Това е селското стопанство на НРБ!!!
Когато фактите (членовете на политбюро) говорят, и боговете мълчат. Част от тези документи бяха показани в документалният филм "Последният лов".
Бившият министър председател Станко Тодоров посочва:
„Ценовата политика беше погрешна. Премахването на рентата и натуралното разплащане
доведе до практическото приравняване на селяните до промишлените работници, но при
по-ниско заплащане и по-лоши социално-битови условия. Чувствам и своя политическа
отговорност, че като член на Политбюро не оцених голямата опасност и не се
противопоставих на преобразуването на кооперативните стопанства в АПК, тъй като
практиката доказа, че при нашите условия най-добри резултати и най-добра форма на
организация са кооперативните земеделски стопанства.
Бившият председател на НАПС и секретар на ЦК на БКП Васил Цанов посочва:
„Условията на труд през всичките тези десетилетия не се променяха по начин, който да ги стимулира. Селскостопанските работници бяха лишени от транспорт и ходеха пеша до обектите. В много от отраслите ръчният труд остана основен вид и не се облекчаваше с въвеждането на модерни и механизирани начини. Липсваше пропорционалност в заплащането на труда в селското стопанство и в останалите отрасли на икономиката. То винаги е било в ущърб на селскостопанските производители. И понеже това продължаваше с десетилетия, голяма част от селяните емигрираха в градовете, където в индустриалните отрасли заплащането беше по-високо.”
“Материалната база в селското стопанство не можеше да гарантира въвеждането на модерни съвременни способи за производство, които да доведат до непрекъснато повишаване на обема и качеството на продукцията. Основният източник на оборудването беше от социалистическите страни, а неговото ниво не беше на най-съвременно равнище.
Например един комбайн съветско или полско производство имаше далеч по-ниски качества от този, произведен в капиталистическите страни. При неговата експлоатация нивото на производителността беше по-ниска и с по-големи загуби при прибирането на реколтата. В някои отрасли на селското стопанство въобще липсваше оборудване на съвременно ниво – зеленчукопроизводството, лозарството, овощарството, тютюнът се обработваше и прибираше на нивото отпреди 9 септември 1944”, признава Васил Цанов.
Васил Цанов допълва:
„Състоянието с резервните части за селскостопанското оборудване направо може да се каже, че беше ужасно. Външнотърговските централи, вносителки на селскостопанска техника, въобще не обезпечаваха вноса с резервни части. Това довеждаше до огромни затруднения в експлоатацията. По тази причина ремонтите се извършваха със стари и употребявани части, което на практика довеждаше до това, че един ремонт на трактор го оскъпяваше до степен, по-висока от цената за нов трактор, а освен това се намаляваха и експлоатационните му качества. През последните 5-6 години селското стопанство работеше в 70-процентов мащаб с амортизирани машини.
Бившият министър на икономиката и планирането Стоян Овчаров признава:
„Особено тежко за икономиката по своите последици беше политиката в селското стопанство. Особено значение за упадъка в селското стопанство имат необмислените реорганизации от ТКЗС в обединено ТКЗС, АПК и НАПС. В резултат на това в селското стопанство се разви гигантомания, наруши се естествения ход на селското стопанство и се стигна до обезлюдяване на българското село”.
Тенденцията в забавянето на развитието на селското стопанство за сметка на машиностроенето и електрониката, започнала през 70-те години, през следващото десетилетие довежда до все по-задълбочаващи се проблеми в сектора, а това от своя страна влошава цялата икономика. Дотогава средно износът на селскостопанска продукция в конвертируема валута е в размер на 400-500 млн. щатски долара. От 80-те години производителността в отрасъла започва да спада, като от 1985 г. в страната започват да се внасят традиционно произвеждани продукти – фасул, лук, картофи, които в предишни периоди България е изнасяла.
След 1985 г. вносът на селскостопанска продукция възлиза на около 400 - 500 млн. долара.
Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет (1981-1985) смята, че „причина за проявата на кризисни явления е рязкото спадане на прираста на националния доход, получаван от селското стопанство от началото на 70-те години. Това доведе до намаляване на селскостопанските ресурси, а в последните години до внос на зърно за фураж, на плодове и зеленчуци и други стоки, на които България е била традиционен производител”.
Когато фактите (членовете на политбюро) говорят, и боговете мълчат. Част от тези документи бяха показани в документалният филм "Последният лов".
Бившият министър председател Станко Тодоров посочва:
„Ценовата политика беше погрешна. Премахването на рентата и натуралното разплащане
доведе до практическото приравняване на селяните до промишлените работници, но при
по-ниско заплащане и по-лоши социално-битови условия. Чувствам и своя политическа
отговорност, че като член на Политбюро не оцених голямата опасност и не се
противопоставих на преобразуването на кооперативните стопанства в АПК, тъй като
практиката доказа, че при нашите условия най-добри резултати и най-добра форма на
организация са кооперативните земеделски стопанства.
Бившият председател на НАПС и секретар на ЦК на БКП Васил Цанов посочва:
„Условията на труд през всичките тези десетилетия не се променяха по начин, който да ги стимулира. Селскостопанските работници бяха лишени от транспорт и ходеха пеша до обектите. В много от отраслите ръчният труд остана основен вид и не се облекчаваше с въвеждането на модерни и механизирани начини. Липсваше пропорционалност в заплащането на труда в селското стопанство и в останалите отрасли на икономиката. То винаги е било в ущърб на селскостопанските производители. И понеже това продължаваше с десетилетия, голяма част от селяните емигрираха в градовете, където в индустриалните отрасли заплащането беше по-високо.”
“Материалната база в селското стопанство не можеше да гарантира въвеждането на модерни съвременни способи за производство, които да доведат до непрекъснато повишаване на обема и качеството на продукцията. Основният източник на оборудването беше от социалистическите страни, а неговото ниво не беше на най-съвременно равнище.
Например един комбайн съветско или полско производство имаше далеч по-ниски качества от този, произведен в капиталистическите страни. При неговата експлоатация нивото на производителността беше по-ниска и с по-големи загуби при прибирането на реколтата. В някои отрасли на селското стопанство въобще липсваше оборудване на съвременно ниво – зеленчукопроизводството, лозарството, овощарството, тютюнът се обработваше и прибираше на нивото отпреди 9 септември 1944”, признава Васил Цанов.
Васил Цанов допълва:
„Състоянието с резервните части за селскостопанското оборудване направо може да се каже, че беше ужасно. Външнотърговските централи, вносителки на селскостопанска техника, въобще не обезпечаваха вноса с резервни части. Това довеждаше до огромни затруднения в експлоатацията. По тази причина ремонтите се извършваха със стари и употребявани части, което на практика довеждаше до това, че един ремонт на трактор го оскъпяваше до степен, по-висока от цената за нов трактор, а освен това се намаляваха и експлоатационните му качества. През последните 5-6 години селското стопанство работеше в 70-процентов мащаб с амортизирани машини.
Бившият министър на икономиката и планирането Стоян Овчаров признава:
„Особено тежко за икономиката по своите последици беше политиката в селското стопанство. Особено значение за упадъка в селското стопанство имат необмислените реорганизации от ТКЗС в обединено ТКЗС, АПК и НАПС. В резултат на това в селското стопанство се разви гигантомания, наруши се естествения ход на селското стопанство и се стигна до обезлюдяване на българското село”.
Тенденцията в забавянето на развитието на селското стопанство за сметка на машиностроенето и електрониката, започнала през 70-те години, през следващото десетилетие довежда до все по-задълбочаващи се проблеми в сектора, а това от своя страна влошава цялата икономика. Дотогава средно износът на селскостопанска продукция в конвертируема валута е в размер на 400-500 млн. щатски долара. От 80-те години производителността в отрасъла започва да спада, като от 1985 г. в страната започват да се внасят традиционно произвеждани продукти – фасул, лук, картофи, които в предишни периоди България е изнасяла.
След 1985 г. вносът на селскостопанска продукция възлиза на около 400 - 500 млн. долара.
Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет (1981-1985) смята, че „причина за проявата на кризисни явления е рязкото спадане на прираста на националния доход, получаван от селското стопанство от началото на 70-те години. Това доведе до намаляване на селскостопанските ресурси, а в последните години до внос на зърно за фураж, на плодове и зеленчуци и други стоки, на които България е била традиционен производител”.
Comment