За социализма

[Susscrofa]

И какво му е лошото на плоския данък?
Много си е добър, но събираемостта у нас е ниска, ако данъкът се повиши, ще е още по ниска.
Не сравнявай капиталистическа Франция, с постсоциалистическа България мол ти са, щото е смешно.

Не сравнявам нищо, прочети поста на Николай. Обяснявам му защо Франция няма да фалира лесно.
Плоския данък е кретенизъм. Той трябваше да привлече инвеститори, но не стана.
Повярвай ми, че сега събираемостта е по-лоша от годините с НЕплосък данък.

[fred]

Добре

[Susscrofa]

Добре

[pavlin]

Франция произвежда, има индустрия.
Испания за нищо не става, а за турист-маслинената икономика не ми се говори.
Имаш своето мнение за частния сектор, а аз имам своето.
Стратегическите сектори трябва да са 51 % държавни.
В България истински капиталисти няма.
България затъва тотално, ти на Марс ли живееш?
Къде видя реинвестиране? /15 % безработни/
Този данък бе шибнат за да привличаме НОВИ инвеститори, но не стана и ГЕРБ трябваше да поправи тази плоска тъпня.
Повярвай ми, че никой няма да си тръгне заради това.

И аз така мисля, по-добра социална политика и участие на държавата в стратегическите отрасли.

[nikolaaaay]

Не сравнявам нищо, прочети поста на Николай. Обяснявам му защо Франция няма да фалира лесно.
Плоския данък е кретенизъм. Той трябваше да привлече инвеститори, но не стана.
Повярвай ми, че сега събираемостта е по-лоша от годините с НЕплосък данък.

Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми.
На снимката са фабрики за преработка на маслини. Защо си мислиш, че щом ти не знаеш за нищо друго освен маслини и вино, то нищо друго не съществува. Чети малко повече и пиши малко по-малко, това е съвет от мен.
Проблемът на Испания не е, че няма индустрия, вервай ми. Проблемът е големият държавен сектор и фактът, че през последните 30 години Испанската социалистическа работническа партия управлява страната 22 години.

[fred]

По принцип навсякъде социалистите изхарчват припечеленото от десните в хазната и след това падат от власт

[pavlin]

Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми.
На снимката са фабрики за преработка на маслини. Защо си мислиш, че щом ти не знаеш за нищо друго освен маслини и вино, то нищо друго не съществува. Чети малко повече и пиши малко по-малко, това е съвет от мен.
Проблемът на Испания не е, че няма индустрия, вервай ми. Проблемът е големият държавен сектор и фактът, че през последните 30 години Испанската социалистическа работническа партия управлява страната 22 години.

Абе Никалай ,
Пак говориш на празно. Къде го видя този голям държавен сектор в Испания. Вместо другите да съветваш да четат вземи ти прочети малко.

http://books.google.com/books?id=Bgv...ed=0CEYQ6AEwBA

[Susscrofa]

Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми.
На снимката са фабрики за преработка на маслини. Защо си мислиш, че щом ти не знаеш за нищо друго освен маслини и вино, то нищо друго не съществува. Чети малко повече и пиши малко по-малко, това е съвет от мен.
Проблемът на Испания не е, че няма индустрия, вервай ми. Проблемът е големият държавен сектор и фактът, че през последните 30 години Испанската социалистическа работническа партия управлява страната 22 години.

Абе, аз говорех за Гърция, за Испания друго споменах.
Много си сприхаво-емоционален, кат свекърва си.
Проблемът в Испания е само един и той е ниска производителност на труда. Малко работят.
Разбери, че собствеността е без значение, в Китай например най-много работят и резултатите са налице, заеби тая собственост.
Аз вече ти казах, че нямам против частната собственост, а съм срещу раздържавяването на стратегически отрасли, чието развитие касае пряко националната сигурност.

---------- Post added at 07:01 ---------- Previous post was at 06:59 ----------

По принцип навсякъде социалистите изхарчват припечеленото от десните в хазната и след това падат от власт

Да, а ако това не се случи падат главите на десните в прекия смисъл на тази дума.

п.п. Не съм съгласен с написаното от теб, но ти отговарям в твой стил.

[nikolaaaay]

Абе Никалай ,
Пак говориш на празно. Къде го видя този голям държавен сектор в Испания. Вместо другите да съветваш да четат вземи ти прочети малко.

http://books.google.com/books?id=Bgv...ed=0CEYQ6AEwBA

Sociedad Estatal de Participaciones Industriales (SEPI) is a Public Law entity, whose activities follow the private legal system, and which is attached to the Ministry of Finance and Public Administrations - Ministerio de Hacienda y Administraciones Públicas-, and reports directly to the Minister.

It was created in 1995, by Royal Law Decree 5/1995, on June 16th, validated on January 10th, 1996, through Act 5/1996 for the Creation of Certain Public Law Entities. Its creation took place, within the framework of the process for the reorganization and modernization of the state-owned entrepreneurial sector, in order to manage the industrial shareholdings owned by the State and which came from the former entities Instituto Nacional de Industria (INI) and Instituto Nacional de Hidrocarburos (INH), which were liquidated by the above mentioned norm.

SEPI Group

SEPI has a direct and majority participation in 18 companies, which make up the Grupo SEPI, with a final workforce over 80,000 workers. It also has competences on the Corporación Radiotelevisión Española and on the Ente Público RTVE, which is attached to this state-owned enterprise, as well as on a controlled public foundation. Equally, it has minority direct shareholdings in 7 companies, and indirect shareholdings in more than 100 companies.

The SEPI Group is organized into 4 categories taking into account the activity and the functions which these companies carry out:

– Division of investee companies in the Energy industry: ENSA, GRUPO ENUSA, GRUPO HUNOSA, GRUPO SEPIDES. Here are included the minority shareholdings in the following companies: ENAGÁS (listed in the Stock Exchange), ENRESA (SEPI 20% and CIEMAT 80%) and RED ELÉCTRICA CORPORACIÓN (listed in the Stock Exchange).

– Division of investee companies in the Defense industry: DEFEX, IZAR Construcciones navales en liquidación, GRUPO NAVANTIA. Here are included the minority shareholdings in the following companies: EADS NV (listed in the Stock Exchange) and HISPASAT.

– Division of investee companies in the Food and the Environment industry: CETARSA, HIPÓDROMO DE LA ZARZUELA, MAYASA, GRUPO MERCASA, SAECA, GRUPO TRAGSA, ALIMENTOS Y ACEITES (It has a shareholding in EBRO FOODS).

– Division of investee companies in the Communication industry: AGENCIA EFE, CORPORACIÓN RTVE, ENTE PÚBLICO RTVE (Attached entity), GRUPO COFIVACASA, GRUPO CORREOS. It is also in charge of the overview of the trust FUNDACIÓN SEPI.

Here are included the minority shareholding in the following companies: INTERNATIONAL AIRLINES GROUP (IAG) (listed in the Stock Exchange) and ESPAÑA EXPANSIÓN EXTERIOR (Spain Business Overseas).

Besides the companies which make up the SEPI Group, this state-owned company has indirect shareholdings in more than 100 other companies.

[Susscrofa]

Такова и за Франция можеш да извадиш.
Какво ни доказа с това?

[pavlin]

Държавният сектор в Испания е под 5%. Проблемът там е разчитат прекалено много на туризъм и обслужващи индустрии. Имотният балон и голямата задлъжнялост също имат принос.

[fred]

Абе падат, нищо не пада буквално.Просто нещата се въртят

[ALFonsOlder]

с радиоточката надприказване няма.

пък и на утопията доводи и не требет!!

[rossenvn]

Точно преди 40 години радио "Дойче веле" излъчва едно есе на великия Георги Марков, което остава старателно закопано и погребано някъде в архивите. Но всички знаем, че когато някой не успява да каже онова което иска преди смъртта си, неговият дух остава неспокоен завинаги. Сега това есе възкръсва, за да ни зададе един въпрос. А той е:“Ще изчезне ли българският народ?“

Ако долните редове ви звучат стряскащо познати, ще повторим – писани са преди 40 години. Преди точно 40 години...

"Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление.

Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена.

И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност - да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на циганското и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава."

Какво стана с нашия народ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение? Кое унищожи силата на земната му кръв? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация? Нали всеки знае, че децата са бъдещето? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще?

Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете - в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с "порасналата свобода на жената", която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта.

Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна - семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета.

Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне.

Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме.

Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието.

Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас:

"Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее!"

Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък.

По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата.

Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца.

Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността.

Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната - от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел... Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми...

За какви деца може да става дума?

При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани.

Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: "За какво да раждам! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят! Не, това е престъпление!"

Ето какво пресушава корените на 13-вековното българско дърво. Въпреки пълното ни разбиране за размера на злото, аз искам да вярвам, че обикновените граждани ще съумеят да надвият безплодната атмосфера, в която живеят, и може би с някаква нова петвековна надежда ще съхранят живото тяло на народа и чудния български език".

[nikolaaaay]

Браво! Много добре го е написал още преди 40 години!