Лъжите в Историята на България

[Кайо]

Не си прав олди... Знаеш ли, че в старобългарския език, този език, който се е говорил преди да я има официално България /т.е. преди 681/, е имало 14 гласни звука ? Сигурен съм че не го знаеше...
Има една много хубава книга - "Златният фонд на българската древност" от Петър Добрев. Там доста добре е описано как се е променял езика ни през вековете. Много от думите си ползваме и сега... и не е имал падежи...

п.п. Ако Кайо знае какви са разликите между старогръцкия и съвременния гръцки език, ще се радвам да сподели.

Старогръцкия език е разделен от своя страна на няколко подкатегории:
1.Протогръцки-около 2000 г. п.н.е.
2.Микенски-около 1600-1200г. п.н.е.
3.Старогръцки-Археа-Класически гръцки-около 800-300 г. п.н.е.,включвал е няколко основни диалекта(в случая диалект не се използва само като наречие а и като форма),Еолийски,Аркадокипърски,Атико-Йонийски,Дорийски,Памфилски и Омиров.
4.Кини-в български източници Койне-появява се около 300 г. п.н.е. до около 300-600 г.
5.Средновековен-Византийски гръцки-около 700-1700 г.

Общоприетия Старо-Древногръцки(Αρχαια Ελληνικη),наречен още Класически Гръцки език с много сложна граматика непонятен за по-голямата част от самите гърците
Езикът има 7 времена, 3 рода (мъжки, женски, среден), 6 наклонения, 3 склонения, 5 падежа(именителен, родителен, дателен, винителен, звателен),този език е бил непонятен и за по-голямата част от тогавашното население.
Труднопонятни са както сега така и в миналото и останалите видове старогръцки езици за широките народни маси,освен Кини-Койнето тъй като той е бил език използван точно от масите.

Съвременният Гръцки е опростена форма на Клацическия и Византийския гръцки език с официални две езикови реформи,Димотики и Катаревуса,в Катаревуса умишлено са вкарвани думи,окончания....,както и някои думи са видоизменяни така,че да имат по-близко звучение до Класическия гръцки.Съвремения гръцки е опростена селекция.....

Според мен говорим славянски език с българска граматика,от българския са се запазили само няколко думи за съжаление.

По-правилното е ,,славяните" говорят български,пак според официалната теория за създаването на ,,славянската" писменост,създадена е за Панония и Великоморавия,но е създадена на основата на говоримия от ,,славяните" език около Солун,но тази писменост не е намерила развитие във Великоморавия и Панония а в България и от тук е разпространена по ,,славянските" страни.
В началните ми постове точно за Панония и Великоморавия показах,че там когато е създавана тази писменост за тях са живеели Българи,показах,че ,,славяни" като народ,етнос няма,определението славяни замества определението траки.
За запазилите се ,,малко български думи" в българския език са виновни псевдоисториците привърженици на теорията за тюрксия ни нроизход,тези които ни изкараха чергари дошли през 7 век от небитието.
В българския език ,,има малко останали български" думи но за сметка на това е пълен с тракийски.
Е това как става?Как в езика ни са останали толкова думи от един народ изчезнал векове преди нашето ,,идване" тук според тези и други историци???
Утре-други ден ще ни изкарат,че говорим цигански,защото циганите в България са повече ,,останалите" траки..........

Аз си пиша,пък който иска да вярва,все пак живеем в 21 век и има много алтернативни начини за намиране на информация,който иска и търси ще я намери......

[Кайо]

ЛЪЖАТА 864-ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ........

Българите първите християни в Европа и Гръцката ерес


Началото на християнизацията в Европа започва с проповедтта на Апостол Павел и създаването на първите християнски общини на балканският полуостров.Сведение за идването на Апостол Павел се намира в Новият Завет, “Деяния на Апостолите” (16 , 9),където е казано , че на Апостола му се явил в съня един македонец, който го помолил да отиде и да Им помогне.Сега, няма да се впускам в тълкувания на това що е искал да каже евнгелиста, предавайки апостолкия сън , но нека видим какви хора са населявали Македония ,която по това рвеме е римска провинция с главен град Пловдив.Да, Пловдив, защото именно него се има предвид в Светото Писание под името Филипи.
Византийският учен и писател Йоан Цеца, описавайки участващите в троянската война пеони ги нарича БЪЛГАРИ и казва , че идват от бреговете на река Вардар (Аксиос),а селищата на същите тия пеони опират до река Струма и до брега на морето ,където тя се влива.Река Струма се влива в Егейско море само на около40 километра от Кавала (Неапол),където стъпва и самия Апостол Павел,както е и упоменато в Деяния на Апостолите (16,11).По нататък Цеца допълнително утвърждава, че пеонците са именно БЪЛГАРИ .Цеца споменава , че командирите Хроми и Еном са командвали “всички мизи”,а средновековни автори (включително и западни хроникьори) обикновенно наричат българите именно мизи.Нужно е да се уточни,че пеоните(българите) населяват не само земите около Вардар ,но и територията на днешните централна и северна Гърция (това е много важна особеност).Не по-малко интересно е , че Цеца нарича Ахил (да ,героят от троянската война) “водач на войска от хуни-мирмидони,българи".Това,което казва Й.Цеца по отношение народностното име на командваните от Ахил бойци,а именно,че това са хуни-мирмидони,българи, се потвърждава и от друг Византийски учен и писател Йоан Малала.Той заявява,че мирмидоните са българи.А що се отнася до Ахил ,то той бива считан от скитски произход,а негово родно място е град Мирмикион ,който е разположен близо до меотидското езеро.Нека видим обаче, къде е това меотидско езеро(наричано още блато и канал).Ето как ни го описва Херодот (5 в.пр.н.е.) “...Понтът(Черно море) образува един канал , който се казва Меотис и се излива там,където се излива и Черно море...”
Есхил (по-стар от Херодот автор), описвайки бягството на Йо казва, че тя преминала през меотидския канал за да избяга от Европа в Азия.По нататък в Есхиловия разказ четем , че Прометей съветва Йо ,че за да не й е трудно е добре да заобиколи реката Хибриста ( Марица), да премине КАВКАЗКИТЕ ПЛАНИНИ, от където извира (Хибриста –Марица) и да слезе на Юг и така да достигне кимерийския нос ,който се мие от тясното устие на меотидския канал.После Прометей казва на Йо , че трябва да го премине и , че това място ще се казва Боспор. Аполодор описва историята на Йо и пътя на нейното бягство и казва ...” Напуснала карйбрежието на Йоническия залив ,спуснала се през Илирия към Хемус (Стара Планина) ,сетне завила към югоизток,минала през земята на СКИТИТЕ и КИМЕРИИТЕ и преминала през тракийската теснотия от Европа в Азия ,поради което тази теснина се нарекла Бос-пор.На кратко казано, в тези описания, се има предвид пролива Босфора и крайбрежията му.Това означава , че градът на Ахил е бил някъде близо до Босфора ,но нека видим кой населява околните земи.Херодот, делейки скитите на два вида ,а именно скити и кимерий казва , че едно време те са живяли покрай Меотис и кимерийския канал (който явно носи името на кимерите).Прокоп пък имайки предвид същото население,което описва и Херодот ще нарече кимерийте хуни ,а скитите Готи/Гети.
Всичките тези описания правени от Херодот , Аполодор ,а по-късно от Йоан Цеца и Йоан Малала не само не си противоречат,но между тях има пълна последователност и яснота.Ако се опрем изцяло на тези стари автори (някои от тях от преди новата ера) ,то можем с основание да заключим , че земята от Босфора до днешна МАКЕДОНИЯ И СЕВЕРНА Гърция ,както и Беломорското крайбрежие са населявани, още от времената на троянската война, с хора които се идентизират с българите.Ако Малала и Цеца казват ,че крайбрежията на Вардар още от врмето на Ахил са населени с българи ,то има ли съмнение какъв ще да е македонеца описан в Светото писание да вика Апостол Павел?Но продължавайки с пътуванията,премеждията и проповедите на Св.Апостол Павел трябва да се уточни , че той не е сам, а е придружаван от Тимотей и своя водач на име Сила( ! ).След като акостират на пристанището в Неапол (Кавала) Апостол Павел и неговите спътници се отправят към Филипи, който по това време е главен град на Македония и има налична римска колония",Нов Завет" ( 16,12).От този библейски текст могат да се направят няколко заключения:Щом Филипи е указан като главен център на провинция Македония и при това с римска колония , то това означава , че става дума за голямо населено място, което като административен център побира в себе си магистратура , не малък контингент военни и висш офицерски състав.Не би било възможно тук да се има предвид малкото селце Филипи разположено в непосредствена близост с Кавала (Неапол).От друга страна, като се казва , че е имало римска колония в града, едва ли става дума за някакви колоннизатори,преселници от Италия,а по-скоро за местно население , което служи в армията и администрацията на Империята , за което освен , че получава заплата ,то бива и оземлявано ,с което по римските закони придобива статут на колони.В подкрепа на горното разсъждание може да се изтъкне друг текст от “Деяния на Апостолите”"Нов Завет"(16,13) където е указано , че в непосредствена близост до града , до самите му порти има река и това още веднъж потвърждава виждането , че няма как в случая да става дума за селцето Филипи , тъй като покрай него никога не е имало(а няма и сега) никаква река.
Проповядвайки на множеството събрано покрай реката Апостол Павел кръщава и първата християнка в Европа, и нейното име е Лидия .в същата глава, Н.З.16,20 научаваме , че Апостол Павел и неговият водач Сила са завлечени на градският пазар, пред съдии (магистрати).От това става допълнително ясно , че няма как магистратската колегия да има за седалеще незначително селце ,а не би могло да се мисли , че те биха отишли на място при Павел,защото практиката показва ,че винаги подсъдимия е воден при съдиите, а не обратното.От точки 23 и 24 става ясно , че Сила и Апостола не само са хвърлени в тъмницата , но и са заключени в нейната вътрешна част.Тук явно става дума не за някаква малка стаичка или килийка ,а за сграда , която по своето предназначение е затвор и то голяма затвор , който освен обикновенните килии има и нещо като карцери или изолатори (нещо характерно и за днешните затвори).Тези два стиха още веднъж обосновават , че няма как в едно малко селце да има голям затвор.От казанато до тук и на базата на сведенията за онези времена и събития ,можем да обобщим , че Населението от Босфора през Беломорието и достигайки северна Гърция (днешна) е българско ,че Апостол Павел акостира на бряг , който е обитаван от българи и отивайки в Пловдив (Филипи или Филипопол) проповядва сред българи , както и покръства именно българи(Лидия и семейството й),така се създават и първите християнски общини.Мисията на Апостол Павел в Македония се продължава от Апостол Тимотей и Апостол Сила. След заминаването на Св. Апостол Павел от балканският полуостров ,християнизацията и евангелската проповед са продължени и от Св. Апостол Ерм , който е един от седемдесетте Апостоли на Исус.
Апостол Ерм е и Епископ на Филипопол (Пловдив) и усърдно въвежда Христовата вяра сред българското население на Тракия,основавайки християнски общини чак до Черно Море.


Гръцката ерес

Със създаването на първите християнски общини на балканският полуостров, както сред българите в Тракия ,Македония и изобщо из цяла Илирия, така и сред гръцкото население в Коринт и Атина, започва религиозно противпоставяне породено от народностно обособяване.Към първи век от новата ера обособяването и капсулирането на гърците е било вече изцяло завършено.Техният странен и напълно различен език рязко ги отличава от останалите обитатели на Балканите.Гръцкия сблъсък с Персия създаде у тях усета за общност ,при сблъсъка с Александър Македонски гърците имаха вече изградена народностна характеристика и душевност, а когато най-после ги покориха римляните,то последните можеха (с присъщата за тях грубост,но и с лаконичност) да ги дефинират с презрителното graekulos histerio.За разлика от евреите и някои други народи, гръцката същност нито се основаваше в някаква религия , нито дължеше своето съществуване на религиозен импулс.Своеобразната политическа система и гръцкия език създадоха гръцката общност.Затова още в самото начало на установяването на християнството сред гърците те започнаха да го изкривяват така,както би било в изгода на тяхния народ.С това изкривяване на Божието слово те заприличаха повече на талмудистите-евреи и в никакъв случай на вярващи християни.Но трябва да се отбележи и другият фактор,който е изиграл не малка роля в изострянето на гръко-българското религиозно и народностно противопоставяне.Когато римляните успяха да покорят Балканският полуостров и да го превърнат в своя провинция,то народа на тоя полуостров(българите) започна да дава своите мъже за римски легионери и центуриони;започна да заема административни и магистратски длъжности и най-после започна да заема и престола на римските Цезари.Най-бележития император от български произход,който подпомогна и официализира християнската вяра в римската империя е роденият(280 г.) в Ниш Константин,който бе наречен по-късно “Велики”.Ниш е град,който се намира в Илирия,където са проповядвали Светите Апостоли Павел,Тимотей и Сила,където се създадоха първите християнски общини и където Христовото учение се проповядвало чисто и неизопачено.Константин, след приключването на войната с вероотстъпника Лициний, възстановява множество от западналите и разрушени църкви на Илирия и опрян на войската си съставена от жителите на Мизия и Тракия съградил новата столица на римската империя-Константинопол (Цариград).В новопостроената столица Константин назначава за пръв владика своят роднина Евсевий Никомидийски.За да се изгладят настъпилите в следствие на противоборствата различия във вярата и тълкуванието на Светото писание Константин свиква през 325 година никейският събор,където се води спор с учението на Арий (арианството).Главен опонент на Арий е александрийският владика Александър и неговият ученик Атанасий, които застъпвали схващането , че Бог-Отец и Божият Син са равни във всяко едно отношение,а Арий проповядвал ,че В началото на всички начала Божият син не е съществувал,а е сътворен за конкретния случай.На този събор обаче е имало владици ,които са застъпвали и едно друго схващане, което отразява вярното (предадено по същия начин и в Евангелието) схващане ,че Бог е сътворил Божият Син преди всички времена и отказвали да спорят върху Същността на Сина,защото е извън човешките възможности.Сред владиците ,които са изповядвали това схващане е и Евсевий Никомидийски,близкият сродник на роденият в Ниш император Константин.Именно застъпеното от Евсевий , опряно изцяло на Евангелието, схващане за Бог-Отец и Божият Син е истинското Православно схващане,така както са учили и самите Свети Апостоли.Тази евангелска истина е била предадена и на първите християни в Илирия,Тракия и Македония и затова така изразеното верую може да се нарече и българско верую.А самото верую се изразява в следният Символ на Вярата ...”Вярвам в единния Бог,всемогъщия баща ,създателя на видимите и невидимите неща и в единия Исус Христос,Божата дума,Бог от Бог , светлина от светлина ,живот от живот , единственият роден син ,роден преди всички създания ,който е роден от Отца преди всички времена”...това българско верую е допълнено и на събора в Нице,където е станало дума за Светия Дух и се утвърди опряното на Евангелието Евсевиево схващане , че “Светия Дух произлиза от Отца и се предава на избраните чрез Божият Син”.Същото разбиране за Светия Дух е потвърдено и формулирано от доростолския владика и Урфилов ученик Авксентий на събора в Аквилея(381-382) по следния начин ...”Но и Светия Дух не е нито Отец,нито Син,а е създаден от Отца чрез Сина преди вселената”...
Такова схващане за Светия Дух ( и изобщо за Светата Троица) имаха и владиците на Никопол,Силистра ,Арчар,Белград ,Мурза и изобщо владиците на Мизия.В своите действия,стремежи и изопачавания на Светото писание гърците бяха подпомогнати от испанеца Теодосий,който стана римски император през 379 година.Теодосий беше изключително зле настроен към българите и съумя да победи гетите/готите и хуните ,с което възстанови разклатената (от преди това) имперска власт.
Гръцкият клир подпомогнат от Теодосий свика Вторият вселенски събор в Царград (381-382),на който водените от Урфил Илирийски,тракийски и мизийски владици не са допуснати.На този Вселенски събор гърците утвърдиха своята ерес ,която окончателно установиха в догмата , която казваше ...”Вярвам в Светия Дух ,животворния господар ,който излиза от Отца ,комуто ,както и на Отца и Сина ,трябва да се молим,който говореше чрез пророците”... с което окончателно напуснаха Евангелието и Православието,защото тази гръцка формула не се основава на Евангелието и на думите Христови.Гръцката църква стана съборна,т.е. съборите определят кое е вярно и кое не и изцяло се загърбват апостолите и евангелската истина.
Българското верую защитавано от владиците на Мизия ,Илирия и Тракия се основаваше на преданието на Апостолите и се извеждаше от думите на Исус,който казваше...”Ето Аз ви пращам обещаният от Отца Свети Дух”...
Гърците възприеха схващането на Приравняване на Бог-Отец с Божият Син и Светия Дух в една същност, те напрактика казаха , че Бог-творец на всичко е бил разпнат на кръста от творението си.Тази ерес и богохулство гърците затвърдиха и с трипръстото кръстене,което изразява равенството и единосъщието на Бог,Син и Светия Дух и с всяко едно прекръстване напрактика гръцките еретици разпват Отца.Тази гръцка ерес нагодена да обслужи гръцкото племе се допълни и от схващането , че християните трябва да учат Светото Писание на гръцки език ,а свещениците да носят гръцки имена.
Във времето на император Константин, който официализира и затвърди християнството , като официална религия , построи църкви в Илирия и Тракия, съгради Цариград с помощта на мизийските си легионери и затова ги и направи федерати с автономно управление (съюзници на Рим,а не подчинени ), построи за тях от благодарност градовете ; Силистра, Плиска ,Констанца и Преслав.В новпостроения Цариград църквата се управляваше основно от Илирийски българи, като ;Евсевий ,Александър ,Македоний, роденият в Сапарева Баня (Дупнишко) Евдоксий, Демофил солунски.така гръцката ерес и гръцките национални стремежи си стояха затворени само сред гръцката общност , те нямаха възможност да проникнат из остналите области на Империята , не можеха да заемат позиции и в самия Цариград.
Но след като се възцари Теодосий се свика Втория вселенски събор,след който гърците установиха своето присъствие в Цариград, съумяха да изгонят българския владика Демофил , а на негово място Теодосий назначи гърка Григор Назианзки,той бе този ,който създаде първата гръцка църквица в Цариград в един частен дом.Това беше началото на проникването на гърцизма и разпространението му в Цариград.От това последва, че българите бяха обявени за врагове на империята.
През 398 г е назначен за Цариградски владика известният Йоан Златоуст,който по произход също бе грък и по замисъл трябваше да подчини българската църква и именно той още повече ожесточи гръцкия бяс спрямо българите.По негово време в Цариград бе запалена, в едно с варващите вътре, останалата за българите църква.
След Теодосий на римския престол седнаха императори,които бяха по произход българи(Маркиан-450-457 и след него Лъв- 457-474) , но вече получаваха короната си от ръцете на гръцки владика-еретик , властта на тези цезари бе санкционирана от владиката на една отцепническа, еретическа църква.Църква , която отразяваше интересите на едно особено и обособено племе, от най-южните региони на балканският полуостров.Чрез санкционирането на императорската власт от ръцете на владика грък, гърците привързваха императорите все по-силно към интересите на гръцката общност и гръцката църква.Именно по тоя начин , чрез гръцката еретическа община, гърците изграждаха държава в държавата и прокарваха влиянието си в град и области ,където огромното мнозинство от населението беше българско.
През 491 година на римския трон се възкачи император Анастасий, за когото Теофан казва , че бил по вяра манихеец.С този еретик, заел цариградския престол, атаката срещу българската църква и българските църковни общини станала още по-ожесточена и минала във фазата на открита религиозна война.Анастасий,също както Теодосий,подкрепял гърците и гръцките църковни интереси, и на практика станал оръдие на същите тия интереси.По това време гърците искаха да сложат ръка върху българските църкви в Илирия и да подчинят тамошните български, християнски общини.Искаха да ги принудят да приемат ръкополагането от еретическата ,цариградска,гръцка църква.Погледите им бяха насочени към илирийска България ,защото тя в административно и политическо отношение беше подчинена директно на Цариград(за разлика от автономите българи в Мизия и Тракия ), но църковно беше самостоятелна и не зависеше от гръцкия владика.Анастасий,чрез наемника си Мундо и готския воевода Пеца разгроми българите предвождани от Сабин при река Морава (505 г.)(тия събития са обяснени подрибно от Енодий и Касиодор),след което веднага се заема да осъществи гръцките планове.Българските владици на Кюстендил ,Ниш, Сердика (София),Охрид и Никопол (на Йоническо море) са арестувани,отстранени от владишките си длъжности и заточени.Българският отговор на тези гръцки попълзновения не закъснял и православните българи от Мизия и Скития повикали на помощ началникът на федератите, роденият в Шумен (тогавашна Залдаба) Виталиан,син на Патрикиол и роднина на видни воеводи, като Ардибур и Аспар (също българи).Малала пише , че Виталиан застанал на чело на хуни и българи поради заточените владици.Хроникьорът Зонара пък ни предава тия събития ,като казва , че Анастасий съградил стена срещу нахлуването на мизите или българите и скитите (хуните).Самия Комес Марцелиан нарича илирийците православни ,а Анастасий изменник на вярата (това е така ,защото Анастасий е роден в Дуръс (Дурацо) и най-вероятно първоначално също е бил православен).
Теофан продължавайки с описанието на тези събития(като се опира на сведенията на Малала) казва , че “Виталиан,комит на федератите, събрал в Скития и Мизия и други области(под други области се има предвид и Тракия) православни и ги подбудил против безбожния Анастасий...Виталиан, имайки със себе си множество хуни и българи,след като завзел Тракия,Мизия и Скития окупирал Анхиало ,Варна (Одесос) и хванал Анастасиевия военачалник Кирил и стигнал до Цариград.”
Комитат на федератите Виталиан е искал да се събере събор в Хераклея (Битоля) за да се реши възникналия проблем между него и еретика Анастасий.На този събор е взел участие и представителят на Рим тицианският епископ Енодий(той е един от авторите ,който нарича илирийците и мизите българи).Император Анастасий и гръцкия еретически владика са отказали да дойдат в Хераклея въпеки,че там са се събрали над двеста делегати,но са се разотишли без да вземат каквото и да е решение.Повечето делегати са нарекли Анастасий клетвопрестъпник,което показва , че те са били на страната на българите.
Наистина императорът заповядъл да бъдат върнати в църквните си общини заточените български владици:Алцис Нкополитански (превезки),Гаян Нишки, Евангел кюстендилски ,Доминион софийски , Лаврентий охридски, с което конфликтът между българи и гърци за известно време утихнал.
След Анастасий на Цариградския трон седнал император Юстин (518-527),който също е по произход българин и произхожда от Таурезиум в провинция Македония.В своят дейност Юстин е бил подкрепян от младия си,образован и даровит сродник Юстиниан.
Въпреки произхода си Юстин все пак е бил избран за император именно с помощта на гръцкото лоби,а и години наред е бил началник на гвардията на Анастасий,което го правило изпълнител на гръцката политика.Юстин(а и Юстиниан) направили стъпки на помирение между българите и гърците ,като първата стъпка била да се помири с Виталиан и да го направи Консул и главнокомандващ войските на Империята.В самия Цариград Виталиан бил желан за император и народа на Тракия ,Мизия и Илирия желаели именно той да бъде такъв.От друга страна опитите на Юстин да постигне религиозно помирение за сметка на българите ударили на камък,а популярността на Виталиан създавала заплаха за Юстиновия трон и затова Юстниан организира убийството на Виталиан и заема неговите длъжности.
През 527 г. Император Юстин умира и на негово място застава Юстиниан.Последвалият опит от страна на новия император да победи военно довело до катострофалния разгром в Тракия на Юстиниановата армия през 531 г.След това събитие хроникьорите Теофан и Прокоп пишат за нахлувания на български войскови отряди в Илирия чак до Йоническо море и изчистването на областта от настанилите се там гръцки елементи в следствие политиката на еретика Анастасий.Юстиниан прави още един опит за военен разгром на българите ,но военачалника му Цита е разбит през 535 г. При река Янтра.
Изпадайки в безизходица и за да спаси Империята , а и вероятно поради народностната си принадлежност ,решил да създаде за българите една отделна и независима Архиепископия , която станала известна под името

ПЪРВА ЮСТИНИАНА .

На 18-ти май 535 г. ,в желанието си да смири българите в Илирия и спаси Империята ,като примири религиозните противоречия император Юстниан първи издава своята единадесета новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.
Текстът на Юстниановата новела има следното съдържание.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ние,бидейки в желание да дадем много и различни ползи от отговорността,в която Бог ни даде първо да видим светлина и в резултат на това там да създадем център на свещеническа и духовна власт и най-големи привилегии.Желаейки глава на Първа Юстиниана да бъде не само митрополит ,но Архиепископ и че неговата юрисдикция ще включва провинциите , както е казано: Горна Средиземна Дакия ,Дакия Рипенс,Втора Мизия ,Дардания, Превалитана ,Втора Македония и тази част от Втора Панония , в която е градът Баценс.След създаването на префектурата на Сирмия, цялата гражданска и църковна власт на Илирия резидираше в този град ,но след времената на Атила , когато тази страна беше повалена и погубена преторианският префект Апрениус напусна Сирмия и отиде в Солун, където го последва и Епископа:от която дата казания град (Солун) стана престолнина на префектска , както и епископска власт. Във връзка с това Епископът на Солун , придоби прерогативи само чрез изпълнение под закрилата на префектурата .
С Божията подкрепа територията Ни се увеличи и на двата бряга на Дунав, а властта Ни се закрепи в градовете , както следва : Виминациум ,Рецидава и Литерата, намиращи се на другата страна на Дунав.Ние имаме необходимото желание да изградим и установим в провинцията на Нашето раждане славната префектура , която в миналото се намираше в Панония , от голямо значение е това тя да не бъде далеч от Средиземна Дакия и Втора Панония , още повече , че когато нашите поданици понасяха несгодите и тежестите на войната и общественото благо страдаше, защото голямото разстояние,което делеше Втора Македония(солунско) от престолнината на префектурата.Това породи у Нас желание да преместим този престол близо до гореупоменатите провинции,защото силно благоприятна би била тази близост.От тук негово Светейшество и всички прелати от диоценза на Първа Юстиниана ще имат ранг на Архиепископ и върху тях ще има големи привилегии, силата и властта, които тази титла носи над другите свещеници и ще имат дълг да ръкополагат във гореспоменатите провинции.Вие ще се наслаждавате на първо свещеническо достойнство във всички горепосочени провинции и ще имате най-висшите почести на попството.Гореказаните провинции не ще имат друг Архиепископ.Вие никога няма да бъдете подчинени на Епископа на Солун.Когато произлезе диспут между съдийте и другите магистрати, вие и вашите наследници трябва да дадете крайното решение по него, без да прибягвате до , когото и да било друг.И всичките горни провинции, които се споменават , момента на признаването ви като глава на църквата , която е подчинена на вашата власт Ще се подчиняват на вашите поръчения, издадени от Вас лично или от ваше упълномощено лице. Или ,ако това е направено от членове на духовенството, които вие можете да определите, за онова предназначение.
За Вас са вложени със върховна сила неограничени свещенически ръководства и надзор
Ние желаем Ваше Височество да избере Епископ за град Аквис , който се намира в провинция Дакия Рипенс ,така престолният град няма да остане за дълго под духовната юрисдикция на Епископа на южна Тракия , като Ние желаем неговата власт да се проявява само на Юг и да не се проявява в Аквис.Епископът на Аквис ще има под своята юрисдикция указания град и всички крепости в територията му , както и всички църкви , така той ще може да забрани и изгони ереста от този град и от страната и да ги върне в православната вяра.
За да знае Ваше Блаженство нареждането на нашата воля , препращаме на високопочетния Ви престол този закон , за да има църквата на нашето отечество завинаги тази привилегия за слава на всемогъщия Бог и вечен спомен за нашата воля.
Когатао обаче пазителят на Вашия престол напусне живота,то нареждаме архиепископът да се поставя от високопочетния синод на неговите митрополити.Прилично е да стане архиепископ оня,който се почита от всички църкви:даже и в тоя случай не трябва да се подържа никаква общност със солунския владика .
Ваше Блаженство по никой начин няма да се забави да изпълни това,коеъо наша безсмъртност постанови.

В своята 131 новела император Юстиниан разпорежда , че

Владиците на провинциите Средиземна Дакия,Брегова Дакия,Превала,Дардания,Горна Мизия и Панония, да се ръкополагат от Архиепископа на Първа Юстиниана,а той да се ръкополага от собствения си синод и в подчинените си провинции да заема ранга на апостолския римски трон Той собственоръчноще бъде посветен от неговият съвет, и в подчинените си провинции в съгласие с предписанията на най- свещеният папа VIGILIUS да заема ранга на апостолския римски трон.


Според тази 131 новела Архиепископът на създадената за българите Първа Юстиниана е с ранг равен на този на римския папа и и стои по-високо по степен от цариградския владика (патриарх) ето какво казва глава 2-ра на 131 новела от първенството на римския папа над цариградския патриарх

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Относно приоритетът на патриарсите.( глава 2 на новела 131)

Оттук нататък, в съгласие с условията на тези съвети, ние поръчваме, че най- свещеният папа на древен Рим ще държи първия ранг на всички първосвещеници, но най- благословения архиепископ на Константинопол, или нов Рим, ще заема второто място след като свещенните апостолски епархии на другят,на древният Рим, който ще предприеме приоритет над всичко.

автор Crusader

[lordliness]

Аз също харесвам прабългарите били са воини, строили са градове ,имали са супер точен календар,а славяните ми изглеждат като овце,без армия ,без държава,сламени колиби и всеки ги юрка.Траките също една свястна държава не са направили,умре царя им и край.

[old alfist]

Аз също харесвам прабългарите били са воини, строили са градове ,имали са супер точен календар,а славяните ми изглеждат като овце,без армия ,без държава,сламени колиби и всеки ги юрка.Траките също една свястна държава не са направили,умре царя им и край.

Това са били те - човек не може да избира роднините си и ако не му допада някои от тях не значи, че трябва да ги отрича и да твърди, че не ги е имало.

[lordliness]

Това са били те - човек не може да избира роднините си и ако не му допада някои от тях не значи, че трябва да ги отрича и да твърди, че не ги е имало.

Така е.

[Кайо]

Аз също харесвам прабългарите били са воини, строили са градове ,имали са супер точен календар,а славяните ми изглеждат като овце,без армия ,без държава,сламени колиби и всеки ги юрка.Траките също една свястна държава не са направили,умре царя им и край.

Ае сега да анализираме твоите думи според официалната история.
-Ти казваш за ,,прабългарите",че са строили градове.
-Офиц.история казва,че са номади.
-Ти казваш,а и е доказано,че ,,прабългарите'' са имали ,,супер точен календар".
-Аз питам.Как съставиха едни неуки номади този календар?Кои номади стоят градове?
-Ти казваш за ,,славяните",че ,,а славяните ми изглеждат като овце,без армия ,без държава,сламени колиби и всеки ги юрка".
-Офиц.история казва за ,,славяните" че от началото на 6 век славяните започват масови нападения над Византия.
-Аз питам.Какви са тези набези на безобидните миролюбиви славяни?Кой народ в продължение на 4 века живее в колиби и землянки?Няма ли еволюция при този народ?
А за Траките хич не си прав,създали са не една и две държави,които са просъществували и все още някои съществуват оставили много след себе си,Троя,Одриското царство,Микенското царство,Империята на Александър,няколко Българии

[lordliness]

Ае сега да анализираме твоите думи според официалната история.
-Ти казваш за ,,прабългарите",че са строили градове.
-Офиц.история казва,че са номади.
-Ти казваш,а и е доказано,че ,,прабългарите'' са имали ,,супер точен календар".
-Аз питам.Как съставиха едни неуки номади този календар?Кои номади стоят градове?
-Ти казваш за ,,славяните",че ,,а славяните ми изглеждат като овце,без армия ,без държава,сламени колиби и всеки ги юрка".
-Офиц.история казва за ,,славяните" че от началото на 6 век славяните започват масови нападения над Византия.
-Аз питам.Какви са тези набези на безобидните миролюбиви славяни?Кой народ в продължение на 4 века живее в колиби и землянки?Няма ли еволюция при този народ?
А за Траките хич не си прав,създали са не една и две държави,които са просъществували и все още някои съществуват оставили много след себе си,Троя,Одриското царство,Микенското царство,Империята на Александър,няколко Българии

Искам машина на времето да видя всичко,защото всеки си преправя историята

[old alfist]

всеки си преправя историята

Това отдавна се спомена в темата, но някои хора много се вживяха.

[Кайо]

Това отдавна се спомена в темата, но някои хора много се вживяха.

Олди,ама въобще не се вживявам,нито споря,нито се заяждам с някого,просто си пиша.
На когото му харесва да чете,на когото не,жив и здрав да е.
Пределно ясно ми е,че е трудно някои хора да приемат тази ,,теория",все пак около два века на българите са им набивани какви ли не глупости в главите....
Съгласен съм,че историята е много изопачавана и манипулирана,но защо напоследък дори и някои от най-заклетите учени,привърженици на тюрко-славянската теория за нашия произход започват да се отдръпват от нея????
Ако искате да се възприемате,като пришълци тюрки, номади и слабо развити културно славяни си е ваше право,но ако опонирате,правете го със доказателства или поне с някакви логични обяснения срещу моята теория.Всъщност не опонирате на мен,а на писмени доказателства някои от които са на няколко хиляди години......
Основният проблем не е дали аз,ти,ние,вие,те сме съгласни или не с която и да е теория,проблема е в официалното отричане на Българската История и позволяването на съседни(а и не съседни) държави да я присвояват,изопачават и да се кичат се кичат с нея,и всичко това с благословията на самата ни държава.

[old alfist]

Ти си пиши - интересно е, пък всеки да си го тълкува както си иска, но да отричаме това което се знае от години, някак си не става, поне за мен е така.

[Кайо]

Ти си пиши - интересно е, пък всеки да си го тълкува както си иска, но да отричаме това което се знае от години, някак си не става, поне за мен е така.

Това,което се знае от години е това,което пиша аз,а това за което пишеш ти е това което са ни учили и налагали години наред.........,а ти не можеш да го приемеш заради дългогодишният налаган стереотип.......

[Кайо]

ЛЪЖАТА 864-ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ........

ПРЕПОКРЪСТВАНЕТО ПРИ БОРИС І

"Езичеството на българите"

По време на иконоборството (8-9 в.) ромеите прикачват на българите прозвището "идолопоклонници", което е равно на езичници. (Гръцката дума икон, икона значи същото, което означава и гръцката дума идол - образ картина.) Понеже българите обичали да рисуват образите на Христос, Богородица и светиите - и като ги наблюдавали изпитвали богопочит - гърците наричат това идолопоклонство. Затова е наричан "идолопоклонник" и българския цар Омуртаг.

РОМЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Особеното в тях е, че съвременната историография ги приема за действителност и така се ражда историята за "княз Борис-Михаил Покръстителя":

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ХУДОЖНИКА МЕТОДИЙ

Ромейската историография разказва една доста странна история:

Българският княз Борис бил страстен ловджия. Той повикал гръцкия монах и художник Методий да му нарисува една ловна сцена вкъщи. Но вместо това, Методий му нарисувал сцена на Страшния съд: как праведните блаженстват, а грешните се измъчват. Борис като видял картината, ужасил се: обзел го страх божи и решил да приеме християнството. Кръстник му станал имп. Михаил ІІІ и му дал своето име - Михаил. След това настанал мир между българи и ромеи.

Противоречията:

Със своята картина Методий показва силата на иконата (картината). Той обаче обръща иконоборческия цариградски двор към иконопочитта, а не българския - към християнство.

Борис не живее по времето на управлението на имп. Михаил ІІІ, а по времето на баща му имп. Теофил. Ако Михаил е трябвало да кръсти Борис, той е трябвало да направи това в съвсем невръстна възраст.

Действителната история:

По това време Ромейската империя преминава от иконоборство към иконопочитание. По времето на имп. Теофил (829-842) сред гърците се появява едно течение на иконопочитта, водено от цариградския монах Методий (същия художник). Разярен императора иконоборец го хвърлил в тъмница. После обаче се смилил, повикал го в двореца си и станал благосклонен към него. Методий използвал това, за да спечели за каузата си императорския двор - особено императрица Теодора. След смъртта на последния император иконоборец Теофил, Теодора поема регенството на невръстния си син имп. Михаил ІІІ. Тя отстранява иконоборческия патриарх и поставя за патриарх Методий. Методий направил голяма кариера - от художник на ловни сцени - до патриарх Методий І.

И така - в легендата събития от ромейския двор се прехвърлят в българския. В цялата легенда е вероятно само едно - че след като Теодора приема иконите, се сближава с България.

СТРАШНАТА ИМПЕРАТРИЦА

Ромейски историци разказват и втора странна версия за това как, според тях, българите трябва да са преминали към гръцката вяра:

Когато Борис научил, че империята се управлява от жена през 842 г., той веднага съобщил на Теодора, че разваля мирните договори (сключени от Омуртаг) и смята да й обяви война. Теодора му отговорила, че ще се защитава храбро и ако той я победи, ще победи жена, а не мъж - а ако тя го победи - той ще стане за посмешище. Тези думи смирили Борис. Той се уплашил от Теодора и за да не го нападне решил да се покръсти.

Действителността е, че Теодора не "смирява" българския владетел, а отстъпва на България областта между Загора и Дебелт. От Хамартол се научава, че българите в Тракия правели внезапни нападения. Явно това е накарало Теодора да отстъпи областта, а не защото българския владетел бил покръстен от сина й.

...

Цялата история с "кръщението на българите при Борис" е доволно неясна и изпълнена с противоречия. Нататък загадките стават още по-големи. От неизяснените и смутни събития на 9 в. новата историография създава един национален мит. Зад наглед ясната нейна история - една от най-известните - от хрониките излизат съвсем други неща:

ЛЕТОПИСИТЕ РАЗКАЗВАТ

Има данни, че владетелите Борис и Михаил са две различни фигури. Михаил е син на Борис и владетел на Илирийска България със столица Солун. А Дунавска България по негово време се управлява от българския владетел Владимир, крумов потомък, когото хронистите наричат "баща на Симеон".

Каквито и да са били действителните събития, едно е ясно - не са каквито официално се представят днес.

Сведения за две български държави:

В Северна България по това време живеят и българи от Тракия и Македония, изселени там от Крум, заради гръцките преследвания, на които били подложени. Тези преселници след време изявили желание да се върнат по родните си места. Хамартол пише, че по времето на имп. Теофил за техен предводител бил избран Кордил. Той оставил управлението на сина си Вардан и отишъл при императора да иска помощ за връщане на хората си в Македония. Имп. Теофил му дал кораби, които да ги превозят до Солун. Съгласен бил и българския владетел в Солун цар Михаил - експедицията е съгласувана с него. "И когато българинът Михаил в Солун излезе (от Солун), започнаха да преминават Дунав с всичко що имаха." Но владетелят на Дунавска България Владимир - крумов потомък и баща на Симеон - се възпротивил да ги пусне да заминат. Започнали сблъсъци между македонските преселници и дунавските българи. Особено се отличил младият македонец подстратегът Лъв (бащата на Кирил и Методий) - той отблъснал "хуните" и така македонците успели да се завърнат в отечеството си.

Подстратегът Лъв е македонски българин и синовете му Кирил и Методий са македонски българи, а не гърци. Хората на Лъв използват помощта на ромейския император, но отиват в държавата на българския владетел Михаил в Солун.

А в Малкото житие на Климент Охридски се казва, че князът на българите Борис бил подновил възраждането си чрез кръщение, а след него синът му Михаил пръв е наречен цар (василевс, император) на българите и при управлението си ги убедил да живеят според обичаите на християните.

"Подновил възраждането си чрез кръщение" - текстът вероятно говори за прекръщаване на "еретик", а не за първо кръщение на Борис - ако такова нещо изобщо се е състояло.

От изворите се разбира, че цар Михаил е владетелят, който изпраща Кирил и Методий на мисия да просвещават в Панония.

Цар Михаил също живее и управлява по времето на имп. Теофил - няма как баща му Борис да е кръстен от сина на Теофил - Михаил ІІІ. Няма как Борис да е имал добри или лоши отношения с регентката Теодора, защото той управлява по-рано.

Съвременниците патриарх Фотий, Анастасий Библиотекар и други са имали отношения с Михаил и не споменават да са си имали работа с Борис. При това те наричат българския цар с името му - Михаил - още преди 864-865 г., годината на мнимото покръстване. Българския цар се казва Михаил по рождение и името му не е дадено от цариградския император.

Културна дейност

По времето на цар Михаил, стари тракоилирийски епископи се явили на мястото, където били погребани и започнали да правят чудеса. Щом вестта за явяването им стигнала до цар Михаил, той наредил да се издигне храм в Брегалнишката епископия и да се пренесат мощите им там. Със задачата бил натоварен благородния българин Таридина (Твърдина). За храма било определено духовенство, обучено да служи само на български език.

Сведенията са на архиепископ Теофилакт Охридски.

Това са сведения за борба на цар Михаил срещу гръцкото влияние. Светиите са апостол Тимотей (от 70-те апостоли на Христос - един от първите проповедници на християнството в Македония) и Евсевий и Теодор, които се считат за основатели на тракоилирийската или българската църква. Гърците ги считат за еретици. Михаил поддържа тракоилирийската църква срещу гръцката.

Това се случва по времето на имп. Теофил и опровергава легендата, че цар Михаил до 865 г. бил езичник и бил покръстен от Теодора и сина й Михаил ІІІ.

Как се създават версиите на днешната официална историография

Благородникът Таридина или Твърдина в по-късните легенди започва да се нарича Константин - името му е преведено на латински: твърдина - констанция. Животът му се смесва с живота на Константин-Кирил и това намира отглас и в "Успение на св. Кирил". Константин - човекът на цар Михаил, който въвежда българско богослужение в Брегалница е Твърдина, а дейността му в Брегалница по-късно се приписва на св. Кирил. И понеже името на цар Михаил съвпада с това на по-късния ромейски император - по развален телефон се стига до новата версия, че св. Кирил действал по подбудата на цариградския император. Странна версия е, че погърчен Цариград, който от векове и за векове преследва българското богослужение, изведнъж праща мисии за въвеждане на българско богослужение из Средна Европа и Балканите...

Новата стара азбука

При българския цар Михаил се въвежда и обновена азбука - вероятно преработената кирилица на св. Урфил измества по-неудобната глаголица.


Продължава.

[Кайо]

ПРЕПОКРЪСТВАНЕТО ПРИ БОРИС І

Претенциите на папа Николай

Възраждането на илирийските българи и засилването на независимостта на българската църква привлякло вниманието и на папата. Той решил, че повода е добър, за да възстанови положението отпреди Първа Юстиниана, когато епископите на българската църква се ръкополагат от Рим. Николай изпраща писмо до царя на Илирийска България Михаил през 860 г.:

"До император Михаил...

Нужно е за вашето славно императорско дело ... да се възстанови във ваше време стария обичай на службата, която нашето седалище извършваше във вашите провинции посредством епископи, а именно - солунския епископ, който изпълняваше службата на Римското седалище в Епир, освен това (епископите) в Илирикум, Македония, Тесалия, Ахая, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия, Дардания, Превала..."

Така папата също потвърждава, че цар Михаил е бил християнин преди 864-865 г. Също и че името му е Михаил отпреди това. Той описва провинциите на Първа Юстиниана. Споменава и Ахая и потвърждава казаното от Малала, че древните мирмидонци, предвождани от Ахил, по негово време се наричат българи. Ахил предвожда по-точно ахейци.
Папата претендира за земите на Илирийска България и се връща върху събития отпреди векове. Той счита българската църква за тракоилирийска църква. Ако българите са късни заселници в тези земи, написаното в писмото става абсурдно, понеже не може да се очаква българския цар Михаил да го касаят събития, случили се по време, когато неговия народ се е катерил по планината Хиндукуш с монголците.
Папата смята, че стремежа на Михаил да възстанови силата на народната църква в тези провинции добре ще съвпадне с връщането на стария обичай за подчинение на Рим.


Писмото на папата озадачава царя и търсейки истината той се обръща към цариградския патриарх Фотий за мнение. От отговора на Фотий се разбира, че Михаил е искал да се осветли за формулата на вярата, понеже се стреми да се постигне разбирателство в църквите по този въпрос.
В отговора на патриарх Фотий до българския цар Михаил няма и помен, нито следа, че той е бил покръстен от гърци или от Цариград. Напротив - ласкае го като го сравнява с Константин Велики - който приема християнството от Евсевий Никомидийски, когото гърците считат за еретик (а Михаил издига за него храма в Брегалница), подпомага и почита св. Урфил (който съставя азбуката сега използвана от Михаил) и пр.
На всичко отгоре Фотий казва, че Бог е укрепил цар Михаил в тази вяра, която изповядва - и която е приел още в детинство. За никакво кръщение на Михаил в зряла възраст не става дума.
Фотий пише, че действията на Михаил са по Божие внушение, а не пише, че са по гръцко внушение. Сведенията са от самото писмо на Фотий.
Същото от римска страна пише и Анастасий Библиотекар: че Михаил върши дейността си не защото е бил поучен от един римски духовник, а по откровение от Бога.
И Цариград и Рим казват, че българския цар Михаил е избран от Бога за велики дела и затова се обръща към тях с цел да се постигне помирение на църквите. Но това не им пречи да се изпокарат помежду си.
Понеже цар Михаил отстоява своето - българското верую, което е според казаното в Библията - Фотий по-късно се настройва срещу българската църква.
През 862 г. Фотий пише в окръжно послание до източните църкви че: "И българския варварски и христоненавиждащ народ дотолкова се наклони към богопознание, че ... се отърсиха от елинското суеверие, пренесоха се във вярата на християните."
Защо българите да напускат елинско суеверие, ако са тюрки? Защо не монголското или поне славянското суеверие? С думите си Фотий счита българите за стари тракоилирийци.
От окръжното излиза, че българите се били покръстили по времето на Фотий и - разбира се - от Фотий. Повод за тези бомбастични думи е именно посланието на цар Михаил с въпроси по догматични въпроси. Има се предвид отново, че българите се обърнали към "правата" вяра на гърците, а не покръстване на езичници.
Ако трябва да се съберат всички случаи, когато гърците решават, че че са надделели, ще излезе, че българите са се покръствали периодично отново и отново. И всеки път, когато не се подчиняват на гръцката догма - отново са ставали непокръстени.
Елинското суеверие
срещу което пише Фотий е манихейството, а историята е следната: неговите корени са в учението на Залмокс - царя-жрец на траките гети (готи). Това учение съживява в по-късно време скитът (българинът) Саракин, който известно време живее в Египет. Той го смесил с учението на Питагор и Емпедокъл и с християнството - и учел че има две начала: добро и зло. След смъртта му, жената при която живеел предала книгите му на някой си Кубрик, който се преселил в Персия и се нарекъл Манес. На негово име се нарекло и учението. Сведенията са на църковните историци Сократ Схоластик и св. Евсевий Цезарейски.
Понеже манихейството се основава на елински философи, Фотий го нарича "елинско суеверие". Повече от ясно е, че в тези времена в България секти като манихеите не са мнозинството от населението, което е православно - противно на това, което се опитва да внуши Фотий. За да унижи българите, в софистиките си той приравнява към "елинското суеверие" и тракоилирийската българска църква, която "учела, че Светия Дух изхожда от Сина" - една ярка клевета и измислица (българските епископи учат, че Светия дух се предава чрез Сина, както пише в Новия завет). Той пише: "Това безбожие, наред с другите, са посяли ... тамошните епископи на мрака, защото те се наричаха епископи." Фотий признава българската църква за епископална.
Става ясно, че гърците не са покръствали българския народ, а Фотий е водел спорове с български епископи. Това писмо е ярко опровержение на легендата, че българите са покръстени в 865 г. Ако българския народ е приел християнството през 865 г. - откъде тогава по това време - писмото на Фотий е с две години по-ранно - 862 г. - в неговите земи се намират "тамошни епископи"?


ЗАДАЧАТА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Цар Михаил създава църква в Македония, която да служи само на български език. Твърдина или Константин превел някои богослужебни книги, но народът не ги считал за свещени, защото не били благословени от някоя висша църковна власт. Затова цар Михаил изпратил мисия до папата начело с Кирил и Методий и учениците им, да молят за съвети.
Първият въпрос на цар Михаил е какво да направи, за да покръсти останалия все още непокръстен български народ - съобщава съвременникът Анастасий Библиотекар - функционер на римската църква.
Отново става дума не за езичници, а за християнските секти на богомилите и манихеите. Затова Михаил строи църкви в Брегалнишка област - тя е населена предимно с манихеи.
Папа Николай и папа Адриан благославят донесените български книги - може би с надежда, че така ще улеснят постигането на супермация над илирийската църква. Рим санкционира българското богослужение, разбита е догмата на триезичната ерес. Това постигат цар Михаил и Кирил и Методий.
Понеже българите искали и свой патриарх, папа Николай решава да задържи, макар и почетно, българските пратеници - Кирил и Методий и спътниците им - докато се върнат изпратените от него за България епископи Павел Популонски и Формоза Портуенски и докато се осведоми за работите в България и колко са християните в България и към кои християнски течения се придържат.
Павел и Формоза предали на българите цялата литургия на български език. Те били радостно приети от българския народ и от царя и поради тях Михаил изгонил всички чужди проповедници от България.
Свидетелството е на участника в събитията Анастасий Библиотекар и напълно опровергава новата теза, че "гъркът" Кирил бил превел Библията по поръчка на ромейския имп. Михаил ІІІ за панонските славяни.
Новите слависти основават версиите си на легендарното панонско "Кирилово житие". То смесва събития от живота на благородника Твърдина и живота на Св. Кирил и приписва на панонския княз Ростислав действия на българския цар Михаил. Иронията е, че панонските жития на Кирил и Методий точно така са и наречени от науката - "Панонски легенди" - и все пак тя ги преразказва за достоверни.
В действителност от Горна Панония - когато научават, че в Илирийска България е въведена по-удобна азбука - поискали от цар Михаил да им изпрати някой учен човек, който да я донесе и у тях. Той им изпраща Кирил и Методий.
Така започва изчезването на българското име от историята на славистите. За техен срам и българските учени подкрепят слависткото наименование на езика на константиновите книги - "старославянски" и "черковнославянски". Сякаш те не са донесени в Панония от България, а са се появили там.


Българската граница
Заедно с пратеничеството до българите, папа Николай изпратил и пратеничество до ромейския император, защото пътят до Цариград минавал през Илирийска България. Папските пратеници били придружени и от български. Първите били посрещнати от ромеите изключително зле. Пред Цариград делегацията била спряна от охраняващия границата ромей Теодор, който ги пуснал да влязат чак след разни гаври и насилия - разбил главите на конете им и им заявил, че императорът няма нужда от тях. А когато влезли в града, императорът дори споделил пред българските придружители по адрес на папските пратеници: "Ако не бяха дошли през България, нито щяха да видят лицето ми, нито повече щяха да видят Рим през живота си." Явно българите после са коментирали думите му пред папските хора, защото това разказва Анастасий Библиотекар.
За пореден път научаваме, че България по онова време е опирала до Цариград - там е охранявал византийският граничар Теодор. А Златарски и неговата официална днес школа заблуждават, че България не владеела дори Одрин...



ЦАРИГРАДСКИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР ПРЕЗ 869-870 г.
Накрая - след като цар Михаил и Фотий не се разбрали заради догмите - и папата не се разбрал с цар Михаил, заради папската претенция за супермация над илирийската църква. Михаил се стреми към независима българска църква.
Така Цариград и Рим стигнали до идеята за църковен събор, който да реши положението на българската църква. Той става арена на сблъсък между римското и цариградското духовенство.
Папските претенции са неоснователни, защото са важали до създаването на независимата Архиепископия Първа Юстиниана. Тя е призната и е одобрена от папа Вигилий през 6 в. и с това Римския престол завинаги изгубва правата си за ръкополагане в нейните провинции.
В претенциите на гърците не се споменава, че Цариград е покръстил българите през 864-865 г. Ако това беше истина, то би било най-силния довод на ромеите.

---------- Post added at 01:48 ---------- Previous post was at 01:36 ----------

ПРЕПОКРЪСТВАНЕТО ПРИ БОРИС І

Цариград не споменава за никакви свои църковни прерогативи, а претендира за съвсем друго - че преди българите да овладеят властта в тези провинции, те са били под ромейско управление и в тях е имало гръцки свещеници.
Цитати от изказванията на събора
Тях официалната историография избягва да цитира, най-малкото защото спорните провинции се наричат на събора "българско отечество в Илирия". Никъде в тях не се говори за покръстване на българите, което би трябвало да се се състояло само 5-6 години по-рано. Никъде не се говори, че българите са чужденци в земите си.
Предава ги Анастасий Библиотекар (антипапа Анастасий ІІІ):
"Представителите на източните патриаси казаха на българите: "Когато вие заехте онова отечество, под коя власт се намираше то: гръцки или латински свещеници имаше - отговорете?"
Българските пратеници отговориха: Ние с оръжие в ръка извоювахме онова отечество от гръцка власт, в което намерихме гръцки, а не латински свещеници.
Представителите на източните патриарси отговориха: "Ако там сте намерили гръцки свещеници, явно е, че онова отечество е спадало в ръкоположно отношение към Цариград."
За покръстване на българите от гръцката църква изобщо не се говори. Гърците не казват, че са ръкополагали български свещеници в тези провинции. Ако такова покръстване се е състояло в България само няколко години по-рано, то щеше да е съвсем прясно събитие за събора.
След това Анастасий Библиотекар пише едно от най-важните неща за българската история: "... българите въз основа на сродствеността съединиха своето отечество и през цялото време оттогава досега задържат онова, което бяха заели."
С това той заявява, че периодично навлизалите през 4-7 в. българи от северната страна на Дунав, присъединяват земите южно от Дунав въз основа на родовото си право и на родствеността с местните жители-българи.
Целият спор не е за църковно право - че Рим или Цариград са покръстили българите, а е за исторически права - че през минали периоди Рим и Цариград са имали известно влияние в българските провинции.


Интригите за подчиняването на българската църква на Цариград

Анастасий Библиотекар описва, какво се случва в Цариград: българското и римското пратеничество били изолирани в отделни килии без достъп до външния свят. Делегатите заради различните езици не разбирали какво говорят другите. Имало един единствен императорски преводач и той не смеел да превежда другояче, освен по начин изгоден на императора. На българските представители било показано едно писмо на гръцки, в което се казвало, че уж делегатите на източните църкви са се разбрали с латинците българската църква да се подчини на цариградската гръцка патриаршия.
Коя църква управлява българските земи от разделянето на Римската империя до 9 век?
Анастасии описва, че отначало те са към Рим, а по-късно източните императори само със сила ги подчиняват на удобните им цариградски патриарси, както се разбира от писмата на папите - започвайки от папа Дамас от 4 в. (папствал през 366-384 г.). Но "съвсем скоро след това българския народ дойде и въз основа на правото на владение си ги поиска." По тази причина Рим не подновил претенциите си към тях. Т.е. - защото те по право принадлежат на българите. С това Анастасий отново повтаря, че преминаващите Дунава българи са си поискали, нещо, което поначало си е тяхно.
От това се разбира, че българите са освободили земите си южно от Дунав скоро след разделянето на Римската империя - през 4-6 в.
И в биографиите на "Римските първосвещеници" Анастасий също посочва, че българите въз основа на народното сродство (с жителите на тези провинции) са обединили своето отечество.
И в двата случая се изразява една и съща мисъл: българите от Мизия, Дакия и Тракия смятали, че въз основа на същата народност имат право да се обединят с тези в Тесалия, Двата Епира и пр. и сами да се управляват.
Всички опити на съвременните историци от Златарската школа да преведат думите на Анастасий по някакъв друг начин, тъй че да се разбира нещо друго, не могат да опровергаят казаното от него.


За кои български земи спори съборът
На него не е ставало дума за Дакия (Скития), Мизия и Тракия, а само за Македония и останалата Илирийска България. Дали българите при цар Михаил са се покръствали, препокръствали и пр. - всичко това се отнася за Македония и Илирия, а не за Мизия, както учат днешните учебници.


Това подчинение на книга на българската църква от събора се нарича в Житието на св. Кирил, в текст прибавен по-късно, покръстване на българите. Там се казва, че през 869 г. българите "изоставили скитското си заблуждение (т.е. веруюто на тракоилирийците) и познали истинския път", което те, както се вижда по-късно, не правят.
Бащата на днешната българска историография В. Златарски предава събитията в превратен смисъл, че на събора Ромейската империя си върнала в църковно отношение своите стари области в Източните Балканите и придобила нови в Западните, които по-рано са били към Рим - във "възникващия български диоцез". Всъщност българския диоцез не възниква, а се унищожава на този събор. В легендите на Златарски Византия си отвоювала "придобития приоритет в покръстването". Всъщност на събора не става въпрос за никакво покръстване, а за Източните Балкани Цариград нито е претендирал нито ги е получил - те изобщо не са предмет на събора. Спорните провинции са изброени в изворите точно и в тях Източните Балкани не фигурират.
Покръстването на Борис според бащата на официалните историци В. Златарски
От Златарски тръгва идеята, че Борис се бил покръстил от хитрост. Понеже от една страна го заплашвала с война Теодора, а друга - франките. Това станало през 865 г. - обаче по това време Теодора вече не е на власт. Кой точно покръства Борис - кой свещеник, епископ, патриарх, папа? - не се казва. Според Златарски, самата България поискала доброволно да се подчини църковно на Цариград. Но един неграмотен монголски хан - какъвто е Борис според Златарски - не би имал познания да спори по догматите, както прави цар Михаил.
Българската църква след Цариградския събор
Цариград и Рим разкъсват и си поделят земите на българската църква според политическите граници на двете римски империи. Цариградската църква - чиято власт на Балканите дотогава стига до околностите на Цариград и гръцките църкви по брега на Бяло и Черно море - получава права да разшири властта си на Западния Балканския полуостров. А Римският папа - чийто диоцез отначало свършва до Равена и лангобардите в Северна Италия - получава права да разшири властта си над българската църква в Панония - защото тя някога време е принадлежала към Западната империя.
Българите не признават решението на събора.
Папата, който е задържал делегацията на Кирил и Методий при себе си - пуска Методий за епископ на Панония. Константин вече е починал в Рим. През живота си той е светско лице и едва преди смъртта си приема монашество и гръцкото име Кирил. Предрасъдъка, че човек не може да приеме духовен сан, ако не е с гръцко име не напуща българите.
Методий е поискан за панонски епископ от княз Ростислав и новия папа Адриан му го изпраща. Рим счита Методий за свой представител, а той остава верен на тракоилирийската или българската църква. Сега Рим започва да критикува Методий, че служи и проповядва на варварски език. А и Методий не изповядва същото верую като Римската църква.
Веруюто на Методиевите ученици - Българският Символ на вярата
Веруюто на "третата партия" на Евсевий Никомидийски е верую и на тракийската църква, на св. Урфил, на цариградския владика Демофил, когото испанецът имп. Теодосий сваля. То е, че Светия Дух излиза от Отца, а се предава чрез Сина - както пише в Новия завет. Това верую отхвърлят и Рим и Цариград. Според едните Той излиза само от Отца, а според другите - и от Сина. Очевидно Методий не е грък.


Българите запазват вярата си дори и през византийското робство. Интересно е, че българското верую защитава и византийския епископ Теофилакт Охридски през 11 в. - явно той или е българин или в Орхид са го побългарили. Той казва за изповядващите римското виждане: "Вие считате, че излизане е равно на предаване. Понеже намирате (в Новия завет), че Духа се предава от Сина, вие мислите, че не правите грешка, като наричате това: излиза от Сина." Това е очевидно защита на българското верую, защото в гръцкото не се казва, че Духа се предава от Сина.
Колкото и да е странно имп. Василий Българоубиец се съобразява с традицията на Първа Юстиниана. Когато завзема България, той издава указ, че запазва самостоятелността на българската църква - Охридската архиепископия - и изброява епархиите й, а границите й почти напълно съвпадат с тези на Първа Юстиниана. В указа се казва: "Границите и особеното битие (на българите), които бяха тъй добре определени от царуващите преди нас, в нищо не се накърняват."
Това дава широки права на охридския архиепископ Теофилакт - българския църковен глава. Когато цариградския патриарх започнал да се меси в работите на българската църква, Теофилакт енергично се протипопоставя и заявява буквално следното: "Но какво общо има България с Цариградския патриарх, който нито има право на ръкополагане в нея, понеже призна архиепископа й за независим (автокефален), нито е наследил някоя друга привилегия над нея."
И това опровергава тезата, че българите са покръстени от гърците.
Най-вероятно Теофилакт е българин - веруюто е нещо, което се приема при кръщението и едва ли някой би сменил веруюто на своя народ с чуждо.
Теофилакт пише Пространно житие на св. Климент Охридски и Служба за него. Там подчертава категорично българския език и българската принадлежност на "славянското" население в диоцеза си.

Новият закон

През 9 век Библията в България не е превеждана наново, а е транскрибирана от старата българска глаголица на новата българска азбука - "Кирилицата":

"...за половин година двама попа бързописци преложили под ръководството на Методий цялата Библия."

"Переяславско-Суздалския летопис", архимандрит Леонид, 1822-1891

Поради краткото време, тъй като са бързали, липсващите четири глави за "Царствата" и тогава не са преведени, а доста по-късно.

Емил Живков:
Налагани са новите термини - вместо българи - славяни, и вместо български книги - славянски книги.
В апокрифа "Сивилино пророчество" пише черно на бяло, че така наречените "словени" са всъщност българите и те са призвани да носят истинското благовестие на Сина:
"Първият род са словените, сиреч българите: гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на Бога правата вяра, повече от всекиго на света.
Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за Бога.
Третият род са елините, т. е. гърците, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра..."

[harpiata]

Така,доста четох,някои от нещата са нови за мен,други съм ги подозирал или знаел.Както и да е.Темата е невероятна.Имам един въпрос точно към теб кайо156 като гръцкоговорящ.Защо има доста думи в българския и гръцкия,които означават едно и също нещо?Питам специално за гръцки като такъв нямащ общо с нашия.Иначе знам и 2 съвпадащи думи в арабския език(дори и името ми го има в този език),но то май в много езици може да има по някоя съвпадаща дума

[Кайо]

Така,доста четох,някои от нещата са нови за мен,други съм ги подозирал или знаел.Както и да е.Темата е невероятна.Имам един въпрос точно към теб кайо156 като гръцкоговорящ.Защо има доста думи в българския и гръцкия,които означават едно и също нещо?Питам специално за гръцки като такъв нямащ общо с нашия.Иначе знам и 2 съвпадащи думи в арабския език(дори и името ми го има в този език),но то май в много езици може да има по някоя съвпадаща дума

Български думи в гръцкият език има,защото по-голямата част от съвременна а и древна Гърция е била населена с пеласги=трки=българи.
Единственото чисто гръцко племе са данайците,по-малобройни спрямо останалите пеласгийски племена.
Българите винаги сме били важен фактор в Гърция,и един от най-важните в изграждането на новогръцката държава,но за това ще говорим в някоя от следващите теми.