Лъжите в Историята на България

[old alfist]

Още от самото начало усетих накъде биеш - опитваш се да елиминираш прабългарката и славянската жилка.
Опитваш се да слагаш прът в колелото на историята на България.

[Кайо]

Още от самото начало усетих накъде биеш - опитваш се да елиминираш прабългарката и славянската жилка.
Опитваш се да слагаш прът в колелото на историята на България.

За ,,славянската" и ,,прабългарската" жилка ДА,за останалото твърдо,НЕеее,дори напротив.......,ще поживеем,ще почетем,ще видим..........

п.п.Олди не спазваш няколко основни правила при четенето и се изказваш неподготвен.
Никога не съдим за една книга по-корицата,въпреки че на нея пише цената....
В една книга първо четем последните страници за да знаем как свършва,защото може да не доживеем да я прочетем...А моите писания са още по средата така,че не можеш да прочетеш края
Търпение Олди,търпение.........

[old alfist]

За ,,славянската" и ,,прабългарската" жилка ДА,за останалото твърдо,НЕеее,дори напротив.......,ще поживеем,ще почетем,ще видим..........

п.п.Олди не спазваш няколко основни правила при четенето и се изказваш неподготвен.
Никога не съдим за една книга по-корицата,въпреки че на нея пише цената....
В една книга първо четем последните страници за да знаем как свършва,защото може да не доживеем да я прочетем...А моите писания са още по средата така,че не можеш да прочетеш края
Търпение Олди,търпение.........

ОК!

[Кайо]

Византийски императори от български произход

ВАСИЛ I
император на Византия 867-886

Емил Живков

Основателят на "македонската" династия е българин
Из "История во кратце о болгарском народе славенском", 1792 г.
Иеросхимонах Спиридон Габровски


"За Тома отстъпника Говори Бароний: Тома обсади Константинопол в лято господне 822. Този Тома беше от прост род, слуга на някой сенатор в Константинопол, който за прелюбодеяние с жена му беше осъден на смърт. Той избяга при сарацините и там се отрече от християнската вяра. Там живя 22 години и се представи на Константин кесар, че е син на Ирина, и като събра хора, завладя Армения и други царства. След това умножи войнството си и дойде под Константинопол: и по земя, и по вода воюваше с града. Българският крал, с добра воля като помагаше на кесар Михаил, дойде под Константинопол и изби цялото томово воинство и самия него хвана жив, и отсече ръцете и нозете му и го уби. За това добро, което стори българският крал на кесар Михаил, той организира трапеза, искайки да му отдаде чест. Беше на това угощение Васил Македон, който обслужваше царската трапеза. Двамата царе много се веселиха и българският цар помоли кесаря да изведат борци да се борят, той имаше един борец много як българин. И кесарят извади от своите, и този българин все побеждаваше. Васил Македон като гледаше, изменяше лицето си. Като го видя кесарят, му рече: "Защо изменяш лицето си, можеш ли да се бориш?" а той му рече : "Ако заповяда твоята власт". И така, се бориха, отначало изглеждаше, че българинът побеждава, след това Васил хвана българина за главата и за двата крака и го занесе на трапезата и гърците започнаха да се смеят. Българският цар попита Васил откъде е и от какъв род. Той рече: "Родом от Македония". Царят рече: "Умееш ли по български?", а той му заговори по български, и тогава царят позна, че Василий е родом българин. И отвърна, рече на Михаил: "Аз искам грък да се бори, не българин". И така се разотидоха с голяма слава и чест и с много дарове бе изпратен Богарис от кесаря в своята земя. "

Още източници:
1. Арабският историк Ибн Ал-Асир (1160-1234) пише в своята история "Ал-Камил фи-т-Тарахи" следното: "Срещу него (Михаил) излиза Басил ас-Саклаби, заграбва властта и убива Михаил през 253 (867) година. Басил ас-Саклаби царува 20 години, по времето на ал-Муатаз, ал-Мухтади и началото на ал-Муатамид. Неговата майка е била саклабийа и той е свързан с нея."
Всички арабски историци слагат знак на равенство между българи и "саклаби", това се отнасия дори и за волгокамските българи.

...

Най-великите ромейски императори - като Константин Велики и Юстиниан Велики - са били тракийци. Става дума за българи, понеже "траки" е просто едно прозвище.
В Зографска Българска история пише, че Максимин Трак е българин, а също така императорите Юстин, Юстиниян/Управда и др:

Кесари от болгарите
Смешно е нашите стари и възрожденски историци да ги наричат българи, а ние да ги наричаме "траки".
Тази българска история е по-ранна от Паисиевата, но не се афишира, защото е неудобна. Всъщност и Паисий пише доста неудобни за академичната наука неща, но няма как да не го признаят, доста се е прославил.
Паисий например директно пише, че готите са българи.

Из:

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Георги Сотиров - професор по сравнителна лингвистика, Канада

В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език (oiketa) няколко “Беседи”, които оставил на потомството. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “oiketos” щеше да е неуместно, дори объркващо. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “patrios jonh” (“отчески, бащин, отечествен език”).

Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак.

Съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:
Дядото на Константин – Евтропий (Eutropius), е бил трак от Дардания.
Самият Константин е роден и отраснал в Ниш (Naissus), тракийски (дардански) град.
Той завършил образованието си в Никомедия – тракийски град.
Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че семейството му е тракийско, от Мизия (Mysia).
Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим – във Византион (Byzantium), в сърцето на Тракия.
За него се казва, че е основал “в страната на скитите” четири града, а именно Перстлаба (Persthlaba; също Перстлава – Бел. прев.), Плискуба (Pliscuba; също Плиск, Плискоба – Бел. прев.), Констанция (Constantia) и Дристра (Dristra).

На нас обаче ни се казва, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки. И че траките никога не са имали книги. Да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга - ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали.

Според Цезар Бароний (Cesare Baronius) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан - основател на рода Флавий. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име да бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Един от възможните варианти би звучал така: да смени името си на TITUS FLAVIUS PETRO; което е точно името, записано от Светоний (Suetonius).
Константин Велики е българин-трак от племето на витините. В Странджа нестинарите винаги при танца държат негова икона с майка му, Света Елена. Тя е пък е родом от северозападната част на Мала Азия, която в древността е била част от българския ареал. Там се заселват и траките-витини и основават своя държава - Витиня.


Св. цар Юстиниан Управда
Венцислав Каравълчев
Юстиниан в българските жития се отбелязва като „св. благоверни цар Управда – Юстиниан”.
Името Управда, според житието „Vita Justiniani”, е рождено име на император Юстиниан.
Мнозина считат, че точно поради този факт – славянския произход на императора, славяните го включват в църковния си календар.
Тридесет и осем годишното управление на император Юстиниан (527-565 г.) е един от най-величествените периоди в историята на Източната римска империя. Юстиниан си поставя амбициозната цел да възкреси отново римското величие. Юстиниан няма благороднически произход и подобно на своя чичо Юстин І от беден селянин, тръгнал пеш за Константинопол, се издига до императорския трон.
Родното му място: Според Прокопий Кесарийски, чичото на Юстиниан Юстин І бил беден селски момък от селището Тавризион, в близост до селището Ведериана, в земите на европейските дардани - територията на България и Република Македония.
Изворите свидетелстват, че Юстиниан „говорел развален латински, а гръцки – като варварин”.
Името Управда
През 1883 г. Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”.
Това житие е описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че е съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон.
Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил. По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.
В житието се казва, че Управда се родил в Призрен (днес Косово). Баща му бил далечен родственик на Константин Велики и се наричал Исток, а майка му - Бигленица.
Бащата на Юстиниан имал сестра на име Лада, омъжена за славянския принц Селимир. Лада и Силимир имали няколко синове, един от които Речирад станал съюзник на българите.
Малко преди да достигне 20-годишна възраст, Юстиниан убива в дуел братовчеда си Речирад, но тъй като сам е ранен, е изпратен в Константинопол на лечение. По-късно Юстиниан е изпратен от вуйчо си Юстин І за заложник при Теодорих в Италия. В това житие се споменава също, че Юстиниан въздига (или престроява построения от Константин Велики) в Сердика голям храм в чест на своя учител наречен „Св. София”. Богомил бил погребан след смъртта си в нея.

Св. цар Юстиниан I Велики от Македония

“По говор и по облекло, и по разсъждения...беше варварин” - Прокопий Цезарейски. Един от най-големите реформатори на Късната Античност. След смъртта си е канонизиран за светец. Управлението на Юстиниан Велики е характерно с продължителни войни за възстановяване на Римската империя до предишните граници в Персия, Африка, Италия и Испания и с културен разцвет, което обаче довело до финансово изтощение.

Прокопий, сирийски гъркоман и полуезичник, твърди, че когато Юстиниан мразел някого, обвинявал го, че е грък "сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен" и че императорът "продължи с гоненията на гърците, с издеяния над техните тела и с плячкосването на имуществото им." Обвинява го, че имотните в Константинопол е трябвало да "превърнат своите жилища в квартири за седемдесет хиляди варвари", които прииждали в космополитния град. Юстиниан "никога не престана да пилее огромно състояние заради всички варвари", казва Прокопий, "дори за тези, за които даже не бяхме чували досега... И така всички варвари станаха притежатели на богатството на римляните..." За сметка на "зелените" (гърците) Юстиниан толерирал и се обградил с венети (венеди) от "синята агитка", чиито прически били по "хунската мода", а “техните плащове и гащи (панталони) и особено обувките им, по име и мода, също мязат на хунски” (вж. мозайката от базиликата "Св. Виталий", Равена).


През 532 г., 3 години след закриването на Атинските езически школи, на цирк в Хиподрума в Константинопол срещу Юстиниан избухнало въстанието "Ника" ("Победа!"), подклаждано главно от "зелените" - противници в Сената на нарастващата му власт, които се възползвали от недоволството срещу Юстиниан I, заради преследването на еретиците, езичниците и данъчните му закони. Изгорени били старата "Света София", построена още от Константин Велики, други църкви и обществени сгради, Юстиниан се готвел за бягство. Бунтът бил потушен от готите и херулите на генералите Мундо и Белизарий, които организирали клане на 3 500-4 000 бунтовници (30 000 според Прокопий Цезарейски) в Хиподрума. Убит бил и обявеният от бунтовниците за император Флавий Хипатий, племенник на Анастасий I. Генерал Мундо отново бил назначен за Главнокомандващ армията на Илирик. През същата година започнало изграждането на новата църква „Света София” в Цариград – едно грандиозно архитектурно творение, която била завършена и осветена пред 537 г.

ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ В РИМ

Траките в Римската империя

Димитър Нейчев

През вековете нашите прадеди на три пъти са попадали под управлението на могъщи империи - Римската империя, после - Византия, а накрая - и на Османската империя.
И под чуждо иго народът ни е продължавал да живее, да твори и ДА ВЗЕМА УЧАСТИЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ДЪРЖАВАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕ.
За да достигнат до високо обществено положение, на нашите прадеди им е било необходимо и да сменят името си, езика си - такива са били времената. Дори прочутият с патриотизма си Раковски по време на учението си в Цариград е сменил името си със гръцкото Сава Стефанидис.

Спартак - легендарният вожд на въстаналите роби отдавна се е превърнал в символ на борбата за справедливост по целия свят.

В Рим е имало и други прочути гладиатори - траки: Битус, Бакаин, Стунозис, Келедос, Атик.

Калигула изпратил за владетели на Армения Полемон и Котис - синове на тракийския цар Котис.
Тракийският цар Реметалк е станал пак по римска воля архонт на Атина.


Бащата на римската басня
Димитър Нейчев
Творчеството на баснописеца Федър е още от времето на Тиберий - той е авторът, от когото е преписвал басни дори и Лафонтен. Федър е роден в римската провинция Македония някъде около 15 год. преди Христа. Авторите на "Всемирная история" са категорични, че Федър е тракиец по националност. Бил е роб на император Август, но успява да получи свобода. От около 20 г. след Христа публикува 5 сборника "Езопови басни" в стихове. ДО ТОГАВА БАСНЯТА НЕ БИЛА ПРЕДСТАВЕНА В РИМСКАТА ЛИТЕРАТУРА като самостоятелен вид.
И.М.Тронски "История на античната литература" София 1981 год. - стр. 454 - 455




Статуя на българин в Цариград
автор: natan
Анонимна хроника от 8-ми век:
"Но там имало и българин който оре с вол, като че е готов да прокара бразда по земята. Каква чудна гледка за зрителите!"


ГИБИ (Гр. източници за бълг. и-я), БАН, том ІІІ, стр. 223
Колонистът с волове:
Римската империя се крепи не на меча и легионерите, а на ралото и колонистите, създали огромната империя. Всеки нов римски град е очертан и построен според разстоянието, което изминават два вола, един колонист и римски плуг.

Консул Флавий Белизарий от Сапарева баня, magister militum per Orientem

Военните кампании на Юстиниан I Велики са изнесени от един от най-славните пълководци на Античността след Александър Македонски и Цезар - Флавий Белизарий (505-565), magister militum per Orientem.

Счита се, че е допринесъл за териториалното разширение на Римската империя с около 45%.

От 534 г. е единствен консул по това време. Според неговия секретар и съветник Прокопий Цезарейски, Белизарий бил тракийски "хун" от гр. Германия (Сапарева баня, Дупнишко).

Генерал Белизарий ръководел през 531 г. с участието на генерал Мундо и кавалерийските полковници от Тракия Доброгост и Всегорд - "двамата варвари, но вождове на римски полкове" (Прокопий) - неуспешната битка при Калиник на река Ефрат срещу Сасанидите. След постигнатия срещу заплащане мир "на вечни времена" през 532 г. Мундо бил отзован в Константинопол и назначен за Главнокомандващ армията в Ориента на мястото на Белизарий.

След това на Белизарий била поверена през 533 г. сухопътната и морска интервенция в Северна Африка срещу арианското кралство на Вандалите, където узурпаторът Гелимер детронирал и убил римското протеже Хилдерих, а Никео-Цариградските християни били преследвани. Белизарий успял да превземе столицата Картаген. Властта на Империята в Африка била възстановена. Белизарий бил посрещнат триумфално в Константинопол, бил назначен за Консул и родът му станал Флавиев.

През 535 г. Юстиниан Велики възложил на Белизарий да върне от узурпатора Теодохад контрола на Империята в Италия, отнет й още от остроготите на Теодорих Велики. Белизарий дебаркирал на о-в Сицилия. Успоредно с него генерал Мундо навлязъл с илирийските войски в Далмация и превзел гр. Салона (край Сплит). Теодохад бил принуден да преговаря и дори да се отрече от престола. Мундо обаче бил убит през 536 г. в едно победоносно сражение срещу остроготите, отмъщавайки за убития си син Мавриций, а Белизарий трябвало спешно да замине за Картаген, който бил обкръжен от войници метежници, водени от простия войник Стоца. Теодохад се възползвал от ситуацията, прекъснал преговорите и дори арестувал императорския посланик в Италия Петър. Белизарий успял да подави метежа в Картаген, назначил Герман за военачалник в Африка и се върнал бързо в Сицилия, а в края на 536 г. щурмувал и превзел Неапол. През същата година Витигис убил крал Теодохад за това, че предложил да отстъпи Кралството си на Юстиниан Велики, но разбунтувалите се остроготи го свалили от власт и издигнали за Крал Витигис.

Велизарий, вляво от император Юстиниан I на мозайката в Равена в чест на връщането на Италия в състава на империята, осъществено от византийската армия, успешно ръководена от Велизарий

Белизарий влязъл в Рим през 536 г. с одобрението на св. папа Силверий (536-537), син на папа Хормизд. Папа Силверий се противопоставял на връщането на монофизитския еретик, бившия патриарх на Константинопол Антим I (535 - 536) и с това си спечелил омразата на императрицата Теодора I, която поддържала протежето си антипапа Вигилий с надеждата да признае монофизитството. Крал Теодохад не искал в никакъв случай свързан с Константинопол Папа и затова избързал да наложи Силверий, преди да дойде Вигилий. За папа Силверий се говорело, че си откупил понтификата от Теодохад и че писал на Витигис, предлагайки да му предаде града. Крал Витигис обсадил Белизарий в Рим пред 537 г. и в течение на няколко месеца обрекъл населението на лишения и глад. Благодарение на пристигналите на помощ 1 600 конници от Тракия атаката на Витигис била отбита и през следващата година той вдигнал обсадата. През 537 г. Белизарий свалил православния папа Силверий по внушение на Теодора I (чрез жена му Антонина) с обвинението в държавно предателство за кореспонденцията му с готите, понижил го до прост монах и го изгонил в гр. Патара (в Мала Азия). Юстиниан приел оплакването на Силверий и го върнал обратно в Рим, но папа Вигилий, който междувременно бил заел вече трона, го изпратил обратно на заточение на о-в Палмария (Понца) в залива на Неапол, където починал от глад, не без съдействието на Антонина. Папа Вигилий обаче не оправдал очакванията на Теодора за реабилитирането на монофизитството, като през 540 г. отхвърлил указите на Юстиниан I, с които той бил осъдил "Спорът за трите глави" на тримата теолози, обвинени в несторианство. С това осъждане Юстиниан се стремял да примири антихалкедонските източни християни в Сирия и Египет със западните християни.
През 537 г. Белизарий превзел Милано (Медиолан). Витигис му предложил да стане Крал на Италия, Белизарий привидно приел, но през 540 г. влязъл с хитрост столицата на остроготите Равена, пленил Витигис и обявил възстановяването на властта на Императора. "Офертата" към Белизарий предизвикала съмнения у Юстиниан и той изпратил Белизарий да се бие с персите в Сирия, които през 540 г. нападнали провинцията Сирия и превзели Антиохия. През 542 г. Белизарий успял срещу откуп да постигне примирие с персите за следващите 5 години. През 544 г. Юстиниан отново върнал Белизарий в Италия, където междувременно Тотила се е обявил през 541 г. за крал на остроготите и възстановил контрола върху Северна Италия и гр. Рим. Белизарий успял да превземе Рим, но този път кампанията му страдала от недостатъчните военни ресурси и поддръжка от Юстиниан, на когото бил загубил доверието. През 545 г., Белизарий изпратил братовчед си генерал Йоан с писмо до император Юстиниан с настоятелна молба за спешно изпращане на подкрепления от Тракия, пари, оръжие и коне. От писмото става ясно, че местните италийци, някогашните "римляни", вече са били отвикнали да носят оръжие. Смазани духом от многобройните поражения, те отказвали да се бият, захвърляли оръжието и конете си и масово бягали при досегашните си „поробители“ - готите. Този процес започнал още при пристигането на Теодорих Велики в Италия, когато видни хора като Марк Аврелий Касиодор съветвали бившите римляни, свои съотечественици, да приемат доброволно чуждото господство на остроготите.

Готският крал Тотила изпратил пратеници в Цариград да молят император Юстиниан за мир, но той им отговорил, че главнокомандващият Белизарий е снабден с неограничени пълномощия и решението трябва да вземе той.

Докато се чакало завръщането на пратениците от Цариград, пълководецът Тулиан охранявал прохода към Лукания с 300 анти и събрани местни селяни, за да попречи на готите да опустошат местността. Тотила ги нападнал, но бил победен. Тогава той решил да сравни гр. Рим със земята и да го изостави, взел със себе си сенаторите, а останалото население изпратил в Кампания. След това Тотила тръгнал към генерал Йоан в Апулия. Римските патриции дали съвет на селяните, с които Тулиан пазел дефилето, да му избягат, за да си гледат нивите. Благодарение на това предателство, цялата област на Адриатическо море за втори път паднала под властта на готите на Тотила с изключение на Хидр, където Йоан успял своевременно да пристигне с неговите "масагети" (хуни и българи).

Юстиниановият военачалник Йоан, братовчед на Виталиан, претърпял веднъж през 548 г. в областта Кампания едно нощно нападение и поражение от страна на Тотила, "поради издайничеството на своите българи", които минали на негова страна Юстиниан изпратил в Италия ползващия се с неговото доверие генерал Нарзез с 30 000 армия, а Белизарий излязъл в оставка. След първоначалния успех на Нарзес, през 550 г. остроготите отново завладели Рим и Сицилия. Под контрола на Империята останали само Равена, Анкона, Кротон и Отранто. Като нов главнокомандуващ на римските сили в Италия, през 552 г. Нарсес възстановил доверието и на българите и с тяхна помощ в битката при Буста Галорум в Умбрия нанесъл съкрушително поражение на готския крал Тотила, който бил убит. Остатъците от войските им под ръководството на новоизбрания крал Тея се изтеглили към Везувий, където били унищожени в следващото сражение.

През 553 г. Белизарий бил един от пратениците на Юстиниан Велики при папа Вигилий на Петия вселенски събор в тяхното противоборство по "Спора за трите глави", които папа Вигилий бил принуден да осъди под силния натиск на Юстиниан и така отстъпил от Халкедонския Символ на вярата. От своя страна, като знак на покаяние, Белизарий построил два приюта за поклонници (пилигрими), един манастир и църквата "Света Богородица" в Тривио до най-прочутия Римски фонтан Ди Треви срещу българската църква "Св. Викентий и Анастасий".

В последната си кампания през 559 г., Белизарий бил призован да спре инвазията на хунобългарите кутригури на кан Заберган. По черноморското крайбрежие те били северни съседи на Дунавските българи от Добруджа (Малка Скития), но през тази година преминали Дунава и сериозно застрашили Константинопол.

През 562 г. Белизарий бил обвинен в корупция, осъден и хвърлен в затвора след един, вероятно, скалъпен процес с участието на бившия му секретар, непримирим враг и клеветник Прокопий Цезарейски, авторът на "Тайната история". Скоро след това обаче, бил помилван и напълно реабилитиран от Юстиниан. През 565 г. Белизарий умрял в Константинопол.

[Stefan Caromov]

Мале, прочетох всичко с огромен интерес . За жалост ,баща ми вече не е сред живите ,а аз не тръгнах по неговите стъпки. Останали са ми неговите книги ,дисертации докторати ,трябва да ги намеря и прочета ,за да вляза и аз в спора :) Все пак човекът беше професор точно по старобългарска граматика и кирилометодиевистика в СУ ...

[Кайо]

Мале, прочетох всичко с огромен интерес . За жалост ,баща ми вече не е сред живите ,а аз не тръгнах по неговите стъпки. Останали са ми неговите книги ,дисертации докторати ,трябва да ги намеря и прочета ,за да вляза и аз в спора :) Все пак човекът беше професор точно по старобългарска граматика и кирилометодиевистика в СУ ...

Ми разрови се,може и да намериш нещо ценно и интересно......
Това не е спор,просто излагам една теория за Историята на България на която съм привърженик....

[mim]

ако не друго, тази теория звучи интересно и... Гордо
да се гордееш с такава история

а и ваденето на нови факти скоро няма да спре, има още доста да се копае и да се рови по световните библиотеки

[nickyto]

...
Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях."[I]
/"Българската държавна традиция през вековете"
Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков
Институт по древни цивилизации/
...

Малеее... колко съм пропуснал тея няколко дена...

Когато пишеш за "черни българи" може би имаш предвид т.н. карабулгар. Така са наричани българите живяли на север от Дунав. Наименованието "кара" съвсем обаче не е с тюркски произход и не означава черен. Корена на думата е "кар" - на старобългарски запад, което ще рече западни българи.
Прочетох, че имаш много против теорията на Петър Добрев за древна България съществувала на територията на днешен северен Афганистан и южен Узбекистан, която територия и до днес се нарича Балхара. В цитата ти пише: "...индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи..." Та за тези българи индийците пишат, че са имали държава в подножието на планината Имеон, това е м/у Памир и Хиндокуш. Наричали са ги балхи.
Греша ли ?

[Кайо]

Малеее... колко съм пропуснал тея няколко дена...

Когато пишеш за "черни българи" може би имаш предвид т.н. карабулгар. Така са наричани българите живяли на север от Дунав. Наименованието "кара" съвсем обаче не е с тюркски произход и не означава черен. Корена на думата е "кар" - на старобългарски запад, което ще рече западни българи.
Прочетох, че имаш много против теорията на Петър Добрев за древна България съществувала на територията на днешен северен Афганистан и южен Узбекистан, която територия и до днес се нарича Балхара. В цитата ти пише: "...индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи..." Та за тези българи индийците пишат, че са имали държава в подножието на планината Имеон, това е м/у Памир и Хиндокуш. Наричали са ги балхи.
Греша ли ?

Не,не грешиш,просто ако си спомям добре,Добреват теория е,че ние идваме от там,а аз бих казал от тук сме отишли и там и после една част се е завърнала....

[nickyto]

Не,не грешиш,просто ако си спомям добре,Добреват теория е,че ние идваме от там,а аз бих казал от тук сме отишли и там и после една част се е завърнала....

Миналата година четох една книга - "Зиези от който са българите" на Петър Голийски. Та Зиези е внук на Ной и син на Сим /третия син на Ной, който тръгва на изток/.
Ето кво казва и уикипедия за него: "Зиези е легендарен родоначалник на българите, сведения за когото има само в т.нар. Анонимен римски хронограф от 354 г. Според Хронографа Зиези е син на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“ в европейски източник. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях."

Та според писателя преди ок. 8000 г. по земите на днешните Балкани и около Черно море, което тогава е било вътрешно езеро /като Каспийско море/, е живял народ - траките. По това време земята изживява катаклизам - променя се магнитната и ос. Отварят се проходите Босфора и Дарданелите и в езерото нахлува морска вода. Голяма част от крайбрежните води са залети. Смята се, че това е описания в библията потоп. Една част от спасилите се от потопа се отправят на изток. Та тези преселници създават шумерската цивилизация, от която се отделят в по-късни времена българите.
Не съм срещал някъде Петър Добрев да отрича тази теория, според която българи и траки са роднини... с едни и същи корени.

[Кайо]

СЕМИТСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ


За разлика от нас,които отричаме своят истински произход,нашите южни съседи си го преписват.
Съвременните гърци се счита за потомци на Древна Гърция и Византия,изопачават,фалшифицират и си присвояват древната Тракийска История и Култура.
Нека да видим кои са били и от къде идват същинските древни гърци.....


"Пазете се от данайците, дори когато носят подаръци"
Вергилий - "Енеида"


ОТКЪДЕ ИДВАТ ГЪРЦИТЕ И КОИ СА ТЕ
Същинските гърци са данайците, които идват от Африка, смесват с местното население на Балканите и асимилират част от предгръцките "племена" - като ахейци, йонийци и др.
Гърците (данайците) са част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет.


По начало гърците са отделен народ със собствени характеристики
Примери за това са:
- Яркото деление на "елини" и "варвари" - то не е типично за местните предгръцки народности, а при гърците е отличителен белег.
- Свидетелствата на древногръцките автори - например:
Херодот - І-58: Гръцкото племе отначало е едно и винаги е говорело един и същ език. Гърците се превръщат от незначително племе във влиятелен народ, защото са асимилирали много други хора. Преди гърците да се обединят с пеласгите, пеласгите са варвари.


Ранните гърци
Първите сведения са от Омир. Той не нарича гърците "елини" - нарича ги данайци. Когато описва гръцкия лагер той говори за данайци, ахейци и аргосци.


КОИ НЕ СА ГЪРЦИ
Ахейците не са гърци
Те са предгръцки народ. В гръцките легенди историята на племената и народите се предава с олицетворение в легендарни герои със символични племенни имена:
Ахей и Пеласг са братя - Хеланик.
Дионисий Халикарнаски: Пеласгите разделили Тесалия на три части по имената на своите вождове - Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласг...
И така, според старогръцките автори, ахейците са пеласги по произход. А за пеласгите едва ли има нужда да се дават примери, че не са гърци, но все пак:
Героят (героите) с име Пеласг:
Хезиод - Пеласг е "автохтон", роден в Аркадия. Според преданията на аркадийците той е "първия човек, който живеел по тези земи, станал цар, измислил хитона" и т.н...

Херодот - VIII-44 - По-рано пеласгите владеят това, което по-късно се нарича Елада.


Йонийците не са гърци
Херодот I-56 - Йонийците са пеласги по произход.



Гърците се отличават от пред-гръцките народности на Балканите по произход и език:
Херодот - I-57 - Пеласгийския език не е в никакъв случай гръцки. Той е "варварски". Атиняните са по произход пеласги, които са сменили езика си, когато са били асимилирани от гърците.
С племенното име Пеласг е наречен и героя, който посреща данайците:
"Пеласг посреща на морския бряг на Аргос Данай и Данаидите, които бягат от Египет и им дава убежище."

Страбон дава пример и че гърците (данайците) асимилират предгръцко население:
Данай... според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се наричат данайци” - Страбон, География – кн. 8 – 6, стих 9



ДАНАЙЦИТЕ (ГЪРЦИТЕ) ИДВАТ ОТ АФРИКА - ЕГИПЕТ
Страбон, География – кн. 7 – 7, стих 1 - Данай довежда хората си от Египет.

Според цялата гръцка митология Данай идва от Африка. Да се оспори това е ... трудно. Също и че героя Данай символизира племето данайци.

И митологичното родословие на Данай е свързано с Африка.
- Майка му Анхиноя е наричана "дъщеря на Нил"

- Брат му носи името Египт
- Баща им Бел заселил Данай в Либия, а Египт - в Арабия.
- Бащата на Данай - Бел е митически цар на Египет. (бележка 60)
- Бащата на Бел - Епаф също е митичен цар на Египет, а на майка му Мемфида легендата кръщава египетския град Мемфис.


Египетски източник потвърждава идването на данайците от Египет:
Сведения дава египетския историк Манетон от 3-4 в. пр. Хр. Сред египетските управници той поставя и Данай - същия Данай, който по-късно с хората си акостира в Пелопонес и това е началото на гърците на Балканите.

Манетон - История на Египет - фрагменти

Манетон, цитиран от еврейския историк Йосиф Флавий в трактата "Срещу Апион":
Фр. 50. Йосиф, Срещу Апион, І, 15, 16, 93 – 105
"...Сетос се наричал Египт, а брат му Хармаис – Данай.”
Фр. 54. Йосиф, Срещу Апион, І, 26 – 31, § 227 – 287
"... Сетос се прекръстил на Египт, а Хермей – на Данай..."
Манетон, цитиран от Евсевий:
Фр. 53 (а). Синцел, стр. 116, 129, 133, 135. Според Евсевий.
12. "Армаис, наричан също Данай, 5 години, след като напуснал Египет и бягайки от брат си Египт пристига в Елада, завладява Аргос и властва над аргосците."
Други антични автори също разказват за преселението на данайците от Африка на Балканите, начело с водач с племенното име Данай.

[Кайо]

Миналата година четох една книга - "Зиези от който са българите" на Петър Голийски. Та Зиези е внук на Ной и син на Сим /третия син на Ной, който тръгва на изток/.
Ето кво казва и уикипедия за него: "Зиези е легендарен родоначалник на българите, сведения за когото има само в т.нар. Анонимен римски хронограф от 354 г. Според Хронографа Зиези е син на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“ в европейски източник. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях."

Та според писателя преди ок. 8000 г. по земите на днешните Балкани и около Черно море, което тогава е било вътрешно езеро /като Каспийско море/, е живял народ - траките. По това време земята изживява катаклизам - променя се магнитната и ос. Отварят се проходите Босфора и Дарданелите и в езерото нахлува морска вода. Голяма част от крайбрежните води са залети. Смята се, че това е описания в библията потоп. Една част от спасилите се от потопа се отправят на изток. Та тези преселници създават шумерската цивилизация, от която се отделят в по-късни времена българите.
Не съм срещал някъде Петър Добрев да отрича тази теория, според която българи и траки са роднини... с едни и същи корени.

Да,но Добрев изкарва българите пришълци от Изток,Памир и Хиндокуш,докато ,,аз" казвам,че сме си напълно местен народ.....пеласги=траки=българи........
За Зиези и потопа,ако искаш и за Витлеем не искам да пиша,ще ме изкарат ептен луд.....,не че не съм

[nickyto]

Да,но Добрев изкарва българите пришълци от Изток,Памир и Хиндокуш,докато ,,аз" казвам,че сме си напълно местен народ.....пеласги=траки=българи........
За Зиези и потопа,ако искаш и за Витлеем не искам да пиша,ще ме изкарат ептен луд.....,не че не съм

Това че Балхара и древните българи са потомци на траките и други го твърдят /писах ти книгата и автора по-горе/.

[Кайо]

Това че Балхара и древните българи са потомци на траките и други го твърдят /писах ти книгата и автора по-горе/.

Да бе,споко,видях..ама се захванах конкретно за Добрев...

[nickyto]

Да бе,споко,видях..ама се захванах конкретно за Добрев...

Да, разбрах, но не виждам той какво ти противоречи ?