Реших да сготвя нещо спешъл на жената..или как си изпросих боя

[ALFetamin]

Снощи, докато се боричках с младото поколение, случайно пред погледа ми попадна едно пожълтяло старо книжле „Класическа японска кухня”. В същия миг реших, че би било добра идея, а и малък „+” за мен, да спретна в идните дни, специално за жената, нещо „по-така”, един вид – малка кулинарна изненадка.
Тук евентуално женската часто от аудитория ще си каже: „Ах, какъв мъж – мечта! Грижовен, внимателен, изобретателен...”, а мъжката част би ме погледнала накриво, изпод вежди: „Пу, какъв мухльо!” Моля, първите не си вадете грешни изводи, аз не съм „цвете”, нито пък ми се случва често да правя някакви мили неща. Относно моите „събратя по оръжие” , поне може да се поучите от случилото се нататък и да не изпадате в подобни ситуации...
Разлистих набързо рецептите, но не остана много време, та реших, на идната сутрин, т.е. днес, да отделя време за по-задълбочен преглед, с цел да подбера някоя подходяща за моите скромни готварски умения вкусотийка, пък и не твърде екзотична откъм изчанчени и труднооткриваеми подправки или продукти.
Естествено, ставането в къщи е в ранни зори, къде 5:30 – 6:00 ч. (Който живее в София и има малки чавета, ще ме разбере) Да се приготвят сокове, закуски, да се изръчкат младежите, 4 броя да минат през баня, тоалетна и т.н., та когато дойде моя ред за WC, помъкнах книжката с рецептите и зачетох...
Пилешки шишчета със соев сос (ЯКИТОРИ)
Пиле „ТЕРИЯКИ”
О-ТЕМПУРА
Свински карета със соев сос и чесън (О-ШУГАЯКИ)
Пържен октопод със сирене в златисто тесто
Панирано пиле (О-КАРААГЕ)
...
Чета и си мисля за странните иноземски имена на гостдбите, мисля си и си представям разни картини..
Излизам аз от банята и решавам да споделя със жената. Ще и кажа, мисля си, за идеята, а и ще и споделя относно разсъжденията си за японските имена. Жена ми още не се е събудила. Пие кафе. Пуши цигара под аспиратора. Гледа с едното око, другото все още е затворено от съня.
-Дарлинг, викам и, реших да ти сготвя някой път една японска манджичка. Тя ме поглежда с едното око и прави някаква физиономия – леко недоверчива и може би си мисли нещо от сорта: „Хм..тоя па к`во му е щукнало сега, по никое време” Аз обаче решавам да я впечатля, да я досъбудя и да я усмихна. Показвам и книжката с рецептите и разигравам една японска миниатюрка, с която се опитвам да и обясня теорията си относно всички ония имена на манджички, започващи с „О-..”:
Прибира се японеца в къщи и жена му е сготвила нещо рядко и много вкусно. Японеца подушва миризмата и казва с гърлен глас: „Ооо, тепаняки!” Демек, всички тези ястия с „О-то” са изключително вкусни и редки, та всеки път предизвикват възхита у любимия съпруг на японката, та лека-полека оттам е дошло и името им. Постигам частичен успех и съпругата ми се усмихва с единия край на устните..(противоположния на затвореното око). На мен обаче не ми е достатъчно и разигравам втора миниатюра, за другата си версия относно имената:
Самурая всяка вечер се прибира вкъщи. Няма нищо за ядене. Гледа, почесва се, пие едно саке и нищо не казва. (От една страна той е велик войн! Няма кой да се противопостави или опре на волята му, но в къщи е тих и премирен, все пак точно и само там-у дома му, има насреща си единствения страшени и неумолим боец, пред който предпочита да подвие опашка, да се поклони и в никакъв случай да не влиза в конфронтация!)
Да се върна на миниатюрката. Един или два пъти в годината, все пак, жена му го изненадва с топла вечеря. Влиза самурая в къщи и усеща приятна миризма на сготвено. Искрено удивен и възхитен казва с гърления си глас: „Ооо, тепаняки!”
...
В този момент получих зад врата два бързи плесника. Обръщам се и докато вдигам ръце за да се защитя от поредицата, която се сипе отгоре ми, чувам жената: Да не би да намекваш, колко често ти готвя, бе, ей! Ще ти дам едно тЪпаняки аз на теб..

[ves_v8]

Много голяма "греда" човек. ауууу представям си как си се почуствал след като жена ти така ти е убила ентусиазма да я изненадаш с приготвена от теб храна. Това ми напомня на един случей в който исках да приготвя на приятелката ми пиле със сос Рокфор. Измъчих се докато разбера как се прави тоя сос. накрая сервирам "изненадата" и тя го опита,изгледа ме на кръв и ми каза: "ти за 3 години не разбра ли че не обичам синьо сирене бе?!"
и аз
от тогава никакви изненадващи храни и т.н.

[ALFetamin]

Ааа, не съм се отказал от идеята Просто споделям колко различен е женския мироглед.

[detelazurno]

Хехе Иначе не знам колко те бива в кухнята, така че гледай да не изядеш пердаха и след изненадата, че я си похабил ценните продукти и сега няма за ядене, я някоя любима готварска лъжица отишла
Аз веднъж решиш, че ще поднеса на една приятелка закуска в леглото. Нищо специално. Палачинки. Е да ама моите умения в кухната се свеждат до "геометрия на сандвича" и толкоз. Тя ме е учила как се правят палачинки и аз съм правил, но ми трябва време да нацеля гъстотата на тестото. Същото се случи и въпросната сутрин. Ставам аз рано. Хвърлям се като тигър в кухнята, но не да ям, и се залавям. Всички продукти са на лице. Приготвам тестото и започвам. Изливам първата....виждам, че не ми е наред тестото и го сгъстявам още малко. Изливам втората....пак същата работа. Трета, четвърта.....греда! А времето напредва. Е, ако и бях сложил някое приспивателно можеше и цял ден да имам да експериментирам, но не съм зъл! В крайна сметка тя се събуди, а резултата беше найлонов плик пълен с тесто. Къде разкъсано, къде дебело, къде тънко..... В случай, че някой обича безформени късове тесто ставаше за ядене, но нямаше нищо общо с добре познатите ни палачинки. Съкрушен и показах плика с тестото след което и двмата бяхме леж от смях.
В своя защита обаче мога да кажа, че веднъж нацеля ли го тестото съм такъв виртуоз с тигана, че дори мога да ги премятам

[Transvaal Premier]

еееее колегите, това ми напомня за моето първо готвене...пълен провал ...Преди доста години, на първото гадже...решила съм, че ще се подмазвам и ко, ще прави банички...с готово тесто, ама пълни с кашкавал, гъби, филе и кисели краставички...То това се оказа хубава рецепта ама по това време не знаех,че има едно такова "животно", наречено готварска хартия, та на въпросната се цедят краставиците и гъбите...В крайна сметка нищо не направих, тестото не се наду...ужасТ стана, той беше потресен от резултата ... и извода е -аз не готвя и не правя такива експерименти вече. колеги, ако искате да изненадате жените/мъжете си и да ги накарате да се почувстват по-добре...има доста начини за това, не е само готвенето...просто заложете на изпитани средства и не забравяйте, че всеки е индивидуален и приема нещата различно.

[Kuker]

Колегата е искал "тепаняки" и ............. го е получил

[firedragon]

Направо са го О-тепаняки Все пак хвала на колегата за опита-не се предавай след като си решил да направиш нещо давай.

[rusiq86]

Браво, супер, важно е старанието при готвенето, и аз самият съм готвил няколко пъти, а това винаги е положително, дори да е кофти.

[Alpina]

"Случайно" тази история ме подсеща за:


"Как Започват Скандалите"

Сяда жена ми до мен на дивана, докато аз превключвам каналите, и ме пита: „Какво има на телевизора?”

Аз казвам: „Прах.”

И скандалът започна....
**************
Докато с жена ми гледаме „Кой иска да стане милионер”, аз се обърнах към нея и я попитах: „Искаш ли да правим секс?”

„Не”, казва тя.

И тогава аз казах: „Това окончателен отговор ли е?”

Тя даже не ме погледна и каза: „Да.”

И аз казах: „Тогава ще се обадя на приятел.”

И скандалът започна....
**************
В събота, рано сутринта, станах тихо, облякох се, направих си обяд и
тихо отидох в гаража.

Закачих лодката за колата и бавно потеглих. Имаше силен вятър.

Включих радиото на колата и в този момент казаха, че целият ден
времето ще е лошо....

Върнах се обратно в къщата, тихо се съблякох и легнах в леглото.

Погалих жена си по гърба и прошепнах в ухото й: „Времето навън е ужасно!”

Моята, от 5 години любима жена, отговори: „Представяш ли си, и
глупавият ми съпруг отиде на риба в това време?”

И така започна скандала....
**************
Сутринта бутнах една кола. Отбихме отстрани на шосето и другият шофьор
бавно излезе от колата си.

Знаете как понякога, когато сте много стресирани, и най-малкото нещо
може да ви разсмее.

Дааа, няма да повярвате, но той беше .... ДЖУДЖЕ!!! Засили се към
колата ми, погледна нагоре към мен и извика:

„Аз не съм Щастлив!!!”

Погледнах надолу към него и попитах: „Добре, кой от седемте си тогава?”

И така скандала започна....
**************
Жена ми започна да подмята какво иска за подарък за предстоящата ни годишнина:

„Искам нещо лъскаво, което да вдига от 0 до 150 за 3 секунди.”

Купих й кантар за баня.

И така започна скандала....
**************
Като се прибрах снощи вкъщи, жена ми настояваше да я заведа на някое
място, където е скъпо. Заведох я на бензиностанцията.

И така започна скандала....
**************
Отидох в Пенсионното да си подам документите за пенсия.

Жената на гишето ми поиска личната карта, за да провери възрастта ми.

Проверих всички джобове, няма я. Явно я бях забравил вкъщи.

Казах на жената, че много съжалявам, но съм си забравил личната карта
и ще дойда по-късно.

Жената каза: „Разкопчайте си ризата.” Разкопчах я, и се разкри
побеляла къдрава гръд.

Тя каза: „Побелялата коса на Вашата гръд е достатъчно доказателство за
мен.” И прие документите ми за пенсия.

Когато си отидох вкъщи, възбудено разказах на жена си какво ми се е
случило в Пенсионното и тя каза:

„Трябваше да си събуеш панталоните. Щяха да ти дадат и инвалидност.”

И тогава започна скандала.....
**************

Жена ми и аз отидохме на среща на съучениците.

Аз непрекъснато наблюдавах една пияна жена, поглъщаща питието си на
съседната маса. Жена ми попита: „Познаваш ли я?”

„Да,”, казах аз, „Тя е старото ми гадже. Разбрах, че е започнала да
пие, след като сме се разделили и оттогава не е изтрезнявала.”

„Господи!”, каза жена ми, „Кой би повярвал, че някой може да празнува
толкова дълго време?”

И тогава започна скандала....
**************
Заведох жена си на ресторант. Сервитьорът, по някаква причина, взе
първо моята поръчка.

„Донесете ми телешка пържола „а л’англе”, моля.”

Той каза: „А какво ще кажете за „лудата крава”?”

„Ами тя сама ще си поръча.”

И тогава скандалът започна....
**************
Жена ми стоеше гола в спалнята, гледайки се в огледалото. Не беше
доволна от това, което вижда, и ми казва:

„Чувствам се ужасно. Изглеждам дебела и грозна. Наистина имам нужда да
ми направиш комплимент.”

Аз й казах: „Зрението ти е почти перфектно!”

И така започна скандала

[old alfist]

Преди години и аз реших да сготвя и се получи нещо такова :

[Kuker]

Ама много ти малка наденицата.

[old alfist]

Ама много ти малка наденицата.

Може да е малка, но е от сърце и е много поврътлива.

[Kuker]

Ама гледам и е рязана!?!

[old alfist]

Ама гледам и е рязана!?!

Не - просто е забелена.

[Kuker]

Аз мога да предложа и две диетични рецепти