Какво е нужно, за да бъдем щастливи...?:)

[JAMAL]

Парадокс е, когато си смачкан от съдбата, да дадеш най-доброто от себе си.

[viki]

delete

[mayhem]

Понеже Вики винаги хвърля интересни приказки та реших и аз да попиша защото имаме добри български...но преди това по темата:
...от бая време страдам от дископатия в тежка форма и винаги казвам на хората , с които си общувам по скайп, че от 2 седмици спя на земята и пак не бива- и така всеки ден-теа 2 седмици са вече повече от 4 месеца мъка и нерви, с болката свикнах...та - оня ден накрая се навих да ми вкарат стероиди директно в болния диск с надеждата да се вдигна за 5-6 месеца макс...доктора изрично ме предупреди да не се заблуждавам от изчезването на симтомите (болката и сковаността) и да лежа поне седмица на твърдо? ...вчера прекарах целия ден навън, днеска цел ден карах а жената вика-N долара инжекция и с твойта твърда глава след два дена пак си блокирал...Абе трай да те обичам ма чумо-ти ли лежа на пода схваната та се косиш или инжекцията ти се виде скъпа...Та щастието е относително относително..!
Не съм съгласен обаче, че самосъжалението ,депресиите и тн., са нещо негативно. Некъде четох, че "подсъзнателната нужда от страдание е генетично заложена и е основен двигател за преодоляване на шок..." ..както и да е това са писаници, които обаче аз съм изживял много пъти и съм склонен да ги приема за 100% сигура и е интересен механизъм-като изразходва мозъка всичките негативи-кортизол, адреналин и пр. принципа на обратната връзка задейства невротрансмитерите, онеа захващат допамина и ендорфините и айдеее-здравей живот...с две думи за да станеш трее първо да паднеш...
Дедо например на 86 години си замина и беше изкривен от болести като претоварена IFA, един ден си дърдориме и му викам - слушй , старец , аз ако съм на твоето дередже се метам от балкона! -Деде, като доъдеш на мойта , че те е страх да заспиш, че може утре да не се събудиш-колкото повече живея по не ми се мре...

ДЯВОЛ И СВИНАР
Веднъж дяволът искал да изхитри свинаря, да го прати някъде и да му вземе свинете. Отишъл при него и го заприказвал:
- Добър ден, свинарко, от къде си?
- Накъдето гледат на свинете опашките, оттам съм.
- Вчера минах поктай вас.
- Случило ти се път -- минал си.
- Майка ти родила.
- Цялото село знае за това.
- Родила две деца.
- Господ, кога дава, не пита.
- Едното умряло.
- Бог дал, бог взел.
- Умряло и другото.
- Брат по брата, отишли и двата.
- Баща ти закла вола.
- Смърт без помен не бива.
- Закла и другия.
- Два смъртника, два помена.
- На тебе остави главата.
- Главен човек, глава яде.
- Кучката я изяде.
- Лоша спастра, зла щета.
- Баща ти я уби.
- Какво търсила, това намерила.
- Хвърли я на сметта.
- Тя все там си лежеше…
Дяволът като видял, че не може да надхитри свинаря, пукнал се от мъка и умрял.
ЕЛИН ПЕЛИН

[viki]

delete

[viki]

delete

[Mirela]

ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ


както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

[mayhem]

позволявам си да пусна снимка на една картина, която нарисувах преди време мислейки си за мъдростта и щастието...

[viki]

позволявам си да пусна снимка на една картина, която нарисувах преди време мислейки си за мъдростта и щастието...

Чудно !
Имаш ли други ?Ще се радвам да ги видя !

[mayhem]

само тази - скоро не съм рисувал, а и имам 2 персииски котарака по 6 кила парчето и ако се метнат върху маслените бои жената ме прави бездомен веднага...

[Mirela]

Знам, че това клипче не е за тази тема, но е уникално като рисуване цък надявам се да го харесате.

[mayhem]

Знам, че това клипче не е за тази тема, но е уникално като рисуване цък надявам се да го харесате.

ще можеш ли да го "цък"-неш това клипче ако го има в ю-тубата, че ве-бокса е блокиран от местния интернет доставчик от "съображения за сигурност" и никога не мога да гледам нищо а и ако ме светнеш как се прави трика с цъкването направо чудо...шото аз от компутери не разбирвам-тоз ми е втори лаптоп-на първия му нанесох побой с тежки мозъчни травми и загина...

[Stoyan Georgiev]

mayhem, не знам дали случайно или целенасочено ти се е получило, но детайлизирането около човека в картината някак си много отива на смисъла й, покрай теб всички е ясно, нататък и преди това само в общи линии...

спи ми се и затова използвам беден речник, но картината определено ми харесва

трябва да си нащракам моите, ама нито са ми на лесно пък и ме е срам да ги показвам

[viki]

delete

[Mirela]

Пеперудите и огъня

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

[Mirela]

Хорхе Букай идва в България с нова книга