Партизани, паметници и прочие

[Old Fox]

Хорошо е!

Интересно за последно бях в Русия този февруари. Верно много е хорошо. Но только в Москве и Питере.
Тях нали не ги бъркаш с цяла Русия? Другите градове дори и големите ми напомнят на Шумен или Сливен или нещо такова преди 20 години

[Pepo]

Интересно за последно бях в Русия този февруари. Верно много е хорошо. Но только в Москве и Питере.
Тях нали не ги бъркаш с цяла Русия? Другите градове дори и големите ми напомнят на Шумен или Сливен или нещо такова преди 20 години

Не, не бъркам. Точно там бях и впечатленията ми са 'убави.
Русия е голяма страна нали
Няма ли тук някой от "полуфеодалните" градове Сливен и Шумен, че да сподели впечатление?

[Old Fox]

Няма ли тук някой от "полуфеодалните" градове Сливен и Шумен, че да сподели впечатление?

Я виж кво ми пише под аватара Не си ги изсмуквам от пръстите като пиша

[fred]

Хубаво е, ама да го видиш,който харесва начина на живот в Русия, значи трябва да харесва и този в България.За щастие у нас нещата са малко по различни в положителен план от тези в Русия, но плода на 50 години съветска власт у нас се усеща във всичко, който не го разбира си е негов проблем.

[търтей]

Току що ми се наложи да показвам снимка на паметника на Васил Левски.

Ми много невзрачен ... в сравнение с т.нар. братска могила (е не са ми братя тия изверги) или паметника на последния окупатор на България - съветската армия...

Поне на Левски не можаха да посегнат. За щастие.

Ха, има и руски паметник, който не пречи е не дразни - Руски паметник. Щото не е натрапчиво помпозен и стресиращ.

Истинските неща няма нужда от тонове бетон. Истинскита неща не всяват страх (или казано по модерному - шок и ужасТ).

[Бобби]

Тоя руски паметник....много ме дразни...като бях на 16г. за първи път катастрофирах там....ебати шибанато кръгово движение)...иначе нищо лично към братята освободители)

[Z:)m]

За съжаление да. Но наистина такива неща не са се разкривали дори след падането на режима.
Не че не стига това да опропастиш бъдещео на едно дете,понеже има "народен враг" в рода си. Но поне изродщини като Ястребно не е имало.
Освен ако някой не представи информация за противното?

"На 26 декември 1984 година край с. Могиляне загиват 17-месечната Тюркян Фейзулах Хасан от с. Каялоба, Айше Мюмюн Молахасан от с. Каялоба и Муса Мюмюн Якуб от с. Китна. В памет на малката Тюркян след 1989 г. е издигната чешма"

"И когато командващият конвоя извика: “Ние търсим главатарите”, търпението на хората преля и всички се провикнаха в един глас, продънвайки ушите на неканените “гости”: “Убийци! Фашисти! Варвари! И да ни убиете, няма да си дадем имената! Долу БКП!”. Възпитаните в омраза към турците войници насочиха своите автомати “Калашников” срещу крещящите и размахващите юмруци от първите редици. Последва оглушителна стрелба. Сред тълпата настана объркване..."
Из “Още за жертвите на “Възродителния процес"

[koolio]

Ето едно интересно становище по темата за партизаните:

Палаузов, обирджията на мандри
Бойко Ламбовски
След прозрението на Оруел, че политиката пише историята всеки ден както си поиска, можем смело да перифразираме Маркс, че опиум за народите е именно историята.

Т. нар. "Битка при Жабокрек" (24.08.1944) наскоро събра симпатизанти на БСП на честване и пак се заспори дали акцията е "героично унищожаване на хитлерофашисти" или "бандитско нападение срещу невъоръжени и болни хора".

Тезата, която доминираше в официалната историческа версия по тоталитарно време, беше, че това е най-голямата партизанска акция преди 9.09.1944 г., при която Рило-Пиринският партизански отряд, командван от Демиревски, напада Кочериновската почивна станция. Там има трийсетина немски военнослужещи. Отрядът се бие с охраната им в село Жабокрек, с взвод войници в местността Пчелина и с ловната рота от село Пастра. И след сражение противникът е унищожен. За това по-късно има филм, построен е и паметник.

Другата теза, например в статия на ст. н. с. В. Ангелов, е, че "социалистите се опитват да внушат и поддържат спомена за "въоръжената антифашистка съпротива". И че при Жабокрек са избити невъоръжени немци, които се лекували. (Спасил се само един, защото бил в тоалетната по време на нападението). Че е убит и техническият директор на др-во "Гранитоид" - Райнхард Томаник - немец от Австрия, свален от атакуван автобус с пътници, а дъщеря му е изнасилена от шумкарите. Че акцията е чист тероризъм, защото е срещу държава, с която в момента сме в съюз и дружба (Германия).

Самите шумкари пък сред поддръжниците на партизанското развенчаване са характеризирани като "подпалвачи и обирджии на мандри",


необразована и криминална паплач


От първия лагер опонират, че там не са били просто лекуващи се, а немски разузнавателен взвод, който е печатал пари, а немците вътре са притежавали фалшиви паспорти за всички балкански страни. От втория лагер, че всичко това е измислица, че не е имало никаква съпротива срещу партизаните, а са избити невъоръжени хора, след което партизаните подпалили сградата, а после, уплашени - бързо избягали.

Надявам се не очаквате от мене да кажа как точно е било - нито съм историк, нито съм бил там. Съдейки по доста натрапливата героизация на партизанското движение допреди двайсетина години и усиленото митотворчество с повече риторика отколкото факти, допускам, че някои от данните на г-н Ангелов са верни. А че е вярно всичко, се съмнявам, защото и неговият патос е обилно публицистичен, в духа на пропагандата и агитацията отпреди, само че с обратен знак.

Това означава, че се нуждаем от трезв и обективен подход към тази част от историята ни, наречена "Партизанско движение".

Донякъде такъв е социологическото проучване на проф. Д. Дочев: "Партизаните - мит и реалност". Дочев е изследвал 1660 от партизаните на случаен принцип, тоест - точно една шеста от общия брой хора, излезли с оръжие в гората преди 09.09.1944 г.

Представата, че "шумкарлъкът" е бил нещо като пикник с отмъкнати пити кашкавал в очакване на Съветската армия и началнически постове след това под дебели букови сенки, не изглежда много убедителна при този анализ. Защото 22% от изследваните лица са загинали в бой или са пленени, като по-голямата част от пленените са убити. Убити са без съд, след мъчения и гаври, вкл. изнасилвания (за партизанките). Тоест силно рисковано тото, ако си бил движен от желанието за по-сетнешен пост. (Животът срещу евентуална власт в бъдеще не изглежда много разумен облог със Съдбата.)

Другата представа, че е хващала гората най-необразованата и малокултурна част от населението, привлечена по-скоро от възможността за разбойничество, също е невярна. Според проф. Дочев обобщеният образ на партизанина е 19-20-годишен селски младеж, силно свързан с града било като ученик, студент или работник, а най-често - като занаятчийски работник (селският произход съответства на тогавашната демографска картина в България - 80% към 20%.). Този "обобщен човек"


има 2.5 пъти по-високо образование


от средното образователно равнище в страната, а немалка част са учители и хора с висше образование.

Бойният опит на тези хора е нищожен, голяма част от тях не са били отслужили войници, (имало е и 12-годишни деца като Митко Палаузов*), което е причина за големия брой жертви (над 2000).

Имали ли са право да нападат тези предимно млади и неопитни хора с оръжие немски войници? Които освен това се оказват невъоръжени? И да ги убиват? По тогавашните закони на страната, разбира се, че не. И - както справедливо отбелязва г-н Ангелов, особено войници от страна, с която България официално е в приятелски и съюзнически отношения.

Но питал ли ги е някой тях - тези младежи или родителите им - дали желаят България да е в "приятелски и съюзнически" отношения с Хитлер? Може би ги е питал всенароден референдум?

Или лично господата Борис III и Богдан Филов?

Желаели ли са България да обяви война на Англия и САЩ, да извозва евреите към газовите камери на Треблинка и Аушвиц?

Че то и партии официално нямаше по това време, царят прие, че те вредят на демокрацията. Как при такава ситуация да кажеш, че си против?

Следва да признаем - тъкмо партизанското движение у нас легитимира възможността след войната на България да не се гледа като на безропотен Хитлеров послушковец, със съответните териториални и морални последствия. Това, че после ни дадоха на Сталин, а не на Чърчил и Рузвелт, не означава, че фашизмът е бил допустима алтернатива за България - в който и да е момент.

[търтей]

Следва да признаем - тъкмо партизанското движение у нас легитимира възможността след войната на България да не се гледа като на безропотен Хитлеров послушковец, със съответните териториални и морални последствия. Това, че после ни дадоха на Сталин, а не на Чърчил и Рузвелт, не означава, че фашизмът е бил допустима алтернатива за България - в който и да е момент.

Много глупава поръчкова статия, а поантата й е направо трагикомична и смешна.

[koolio]

Много глупава поръчкова статия, а поантата й е направо трагикомична и смешна.

Не ми звучи като поръчкова. За първото изречение, което си цитирал. съм съгласен, че е глупост, но второто е абсолютно вярно.

[fred]

Партизанското движение легетимира у нас властта на каскета и калпака, тоест на простака.
Ако беше жив дядото на мадридския крадец, мони 2 или 3беше, у нас не би стъпил съветски ботуш и сега щяхме да имаме поне удвоения жизнен стандарт на Гърция, а не да мислим, дали партизанкото движение е допринесло за нещо си уж.То е доприснесло за само средновевоковната простотия, феодална зависимост и отмъстителност, чиито плодове берем и днес още.

[търтей]

мадридския крадец

Агент борисов имаш предвид, нали? Е сам се сети що. А вероятно и дедо му и баща му се обръщат в гроба ...

[koolio]

Агент борисов имаш предвид, нали? Е сам се сети що. А вероятно и дедо му и баща му се обръщат в гроба ...

Мне, радват се отгоре, че имат достоен наследник.

[търтей]

Мне, радват се отгоре, че имат достоен наследник.

Тука не си прав

[fred]

Агент борисов имаш предвид, нали? Е сам се сети що. А вероятно и дедо му и баща му се обръщат в гроба ...

А и той е плод, да