ЛЪЖАТА 864-ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ-2
Та значи казахме,че български владетели християни е имало и преди 864,но това не доказва,че българите или поне повечето от тях са били християни!
Нека се върнем няколко поста назад,в един от тези постове се споменава за въстанието на Виталиан срещу Императора Анастасий 513г. та за него се казва ,,,В тази година 513-514,Виталиан завладявайки цяла Тракия,Скития и Мизия водеше множество хуни и българи.........",но възникват въпроси за това въстание.
Защо възстават Виталиан и Българите от тези територии на Римската Империя???
Кои и какви са били тези епископи?
-Επι δε της αυτου βασιλειας ετυραννησε ο Βιταλιανος ο Θραξ δια προφασιν τινα φησι,λεγων οτι δια τους εξορισθεντας επσκοπους,και παρελαβε την Θρακην και Σκυθιαν και Μυσιαν εως Οδησσου και Αγχιαλου,εχων μεθ εαυτου πληθος Ουννων και Βουλγαρων,και επεμψεν ο αυτος ο βασιλευς Υπατιον τον στρατηλατην Θρακης και παρεταξατο αυτω,και προδοθεις παρεληφθη υπο του αυτου Βιταλιανου,και δοθεντων χρηματων πολλων ανεδοθη Ρωμαιοις,και διαδχθεντος του αυτου Υπατιου,μετα την εν Κωνσταντινουπολει επανοδον αυτου προηχθη αντ αυτου στρατηλατης Θρακης Κυριλλος Ιλλυρικιανος.
Или преведено на български:
-При този цар въстана Виталиан Тракиеца с извиинение(оправдание,повод) заточението на епископите,и завзе Тракия и Скития и Мизия до Одесос и Анхиало,имайки (водейки собствена) опиянена тълпа Хуни и Българи,и изпрати този цар Ипатий военоначалника(генерала) Тракийски който се отправи(мобилизирал) веднага,но с предтелство бе заловен от този Виталиан,и се дадоха много пари за да си го вземат Ромеите този Ипатий,след като се завърна в Константинопол вместо него назначиха(повишиха) за военоначалник на Тракия Кирил Илириеца.
В следствие на това въстание ,,Императорът заповядъл да бъдат върнати в църковните си общини заточените български владици: Алцис Нкополитански (превезки), Гаян Нишки, Евангел Кюстендилски, Доминион Софийски, Лаврентий Охридски - и конфликтът между българи и гърци за известно време утихнал.".
-След поражението на българите император Анастасий, наследник на Зенон, за да подчини българите под своя власт, заточил илирийските владици. А именно владиците на Ниш, София, Кюстендил, Охрид и Никопол (на Йоническия залив). Значи от Никопол (на Йоническия залив) до Ниш по онова време са живели българи. Анастасий е искал да подчини тези българи под гръцката църква, пък и под римска власт.
Та какво излиза сега,че още през 513 година не само е имало Българи по тези земи но и,че тези Българи са били християни и са имали техни епископи(владици) а и на всичко отгоре са били част от ИРИ(Източно Римска Империя,на това ще се спрем по-късно).
-535 година 18 май.В желанието си да смири българите в Илирия, да спаси империята и да примири религиозните противоречия, император Юстниан издава своята новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.
Архиепископът на създадената за българите Първа Юстиниана е с ранг равен на римския папа и и стои по-високо по степен от цариградския владика (патриарх)
Продължава.
Та значи казахме,че български владетели християни е имало и преди 864,но това не доказва,че българите или поне повечето от тях са били християни!
Нека се върнем няколко поста назад,в един от тези постове се споменава за въстанието на Виталиан срещу Императора Анастасий 513г. та за него се казва ,,,В тази година 513-514,Виталиан завладявайки цяла Тракия,Скития и Мизия водеше множество хуни и българи.........",но възникват въпроси за това въстание.
Защо възстават Виталиан и Българите от тези територии на Римската Империя???
Кои и какви са били тези епископи?
-Επι δε της αυτου βασιλειας ετυραννησε ο Βιταλιανος ο Θραξ δια προφασιν τινα φησι,λεγων οτι δια τους εξορισθεντας επσκοπους,και παρελαβε την Θρακην και Σκυθιαν και Μυσιαν εως Οδησσου και Αγχιαλου,εχων μεθ εαυτου πληθος Ουννων και Βουλγαρων,και επεμψεν ο αυτος ο βασιλευς Υπατιον τον στρατηλατην Θρακης και παρεταξατο αυτω,και προδοθεις παρεληφθη υπο του αυτου Βιταλιανου,και δοθεντων χρηματων πολλων ανεδοθη Ρωμαιοις,και διαδχθεντος του αυτου Υπατιου,μετα την εν Κωνσταντινουπολει επανοδον αυτου προηχθη αντ αυτου στρατηλατης Θρακης Κυριλλος Ιλλυρικιανος.
Или преведено на български:
-При този цар въстана Виталиан Тракиеца с извиинение(оправдание,повод) заточението на епископите,и завзе Тракия и Скития и Мизия до Одесос и Анхиало,имайки (водейки собствена) опиянена тълпа Хуни и Българи,и изпрати този цар Ипатий военоначалника(генерала) Тракийски който се отправи(мобилизирал) веднага,но с предтелство бе заловен от този Виталиан,и се дадоха много пари за да си го вземат Ромеите този Ипатий,след като се завърна в Константинопол вместо него назначиха(повишиха) за военоначалник на Тракия Кирил Илириеца.
В следствие на това въстание ,,Императорът заповядъл да бъдат върнати в църковните си общини заточените български владици: Алцис Нкополитански (превезки), Гаян Нишки, Евангел Кюстендилски, Доминион Софийски, Лаврентий Охридски - и конфликтът между българи и гърци за известно време утихнал.".
-След поражението на българите император Анастасий, наследник на Зенон, за да подчини българите под своя власт, заточил илирийските владици. А именно владиците на Ниш, София, Кюстендил, Охрид и Никопол (на Йоническия залив). Значи от Никопол (на Йоническия залив) до Ниш по онова време са живели българи. Анастасий е искал да подчини тези българи под гръцката църква, пък и под римска власт.
Та какво излиза сега,че още през 513 година не само е имало Българи по тези земи но и,че тези Българи са били християни и са имали техни епископи(владици) а и на всичко отгоре са били част от ИРИ(Източно Римска Империя,на това ще се спрем по-късно).
-535 година 18 май.В желанието си да смири българите в Илирия, да спаси империята и да примири религиозните противоречия, император Юстниан издава своята новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.
Архиепископът на създадената за българите Първа Юстиниана е с ранг равен на римския папа и и стои по-високо по степен от цариградския владика (патриарх)
След като изгонват гърците, или по-точно гръцкото духовенство от тези земи, Юстиниан се оказва принуден да създаде особена архиепископия за тази земя със седалище в Охрид. Тази Юстинианова архиепископия обхваща провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия, тъй наречения остров Еврипос, Епир, Ливадия (земята между Тесалия, Епир и Коринтския пролив).
Точно владиците на тези провинции беше заточил император Анастасий, за чието освобождение се бяха надигнали българите, славяните и антите.
Както по-рано посочихме, жителите на тези провинции винаги са били считани за варвари или неелини. За неелини или мизи, които сега се казват българи, бе създадена архиепископията Първа Юстиниана. Понеже в тази архиепископия влизаше и провинцията Македония, трябва да кажем, че Юстиниан бе създал своята архиепископия и за старите македонци, които се наричат сега българи.
Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи (българите) от гърците. Затова тази архиепископия бе наречена от гръцките църковни писатели “българска архиепископия”.
За щастие на науката и истината, тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Този събор се събра да реши дали под Рим или под Цариград да спада тази българска църква.
Точно владиците на тези провинции беше заточил император Анастасий, за чието освобождение се бяха надигнали българите, славяните и антите.
Както по-рано посочихме, жителите на тези провинции винаги са били считани за варвари или неелини. За неелини или мизи, които сега се казват българи, бе създадена архиепископията Първа Юстиниана. Понеже в тази архиепископия влизаше и провинцията Македония, трябва да кажем, че Юстиниан бе създал своята архиепископия и за старите македонци, които се наричат сега българи.
Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи (българите) от гърците. Затова тази архиепископия бе наречена от гръцките църковни писатели “българска архиепископия”.
За щастие на науката и истината, тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Този събор се събра да реши дали под Рим или под Цариград да спада тази българска църква.
Продължава.
Comment