Тоя народ тотално е избръмчал.

[old alfist]

По-голямата част от народа е комплексиран и всички тези прояви са вследствие на тази психична аномалия.
Най-добре е бързо да се отърваваме от мислите за случилите се събития, но да бъдем внимателни и нащрек, за да може да вървим спокойно всеки по своя път.

[ecotronic]

Когато съм някъде из белия свят, ми е странно това, че в някое учреждение всеки ми се усмихва и ме поздравява, сякаш сме познати. На моменти имам чувството, че съм пациент в психиатрична болница. А те - хората, просто така са свикнали да живеят.

[old alfist]

Лъжата вече е станала нормално явление - някой ти лицемери насреща, гледаш го, слушаш го и си вземаш поуки.
Все пак човек не трябва да губи надежда в доброто - да го търси, да се бори за него и когато го намери да се наслаждава, но да не забравя, че хората се променят.

[Zlobich]

Бе хора, вчера се прижираме с жената и кумовете от южния парк, някви хлапаци летят с колелата, едната малка мърла почти мина през краката на детето, лошото, че ни настига в гръб и завива в последния момент от ляво на дясно през количката. На кума му кипна и викна по мърлата, тя вместо да се извини му вика гледай къде буташ тая количка, баси това го е научила у дома, идва в гръб и си виновен, че правиш забележка, че иска да прегази детето ти...

[old alfist]

Едно от двете ми падания с колело беше заради разминаване с едно детенце движещо се с колелце, заедно с баща си, въпреки, че виждах опасната ситуация отдалеко и се движех с повишено внимание на малка скорост - в момента на разминаването детето рязко сви и предната му гума се вряза в моята задна.
Бащата ми се извиняваше дълго като видя охлузванията ми.

[Ladjov]

Всеки се прави на по-голям бабаит от колкото е с цел да изпъкне . Имам чувството че нормалните хора в тая държава са на изчезване .

[V@K@T@]

Ами да те повечето нормални се евакуираха ... Тука останахме само ненормалните дето и ние не знаем защо ги търпим още.

[Sveteza]

Малко повече търпение и толерантност

Няма да давам пример/и/ за простовати шофьорски "изпълнения" или безумни пешеходци, по-скоро ще дам малко положителен полъх на темата. До преди 3-4 години, моето собствено държание на пътя не беше много по-различно от на селска пръчка, като например дори и да видех пешеходци пред/на пешеходна пътека все гледах така да преценя ситуацията, че да се "изсуля" пред/зад тях, така че въобще да не спирам. В един момент след една особено глупава и опасна ситуация на централен булевард в гр.Пловдив, в която един идиот започна да се блъска в мен странично /като в долнопробен американски екшън/, като в крайна сметка успя да ме качи на тротоара, където и спрях, си дадох сметка, че само с нерви и припряност вредя само и единствено на себе си. Затова от онзи момент взех твърдото решение за себе си, че ако искам нещо да се промени, трябва да започна от себе си. Речено-сторено, от онзи момент, колкото и да ми беше трудно в началото, започнах не да дебна пешеходците, за да мина първи, а спирах на момента, в който видех пешеходец, който се подготвя да стъпи на пешеходната пътека, дори и някой да ми изземе предимство по невнимание или някаква друга причина, просто го пропускам да мине без ядосване или псувни. В началото на 2 пъти ме удариха отзад, заради спиране на пешеходна пътека, като и двата пъти шофьорите изядоха актовете от КАТ и т.н. /добре, че тогава не бях с Алфа/. След това като, че ли някак си нещата започнаха да се случват, в смисъл все повече ставах свидетел на толерантни постъпки от други колеги и това започна да ме радва. Мога да дам безброй положителни примери. Ще се спра на последния пример от миналия месец - движа се аз по по централния булевард "6-ти септември" в гр.Пловдив по посока на МОЛ-а в кв. "Малчика", на прелеза един момък с черен джип /не запомних марката/ се изфорсира и се "изсули" пред мен, не беше опасна ситуацията, но ми стана неприятно, какво стана обаче, стигам аз МОЛ-а, слизам с жената и децата на подземния паркинг и докато се суетим, гледам един момък се запътва към нас и ми вика: "Извинете, преди малко на кръстовището Ви отнех предимството, като карах малко припряно и глупаво, много съжалявам!" Останах като гръмнат, само смотолевих: "Ами, няма нищо, нищо не е станало". Пича се усмихна и каза:"Имате страхотна алфа, благодаря за разбирането Ви." После в МОЛ-а се загледах, че и той е с явно жена си и малко дете, абе изобщо ето нагледен пример как може да станат нещата, въпросът е само желание да има.

[NoFeArr]

Днес станах свидетел на две ситуации на тази тема.
Едната, малко дете пресича на пешеходна пътека и някъф с опел намаля за ляв завой (само намаля без да спира) завива минавайки на 7-8см от детето
нямам думи.....
Втората, пеш пресичам голям,булевард на зелен пешеходен светофар и някъф келеш (на неизвестна въраст но с мозък на 5 годишен) първа кола на светофара си подсвирква настоятелно с клаксона, аз .... поглеждам да не би светофара вече да е червен за мен-не... и си вървя, но една по-възрастна лелка се стресна и пресичайки ме попита "този защо свири" отвърнах и "защото е простак" и така.... но и в двете ситуации си е стрес за пресичащия, а ако детето стряскайки се се беше спряло или направило крачка назад.... щеше да е повалено на земятя.

[ecotronic]

Няма да давам пример/и/ за простовати шофьорски "изпълнения" или безумни пешеходци, по-скоро ще дам малко положителен полъх на темата. До преди 3-4 години, моето собствено държание на пътя не беше много по-различно от на селска пръчка, като например дори и да видех пешеходци пред/на пешеходна пътека все гледах така да преценя ситуацията, че да се "изсуля" пред/зад тях, така че въобще да не спирам. В един момент след една особено глупава и опасна ситуация на централен булевард в гр.Пловдив, в която един идиот започна да се блъска в мен странично /като в долнопробен американски екшън/, като в крайна сметка успя да ме качи на тротоара, където и спрях, си дадох сметка, че само с нерви и припряност вредя само и единствено на себе си. Затова от онзи момент взех твърдото решение за себе си, че ако искам нещо да се промени, трябва да започна от себе си. Речено-сторено, от онзи момент, колкото и да ми беше трудно в началото, започнах не да дебна пешеходците, за да мина първи, а спирах на момента, в който видех пешеходец, който се подготвя да стъпи на пешеходната пътека, дори и някой да ми изземе предимство по невнимание или някаква друга причина, просто го пропускам да мине без ядосване или псувни. В началото на 2 пъти ме удариха отзад, заради спиране на пешеходна пътека, като и двата пъти шофьорите изядоха актовете от КАТ и т.н. /добре, че тогава не бях с Алфа/. След това като, че ли някак си нещата започнаха да се случват, в смисъл все повече ставах свидетел на толерантни постъпки от други колеги и това започна да ме радва. Мога да дам безброй положителни примери. Ще се спра на последния пример от миналия месец - движа се аз по по централния булевард "6-ти септември" в гр.Пловдив по посока на МОЛ-а в кв. "Малчика", на прелеза един момък с черен джип /не запомних марката/ се изфорсира и се "изсули" пред мен, не беше опасна ситуацията, но ми стана неприятно, какво стана обаче, стигам аз МОЛ-а, слизам с жената и децата на подземния паркинг и докато се суетим, гледам един момък се запътва към нас и ми вика: "Извинете, преди малко на кръстовището Ви отнех предимството, като карах малко припряно и глупаво, много съжалявам!" Останах като гръмнат, само смотолевих: "Ами, няма нищо, нищо не е станало". Пича се усмихна и каза:"Имате страхотна алфа, благодаря за разбирането Ви." После в МОЛ-а се загледах, че и той е с явно жена си и малко дете, абе изобщо ето нагледен пример как може да станат нещата, въпросът е само желание да има.

+1000

Поздравления, колега!

Наистина, ние нямаме основание да не забелязваме и доброто. А когато не го правим, неминуемо се превръщаме в едни негативни хора.

[alfa_romeo_forever]

Няма да давам пример/и/ за простовати шофьорски "изпълнения" или безумни пешеходци, по-скоро ще дам малко положителен полъх на темата. До преди 3-4 години, моето собствено държание на пътя не беше много по-различно от на селска пръчка, като например дори и да видех пешеходци пред/на пешеходна пътека все гледах така да преценя ситуацията, че да се "изсуля" пред/зад тях, така че въобще да не спирам. В един момент след една особено глупава и опасна ситуация на централен булевард в гр.Пловдив, в която един идиот започна да се блъска в мен странично /като в долнопробен американски екшън/, като в крайна сметка успя да ме качи на тротоара, където и спрях, си дадох сметка, че само с нерви и припряност вредя само и единствено на себе си. Затова от онзи момент взех твърдото решение за себе си, че ако искам нещо да се промени, трябва да започна от себе си. Речено-сторено, от онзи момент, колкото и да ми беше трудно в началото, започнах не да дебна пешеходците, за да мина първи, а спирах на момента, в който видех пешеходец, който се подготвя да стъпи на пешеходната пътека, дори и някой да ми изземе предимство по невнимание или някаква друга причина, просто го пропускам да мине без ядосване или псувни. В началото на 2 пъти ме удариха отзад, заради спиране на пешеходна пътека, като и двата пъти шофьорите изядоха актовете от КАТ и т.н. /добре, че тогава не бях с Алфа/. След това като, че ли някак си нещата започнаха да се случват, в смисъл все повече ставах свидетел на толерантни постъпки от други колеги и това започна да ме радва. Мога да дам безброй положителни примери. Ще се спра на последния пример от миналия месец - движа се аз по по централния булевард "6-ти септември" в гр.Пловдив по посока на МОЛ-а в кв. "Малчика", на прелеза един момък с черен джип /не запомних марката/ се изфорсира и се "изсули" пред мен, не беше опасна ситуацията, но ми стана неприятно, какво стана обаче, стигам аз МОЛ-а, слизам с жената и децата на подземния паркинг и докато се суетим, гледам един момък се запътва към нас и ми вика: "Извинете, преди малко на кръстовището Ви отнех предимството, като карах малко припряно и глупаво, много съжалявам!" Останах като гръмнат, само смотолевих: "Ами, няма нищо, нищо не е станало". Пича се усмихна и каза:"Имате страхотна алфа, благодаря за разбирането Ви." После в МОЛ-а се загледах, че и той е с явно жена си и малко дете, абе изобщо ето нагледен пример как може да станат нещата, въпросът е само желание да има.

Евала , колега . Наистина няма смисъл да се кара като пълен кретен и т.н лично аз когато си взех алфата преди 1 години в началото бях много внимателен но после някак си започнах да изпреварвам от ляво от дясно .. да правя терикатщини все едно добих самочувствие , обаче един пат ме видяха господата униформени и лошо .. едвам се измъкнах в момента си карам нормално и спокойно пазя себе си и другите . Но продължавам да се вбесявам като видя някоя от по горе описаните случки .

а случката ти в мола с онзи човек ме остави без думи ... мн доблест трябва да имаш за да направиш това .
Поздрави

[ecotronic]

Наскоро ми се случи следното.
Карам с 100 - 110, излизам от завой и стъпвам на дълга права отсечка. На около 800 м. виждам плътна колона коли, които се движат срещу мен и ТИР, който ги изпреварва в моето платно. ТИР - ът започна да ми присветква. Аз имах достатъчно време да намаля и да отбия на банкета. И през ум не ми мина да го псувам. Напротив - въпреки грешката, която беше направил, бях впечатлен от това, че човекът я е осъзнал и търси разумен изход от ситуацията.

[Sveteza]

Наскоро ми се случи следното.
Карам с 100 - 110, излизам от завой и стъпвам на дълга права отсечка. На около 800 м. виждам плътна колона коли, които се движат срещу мен и ТИР, който ги изпреварва в моето платно. ТИР - ът започна да ми присветква. Аз имах достатъчно време да намаля и да отбия на банкета. И през ум не ми мина да го псувам. Напротив - въпреки грешката, която беше направил, бях впечатлен от това, че човекът я е осъзнал и търси разумен изход от ситуацията.

Именно за това говоря и имах в напредвид, ако сами не почнем да се пазим и да проявяваме мънииичко толерантност и търпимост едни към други, дори когато другата страна е в нарушение, то кой тогава нас да ни пожали?!? Ами следващия път може аз или някой друг колега от форума да в положението на шофьора на ТИР-а - добре, допуснал е грешка, не е преценил ситуацията, какво да сторим?!? Да гоним до дупка правото си на предимство и да се натикаме под гумите на ТИР-а?!? Да псуваме, да се бием?!? Или, може би, да извадим некоя бухалка или /не дай си Боже/ некое пищофче?!? Браво на колегата Ecotronic, нека сами си даваме такива добри примери и практики

[old alfist]

И аз днес в късния следобяд положих свръхусилия да не тегля една дълга и сочна на една лелка, която пресичаше улицата без дори да си обърне главата встрани, може би защото не чуваше шум от двигател - добре, че бях с колелото, а ми ако бях с хибриден автомобил.

[Liminat]

Всеки се прави на по-голям бабаит от колкото е с цел да изпъкне .

Като цяло всеки се прави на луд, докато не го хвърли някой със суплес.
Но не толкова голям, а някакъв проблем са и истински лудите, варна кат минеш край Митака, посока центъра, след кръстовището на автогарата някакъв перко постоянно седи на бордюра между двете платна и си е тегаво да минаваш край такива. Естествено, ченгетата са заети да ни дебнат с камери из храстите и няма кой да го подбере и вкара в някоя лудница, макар, че явно част от гражданите съвестно са се постарали да оставят по лицето му следи от всякакви ритници. Ама то кат му идва отвътре... е въпрос на време да го отнесе някой колега и да се гърби после харчове по хиен... адвокати.