ооо, тепаняки!” Демек, всички тези ястия с „О-то” са изключително вкусни и редки, та всеки път предизвикват възхита у любимия съпруг на японката, та лека-полека оттам е дошло и името им. Постигам частичен успех и съпругата ми се усмихва с единия край на устните..(противоположния на затвореното око). На мен обаче не ми е достатъчно и разигравам втора миниатюра, за другата си версия относно имената:
Самурая всяка вечер се прибира вкъщи. Няма нищо за ядене. Гледа, почесва се, пие едно саке и нищо не казва. (От една страна той е велик войн! Няма кой да се противопостави или опре на волята му, но в къщи е тих и премирен, все пак точно и само там-у дома му, има насреща си единствения страшени и неумолим боец, пред който предпочита да подвие опашка, да се поклони и в никакъв случай да не влиза в конфронтация!

Да се върна на миниатюрката. Един или два пъти в годината, все пак, жена му го изненадва с топла вечеря. Влиза самурая в къщи и усеща приятна миризма на сготвено. Искрено удивен и възхитен казва с гърления си глас: „Ооо, тепаняки!”
...
В този момент получих зад врата два бързи плесника. Обръщам се и докато вдигам ръце за да се защитя от поредицата, която се сипе отгоре ми, чувам жената: Да не би да намекваш, колко често ти готвя, бе, ей! Ще ти дам едно тЪпаняки аз на теб..

Comment