Какво мотивира работника?

[old alfist]

Според едно изследване, 80% от служителите в една фирма са съгласни да работят за по-малка заплата, но на кабинетите им да има табелки, които сочат, че имат по-висок ранг!

Това е , когато е сбъркана ценностната система.

Това е присъщо за власите - навярно изследванията са правени в Долна Влахия.

[BoxerPower]

Работника се мотивира точно от 2 неща - неуспоримо добро заплащане и добро, човешко отношение към него от страна на работодателя!

Тези два фактора са определящи и повече от достатъчни за това, един добър работник да се чувства добре на работното си място. Сигурен съм, че дори един санитар (чистач на кенефи) не би се срамувал от работата си, ако взима хубава заплата и ако се отнасят с него както с истински човек, а не като същество 2-ра, 3-та, 5-та класа.

[Ramsezsh]

Работника се мотивира точно от 2 неща - неуспоримо добро заплащане и добро, човешко отношение към него от страна на работодателя!

Тези два фактора са определящи и повече от достатъчни за това, един добър работник да се чувства добре на работното си място. Сигурен съм, че дори един санитар (чистач на кенефи) не би се срамувал от работата си, ако взима хубава заплата и ако се отнасят с него както с истински човек, а не като същество 2-ра, 3-та, 5-та класа.

Абсолютно съм съгласен! Всеки човек работи на първо място за пари. Затова заплащането е един от най-мотивиращите фактори. В същото време обаче отношението към работника също е много важно. Работил съм във фирма, в която заплащането не може да се каже, че беше кой знае колко голямо, но за сметка на това отношението на собствениците към хората беше невероятно. Дори и сега, доста време от както не работя там отношенията ми с тези хора са повече от добри и все си мисля че някой ден пак ще работим заедно.

[pent]

Та ако някой твърди, че заплатата не го интересува чак толкова много, то значи, че е или мошеник или дебил.

Еми приятел аз твърдя, че заплатата не ме интересува толкова много и не съм мошеник още по-малко дебил

Ако сега трябва да сменям работата си, заплащането ще е на заден план. Повече ме интересуват други фактори в бъдещ работодател. Парите не са всичко! Не си струва да си изживееш живота в преследване само на пари, и един ден като се обърнеш назад да нямаш нищо!

[mim]

парите не са определящи, но само когато не са под минимума на оцеляване или на границата
когато ти задоволяват потребностите, започваш да се озърташ и за другите неща
когато трябва да избираш нормална обстановка на работа и -10лв заплата или цербер и +10лв (т.е. минимална разлика) естествено, че ще предпочетеш да си запазиш физическото и психическото здраве, и с по-малко разходи от болнични пак идваш на +

[Коки]

Работника се мотивира точно от 2 неща - неуспоримо добро заплащане и добро, човешко отношение към него от страна на работодателя!

Тези два фактора са определящи и повече от достатъчни за това, един добър работник да се чувства добре на работното си място. Сигурен съм, че дори един санитар (чистач на кенефи) не би се срамувал от работата си, ако взима хубава заплата и ако се отнасят с него както с истински човек, а не като същество 2-ра, 3-та, 5-та класа.

Ами точно с това не съм съгласен. Сигурен съм, че почти всеки от нас, ако сложи ръка на сърцето си и бъде честен пред себе си, ще признае, че не би си сменил работата, в която има опит и е създал някакъв авторитет и социално положение с чистене на кенефи, дори за повече пари! Извинявай, колега, ама това са фантасмагории.

И отново пропускате темата за ЕТ Пешо Пешев - Старухата само ви бъзна леко и ви гледа сеира: как досега никой не се сети, че (особено в несигурни времена) е важно фирмата да е стабилна и да може да оцелее! ЕТ Пешо Пешев може да ти плаща повече, ама в един да спре да плаща. Какво предпочиташ: 3 месеца по 2000 лв или 10 години по 1800??? Да не говорим, че за 10 г. в една фирма почти няма начин да не ти се увеличи възнаграждението.

[old alfist]

То си е хубаво да работиш дълго време в една стабилна фирма, но в един момент еднообразието те убива, зацикляш и няма какво да научиш повече - най-добре е ако можеш след един такъв голям период да си смениш работата в друга също голяма фирма.

[Коки]

То си е хубаво да работиш дълго време в една стабилна фирма, но в един момент еднообразието те убива, зацикляш и няма какво да научиш повече - най-добре е ако можеш след един такъв голям период да си смениш работата в друга също голяма фирма.

Абе зависи. Все пак за толкова време се променат доста неща. Аз не съм се задържал в една фирма повече 4-5 години, но имам колеги, които работят в банката от 14-15 г. и са си много добре. Вярно, малцинство са.

П.П. Примерът с 10-те години го дадох съвсем условно, просто за да илюстрирам предимствата на солидната организация пред бай Пешо. Освен това, 5 г. кариера в голяма компания ти отварят врати за продължаване на кариерата в друга такава, докато бай Пешо като фалира или реши да смени бранша, те връща в първи-втори клас.

[old alfist]

Абе зависи. Все пак за толкова време се променат доста неща. Аз не съм се задържал в една фирма повече 4-5 години, но имам колеги, които работят в банката от 14-15 г. и са си много добре. Вярно, малцинство са.

E, то това дето съм го написал става по желание и до определена възраст - въпрос на избор и смелост.

[soldier]

Аз ако съм работател и утре дойде някой при мен на интервю - няма да се ръководя от досегашната му заплата. Естествено е, че при равни други условия ще предпочета този от голямата фирма. Там освен със сигурност е придобил много повече квалификации, от колкото при ЕТ Пешо
Автоматично седейки от другата страна като избиращ - ще избера голямата фирма, защото тя дава сигурност, което е един от най-големите мотиватори. А след като напусна голямата структура по-лесно ще си намеря работа, отколко след си тръгна от ЕТ Пешо (независимо от причината да си тръгна).

[soldier]

От това, което се е изписало до момента, тази теория се потвърждава:
http://en.wikipedia.org/wiki/Two-factor_theory
Има мотивиращи и хигиенни фактори. Първите те мотивират за дълъг период от време, а вторите за къс.

Нека всеки се замисли върху тези 2та варианта:
1ви вариант - вдигане на заплатата с 3%. Супер, работника се чувства щастлив, че има повишение, започва да дава малко повече от себе си, но временно. След месец-два вече е забравил за тези 5%.
2ри вариант - вдигане на заплата с 2%, но и смяна на длъжността му, на пример приема повече отговорностти. Това мотивира за повече време, защото си му показал какво повече искаш да върши. Служителят се чувства много по-ценен и вижда, че има бъдеще във фирмата => ще се старае и повече.

Кое е по-мотивиращо? Заплатата или нещо друго?

Според мен, ако някой счита, че само и единствено заплатата е мотивационен фактор или че тя е основният фактор, то той не е разбрал взаимоотношенията работодател - работник. Тези взаимоотношения в България е трудно да се разберат за съжаление.

[MUROMAN]

Сега попаднах на тази тема и ми стана доста интересна.
Преди работих във фирма , в която се разбирах много с шефовете и всичко беше супер/имах си кола , телефон , PC , а веднъж ми дадоха и % от обещания ми бонус/.Доказах се и бачках яко ,хората ме уважаваха и като доказал се работник вършех 85 % от нещата.Така нещата се продължаваха,аз си работех съвестно , получавах нови и нови задачи , а колегите ми се скатаваха.Вкрайна сметка ми стана ясно,че нищо Никога няма да се промени и ще си е все така.
След това случайно получих по-добро предложение за работа от филиал на международна компания /с по-голяма заплата, % от оборота и други облаги/.
След дълго мислене и колебания се продадох за 200 лв повече/трябваше да са 400, но си останаха 200./ Социалният ми пакет се запази същия - кола,телефон , лап-топ/.На новата ми работа бях подчинен на жена шеф, 28 годишна новозавършила Унсс - специалност счетоводство,която до преди известно време е била секретарка във въпросната фирма и изведнъж израснала до управител. Беше и продължава да се мисли за мениджър от световно ниво/естествено е на светлинни години от реалността/.
Съкрати ми живота това момича/жена/,вечно недоволство,вечно мрънкане,вечно нареждане,постоянни опити за мачкане на подчинените си - общо 4 човека.
Накрая след като не спази и половината от обещанията си ми писна и си бих камшика от там.
Преместих се 2 склада до тях в фирма която се занимава с продажби на стоки във същия бранш,но не конкурент - Българска фирма.
Тук ситуацията протече така:
Зимата - пълна скука и мъртвило без почти никаква работа,сега лятото 10-но повече работа ,но всичко си е същото и даже никой не споменава за увеличение или %.
От всичко можем да заключим:
Сега парите са ми същите като във международната Уж лъскава на думи компания,но изчезна онзи благ пакет от кола,телефон и лап -топ.
Работат ми също се промени драстично/и тук ми обещаха едно ,а стана друго/хамалствам,гърбя се , но все пак взимам същите пари и не се ядосвам с женски простотии и не се отчитам на никои.
Не смятам да оставам още дълго време и тук ,но за сега нещата седят така.

Така,че всичко е много относително и зависи много от мениджъра на компанията.Или е специалист и си подбира и цени добре персонала или е льольо и по български гледа да те изцеди и преебе без да ти плати.

[old alfist]

Когато не ти бендисва шефа - или търпиш, или му теглиш една. Ако е жена се усложняват нещата - там управия няма, но е имало случаи да им се намести сачмата или да се стигне до разни други работи.

[kolev]

по моите наблюдения , в една голяма фирма в българия по-голямата част от новоназначените изкарват 3 до 5 месеца след което се махат. причината е 1-много мениджъри /много вожд,малко индианец/, 2-лъжливи обещания за плавно повишаване на заплатата, 3-лошо отношение, 4-еднообразни задачи и изобщо еднообразна среда, 5-за компанията е по-евтино да назначават хора на стартова заплата през 3 месеца. примери много, така че таковал съм ги в 10 годишните традиции. да работиш в голяма фирма на пост различен от някакъв директорски е най-ниското стъпало на което може да си. да не говорим, че чуждестранните фирми с офиси тук, твърде бързо почнаха с нашите номера. с работниците се държат строго като в затвор. не се плаща извънреден труд, следят те с камери и карти за работно време, осигуряват те на минимална, излиза се в отпуск по график направен от някой мениджър.
поради тия причини по-добре при ет пешо - плаща повече, работиш в малък стегнат колектив, имаш разнообразни задачи и трупаш опит, може да взимаш самостоятелни решения до някаква степен и може да излезеш в отпуск или болничен с едно телефонно обаждане. има си и недостатъци, трябва да му търпиш странностите, но по добре неговите, отколкото на дузина мениджъри които ти пращат мейли със заповеди всяка сутрин. хората които са се махнали от пешо заради голямата фирма с традиции, доста често съжаляват и то твърде бързо.
най-добре е сам да си си шеф. я магазинче, я фирмичка. така носиш отговорност, но поне знаеш защо го правиш.

[Ramsezsh]

За съжаление не само в големите фирми съществува явлението "много вожд и малко индианец". Това май го има в бизнес културата у нас. В поста ми малко по-горе писах, че преди време работех в една малка фирма, в която обаче имаше страхотна атмосфера за работа - и колектива беше добре (с малки изключения разбира се) и шефовете бяха свестни и стабилни хора. По-късно по ред причини отидох във фирма подобна по-размер, но занимаваща се с дейност, която смятах, за по интересна за мен. Тук видях какво значи лошо управление - на почит бяха хората, които не вършат осбено много работа, но за сметка на това много успешно гъзоблизничат и интриганстват. Просто някакъв ужас. Сега работя в далеч по-сериозна фирма, където заплащането е по-добро. Мотивацията ми за работа обаче не е по-висока, от тази която имах в първата малка фирма.