Какво мотивира работника?

[iee]

Темата наистина е много интересна.Според мен всичко зависи от ситуацията и положението в което се намираш. Аз например работих 5 години във фирма тип ЕТ Пешо, но сравнително голяма.Бях доста добър в работата си, но имаше няколко проблема....
1.Пряката шефка беше жена
2.Товариха ме с цялата възможна работа, която фирмата имаше да извършва във Варненски регион.
3.Тогава смятах, че работата е под ценза ми
Заплатата беше добра, даже от сегашното положение ми се струва доста добра, имах служебен автомобил, служебен телефон.
Напуснах въпреки заплатата и социалните придобивки и започнах работа в голяма международна компания.
Идеята ми беше, че въпреки, че започвам с по-малка заплата имам възможност за кариера. Обещанията бяха за нарастване на заплатата. Тука проблемите са вече други....всъщност основния е същия-прекия началник е жена Имам поне 10 началника над мен. Постоянно пиша справки, отчети и получавам напътствени мейли как да си върша работата и на какво да наблегна. Нямам служебен автомобил и не би трябвало да ми е необходим, ама не е точно така...Вече 2 години съм тук и заплатата не е мръднала с 5 стотинки, няма и никакво израстване в кариерата, само празни обещания на които вече не вярвам!
Изводите за мен са следните: отношението към заплатата се променяот ситуацията в която се намираш, в един момент може да не е толкова важна, но после става от първостепенно значение. Междувременно ни се роди дъщеря и сега парите са ни по-необходими от всякога. Доброто отношение на ръководителите е важно при всички положения.
Сега ми се отваря възможност за старата работа и се колебая дали да не им поискам още повече пари за сметка на нервите, които ще си образувам с шефката и ако стане да се мятам

Така, че всичко е относително и едва ли може да се даде ясен отговор кое е от първостепенно значение.

[Коки]

...примери много, така че таковал съм ги в 10 годишните традиции...

Никой не ти говори за традиции и стига сте се хващали за тия 10 години. Нека са 5. Извинявай, ама ако през 3 месеца прескачаш от фирма на фирма, няма как да направиш кариера. Има хора, които това не ги интересува - съгласен съм. Аз говоря, че има и такива, които ги интересува и не може да ми генерализирате и да слагате всички под общ знаменател. Не казвам кое е правилно и кое - не, защо няма такава оценка. Един иска едно - друг друго, всяка ситуация е индивидуална. Тук говорим за общи принципи, и аз твърдя, че ИМА хора (макар не всички), които се вълнуват и от възможности за развитие, трупане на опит и квалификация и т.н.

...поради тия причини по-добре при ет пешо - плаща повече, работиш в малък стегнат колектив, имаш разнообразни задачи и трупаш опит, може да взимаш самостоятелни решения до някаква степен и може да излезеш в отпуск или болничен с едно телефонно обаждане....

Брей, къде го намери тоя Пешо бе? Какъв му е мейла да си пусна едно СиВи

Откъде накъде реши, че Пешо плаща по-добре, че не те осигурява на минимална и т.н. Как така приписа всички негативи на големите компании, а позитивите на малките?

И да напомня: темата не е нито големи фирми vs. малки, нито български vs. чуждестранни, а какво ни мотивира като наемни служители. Дайте да не се отклоняваме.

[pent]

И да напомня: темата не е нито големи фирми vs. малки, нито български vs. чуждестранни, а какво ни мотивира като наемни служители.

Подкрепям те в мнението ти само да вметна, че ако чакаме някои да ни мотивира отвън ... положението е лошо Според мен човек, дори в работа си трябва да се стреми да бъде ПРОактивен, а не реактивен(както са 90% от персонала в БГ!).

[Коки]

...Така че всичко е относително и едва ли може да се даде ясен отговор кое е от първостепенно значение.

Така е, но доколкото аз схващам смисъла на тая тема, идеята не е да даваме ясен отговор, а всеки да си каже какво го мотивира (ама преди това да помисли, а не да вика "ще мия кенефи за 1500 лв, защото няма да го направи), след което да стигнем до някакво обобщение - нищо повече.

За мен например е важно:

1. да работя по специалността си или близка до нея, по 2 причини:

а) понеже ме кефи и не ми се мият кенефи, ако ще и за 3000 лв да е; и

б) опитът, знанията и лицензът, които имам по тази специалност ми дават възможност да се спазаря за по-добри пари, отколкото ако се цаня за ИТ и да кажа "нищо не знама, ама много ми се работи т'ва, ама искам и добри пари";

2. фирмата да е стабилна и да знам, че няма всеки месец да треперя дали ще получа заплата или не, щото шефа го е закъсал;

3. фирмата да е име в бранша, защото е съвсем друго отношението (от опит знам) както на клиенти, доставчици и колегите от други фирми в бранша, така и на всички останали (роднини, близки и далечни познати и т.н.). Има още много предимства, списъкът е дълъг;

4. Парите да са добри (трябва да се вземат предвид всякакви допълнителни фактори като: ? дни платен отпуск, има ли 13-та и т.н. заплати, има ли премии, официално ли е възнаграждението, преференции за продуктите и услугите на фирмата, купони за храна, служебени телефони и др., карта за градски транспорт и др.)

5. Шефът и екипът да са свестни.

---------- Post added at 17:36 ---------- Previous post was at 17:34 ----------

...Според мен човек, дори в работа си трябва да се стреми да бъде ПРОактивен, а не реактивен(както са 90% от персонала в БГ!).

Напълно те подкрепям, но това е една дъъълга тема Лошото е, че проактивните го отнасят, защото вършат цялата работа и за останалите.

[Derry]

по моите наблюдения , в една голяма фирма в българия по-голямата част от новоназначените изкарват 3 до 5 месеца след което се махат. причината е 1-много мениджъри /много вожд,малко индианец/, 2-лъжливи обещания за плавно повишаване на заплатата, 3-лошо отношение, 4-еднообразни задачи и изобщо еднообразна среда, 5-за компанията е по-евтино да назначават хора на стартова заплата през 3 месеца. ...

Това е струвами се вярно, но причините можеби са други. В оновната си част това са млади хора, скоро завършили и търсещи работа и като пчелички скачат от цвят на цвят в търсене на по-добрия прашец, хора работещи лятото на морето, зимата на планината и заетите в строителството и селското стопанство. Може да се обобщи, че това са хора не търсещи развитие, а просто някой лев или изчакват нещо във времето. Като цяло самите фирми губят качество от циркулиращия персонал.

[kolev]

Никой не ти говори за традиции и стига сте се хващали за тия 10 години. Нека са 5. Извинявай, ама ако през 3 месеца прескачаш от фирма на фирма, няма как да направиш кариера. Има хора, които това не ги интересува - съгласен съм. Аз говоря, че има и такива, които ги интересува и не може да ми генерализирате и да слагате всички под общ знаменател. Не казвам кое е правилно и кое - не, защо няма такава оценка. Един иска едно - друг друго, всяка ситуация е индивидуална. Тук говорим за общи принципи, и аз твърдя, че ИМА хора (макар не всички), които се вълнуват и от възможности за развитие, трупане на опит и квалификация и т.н.



Брей, къде го намери тоя Пешо бе? Какъв му е мейла да си пусна едно СиВи

Откъде накъде реши, че Пешо плаща по-добре, че не те осигурява на минимална и т.н. Как така приписа всички негативи на големите компании, а позитивите на малките?

И да напомня: темата не е нито големи фирми vs. малки, нито български vs. чуждестранни, а какво ни мотивира като наемни служители. Дайте да не се отклоняваме.

така е колега, пешо в общия случай и той те осигурява на минимална и понякога ти бави заплатата, освен това си има странности, но се търпи сравнено с отбор мениджъри. другото което съм писал е продължение на примера даден по-рано - малка фирма -2000лв на месец, голяма -1700 но с обещание за израстване.
давам ти пример за обява:
голяма фирма с 10 годишни традиции на българския пазар в еди какво си и така нататък ..... предлага динамична работа, първоначално обучение, млад колектив,добра работна среда,възможност за израстване, заплащане 1000-2000лв /примерно/. изисквания - едикакви си.....
отиваш на интервю и се оказва че ще делиш офис с 10 човека още, имаш 6 месеца изпитателен срок през който заплатата ти е 1000лв и след това плавно се покачва и на 2-рата година стига 2000 и може да те запишат на някакви курсове. съгласяваш се и почваш, оказва се че през тия 6 месеца докато ти тече временния трудов договор, не те пускат в отпуска и болничен. седиш на бюро по цял ден с още 10 маймуни в стаята /това е динамичната работа/. обучение няма, пускат те в кюпа и като сгрешиш, не особено законно те глобяват. имаш поне 5 преки началника и неизвестно още колко мениджъра по еди какво си които никога не си виждал, но всеки ден ти пращат заповеди по мейла.имаш карта за работно време и видео наблюдение в офиса. след 6 месеца подписваш постоянен трудов договор и след още 2 месеца ти увеличават заплатата с 10% колкото да замажат работата. ето сега ще можеш да взимаш началните 1000 лева след като ти приспаднат глобите. отпуска излизаш когато каже мениджъра. да речем че си изкарал 2 години, освен че си кораво копеле в развитието не си мръднал на йота а заплатата ти е с 10% отгоре. отпуска излизаш февруари, септември и ноември. допълнителни квалификации няма щото кой те пуска в работно време. дават ти някакъв бонус като събираш еди какви си точки и ги пращаш на мениджъра, как точно се смятат и защо са толкова мизерни, никой не може да ти каже. водят те на тиймбилдинг, той включва единия ти почивен ден-събота примерно или представлява "банкет" който се прави веднъж в годината.
няма какво да се правим, така стоят нещата.

ПП

Това е струвами се вярно, но причините можеби са други. В оновната си част това са млади хора, скоро завършили и търсещи работа и като пчелички скачат от цвят на цвят в търсене на по-добрия прашец, хора работещи лятото на морето, зимата на планината и заетите в строителството и селското стопанство. Може да се обобщи, че това са хора не търсещи развитие, а просто някой лев или изчакват нещо във времето. Като цяло самите фирми губят качество от циркулиращия персонал.

имам пресен пример с жена на 40+ със семейство и деца, изкарала е 3 месеца.

[Коки]

...няма какво да се правим, така стоят нещата...

1-во: така стоят нещата и в големи и в малки и в български и в чужди фирми - обобщение от типа "тия са добри, а тия -лоши" не може да се направи;

2-ро: темата беше за друго:

...какво ни мотивира като наемни служители. Дайте да не се отклоняваме.

[Derry]

ПП

имам пресен пример с жена на 40+ със семейство и деца, изкарала е 3 месеца.

Всяко правило си има изключения .

Между другото тиия приказки с по 1-2 хил. заплата, ми малко по-внимателно народа се депресира.

[BoxerPower]

Ами точно с това не съм съгласен. Сигурен съм, че почти всеки от нас, ако сложи ръка на сърцето си и бъде честен пред себе си, ще признае, че не би си сменил работата, в която има опит и е създал някакъв авторитет и социално положение с чистене на кенефи, дори за повече пари! Извинявай, колега, ама това са фантасмагории.

И аз извинявай колега ама си драснал два бързи реда без да си разбрал това, което съм обяснил с прости думички

Сигурен съм, че дори един санитар (чистач на кенефи) не би се срамувал от работата си, ако взима хубава заплата и ако се отнасят с него както с истински човек...

Както се вижда съм дал професията санитар като простичък пример. Не мисля, че съм агитирал някой да сменя работата която обича с друга която не му допада... пък било то и за повече пари.

Май пак се чете между редовете

---------- Post added at 20:34 ---------- Previous post was at 20:28 ----------

Между другото има един лаф, който много обичам и който до голяма степен отговаря на моето виждане по поставения въпрос. Лафа е: "Наш'та фирма, за достатъчно пари, всичко прави!"

[Derry]

Като се замисля това с мотивацията е трудна работа. На приказки причини да те накарат да си мръднеш пръста много - реално кажи-речи нищо. За хубави очи и усмивки никой нищо не прави, дори и за свирка човек пак трудно ще се навие щото пари трябват. Мотивацията на обикновения работник е точно толкова колкото да се мота из работното си място и да свърши минимално количество работа без да бъде изгонен. Има единици вършещи повече работа за същата награда, но... единици. От друга страна ако пък всички работехме много началниците, тоест мениджърите по модерному нямаше да имат много работа и вероятно това ще ги депресира и деморализира, следва депресия, следва ръст в самоубийствата и все на зле. Всяко зло за добро на мястото на самоообесилите се депресанти ще може да се настани млада работна сила отишла да работи с идеята да расте в службата. Това някой да се гътне сякаш идва най-безболезнения начин да се издигне човек.

Ам мотивационото писмо което пак някои пишман началник го е измислил? Едвам знаеш какво с какво се занимава бъдещата ти фирма мащеха и те вече искат да знаят колко ще си всеотдаен и колко ти е интересно да работиш за тях. Ти не знаеш колко пари ще взимаш, но за сметка на това знаеш, че ще растеш в службата е поне евентуално ако нещо на някого се убърка и се освободи място.

[kolev]

за мен, мотивите за започване на работа са
1-заплата
2-сигурност
3-работа по специалността
4-къде се намира работата

за оставане на това работно място и продължаване на работата със желание
1-заплата
2-някакво разнообразие в работата
3-добра работна обстановка
4-спазване от страна на работодателя на почивни дни,обедни почивки, отпуски.
в тоя ред

[old alfist]

Всеки да си се мотивира както си иска - като не може да си се оправя някак си в живота. Изложиха се някои плюсове и минуси - това се опита да каже Коки, ама вие му се нахвърляхте на човека. Идеална работа няма - всеки да си избира по-малкото зло.

[TRENDi]

За мен, мотивите за започване на работа са:
1- ЗАПЛАТА - работя за пари, а не за да мога да си позволя да ходя на работа или накрая на месеца, да се окаже, че трябва да плащам\ едва ли не\ на фирмата, за това, че съм и работил;
2- Сигурност - би ме вълнувала, ако отивам на работа, за да ми дават пари, а не да ги изкарвам;
3- Работа по специалността - не ме вълнува;
4- Къде се намира работата - също не би ме вълнувало, ако заплащането е достатъчно.

За оставане на това работно място и продължаване на работата, дори и без желание:
1- ЗАПЛАТА.
2- Някакво разнообразие в работата - не държа на него, колкото по-малко промени по шаблона, по който се работи, толкова по-малко върможности за грешки, заради новите експерименти;
3- Добра работна обстановка - бих го оценил, но ако заплатата е висока, мога и да го преглътна;
4- Спазване от страна на работодателя на договорените условия - ако започнат за стават неща от различно договорените\в 90% свързани с ебавки в ЗАПЛАТАТА\ - ориентирам се към купуването на 2-3 камшика от дадената фирма и си бия камшиците. Все пак съм работник, а не роб на някой и съм му длъжен точно и единствено до сумата, която ми заплаща за свършената работа в края на месеца. Ако е смотан, не си цени кадрите и ми се държи все едно съм 13-15 годишния му синковец - махам се.

[mordohy]

Това е присъщо за власите - навярно изследванията са правени в Долна Влахия.

Спамер!

Ама как уцели в десетката
Изследването е на УНСС гр Монтана.
Извън офтопика, всеки пише един лист, на който пише: моля да бъда назначен.
Това означава, че трябва да си наясно къде постъпваш, тоест да събереш първо информация, а после да се хвърляш.
За новите служители е трудно, защото по принцип нищо не разбират. Говоря за обективната истина, а не те какво си мислят. Когато постъпваш за пръв път на работа някъде, независимо от естеството на работа, има един стар принцип, който напоследък се забравя и води до скачане от фирма на фирма, а ефекта го знаеме всички.
Много е важно, когато постъпиш, да има някой, който да те обучава наистина.
Първо трябва да чиракуваш при добър майстор, после да станеш калфа под надзора му и чак, когато ти каже, че вече си майстор, да тръгнеш по самостоятелен път.
Да си майстор, означава не само добре да вършиш работата, за която си учил, а и да се справяш със съпътстващите я трудности.Иначе си само калфа!
Задаваш си намусен въпроса, защо колегата ти, с който вършите една и съща работа взима повече от тебе, прощават му дребни прегрешения и взима по-апетитните командировки, а изобщо не се чукаш в главата, че организита и се грижи за всичко останало, дори и за ремонта на принтера и вратите на шкафчето . Когато го няма шефа, той поема инициативата и го замества успешно, а не го удря на почивка и разлагане.
Това пак на пръв поглед е спам, но са нещата, които трябва да правим, за да постигнем и имаме право да се домогваме до всичко онова, което мотивира работника. Нужно е и търпение!