Tweet
1000 лв. необлагаеми, 20% данък за богатите
14 септември 2009 / News.dir.bg
1000 лв. необлагаем минимум и 20% данък за богатите. Драстичната реформа предлагат икономисти в доклад, изготвен по заръка на Георги Първанов.
Дни след енергийните престрелки с премиера Борисов президентът призова новото правителство да приеме спешно антикризисен план. Наред с това той критикува кабинета “Станишев” за разхищения, съобщава вестник "Труд", цитиран от БГНЕС. Година след настъпването на кризата България още няма икономически план, който не само да извади страната от рецесията, но и да гарантира развитие, се посочва в доклада, готвен основно от експерти на икономическия институт на БАН - ст. н. с. д-р Митко Димитров, проф. д-р Гарабед Минасян, доц. д-р Стоян Александров и др.
Предговорът започва с тежки критики за кабинета на Станишев: първо експертите предупредиха за кризата, после бизнесът и гражданите я почувстваха, накрая и правителството я призна. Забавената реакция се отрази на ефективността на мерките. Най-силни примери са неразумното харчене на бюджетния излишък и недостатъчната воля за решаване на проблемите, заради които бе ограничен достъпът до фондовете на ЕС. Негативно въздействие оказаха и изборите, когато неоправдано действията на правителството бяха подчинени на предизборната борба. Колосална приходно-данъчна реформа предлага икономическият екип, изготвил президентския доклад. С призива “Време е за нова стратегия” се изтъква, че досегашният подход, базиран на ниски данъци като основно средство за привличане на чуждестранни инвестиции, е изчерпан.
Отправя се и апел към новото правителство спешно да приеме нова програма за излизане от кризата. В условия на рецесия, когато икономическите агенти се стремят да трупат резерви, по-нататъшно намаляване на данъците и осигуровките с цел стимулиране на вътрешното търсене е ниско ефективно. По-ефикасно е генерирането на нетно търсене чрез фискални дефицити. Необходима е и промяна на данъчната политика: В условията на криза всички страни с развита пазарна икономика засилват прогресивността на данъчните си системи, за да разпределят по-равномерно тежестта от свиването на производството и доходите. Това е особено характерно за САЩ и Великобритания. Могат да бъдат предложени следните примерни нива на облагане, при което общото подоходно облагане не нараства: 1. Нулева ставка за месечните доходи до 1000 лв. 2. 10% данък за доходите от 1000 до 3000 лв. 3. 20% данък за доходите от над 3000 лв. Намаляване на ДДС върху продуктите от първа необходимост и пълно премахване на данъка върху лекарствата. Създаване на единна информационна данъчна система, премахване на злоупотребите с ДДС и други форми на измами и неплащане на данъци. Това би повишило приходите с 20-30% и е алтернатива на орязването на разходите.
Следва да се обмисли премахването на горните граници при пенсионното и здравното осигуряване. Съществуват виждания за намаляване на вноските за пенсионно осигуряване. Разчетите за очаквания от това ефект обаче са нереалистични.
Предлага се възстановяване на облагането на големите наследства над 1 млн. лв. с данък от 25%. Целта е да се избегне увеличаването на социалното разслояване в страната.
Радикално променената икономическа ситуация изисква и нов подход към разходната част на бюджета. Фискалните разходи следва да дадат позитивен импулс на вътрешното търсене и същевременно да подпомогнат структурното адаптиране на икономиката. За целта разходите трябва да са към:
* - развитие и модернизация на инфраструктурата;
* - енергоспестяване и повишаване на енергийната сигурност;
* - развитие на информационни технологии;
* - образование, квалификация, изследвания;
* - подпомагане на малкия и средния сектор;
* - подпомагане на втория и третия стълб на пенсионната система чрез създаване на държавен гаранционен фонд;
* - програма за финансова подкрепа на граждани, затруднени с погасяването на ипотечните (жилищни) кредити.
Преобладаващите очакванията в страната са за връщане към предишния модел на растеж - с ниско данъчно облагане, решаваща роля на чуждестранните инвестиции и все по-ниска роля на държавата в преразпределението на БВП. Но тези очаквания са обратни на глобалните тенденции. В света се формира нов модел с нарастване на стратегическите държавно-регулативни функции, заключават експертите.
Коментарите ги оставям на вас
14 септември 2009 / News.dir.bg
1000 лв. необлагаем минимум и 20% данък за богатите. Драстичната реформа предлагат икономисти в доклад, изготвен по заръка на Георги Първанов.
Дни след енергийните престрелки с премиера Борисов президентът призова новото правителство да приеме спешно антикризисен план. Наред с това той критикува кабинета “Станишев” за разхищения, съобщава вестник "Труд", цитиран от БГНЕС. Година след настъпването на кризата България още няма икономически план, който не само да извади страната от рецесията, но и да гарантира развитие, се посочва в доклада, готвен основно от експерти на икономическия институт на БАН - ст. н. с. д-р Митко Димитров, проф. д-р Гарабед Минасян, доц. д-р Стоян Александров и др.
Предговорът започва с тежки критики за кабинета на Станишев: първо експертите предупредиха за кризата, после бизнесът и гражданите я почувстваха, накрая и правителството я призна. Забавената реакция се отрази на ефективността на мерките. Най-силни примери са неразумното харчене на бюджетния излишък и недостатъчната воля за решаване на проблемите, заради които бе ограничен достъпът до фондовете на ЕС. Негативно въздействие оказаха и изборите, когато неоправдано действията на правителството бяха подчинени на предизборната борба. Колосална приходно-данъчна реформа предлага икономическият екип, изготвил президентския доклад. С призива “Време е за нова стратегия” се изтъква, че досегашният подход, базиран на ниски данъци като основно средство за привличане на чуждестранни инвестиции, е изчерпан.
Отправя се и апел към новото правителство спешно да приеме нова програма за излизане от кризата. В условия на рецесия, когато икономическите агенти се стремят да трупат резерви, по-нататъшно намаляване на данъците и осигуровките с цел стимулиране на вътрешното търсене е ниско ефективно. По-ефикасно е генерирането на нетно търсене чрез фискални дефицити. Необходима е и промяна на данъчната политика: В условията на криза всички страни с развита пазарна икономика засилват прогресивността на данъчните си системи, за да разпределят по-равномерно тежестта от свиването на производството и доходите. Това е особено характерно за САЩ и Великобритания. Могат да бъдат предложени следните примерни нива на облагане, при което общото подоходно облагане не нараства: 1. Нулева ставка за месечните доходи до 1000 лв. 2. 10% данък за доходите от 1000 до 3000 лв. 3. 20% данък за доходите от над 3000 лв. Намаляване на ДДС върху продуктите от първа необходимост и пълно премахване на данъка върху лекарствата. Създаване на единна информационна данъчна система, премахване на злоупотребите с ДДС и други форми на измами и неплащане на данъци. Това би повишило приходите с 20-30% и е алтернатива на орязването на разходите.
Следва да се обмисли премахването на горните граници при пенсионното и здравното осигуряване. Съществуват виждания за намаляване на вноските за пенсионно осигуряване. Разчетите за очаквания от това ефект обаче са нереалистични.
Предлага се възстановяване на облагането на големите наследства над 1 млн. лв. с данък от 25%. Целта е да се избегне увеличаването на социалното разслояване в страната.
Радикално променената икономическа ситуация изисква и нов подход към разходната част на бюджета. Фискалните разходи следва да дадат позитивен импулс на вътрешното търсене и същевременно да подпомогнат структурното адаптиране на икономиката. За целта разходите трябва да са към:
* - развитие и модернизация на инфраструктурата;
* - енергоспестяване и повишаване на енергийната сигурност;
* - развитие на информационни технологии;
* - образование, квалификация, изследвания;
* - подпомагане на малкия и средния сектор;
* - подпомагане на втория и третия стълб на пенсионната система чрез създаване на държавен гаранционен фонд;
* - програма за финансова подкрепа на граждани, затруднени с погасяването на ипотечните (жилищни) кредити.
Преобладаващите очакванията в страната са за връщане към предишния модел на растеж - с ниско данъчно облагане, решаваща роля на чуждестранните инвестиции и все по-ниска роля на държавата в преразпределението на БВП. Но тези очаквания са обратни на глобалните тенденции. В света се формира нов модел с нарастване на стратегическите държавно-регулативни функции, заключават експертите.
Коментарите ги оставям на вас
Comment