Защо карам Алфа Ромео!

[nightroller]

Защо карам Алфа Ромео?! ... всичко се корени там някъде в детството, свързано е с някакво усещане за свобода и т.н. донякъде заради това, че съм дизайнер но ако трябва да го кажа с две думи - Защото винаги съм обичал истинските и стойностни неща затова

[ves_v8]

Май 2008 година след като си продадох Маздата много ми се прииска да си взема Алфа 145. Бях си харесал една много наточена, но ме ми стигаха 500 лева за да си я купя. поисках от баща ми да ми заеме а той ми отказа с думите че за италянска кола пари не дава. въпреки това останах запленен от Алфата. Октомври 2008 се возих в Алфата която карам сега и много се накефих на звука на боксера. Тогава колата беше на един мой колега, който пък се случи така че си взе една Астра и Алфата му стана излишна. Сподели ми че ще я даде на майка си и останах много разочарован. Не искаше да я продава, но аз след 2 седмици упорит рекет го накарах да ми я продаде и ето ме сега имам Алфа Малко ми е слабичка, но всичко с времето си. Надявам се да се сдобия с някоя 156 2.4 или някое мошно GTV facelift

[MUROMAN]

Явно както другите са писали и при мен нещата са още от детството ми. Баща ми навремето се занимаваше с някакъв вид рекламна дейност и амбулантна търговия и имаше пари.Наш познат в началото на 90-те годиин докара от Швешия 2 коли и едната се оказа впоследствие наша. БМеше Фиат Арджента 2000 кубика , сив металик всички екстри без кожа. С този автомобил ни гледаха като извън земни , а колата ми се струваше направо невероятна. Историята естествено прерастна в това ,че не ни провървя с него и се скапа , баща ми се ядоса и го изостави да изгние и накрая мисля,че замина на вторични.
А аз бях вече силно впечатлен от марката Мерцедес и мечтая някой славен ден да карам 190-ка. Да де ,но нещеш ли гледах клипчета и видях как 155-цата здраво натупва въпросната 190-ка. И от там много бързо ми се промени виждането за нещата и започнах все повече да се вглеждам в ръбатата 155-ца.
Иначе след това първата Алфа която карах беше 156- и то тогава когато бяха супер рядкост не както сега.
Точно тогава разбрах за какво усещане и пътно поведение става на въпрос и вече бях адски запленен. Можех да си купя 156 имах ги парите ,но предпочитам убиеца на детската ми мечта .
След дълги и безсънни нощи чакане и гледане и мислене и избиране накрая за един следобяд си бях купил колата. Когато я купувах бях толкова запленен ,че дори не отворих задните врати да видя дали поне има и седалки за багажника и жабката да не говорим.
Купих я със много мерак и сърце.
Баща ми като я видя ми тегли една псувня /не иска и да чува за италянски автомобили/ , но това са маловажни неща.
А определено когато тя е болна ,аз съм 2 пъти по-болен и от нея.
Но не си я давам моя си е кефи си ме и си я карам .

[DJ Vladic]

Ха... Невероятно интересна тема Моята история е подобна на всички. В детството 2001-ва чичо ми имаше Типо.И за рожденния си ден си купил Алфа 156.Кой ти знае такива цифри тогава.Един ден дойде да ме вземе... Ефекта уау тогава такава кола нямаше никъде.. имаше само една 145-ца.Ускорението на двулитровия беше невероятно, а салона и комфорта на супер ниво.Оттогава съм жегнат с тоя вирус Когато поотраснах и дойде време за кола, исках лагуна-голяма и комфортна УЖ... ама така стана че си харесах една 155 после друга взех.Просто ми хареса цената, мощноста и екстрите. И индивидуалноста! Когато мина покрай 155-ци в Русе чуквам светкавичка и хората се усмихват приятно е.Сега искам 166 но имам още хлебец да похапна за таакава

[V@K@T@]

и аз мисля да започна малко по от далечко ... Когато бях малък ( на около 8-9 ) т.е. около 1998 г. Свако ми се похвали на бащата каква кола си е купил и вика елате ни на гости в Тутракан да почерпя . Отиваме ние и какво да видя нещо което не беше москвич , не беше лада дори не беше опел ... викам бреей какво е това а свако вика гордо " Алфа Ромео 33 " . Като се качих да я разгледам си виках брее , че яко едни духалки едни чудесии . След време бащата си купи Ланча Дедра 108 кончета и с голямо нетърпение да я карам взех книжка . карах я около 2 години след което катастрофирах с нея ( все още немога да си го простя и ми става мъчно като се сетя ) ... след това той си взе Форд Фокус 1.6 101 к/с и изключително мн. ми хареса как се държи в завой и какво ускорение има .. НО .. стана време да си купя кола и викам не ме интересува тегля заем каквото ще да става . теглих аз парата и един Петък обикаляме с наще във Варна ... обиколихме всички автокъщи и нищо не си харесах ( а можете да си представите колко коли съм огледал ) и майка вика неискаш ли да се върнеш към италянското ... викам хайде дай предложение 2 Дедри гледахме едната не успя да запали а пък другата комби ... и майка вика четох една обява в мобилето ( алфа 145 2000 г. ) ... обадихме му се и по едно време се задава отсреща нещо черно с красиви фарове и халогени викам еее гледай ква яка кола и в същото време спира до нас и вика вие ли се обадихте за алфата ... и така пробвах я хареса ми ( и веднага се сетих за Свако ми по духалките ) купихме я ... след това установих че в ДВГ-то е било пълно с добавки и едвам изкара 13 000 км. след което 1600 лв за ремонти и така ... но като изключа ремонта по двигателя и термостат досега нищо не съм сменял по нея и съм страшно доволен ... тази кола е моят живот и "само" за нея живея радвам се , че във форума е пълно с добри и отзитчиви хора с които си прекарвам невероятно на срещи ...

[raffaello]

ако позволи автора на темата искам само да допълня една мисъл, която има много общи черти със заглавието на темата, а мисълта е - "НЕ ШОФЬОРА СИ ИЗБИРА КОЛАТА, А КОЛАТА СИ ИЗБИРА ШОФЬОРА"

та най-вероятно така е станало и със всички нас в този форум, колите са ни избрали да ги караме и да им се наслаждаваме

[Peter_63]

Много готина тема. Браво, mordohy.

Някъде към 2006 г. немската кола, която карах тогава, започна да ме отегчава, и се питах аве защо изобщо съм избрал такава. И започнах да се оглеждам за друга. За първи път се загледах в алфа 156 в мобилето, след това отидох да я видя наживо и ... спрях да търся друга кола ... жена ми казваше тогава, че съм се побъркал. Също така каза, че два пъти съм проявил добър вкус. Като съм избирал нея (жена ми) и алфата

А иначе мисля че съм се програмирал за алфа още през далечната 1971 г. (бил съм на 8 г. тогава), когато загинаха Гунди и Котков. Цяла България беше потресена, имаше песен в която се пееше за катастрофата с алфа ромео, сега знам че е била джулия. Баща ми казваше, че мечтата му е да кара такава алфа. Оттогава ми се е запечатало, ама ето на, чак на четирийсет и кусур години ми е било писано да седна в алфа.

[Fear]

След 2 броя френски коли, Citroen BX 1.9 чист дизел и Peugeot 405 1.6 моноинжекция, реших, че следващата ми кола ще е някоя марка, която има спортни корени и насоченост. Е, при това положениe и бюджет под 10000, изборът се свеждаше до две марки - BMW и Alfa Romeo.
От тези две марки, бях набелязал Е36 320i купе и 156 2.0TS, като коли влизащи в бюджета и сравнително вървящи. Е, поне спрямо Citroen-a и Peugeot-а и двете са като изтребители.
За съжаление или може би за щастие, от баварците бързо се отказах - беше точно преди кризата и цените им бяха безобразни, като отгоре на това, на тези безобразни цени се продаваха безобразни кошници, буквално пред разпад, като дори и усилията на джамбазите нямаше как да прикрият това.
Та, с мечтата наречена BMW беше свършено, започнах да гледам само 156-ци. Всичко в тях ми харесваше - и пъргавият двигател,и екстериора, и спортния шофьорско ориентиран интериор, абе знаете за какво говоря, няма смисъл да ви обяснявам
Тук трябва да вметна, че "печките" изобщо не ме интересуваха, исках бензинов мотор, при това нямаше да се задоволя с нищо под 2 литра. За съжаление, тогава все още имаше акциз и всичко над 2.0 излизаше извън бюджета, иначе си бях набелязал няколко 156-ци с 2.5 двигател.
В крайна сметка обаче, обикаляйки из автокъщите и зяпайки 156-ците, погледът ми се спря на едно GTV 2.0...
Toгава и техните цени бяха безобразни, конкретния екземпляр от 1998г. струваше 11200лв. в автокъщата.
Лошото стана, когато въпреки цената реших да седна вътре, просто ей така, "да видя какво е". ГОЛЯМА ГРЕШКА!
В този момент, вируса ме тресна с цялата си мощ и разбрах, че следващата ми кола ще е GTV и нищо друго!
Цената от 11200лв. обаче беше непосилна, джамбазинът не беше склонен да отстъпи с повече от 200лв., т.е. точно това GTV не беше моето...
Оглеждайки се наоколо, видях едно друго GTV, бяло, с голям и според мен неособено естетичен спойлер отзад, чиято цена беше 9000лв. То беше от първите модели, със стария капак и старото табло вътре, но аз исках GTV и това си е - дори и спойлерът и джантите, които хич не ми допадаха не можеха да ме спрат. Продавачът беше свестен човек, договорихме се за 8200лв. Капарирах колата и останах да чакам обаждане от банката за заема, с който щях да допълня автомобилния бюджет.
Получи се така обаче, че от банката ме замотаха и трябваше да внеса още пари за допълнително капаро - исках я тази кола! Точно когато отивах да дам още пари, се обади баща ми, който беше видял обява в Нет-а, за тъмносиньо GTV 2.0, след фейслифта на цена от 7800лв.!
Обадих се на телефона от обявата, разбрах се с човека и отидох веднага да го видя. В момента, в който го видях, казах - купувам го! Просто нямаше как - всички други фейслифтнати GTV-та бяха с цена над 9500лв., просто нямаше как да не го взема. Извадих късмет, човекът го беше взел за жена си, обаче колата се оказала бърза за нея и след няколко на магия избегнати инцидента, беше решил да я продава възможно най-бързо, затова и цената й беше такава.
Е, останалото е история - обадих се на собственика на бялoто GTV, извиних му се за забавянето от 2-3 дни и му казах да изпие капарато за свое здраве и да не ми се сърди много.

Ta така - оттогава съм с Alfa вируса и мога да кажа същото като другите колеги - когато колата се "разболее", разболявам се и аз.

[JAMAL]

Всичко започна 2002-ра година, навършвайки 18г и завършвайки техникума. Първата ми Алфа беше на съученик. 33-ка с различен от останалите оптичен тунинк. Маската беше различна, изработка на Lester мисля, с прагчета, със спойлерче, много изчистена и елегантна. В първия момент, в който я видях, останах с отворена уста и изцъклени очи. Малко след бала, приятелят ми съобщи, че я продава. Бях събрал някой лев от бала, продадох си телефона, изпросих още малко и се сдобих с този автомобил. Не е истина, колко приятни спомени имам с този автомобил.

[mihail_mladenov]

При мене манията към Алфа Ромео дойде скоро, може би преди 2 години. Дотогава много ми харесваше Peugeot 206 GTI. Имаше едно такова Пежо във Враца, което се продаваше за 8000 лв. и много ми харесваше как изглежда, но след като видях 159 2.4JTDM се влюбих в този модел. След това почнах да се интересувам от Алфи-те и когато излязоха 8C Competizione и MiTo, просто знаех, че колата трябва да Алфа Ромео. Изкарах курсовете и на 5 юни 2009 се сдобих с шофьорската книжка. В началото карах един VW Passat 2 от 91год., но към средата на месеца баща ми каза, че е взел от един приятел Алфа Ромео и след това с нетърпение чаках момента в който се кача на нея. Това се случи към края на юни месец. Отиваме с баща ми до сградата на ТВ Враца и там стоеше червена 145 1.4T.S. Качих се в нея и я запалих. След това тръгнах след баща ми, че трябваше да идем да видим по-колко върват алармите, за да сложа на колата. Отидохме и след това заедно с баща ми я разкарахме до с.Згориград и останах много доволен от пътното и поведение. След това известно време стоеше на ОМВ Враца, че не беше минала технически преглед, а и нямаше Гражданска застраховка. Та дойде средата на месец юли. И трябва с баба да ходим на село, но с Пасата. Отивам сутринта да зареждам и след това докато слизах до комплекса ми направи впечатление, че скалата на горивото почна да пада надолу. Спирам колата пред баба пробвам да запаля не иска. Викнах баща ми теглихме я колата, успя да запали, но след това угасна отново. Видя се, че се е повредил Пасата. Отиваме на ОМВ и се качвам в Алфата и тръгнахме за село. Останах много доволен от мощта на двигателя. След това септември месец отново ходих до село, но трябваше да се връщам същия ден, защото трябваше да помагам на наште да правим вино. Тръгнах си и като излязох от село я натиснах колата, да вида на какво е способна и останах много доволен. Тогава успях да дигна до 110 км/ч, което за момента ми е най-високата скорост която съм дигал с италиянката, но много ми се иска тази година, ако хода на рали България да съм с нея и да вида как се държи на магистрала, че досега не съм имал възможност да карам по наште аутобани. Но дотогава трябва да стегна двигателчето, че почти всяка седмица ми се налага до доливам течност за охлаждането на мотора.
Малко излязох от темата, но на въпроса "Защо карам Алфа Ромео" ще отговоря, че това е марката която ми харесва дизайна на моделите и двигателите. Ако се наложи да си взимам друга кола, тя ще бъде или 145 2.0 QV или 159 2.4 JTDM(но за нея сигурно ще има да си мечтая, още бая време, докато им паднат цените в порядъка на 10 000-20 000лв. за тази версия).

[kpmaster]

Супер идея за темата mordohy и доста лична и емоционална история.

По темата:
Имам книжка от 10 години, като карам всекидневно от 1 година. Преди имах опел омега 2.0 '90 . Тази кола ме научи какво е емоция на пътя - трудно набира, но след това преливаше от мощ и надеждност на пътя. Почти се разпадна под силата на ръждата. В края на август миналата година реших да си търся друга кола - прегледах всичко до 7к лева в мобилето. Видях една алфа с доста нестандартна визия отпред. Казах си що за кола като тази може да ме привлича и да не знам с какво ме плени... Отидох да я гледам - 5900лв, 2002 с доста екстри по обявата. Влизам в автокъшата в Горубляне и веднага я познах - няма такива форми и стил които да я различава от масовките по света. Оказа се, че продавача не беше много коректен и са поизлъгали за екстрите а като гледах и километража го бяха върнали доста - 118000. Отказах се от нея и се прибрах унил. Отворих мобилето и видях обява за 4000 в Пловдив...усъмних се, се но на снимките изглеждаше страхотно. Отидох на другия ден, капарирах я и два дни по късно отидох да си я докарам на собствен ход до София. И след редица ремонти и се радвам почти половин година, за което време минах 12 000 км - страхотно удоволствие е да се кара "неуспешната" лимузина, "сърдитият сом" или наи-бързо обезценяващата се кола.
Всичко е страст и както колегите по-горе сте написали, колата е отражение на темперамента на шофьора й....

P.S: Снимката от аватара ми е първата снимка, която направих на колата си....

[Perdaha]

Незнам но определено съм горд че карам такава кола ...мн ме радва че такава кола караме хора които не я взимат само за да ги вози от точка А до Б ми просто щото им прави удоволствие ..супер мн се кефя,незнам и не съм чувал такова отношение към маниаци на други марки....

[Ladjov]

защо ли защото обичам да ме питат защо е тая тъпа усмивка бре Иване ? какво е станало ? Отговора винаги е един и същ имам алфа .

[TishO]

И така прочетох всичко написано до тук.И реших и аз да отговоря "Защо карам Алфа Ромео".

Мисля че бях на 17 или 18 години когато щяхме да си ходим до село. И бащами трябваше да отиде да земе колата на един негов познат.А този негов познат беше доста години в австрия и се беше върнал с някаква кола от там. И така бащата отиде за въпросната кола и трябваше да чакам да ми призвани когато е праед блока че да слизаме с маиката и брата и да тръгваме.Призваня ми и беше време да слизаме слизам аз и пред входа какво да видя.Нещо което не бях виждал до сега бях чувал за марката понеже от малак обичам колите и стаята ми беше пълна с плакати на коли. Но от Алфа Ромео не съм се интересувал знаех че има такава марка и това е. Та слазам и гледам и не вярвам на учите си Доста лъскава червена кола викам брех натоварихме се и тръгваме. Пътува ме си към село и по едно време тръгна един кретен с да ни изпреварва и в същото време отсреща идва друга кола.Ситуацията беше ясна докато бащата не натисна педала и това нещо в което се возех полудя направо незнам от каде извади такава мощ че се изтреляхме на преде и този които се опитваше да ни изпревари се прибра зад нас на косъм. След тази сцена баща ми се обърна и каза... (с лека оплаха в гласа разбирасе) Еми Алфа Ромео какво да ти кажа.!!! От тези негови думи започнаха въпросите какъв модел е колата двигатели и сегви други въпроси за тази кола. Мина година и бях забравил за случката вече бях на 18 и бачках да изкарам шофиорска книжка.Както и да е изкарах книжка но бях като сички на моята възраст исках или някои голф бегачка или бмв или другите тем подобни.Известно време карах Опел Астра 1.4 След това доста коли за по малко после Опел Омега (кораб) Докато до преди 2 години не останах пеш и трябваше да направя нещо а пари нямаше и така този приятел на бащами за които стана дума в началото му каза че си търси маистор да му облече с гипс картон магазина които си беше дигнал в задния двор.А аз вече бях доста на вътре с картона и се хванах почнах преди да се разберем още за какви пари става на дума.Докато не доиде момента да се разберем как ще се заплати трудът и спомена че има една кола която искал да продаде защото от година и нещо стояла в гаража.И нито синът му нито жена му искали да я карат.И ако искам да ми плати с нея.Помислих минута две и му казах че искам да видя за какво става на въпрос та отидохме до гаража.И той отвори вратите в момента в които светлината озря тази червена задница нещо в мен подскочи и споменът за нея ме тресна като мълния.Реших да седна да я пробвам в момента в които седнах на шофиорската седалка и хванах кормилото целия настръхнах чувството беше направо неземно. Без да се пазаря и оговарям му казах че съм съгласен.Но колата нямаше акумулатор и се прибрах без нея.Цяла нощ се чудих дали не съм направил пребързано решение и дали няма да съжелявам.На сътринта веднага намерих акумулатор и отидох да го слагам.Акумулатора беше на мястото ключът беше в ръцете ми.Врътна 2-3-4 пъти запали от този момент в които чух песента на този двигател ме одари втора вълна.Изкарах я от гаража бавно на полу съединител без да подозирам нищо и си казах сега да видим какво имаме тук и си мисля че си карам астрата.Просто подадох малко газ и пуснах малко по бързо съединителя.Е това животно като побесня като ритна едва не се утрепах едвам спрях.От този момент винаги когато видя алфа се усмихвам и се сещам за първите ми усежания с Алфа Ромео.

Малко се поулях с разказа.!!
Но това е моят отговор на въпроса "Защо карам Алфа Ромео"


Поздрави за страхотната тема Мордохай

[Triptih]

Съдбата си знае работатаинтерсна история