Въртят ми се едни

[Ранобудниче]

Разфокусирай се от тия мисли - никога не можеш да кажеш със сигурност кое и кои стечения на обстоятелства са довели до едно или друго. Универсална терапия няма... Но опитай да се фокусираш само върху хубавите неща, които се случват, не мисли и остави с времето да избледнее. Аз като се чуствам по такъв начин се събирам да си лафя с разни хора и разсейвам мъката доколкото мога.

Това беше въпрос, свързан с варианта на Калин "ако си допринесъл".

Не съм се фокусирала.
Определено имам проклетия навик да се свирам в миша дупка в такива моменти, ама няма време за циклене.

[Kuker]

Това беше въпрос, свързан с варианта на Калин "ако си допринесъл".

Не съм се фокусирала.
Определено имам проклетия навик да се свирам в миша дупка в такива моменти, ама няма време за циклене.

Аз явно грешно го написах!Може би трябваше "ако си допринесъл със своето бездействие или грешно действие"!Мога да дам пример от опит, но не ми се иска това да става публично.Все пак е нещо лично с което не искам да занимавам никой.А да допринесеш не е като да си главно действащо лице.Може да е неволно и неосъзнато, ако е много стресова ситуацията.

[detelazurno]

phoenix и ogi100 най-се доближават до моята идеология!
Искам обаче да направя една генерална корекция на добре известната сентенция "времето лекува" върху която забелязвам, че се опират страшно много хора. Не времето, а разстоянието! Разстоянието е това, което лекува. Разстоянието е това, което ни отделя от обекта причиняващ ни страдание (в най-общия смисъл на думата). В това число любов, смърт, вредни навици....
На мен лично да преодолея някакъв род загуба ми е необходимо нещо, което да ме държи концентриран. Нямам предвид да си намеря някаква работа, която да ме разсейва. Не е като да скоча ей сега да измия чиниите просто защото трябва да се занимавам с нещо. Не ми трябва разсейване! Трябва ми концентрация! Трябва ми нещо, което ме държи в граници! Например шофиране. Не е кой знае какво занимание, но ме държи концентриран. По този начин давам време и способност на мозъкът си да обмисли нещата без да му позволявам да изпада в инертност и да се самосъжалява. Приемам болката, приемам негативните ефекти от случилото се върху мен... Все неща, които не мога да променя и в същото време неща, на които не бива да позволявам да вземат връх. Не помага да ми мине на момента и на дали има нещо, което може да го направи. Боли! Ден, два, седмица, 3 месеца.... Но винаги е по-добре да приемеш нещата като даденост. Макар и тази даденост да се изразява в загуба.

[Ранобудниче]

Аз явно грешно го написах!Може би трябваше "ако си допринесъл със своето бездействие или грешно действие"!Мога да дам пример от опит, но не ми се иска това да става публично.Все пак е нещо лично с което не искам да занимавам никой.А да допринесеш не е като да си главно действащо лице.Може да е неволно и неосъзнато, ако е много стресова ситуацията.

Дишай, бре. Не съм се засегнала. Само се опитах да предотвратя развихрането на фантазии : )

Дай лапа.

[Kuker]

Дишай, бре. Не съм се засегнала. Само се опитах да предотвратя развихрането на фантазии : )

Дай лапа.

Дишам како, дишам!Ама не искам да изглежда кофти.

[Ранобудниче]

Дишам како, дишам!Ама не искам да изглежда кофти.

Ти?
Никогиш.

Требва много да се напъваш за тая работа с кофтито.

[Kuker]

Ти?
Никогиш.

Требва много да се напъваш за тая работа с кофтито.

........................................

Когато си отиде млад човек, който не си е изживял живота, загубата е голяма и утеха може да не се намери никога.Но ако си е отишъл защото му е дошло времето, и си е изживял живота по своя воля, това само по себе си е някаква утеха.
Все пак, няма да умре този, който не се е родил!

[ne0]

без да съм чел нищо освен пръвия пост....

майката му е движение, движение и движение...

мисля Анщайн беше казал че най-важното е колко бързо се движиш в тая Вселена....

[old alfist]

Движение, движение, ама ще потрошим ходовата част.

[nhg]

Почти във всеки пост има нещо вярно....Както и Боян каза - няма универсална рецепта (макар че аз много подкрепям тезата за времето и онова what doesn't kill me makes me strong - от личен опит).
Всичко е само в подкъдрието (или подбезкосието), всеки сам си познава мозъка - та сам може да се излекува; отстрани могат да се дават само примери и/или съвети, как някий друг го е направил (на мен например музиката много ми помага, както и разни книжки).
пс: Хубу де, кака, що ми се чини, че темата не е баш за тоа ми ти раздел?...

[robygas]

Аз пък мисля, че определено "Времето лекува" стига периода на лекуването да не е свързан с гледане в една точка щото могат да се разболеят доста други неща.

[qpwo]

някои неща не се преодоляват...и няма нужда, просто се научаваш да живееш с тях...размислите и усилията са излишни, всичко става с време

[lordliness]

Аз си мисля ,че понеже сме социални животни най -много страдаме когато някой си тръгне от живота ни,някой с когото сме били близки.

[fred]

Времето лекува всичко, като цяло е и вярно, и невярно, но определено притъпява болката.
А иначе, как ли се съвзема човек, всеки различно, то си е и житейски философия, аз все се надявам, един ден да видя всички те си загуби около мен и на хора и на животни, дали е така-един дявол, бог или нищото ще покаже.
Но като цяло, все си мисля, че всяко едно по тежко събитие отчупва от нас парченце и ни очуква.Затова хората казват-като те очука живота ще видиш, разбереш и така.Полека лека си кретаме по пътя, ставаме все по сами и съсухрени.

[old alfist]

Но като цяло, все си мисля, че всяко едно по тежко събитие отчупва от нас парченце и ни очуква.

Да и ни прави като дялан камък - пасва навсякъде.