За социализма

[Linkestis]

......
Адски е трудно да отворим истинската страница от нашата история, а тя е, че ние никога не сме били роби, нито на турци, нито на византийци.

Еееее един да го каже!!!
Мен ме направиха луд в една друга тема ама..

[nikolaaaay]

Темата е за соц-а, не за турците. Може да не сме били роби, но не сме били щастливи, това е сигурно.

[Susscrofa]

Еееее един да го каже!!!
Мен ме направиха луд в една друга тема ама..

Руснаците винаги нахлуват тук, когато усетят, че ние поемаме по-правилния път.

---------- Post added at 18:35 ---------- Previous post was at 18:28 ----------

Темата е за соц-а, не за турците. Може да не сме били роби, но не сме били щастливи, това е сигурно.

Искаш да кажеш, че темата е за времето на тоталитарния режим в БГ.

Аз не мога да го разбера.

Майка ми беше лекар и вземаше 160 лева, когато един миньор вземаше 850 и с ушите си съм чувал, как и казваха "еееееееее докторке добре си си ти тук, по цял ден разхождаш бЕлата престилка".
Майка ми сега има частна фирма, малка, но работи в сферата на медицината и подобри над 10 пъти стандарта си. Но пак изпитва някаква "шибана носталгия", е не мога да разбера причината.
Мисля, разговаряме, пак мисля, и не мога да го измисля.
Какво са имали тогава?

[Доко]

Руснаците винаги нахлуват тук, когато усетят, че ние поемаме по-правилния път.

---------- Post added at 18:35 ---------- Previous post was at 18:28 ----------



Искаш да кажеш, че темата е за времето на тоталитарния режим в БГ.

Аз не мога да го разбера.

Майка ми беше лекар и вземаше 160 лева, когато един миньор вземаше 850 и с ушите си съм чувал, как и казваха "еееееееее докторке добре си си ти тук, по цял ден разхождаш бЕлата престилка".
Майка ми сега има частна фирма, малка, но работи в сферата на медицината и подобри над 10 пъти стандарта си. Но пак изпитва някаква "шибана носталгия", е не мога да разбера причината.
Мисля, разговаряме, пак мисля, и не мога да го измисля.
Какво са имали тогава?

Мечти...

[fred]

Руснаците винаги нахлуват тук, когато усетят, че ние поемаме по-правилния път.

---------- Post added at 18:35 ---------- Previous post was at 18:28 ----------



Искаш да кажеш, че темата е за времето на тоталитарния режим в БГ.

Аз не мога да го разбера.

Майка ми беше лекар и вземаше 160 лева, когато един миньор вземаше 850 и с ушите си съм чувал, как и казваха "еееееееее докторке добре си си ти тук, по цял ден разхождаш бЕлата престилка".
Майка ми сега има частна фирма, малка, но работи в сферата на медицината и подобри над 10 пъти стандарта си. Но пак изпитва някаква "шибана носталгия", е не мога да разбера причината.
Мисля, разговаряме, пак мисля, и не мога да го измисля.
Какво са имали тогава?

Просто са били по-млади а и с времето, винаги миналото изглежда по-розово, отколкото настоящето.

[koolio]

Еееее един да го каже!!!
Мен ме направиха луд в една друга тема ама..

Мисля, че за всеки интелигентен човек е ясно, че робство е литературен, а не исторически термин в случая.
А че никак не е било добре да си християнин в рамките на османската империя, е отделна тема.

[Susscrofa]

Мисля, че за всеки интелигентен човек е ясно, че робство е литературен, а не исторически термин в случая.
А че никак не е било добре да си християнин в рамките на османската империя, е отделна тема.

Дори и това е спорно, ако говорим за териториите на днешна, а и не само, България през 18 век. Та дори и по рано.

[fred]

То и християнин да си бил в средновековна християнска държава също не е било кой знае колко добре, като се замисля.

[etrovskii]

Скоро ще попишем малко за така нареченото турско робство.

Ще попишем и за така наречените революционери или както един автор /малко известен/ ги нарича - полуинтелигентни бунтари.
Османската империя в последния век е дала доста религиозни свободи, направо немислими за нас, но ние всички сме учили една доста изкривена история в училище.
Истинските български възрожденци са малко по различни от айдуците /емигранти, напуснали родината/, по които групово се прехласваме.
Адски е трудно да отворим истинската страница от нашата история, а тя е, че ние никога не сме били роби, нито на турци, нито на византийци.

Абе цитирай ми извори, а не тия работи; аз ще ти цитирам официални турски хронисти свидетели на завладяването на Балканския полуостров и България. Знаеш ли какви издевателства са дадени там с мирното население и при това написани с кеф от изрода - "НАРОДЪТ БИЛ СМАЧКАН НА КЮФТЕ"! Пише го Мехмед Нешри в "Огледало на света. История на османския двор", изд. на "Отечествения фронт", София, 1989 г. Там е дадено продробно как е извършван явен геноцид над българите и те са били изпращани като добитък по робските пазари в Близкия изток, търгувани от евреи роботърговци! Именно по това време еврейската прослойка натрупва мръсните си капитали - ОТ НАШАТА КРЪВ!!!.....
Ето един цитат от книгата на Войнов "Геноцидът и Холокостът извършен над българите", където се дават пасажи и от съответните документи писани тогава от очевидци:

"........След падането на Търновското царство войските на Баязид започнали да превземат крепостите на Добруджанското деспотство (Карвунското деспотство), продължавайки политиката на “изгорената земя”, геноцид и унищожение. Убит бил и цар Иван Шишман, независимо че той бил приел да стане васал на турския султан. Паднали постепенно крепостите Никопол, Калиакра, Варна, Ловеч, Плевен, Враца, Лютиброд, Черепиш, Урвич, и др. Всичко това било съпроводено с огромни кръвопролития, клането на цивилно население, без мислени убийства, грабежи и поробване на беззащитното българко население (1).
За превземането на Калиакра е запазена покъртителна народна легенда за 40 хубави девойки, взети в плен, които се навързали за косите си и се хвърлили вкупом от високите скали в морето, за да избягнат тъжната робска участ.
Завоевателните действия през 1393г. докарали в ръцете на османците огромна плячка. Взети били и голям брой роби, предимно младежи и девойки, някой от които били изпратени в двореца на султана и по домовете на неговите приближени, а други разпределени между войниците, впоследствие били продавани по робските тържища. За масовите поробвания свидетелства и византийския писател Дука. Изобщо към края на XIV век, като последица от завоевателните действия на османците и особено в резултат от завладяването на Търновското царство и на Добруджанското деспотство, броят на отвлечените в Мала Азия роби се увеличил много (1).
За масовите заробвания и за тежката участ на пленниците, които оковани във вериги, били водени от град в град, разказват стотиците народни песни в българския фолклор, чието съдържание отправя мисълта към страшните дни на завоеванието и към първите векове на османското иго. Робите и от двата пола били изнасилвани, бити, измъчвани и с тях се гаврели по всякакъв начин. При съпротива били убивани, а по време на дългия път от България до Мала Азия много от тях умирали от недохранване, умора, стрес и болести ! ...
Редица източници и хроники посочват, че търговията с роби се контролирала главно от евреи и те извличали огромни печалби за сметка мъката на българите. На този въпрос ще се спрем по-подробно нататък, опирайки се на автентични източници от XV, XVI и XVII век, както и по-късни сведения по въпроса.
Кървавите събития от края на XIV век са добре описани от самите османски историци от този период. Нека видим как ги описва Мехмед Нешри (1493г.), в неговата хроника “Огледало на света”, от която добре личи отношението на турците и техните съюзници евреите към българите и другите поробени християнски народи:
“... Разлютил се пашата (Али паша) и тоз час изкомандвал войската. Разрушили и опустошили крепостта Венчан (с. Венчан, Варненско), а народа й смазали на кюфте и го заробили ...” (109).
“... Правоверните бойци се удавили в плячка, роби взели и така се заситили, че не е за описване ...” (109).
“... Газиите (бойци за вярата) дотолкова били отрупани с плячка, та разменяли чифт ботуши срещу красива робиня. Тълпата на робите била по-многобройно от самата войска ...” (109).
“... И настанала такава сеч, че конете на правоверните взели да стъпват не по земя, а по мъртви гяурски тела. Тогава Исхак* бей (*Исхак (Ицхак) – характерно еврейско име !... ) извикал: “Хей правоверни! Стига сте клали! Започвайте да вземате роби!... (109).
“... Ако легендарните юнаци можеха да зърнат колко неверници изклали газиите, от завист биха пикали кръв. Ако ги видеше пък Нериман, би посърнал ...” (109).
“... От много места надошли кръвожадни джелати (палачи) и със своите завоювали света остри мечове ги изпратили в пламъците на преизподнята. Така били затрити няколко хиляди неверници. Изклали ги и те отведнъж изчезнали от лицето на света ... “ (109). и т.н. и т.н.
Тази турска хроника е пълна с подобни потресаващи описания на извършвания над българите геноцид. Тук няма какво да се коментира – изродът хронист сам представя и се хвали с извършените престъпления и жестокости !
Отглас от тези събития срещаме и в едно писмо на папа Григорий XI до епископа на Гран в Унгария от 1373г. :
“... Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови най-неуморни преследвачи (...) от не много време и особено от двадесет месеца насам нападнаха с постоянна враждебност, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царства и на кралството на Рашка (Сърбия), както и други страни на люде, изповядващи Христовата вяра, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изтребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощастно робство, като някой от тях – уви! – се отрекоха от христовото име. Поради това турците бяха обзети от толкова голяма гордост, че решиха да нападат още по-усилено споменатото кралство на Рашка и други християнски земи...” (110).
Доказателства за заробването на българите от турците и еврейските им колаборационисти, откриваме и в особен род италиански документи – нотариални записи за продажбата на “човешка стока” като животни по робските пазари на Средиземноморието и Близкия изток. В книжата на венецианския нотариус Антонио Брешиано от тържището Кандия на остров Крит в периода 1381-1383г. сухо, делово и педантично е щрихована тъжната съдба на стотици българи и българки от Македония, Софийско, Търново и множество други български области и градове. Там можем да прочетем: “... една моя робиня на име Ирина, от български род, от селището Мелник (....); робиня на име Мария, от български род, от селището наречено Прилеп (....); робинята Теодора, от български род, от Търново (....); моята робиня на име Кали, от български род, от София (....); един роб на име Димитър, българин от селището Воден (....); робинята на име Мария, от български род, от Диамболи (Ямбол) ...” и т.н. и т.н. (110).
По думите на Варшавски (проф. Владимир Владикин): “... Евреите завладели България и станали истинските господари на страната. Ползвайки се с голямо влияние върху турския султан, те започнали да прокарват в живото всичко, което им било угодно, а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство. Затова през време на турското владичество юдеите умело са придобивали симпатиите на някои българи, спечелвали са ги на своя страна и ползвайки се от техните услуги, оказвани им под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавали народните маси и ги насъсквали срещу ония, които безстрашно проповядвали своите национални идеали. Това явление се наблюдава и сега, защото има още много наивници между българите ! ...” (.
Това твърдение далеч не е пресилено, а напротив дори е меко казано, като имаме предвид документите, с които разполагаме от различни и разнообразни източници. Всички тези документи доказват негативната и водеща роля на евреите, които наравно с турците са участвали в разрушаването на Второто българско царство и поробването и геноцида извършван над българите не само през XIV век, но и през следващите векове !
Според българските и чуждите историци ударът от страна на османците довел до най-тежки последици: България, която в продължение на столетия заемала предно място в средновековна Европа, загубила завоюваните позиции и трябвало да минат векове в упорита борба, за да се отхвърли чуждото владичество и отново да се създадат условия за нормално обществено и културно развитие на българския народ (1)........."

Ето и още неща за потурчването на българите в Родопите и превръщането им в помаци; всичко почива на тогавашни документи:

"...........Физическото и духовно унищожение на българите в Османската империя вървели ръка за ръка. Една от най-страшните гаври била системата на еничарите (от турското “йени чери” – “нова войска”), която би могла да се роди само в нечий чифутски болен мозък.
Накратко еничарите били християнски и най-вече български момчета взимани насила и отвличани на възраст 12-14 години. Те били потурчвани и предавани за обучение в религиозен ислямски фанатизъм от представителите на дервишкия орден на бекташите и задължени да спазват устава им, включително и обект за безбрачие! Така изтръгнати от своята културно-религиозна среда, лишени от родствени връзки се превърнали в затворена военна каста и лична гвардия на султаните. Предназначението им било главно да водят нападателни войни, но с тяхна помощ султаните можели да ограничават своеволието на спахиите и да държат в покорство населението на завоюваните страни (114).
Според Еремеев и Майер* (114), първият пехотен корпус на еничерите бил сформиран по времето на султан Орхан (1324-1360г.); Нешри обаче твърди, че това е станало по времето на следващия султан Мурад (1360-1389г.) (109). Така или иначе е ясно, че еничарските корпуси се формират след нахлуването на турците на Балканския полуостров. В следващите векове еничарите стават основната ударна сила на Османската империя и зловещ инструмент на терора върху българите и всички християни от завоюваните територии. С въвеждането на еничарската система се постигнали едновременно няколко цели – използвал се чужд човешки ресурс за водене на война в полза на империята; създавала се ефикасна “бойна машина” заредена с ислямски религиозен фанатизъм унищожаваща собствения си народ; покорените народи били смачквани психически, че са клани от свои; чрез безбрачието на еничарите се обезкървявала и намалявала популацията на българите. Може да се каже, че замисъла на “болния мозък” въвел системата бил зловещ, прагматичен и антихристиянски от всяка гледна точка.
За редовното попълване на еничарските корпуси, които достигали до 100 хиляди души бил въведен така наречения кръвен данък (девширме), който бил ужас за майките и бащите на българите. От османски и чужди източници става ясно, че девширмето се събирало през няколко години (три, пет, седем) в зависимост на нуждите на империята от “пушечно месо”. Според европейски свидетелства 20% от подрастващото мъжко поколение, тоест всяко пето момче било откъсвано от българския народ, за да бъде загубено безвъзвратно. От съхранените източници личи, че тази страшна тегоба имала не само количествена, но и качествена страна. В султанските заповеди, издавани при акциите за събирания, винаги се подчертавало, че трябва да се събират не какви да е младежи, а “най-добрите”,
“най-красивите”, “най-умните”. Това показва, че чрез девширмето централната власт подбирала най-перспективната част от подрастващите, за да ги включи в своята военна и административна организация, не само за да ги отнеме, но и да ги противопостави на българския народ. Показателен е факта, че от 48 велики везири, управляващи империята между 1453 и 1635г. , 22 били славяни (между които и българи), гърци и албанци, преминали в исляма чрез девширмето (1).
След няколкогодишно предварително обучение и “промиване на мозъка” в мюсюлманска среда, еничарите научавали турски език и целенасочено им се променяла ценностната система и религиозното и народностно самосъзнание. После следвал и втория подбор и те влизали в турските казарми, където за кратки срокове ги превръщали в жестоки и кръвожадни чудовища, лишени от общочовешки добродетели. Така те ставали съвършени машини за убиване, чийто единствен житейски смисъл била фанатичната преданост към исляма и вярната служба на султана. Тази жестока система измислена вероятно от евреи се оказала в повечето случаи напълно резултатна и ефикасна. (1).
Тук отново ще се върнем върху ролята на евреите в Османската империя, за да осмисли българския читател, а всички други, че в същност 500 години българите са били под турски – еврейско робство – нещо което никога не трябва да се забравя! ....
Ето какво казва Варшавски по този въпрос: “По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговори против турското иго. Особено роля евреите са играли в турското управление, където са си поставяли за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения. Само благодарение на техните подлости е продължило тъй дълго турското иго!...” (.
Вече изяснихме, както посочва и Вайнберг* (95), че има генетична връзка между турците и евреите – ашкенази (хазарските евреи). От османските хроники и изворов материал се вижда, че множество ръководни постове в Османската империя са заети от хора с еврейски имена: Израил (син на Селджук); Якуб (Яков); Челеби (син на султан Мурад, вероятно от еврейката Кера Тамара); Исак бей (управител на скопския санджак); Ментешеоглу Якуб (Яков) бей, Гермияноглу Якуб бей, Исхак (Исак) бей (владетел на граничните области със Сърбия); Исхак паша (водач на гвардията и анадолската войска); Сюлейман (Соломон) (син на Караманоглу Ибрахим в двора на Мехмед II); Якуб Ахи (големец от Бурса); Якуб бей (лекар и везир при двора на султан Мехмед II); Якуб бей (син на Сюлейман шах от династията Гермияноглу); Давуд (Давид) паша (бейлербей на Анадола при Мурад II); Ебу Исхак (основател на дервишки орден); Загарджи Якуб (военоначалник на Мехмед I); Исхак паша (велик везир 1470г.); Исхак Факъх (дипломат); Кяфир Исхак (военоначалник на Узун Хасан 1471г.); Сара Хатун (майка на Узун Хасан 1471г.); Якуб бей Фирузоглу (комендант на крепостта Анкара) и много други (109)........"

"........Друг метод, при който се използвал изключително много терор от страна на турците било системното и целенасочено ислямизиране на местното население – така нареченото “потурчване”. С това се целяло неговото окончателно претопяване в турския етнос. Тази насока в дейността на управляващата върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната политика на империята (1).
Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската империя! Летописния разказ за първото масово помохамеданчване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:
“... Тогава се вдигна самия Селим с голям гняв против България в лето Христово 1522г. (по-точно 1515г.), разори Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един каймакан с 46 хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина, от Черно море да Видин. В Македония пък той изпрати своя везир с 33 хилядна войска. Като започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани ... В някаква кратка немска история се среща за този Селим, че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал в Едрене (Одрин) и ги записал еничари, т.е. на турски език “нови ученици”, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски – кой знае ? ... (60).
Ислямизацията била системно провеждана от органите на османската централна и местна власт, от армията, духовните и религиозни институти в продължение на пет века. Поробителят създал широка система от средства, форми, механизми и методи за религиозната и етническа асимилация на българите. Тази система включвала: масови, групови и индивидуални насилствени помюсюлманчвания; кръвния данък (девширме); робството; привличането на българи като домашна прислуга, ислямизация на малолетни деца и юноши; принудителни женитби (ежедневното насилствено помохамеданчване на български девойки); преселения (депортация) в Мала Азия; лъжесвидетелство от страна на мюсюлманин, че дадено лице е изявило желание да се ислямизира или е поругало мюсюлманската вяра; опрощаване на нарушители на закона след приемане на исляма от тях; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедни и немощни нови мюсюлмани; включване в различни османски военни организации – спахийството, еничарството, яя (селяни пехотинци), мюселеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница); юруци и др., в които се извършвала не само смяната на религията, но и силно езиково и етническо въздействие върху ислямизираните (59).
Османските регистри дават сведения за ислямизирането на стотици села в Силистренско, Шуменско, Разградско, Търговищко, Габровско, Великотърновско, Ловешко и др.
Всички тези потурчвания били съпроводени с големи кръвопролития и жестокости спрямо българското население:
- През 1515г. в София бил изгорен жив на клада (типичен Холокост) младия български занаятчия от Кратово Георги, защото отказал да приеме исляма (1).
- В 1633г. в село Голямо Райково е убит насила изпратения да учи за ходжа Милян, а сестра му Милица изпратили за кадъна.
- В началото на XVI век Чепино на Костантово по донос на гръцкия фанариот и пловдивски митрополит Гаврир, заповядва на еничарите да изколят и потурчат всички първенци и попове. След това Хасан ходжа нарежда на потурнаците да разрушат всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) – 33 манастира и 218 църкви (60).
- В 1620г. (по-точно 1670г.) султан Мехмед води война с Пелопонес, водейки 150 хилядна войска. На връщане, под страх от смъртно наказание потурчват всички български села в Чепинското корито, Пловдивско и в Гюмюрджинско. Само в Пловдивско потурчените села били 74. Всички които не се подчинили били изклани за назидание и за всяване на страх (60).
- Великия везир Мехмед Кюпрюлю в 1661г. като потурчил чепинските християни, заминал за Разлог да продължи делото. При потурчването в Разлог, един негов агент помак приел исляма в Цариград тероризирал якорудските християни с думите: “Хайде, хайде, какво чакате още, та не приемете доброволно исляма? Или чакате да видите пред вас да се търкалят човешки глави, та тогава да се потурчвате ? ...” (60).
- В 1669г. от царуването на султан Мехмед IV в Смолянско и Кръстогорието (Средните Родопи) с огън и меч турците потурчили населението на селата Виево, Смолен (днешен Смилян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем), Езерово (Смолян), Беловидово (Златоград) и др. Тези които се противопоставяли – една част били изклани, а други избягали в горите. Избити били мъже, жени и деца. Много вдовици и малолетни сирачета според свидетелствата на монаси бегълци, били “застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналия в невежество турчин”! По-късно турците залавят и избягалия епископ Васарион Смоленски и десет негови хора, като ги подлагат на нечовешки мъчения. Епископа го събличат гол и с клещи късат парчета живо месо от тялото му; след това го били с железни пръчки докато загубил съзнание. След като се свестил, турците го мушкали с ножове и режели късове от тялото му, като турили на главата му нажежена пирустия и се гаврели с него. Накрая го убили и обезобразили с камъни (60).
- През 1705г. става насилствена помохамеданчване в Средните Родопи. “Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се настаниха в християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха имота му и заграбиха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите”. От гладната зима, която дошла след това мнозина умрели от глад (60).
- През 1720г. в с. Райково (Ср. Родопи) по донос на Селим ходжа са изклани като добитък 200 души по-видни райковци, тъй като отказали да сменят вярата си (60).
Онези българи, които насилствено приемали исляма били държани изкъсо и следени от турците и евреите. Не било допускано никакво отстъпничество от исляма. Тези, които се отказвали от него, били наказвани сурово: мъжете със смърт, жените с доживотен затвор или продаване в робство. Както свидетелства Ханс Дерншвам, те били наричани “муртад” (отстъпник) или “муртадли” и “ако не ги изгарят или не ги продават завинаги за оковаване на кораб или галера започват да ги заставят да вършат престъпления или предателства” (59).
Редица българи, които били убити заради отказа им да приемат исляма или след като били насила помюсюлманчени се отказали от него били канонизирани от православната църква като новомъченици. Това се вижда от написаните жития на Георги Софийски, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски, Ангел Битолски, Мъченик Димо, Дамаскин Габровски, Иван Българина, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски, Иван Нови Търновски, Константин Софийски, Димитър Сливенски и др. (59).
Тези мъченици за вярата били убивани от турците по най-дивашки и варварски начин: чрез изгаряне на клада, отсичане на главата с брадва, убиване с камъни, обесване, провесване на ченгел, набиване на кол и посичане със сабя или ятаган.
На изключително много репресии, геноцид, етническо прочистване и унищожение били подлагани българите при всеки бунт, подкрепа на християнски поход, или въстание. Турците се страхували от организираната съпротива и потушавали българските въстания с необикновена жестокост и садизъм.
При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през 1443г. след като кръстоносците напуснали София, османците устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили владиката. Султанът наредил раята и войнуците (войнигани – военизирани християни) от близките краища, да бъдат избивани, а имуществата им да бъдат разграбвани (1).

След двата похода на Янош Хунияди, в следствие на турските репресии, през Дунава във Влашко се прехвърлят 12000 българи, заедно с добитъка и покъщнината си. Това е само един малък щрих за стотиците и хиляди българки емигранти, които били принудени да емигрират от България, в следствие на турско – еврейския терор и опитите за потурчване и погърчване. В източниците от втората половина на XVI в. са отбелязани масови изселвания от българските земи поради непосилни дългове и лихви налагани от еврейските откупници на данъци и лихвари. Отбелязани са също и масови разорения сред българите, в следствие на геноцидната фискална политика (1).
През XVII в. се засилва въоръжената съпротива на българите и се появяват хайдушките чети, които притеснявали турската власт. Заловените хайдути обикновено ги обезглавявали или обесвали. Евлия Челеби, пътувайки през западните български земи през 60-те години на XVII в. разказва, че по бойниците на Нишката крепост стърчали набучени на пръти главите на не един от тези борци (1).
........"ПТУ ,османско мекере ,не те е срам.

[BLUE1]

Руснаците винаги нахлуват тук, когато усетят, че ние поемаме по-правилния път.

---------- Post added at 18:35 ---------- Previous post was at 18:28 ----------



Искаш да кажеш, че темата е за времето на тоталитарния режим в БГ.

Аз не мога да го разбера.

Майка ми беше лекар и вземаше 160 лева, когато един миньор вземаше 850 и с ушите си съм чувал, как и казваха "еееееееее докторке добре си си ти тук, по цял ден разхождаш бЕлата престилка".
Майка ми сега има частна фирма, малка, но работи в сферата на медицината и подобри над 10 пъти стандарта си. Но пак изпитва някаква "шибана носталгия", е не мога да разбера причината.
Мисля, разговаряме, пак мисля, и не мога да го измисля.
Какво са имали тогава?

Когато 1988 година влезнах в казармата, дядо ми в една от отпуските каза, че така искал да е на мое място......тогава си мислех, че е изчаткал от старостта.......та както и друг писа, отговорът е -младост!

[etrovskii]

Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 година, завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Дори тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това, репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 година.[1]
Освен наложените репарации, България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 година, включително от периода преди влизането на България във войната. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които са придобити от Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.[1

---------- Post added at 23:44 ---------- Previous post was at 23:41 ----------

Договорът потвърждава предвидената в Пакта Молотов-Рибентроп анексия на Бесарабия и Северна Буковина от Съветския съюз, както и установеното с Крайовската спогодба връщане на Южна Добруджа на България. За сметка на това, Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария. Освен това трябва да плати на Съветския съюз 300 000 000 долара репарации.

Пак сте минали по тънката лайсна.

---------- Post added at 23:46 ---------- Previous post was at 23:44 ----------

Отменя всичките ревизии направени между 1938-1941 гг. и допълнително присъжда три общини на Чехословакия: Оросвар, Хорватуйфалу и Дуначун (днес и трите са райони на гр. Братислава).
Унгария се задължава да изплати общо 300 милиона долара репарации.

---------- Post added at 23:46 ---------- Previous post was at 23:46 ----------

Финландия, като съюзник на Германия между 1941 и 1944, губи придобитите по време на войната територии и се задължава да изплати общо 300 милиона долара репарации.

---------- Post added at 23:55 ---------- Previous post was at 23:46 ----------

Какво се случи в последните 12 години? Защо България продължи да затъва, да става все по-зле и по-зле и някак си съвсем да изгуби надежда?
Случи се това, че България си плаща репарациите. Не пряко разбира се - тя и войната не беше пряка. Но като цена - съвсем същия разход.
Какво донесе капитулацията?
На първо място, пълен разпад на съществуващата икономическа система. Така нареченият СИВ беше една функционираща стопанска структура, която горе-долу (разбира се по-зле от конкурента си ЕИО) осигуряваше някакъв жизнен стандарт и възпроизводство. С разпада си той доведе до почти повсеместен икономически срив, защото предприятията в бившите соц-страни имаха тесни връзки помежду си и бяха зависими едни от други. Ако подобно нещо се случи на запад - някоя фирма отведнъж да загуби връзки с повечето от основните си партньори, можем да бъдем сигурни, че и тя ще се срине. Но те нашите заводи отведнъж се изправиха и пред друга опасност - отворен пазар, заливан от конкурентни стоки. Втори нок-даун. Не само, че им е трудно да произвеждат, но и няма на кого да продават. Има и трето. Мениджърите. При подобна колосална промяна е необходимо време на мениджмънта да се ориентира в новите условия и да накара персонала да заработи по различен начин (по-качествен). Но времето го нямаше. Учудващо ли е тогава, че повечето предприятия фалираха и безработицата достигна космически нива? Нок-аут.
За да не звуча като соц-агитатор, ще дам един по-далечен пример. Той е свързан с време, в което не е имало още комунизъм - заселването на Америка от европейските колонизатори. Дали на много хора им е известно, че "белите" всъщност в началото никак не са били по-силни от индианците? Просто са били далеч по-малко, нямало е как да станат бързо повече и дори и по-добре въоръжени, те са ГУБЕЛИ войните с "червените". Индианците са били на "свой" терен и са можели да си го запазят като техен. Но какво ги е сринало? Точно грешката им да разпаднат икономическата си система.
Тя наистина е била доста примитивна и е осигурявала елементарни оръжия. Но е била самоподхранваща се и следователно е можела да ги осигурява вечно. Индианците са допуснали грешката, че са позволили навлизане на т.нар. "полезни" стоки от индустрията на белите. Те наистина са били полезни - пушки, сечива, коне и пр. Но тези стоки, бидейки по-полезни, са изместили старите, без в същото време индианците сами да могат да си ги произвеждат. В крайна сметка те са станали зависими от търговията с "белите", победени икономически и впоследствие изтребени от кавалерията. Така краткосрочната полза от по-добрите стоки е довела до дългосрочна вреда от срива на икономическата система.
Няма комунисти, няма другари - само вождове и джентълмени.
Разпадането на СИВ и тръгването на "всеки сам да се оправя" и да се надява, че сам ще влезе пръв на запад и ще се уреди, направо опустоши Източния блок. В момента между България и Русия има по-високи мита от между някои страни от ЕС и Русия? От Източна Европа още никой не е влязъл в ЕС, а лекото живване на икономиките на по-напредналите е едва от няколко години и още е далеч от желания стандарт. Една-две държави може и текущо да са по-добре, защото обраха инвестициите за региона, но това не е нищо повече от просто да си взел повече от "добрите" стоки на "белите". Перспективите нито пред Полша, нито пред Чехия, нито пред Унгария са кой знае колко розови. Дори и да ги приемат в ЕС, те там ще бъдат "последни" и ще мине доста време, преди да започнат да се радват на същите "екстри" като тези на сегашните членове. Да не говорим и за цената, която народите на тези страни вече са платили за това членство. В близките 10-15 години тя няма да бъде "избита".
Състоянието на България е точно вариант на тази съдба - разпокъсани връзки, не само липса на конкурентност, но и невъзможност за създаването и, овражествяване на приятелите и непрекъсната просия от бившите врагове. И живот на основата на потупвания по рамото.
Втора главна точка от репарационния договор беше разпада на политическата система за сигурност, наречена Варшавски договор. И до днес все още никой не е успял да обясни убедително защо и той трябваше да се разпуска. От военна гледна точка този съюз осигуряваше на членовете си защита, еквивалентна на тази от НАТО. Нали никой не си прави илюзиите, че някой в света би се осмелил да напада Варшавския договор. Освен това поддръжката на едно членство там бе далеч по-евтина от членството в НАТО или от неутралитета. Оръжейните системи бяха стандартизирани и най-важното - вече ги имаше готови и боеспособни. Армиите можеха да воюват заедно. Доброволното излизане на всички от Варшавския договор и тръгването кой както може към НАТО (или в обратна посока) е много сериозна глупост, която и ще струва страшно много пари. Защото цената на чисто техническата стандартизация към НАТО е огромна. Допълнително и голяма част от военните доставки не биха могли да се изпълнят от местния военнопромишлен комплекс (ВПК), и ще трябва да се купуват от Запада. Който традиционно е по-скъп от Изтока. Така едновременно се нанася удар върху собствения ВПК, насърчава се чуждия и се обременява бюджетът на държавата.
Съдбата на СИВ и на Варшавския договор е нагледен пример за най-грубите грешки. Тези организации сами по себе си не пречеха на прехода към демокрация, защото бяха международни организации, а преходът се осъществяваше на национално ниво. Самата политика на Перестройка и Гласност на Горбачов започна в "святаята святих" на комунизма - Москва. И всички властови структури си бяха цели. Изтокът щеше да постъпи много по-умно, ако се беше реформирал първо вътрешно като си запази полезните структури, а не като ги разсипе първо тях и после да се чуди накъде да върви. Пример за умен преход в момента дава Китай, който извършва много "по-капиталистически" реформи от цяла Източна Европа, и го прави под мъдрото ръководство на Партията. И ако погледнем стоките, които си купуваме отвсякъде, ще видим че повечето са от Китай. Включително и високите технологии и компютрите...
В процеса на тоталния разпад, България плаща една от най-високите цени от всички. От една страна, защото бе най-тясно обвързана със СССР, и от друга - защото закъсня и не можа да се възползва от подкупващите дарения от Запада, насочени към разпадащия се Изток. Централна Европа взе почти всички от тези пари, чиято цел беше да се гарантира "необратимостта на демократичните процеси". Т.е. на разпада. Защото демокрацията очевидно вече беше на път, от който не можеш да я върнеш. Тя си дойде и без Запада. Но България не получи нищо от рушветите.
Но репарациите изобщо не се измерват само с икономически и военни аспекти. Има и параграф 3 от капитулационния договор.
Източноевропейското общество плати още една много тежка цена - хората.
Притиснати от липсата на стопанство в родните им страни и от подмамващите високи заплати на Запад, мнозинството от най-кадърните хора емигрира. Основните генератори на икономически растеж, тези които трябваше да оглавят обществото, за да го изведат от кризата, отидоха да работят в чужбина и с качествата си практически започнаха да подпомагат конкурентите на собствените си страни. И отидоха точно навреме - приелата ги икономика имаше нужда от тях, защото от години тя самата се задъхва от липсата точно на определени висококвалифицирани работни единици. Допълнително пред нея се отвори и огромната ниша на източноевропейския пазар, която трябваше бързо да се запълни, и затова изискваше още повече такива кадри. И ги получи. И това наистина не са некадърници, както често обичат да ни казват - "Вие на Изток не знаете да работите и затова сте зле". Нека само да им видим длъжностите на българите в чужбина и ще видим, че те не са ниски. А и тези на по-ниските нива са масово ценени като "добри служители". А ако включим и другите източноевропейци, ще видим че като цяло нашият регион е дал неочаквано много за световния прогрес.
Това е направо гениален модел за получаване на репарации - те сами си идват. Хора, които едно обществото е обучавало в продължение на десетилетия и е похарчило безброй пари за тях, просто прелитат няколко часа със самолет, и вече са наши... Изтичане на чист капитал.
Като се погледне отстрани съдбата на Изтока, ще се види, че тя е доста елементарна за разбиране. Практически Изтокът даде на Запада цялата си икономика - като и отстъпи безвъзмездно пазарите и продаде почти без пари къде що оцеля нещо функциониращо от заводите. Изтокът по своя воля разглоби цялата си военна машина и загуби политическата си тежест. И Изтокът подари на Запада огромен дял от най-кадърните си хора. Според мен това са си доста сериозни репарации.
Но най-голямата цена е една друга - тази, която ще продължи да се плаща. Защото опирайки се на победата си и на доразнебитването чрез репарации, Западът постави Изтока в подчинено положение, от което вече няма мърдане. Ако сега дойде някой, който да се опита да защити интересите на държавата си, той няма шанс. Изтокът в момента се крепи от пълен разпад на субсидиите "на час по лъжичка" от Запада. Ако те спрат, ще настанат много тежки изпълнения. Някъде (не в България, защото ние сме дарени от Бога в това отношение), но някъде може да се стигне и до глад. И до социални бунтове и граждански войни. Западът е получил най-изгодната репарация - правото да управлява Изтока и да му казва какво да прави. И да му казва, че неговата АЕЦ е лоша, при положение, че на Запад има и много по-лоши. И да му реже ракетите, да му ограничава пазара на селскостопанска продукция, на стомана и пр. Да му закрие напълно военнопромишления комплекс. И няма мърдане. Ако Изтокът можеше криво-ляво да крепи някакъв паритет, докато беше обединен и системата някак си креташе напред, сега това е изключено. Не и след тези репарации.
Никоя самостоятелна държава не е достатъчно силна, за да се противопостави на Западните икономически съюзи и на техния опорен стълб - транснационалните корпорации. Те регулират всичко навън. Те регулират всичко и вътре в самите съюзи... Никой не може да създаде паралелно НАТО. Никой не може да вдигне заплатите до нива, на които хората ще се върнат. Никой. Дори и Русия, която все още е гигантска държава, в момента се бори за оцеляване като такава. А и да се пробва някой, има твърде много пречки, които със сигурност няма да успее да преодолее.
Като цяло, аз не претендирам за абсолютна безпогрешност на собственото ми мислене, но все пак ми се струва, че репарациите, които плати България след "войната без изстрели", са по-големи от тези, които е плащала при всяка друга "война с изстрели". Цената е май далеч по-висока дори и от отвратителния Ньойски договор. Който може би ще се помни повече в историята, заради загубата на Беломорието. Но само заради него. Защото това да останеш без икономика, без армия, без приятели и без най-кадърни хора, и в замяна да имаш само една лесно корумпируема от победителите "демократична" власт, това със сигурност е уникално поражение. Без изстрели.
И приказката, че България и след война не е била толкова зле, всъщност се оказва само с теоретично измерение. На практика България и в момента е "след война".
Разбира се, не би било справедливо да обвиняваме Лошия Запад за всичко. Те просто си спечелиха и си капитализират победата. По-скоро основната вина си е и наша (не само българска - на целия Изток). С не съвсем разумни действия и серии от грешки реално ние сами подпомогнахме писането на по-лош капитулационен договор. И сега ще чакаме Господ да ни помогне. Или отнякъде да се роди нова сила, която да се сбори със сегашните победители и ние да придобием ценност като потенциални съюзници на всяка от страните. Обикновено нова сила винаги се ражда - поне така сочи историята. Някои данни всъщност показват, че тя вече е на път. Не е най-изгодната и тя за нас, но в средносрочен план май "и идва времето"...

[Доко]

Градски стига бре, да не си в час по история на дъската...

[BLUE1]

105-етажна пирамида се извисява над лятната мъгла и един град, направен сякаш от кубчета. В края на 80-те Северна Корея започва да строи хотел "Рюгьон" с идеята да е най-високият в света и с него да натрие носа на западните държави. Липсата на средства и ниското качество на работа стопират проекта през 1992 г., когато сградата е готова на груб строеж.

Следват 16 години, през които природата руши конструкцията, а екскурзоводите в Пхенян не дават смислени отговори на чистосърдечния въпрос "Какво е това?". Строителството тръгва отново през 2008 г. и "Рюгьон" ще отвори под крилото на "Кемпински" през лятото на тази година.


Цялата статия е тук:



http://www.webcafe.bg/id_658790908_T...a_na_komunizma

[fred]

Градски стига бре, да не си в час по история на дъската...

По история на КПСС/БКП бих добавил

---------- Post added at 15:38 ---------- Previous post was at 15:35 ----------

105-етажна пирамида се извисява над лятната мъгла и един град, направен сякаш от кубчета. В края на 80-те Северна Корея започва да строи хотел "Рюгьон" с идеята да е най-високият в света и с него да натрие носа на западните държави. Липсата на средства и ниското качество на работа стопират проекта през 1992 г., когато сградата е готова на груб строеж.

Следват 16 години, през които природата руши конструкцията, а екскурзоводите в Пхенян не дават смислени отговори на чистосърдечния въпрос "Какво е това?". Строителството тръгва отново през 2008 г. и "Рюгьон" ще отвори под крилото на "Кемпински" през лятото на тази година.

Цялата статия е тук:

http://www.webcafe.bg/id_658790908_T...a_na_komunizma

Когато бях студент, един колега ходи в Северна Корея, имаше някаква международна среща.Беше преди 1989 мисля, такива работи (абсурдни и ужасни) ми наговори после, че в началото си мислех, че малко си измисля, а после разбрах, че всъщност той е видял и изложил много малка част от фактите .

[etrovskii]

По история на КПСС/БКП бих добавил

---------- Post added at 15:38 ---------- Previous post was at 15:35 ----------


Когато бях студент, един колега ходи в Северна Корея, имаше някаква международна среща.Беше преди 1989 мисля, такива работи (абсурдни и ужасни) ми наговори после, че в началото си мислех, че малко си измисля, а после разбрах, че всъщност той е видял и изложил много малка част от фактите .

При тебе все някой е ходил,все някой ти казал ,все някой те набутъл,ти самия ходил ли си и хващаш ли им вяра.Кажи единпат аз бях там видях тва онова и т.н.Все някой ходил бах маамуИ все пак темата е за социализма,а не за някой твой авер дето ходил видял след това поразкрасил и ти казал а пък ти на нас ииииииииии ужас.Абе ти да не си бакшиш?