Tweet
Захарий Стоянов-Социализмът в България - чужди и горчиви ягоди!
Обвиняват ни нашите приятели, че ние не сме признавали за България учението на социалистите и че сме били казали, че много по-добре щяло да бъде, ако подобни сподвижници на подкладките се явяват по-рядко в България. За да дадем подобно мнение, което досега не сме изказвали никога, разбира се, че сме имали своите благосклонни причини и мотиви. А тия мотиви и причини не са друго нищо: нашето изключително положение измежду другите европейски държави и поведението на някои от социалистите в България, руси и българи. Мнозина от тия последните, които знаят и запетаите от съчиненията на К. Маркса, на Ласала, Бакунина, Чернишевски и други отци от новото учение, не бяха в състояние да изучат и познаят България, нейното икономическо състояние, разпределението на земите и пр., и пр. Те не можаха да си въобразят даже, че може да има някоя страна, която да прави изключение от теориите на Ласала, която да няма нужда от техните рецепти. Онова, което се явяваше за положително нетърпимо в Русия, Франция, Германия, па даже и Америка, нашите социалисти, които по тоя или оня начин имаха съприкосновение с България, викаха и поддържаха, че е време вече да се започне и в нашата земя такава или онакава политико-икономическа мярка и реформа.
Ще да освободим „труда, ще да сторим и направим, щото богатите синове да не се възпитават на гърба на сиромашките - се провикваха тия нещастници във вестничетата “Демократът” на Белова и Благоева и „Народная воля” на Сакантия и Аджелето.
И смешно, и глупо! Но трябва да се каже, защото така бил писал Чернишевски и Маркс, прочее и за България трябва да се приспособи тяхната дума. Няма що. Момченца, прочели по две-три книжки от изданията на „Руската социална библиотека”, екзалтираха се от фактите и случаите, че в Ирландия хората ядат само картофи наместо хляб; че в Русия един мужик работник изяжда в годината само по две оки месо; че в Петербург живеят в една стая по 50 души сиромаси; че в Лондон пази стража около реката да не дохождат и се хвърлят в реката клетниците, неяли от пет деня; че във Франция има притежатели на земи и имущества само 130 000 души, и пр., и пр. Как? Това е безобразие, скандал и разбойничество „от старата система на управлението“! — викат с ревност нравствените подкладки. Трябва да се подкопаят фалшивите конституционни и парламентарни форми, трябва да се обяви отчаяна борба против богатите, буржоазите, притежателите, владетелите и техните господари монарсите. Трябва да улесним положението на работника, да му покачим заплатата и т. н.
Огън, слама и топъл вятър. Че кой кого експлоатира в България, кой е угнетеният, онеправданият и незаплатеният добре, кой е тежкият владетел, който е узурпирал земите на работника? Кой гладува и се скита и кой се пражи в лой като бъбрек? Трябва ни нам предварително да знаем тия неща, преди да въстанем и почнем да воюваме за подкладките и „труда”. Херцоги, помещики, барони, графове, принцове, чокои, виконти и пр. са завладели България. Владеят и притежават цели села и околии, мъчат работническата класа, експлоатират й труда! Барон Коприва от Дупница, херцог Хаму-Хум от Харманли, лорд Катекулю от Добрич, граф Герги от Силистра — света са поробили! Тичайте на митинг, на сходка и пр. да протестираме против тая стара рутина на буржоазията и аристокрацията! На помощ всички чистокръвни демократи и нравствено-подкладкаджии! И смешно, и карикатурно.
Всички тия братя: нихилисти, комунисти, анархисти, революционери, социалисти и други подобни, всеки едного, който излезе вън от теорията на Чернишевски, на Бакунина, Прюдона и Ласала, считат го за турчин. Поменатите авторитети, които, като писали своите трактати, са имали пред вид, както казахме, нещастието и мизерията на своите голи съотечественици, за България и българите те — повечето — са умрели, без да чуят дума. Ако тия действително велики хора знаеха как живее българинът, как му е червен вратът като на слугите на английската кралица, как той има по три вида винца: едно дърт пелинаш, второ — пивко, а трето - да реже, то те щяха да стъпят сами на своите теории и икономически трактати. Те щяха да напишат само това: „Всичкият свят да си раздели земите и владенията, както е в България.” Но ние тях не обвиняваме, защото не им е било възможно да знаят това. Обвиняваме ние днешните „нравствени подкладки”, наши и чужди, които издаваха „Демократи“, „Народни воли“ и прочее книжки, и които заразиха доволно пресни сили със своите небългарски теории.
Защо те не вникнат по-добре на България и изучат нейното положение вън от книжките на „социалната библиотека“? Ние сме уверени, че както е днес България в икономическо положение, Русия, Франция, Англия, Ирландия, Румъния, Германия и пр. подир векове няма да постигнат това наше дередже. Дордето уравнят там съдбините на населението с българина, трябват се няколко революции, да се колят и трепят хора по десет деня на ред; да се изколят и застрелят по хиляда попа, по две хиляди аристократи и буржоази, по пет хиляди фабриканти и т. н. Кой в България днес ходи с голи лакти, с дрешки, извадени от възглавницата, пие чай на закуска наместо хляб, спи на вестници вместо на постелки, пренася се нощно време да го не видят, че покъщнината му се състои от едно скъсано куфарче, и въобще кой се бори със сухоежбината като с мечка стръвница? — Ония именно, които се обвиняват от българските нихилисти, че са експлоататори, т. е. градското население, чиновниците, па и самите подкладкаджии. Те секат гвоздеи по цяла нощ, без черга, козяк и оджак, а братята по селата напрягат по цяла нощ новото вино и пресния кебап, посолен с чер пипер.
Моля ви се, где на друго място под ясното небе има такова блаженство, каквото съществува в България — особено по селата? Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките, за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“
Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наречен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цялото си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият кожух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години. Да не говорим за ирландците, за френците, италианците, румънците и други още народи, които са скотове, а не хора.
Турският закон за земите е бил дотолкова комунистически и демократически, щото пред неговата сила и самите бейовци, спахии и чифликчии не са можали да направят нищо. Много турски султани и бейовци, които са имали грамадни земи и чифлици, били са принудени да ги напущат или по нямание на работни ръце, или пък, че имуществата им са били запалвани и унищожавани от самото население.
Това в турско време, във време на робството и на насилията. А в българско време при няманието на бейовци, на чифликчии и заптии, в тая именно епоха, когато видяхме да се явят в България защитници на труда и демократи? Предметът е дотолкова богат за изучвание, щото ние се чудим отгде да захванем, как да го поместим и изложим в една вестникарска статия. Колкото българите бяха богати със земи, ливади, лозя, градини и гюлове в турско време, сега, подир изселванието на турското население, те се обогатиха десет пъти повече. Някои български „аристократи” и бюрократи по примера на Европа и на спахиите побързаха да накупят земи, ливади и цели мери. Въбражаваха си те, че като си наредят владението само заповеди и приказания ще дават. Но грозната действителност не закъсня да ги удари през носовете. За да посеят и изорат, можаха криво-ляво. Дойде време и за жътва, храната гори под лятната жега, няма кой да й удари сърп. „Бае Петко, хайде да пожънем нашия ечемик, рубла и половина на ден” — говори чифликсайбията. „От мене, господине, пет рубли, дохождаш ли на моя харман?“ — отговаря бай Петко и намига с окото си. Малко по малко чифлиците запустяха още в своето начало.
Ние сме били свидетели да видим изгорели ниви от слънцето не на чифликчии, но на обикновени селяни. Причината, че няма работнически ръце. Човекът плаче, по 50 гроша гюнделик дава, но пак няма, всеки има да работи своето.
В късо казано: кой владее естествените богатства в България? Владее ги населението, целият народ, братски, равномерно, първобитно, комунистически, ако щете. Турското население остави и продаде земи, половината почти България. Всички тия земи минаха в ръцете пак на населението. Във време на Румелия продаваше се изцяло село Еникьой. Отиде да го купува руска баришня, която си въобразила, че и братушката е такова животно, какъвто е руският мужик. Пазарлъкът с турците бил станал вече, когато се явява при баришнята една депутация от околните българи: новоселци, изворци, марковчени и пр. Те заявили на баришнята, че България не е Русия, че ако тя посмее да купи селото, то с балон трябва да влиза в имуществата си. И самите продавачи турци на основание на стари традиции отказали да продават своето имущество на едно лице.
Примери по тоя предмет, че земите в България са принадлежали на населението, па и занапред ще принадлежат, има хиляди. Няма никакъв страх, че европейската безбожна система на разпределенията ще да бъде въдворена някога у нас. Днес, когато против крупните земевладелци и други експлоататори е подигната война по цял свят, война с динамит и бомби, когато работническата класа прогресира във всяко отношение, смешно е да се боим ние, че един ден ще бъдем заплашени в България от тая зараза. Съвсем чужди и горчиви ягоди е социализмът в България. Както портокалите, лимоните и смокините не можат да вържат плод по студената Витоша и Стара планина, така и той е без корени и почва. Всеки, който отиде в народа да проповядва теориите на Ласала, Бакунина и пр., не ще да бъде разбран от своите слушатели. Ние се смеехме презглава и през рамо, когато четохме вестника на анархистите „La Revolte”, който пишеше: „Постоянно четем вестника на българската интелигенция „Свобода“. Много добри работи се пишат там против руския тиранизъм за в полза на княз Александра Батенберга, който заслужи в България, и пр. Но с един въпрос, най-жизнения, „снабдяванието селяните със земя“, не се занимават българските патриоти. Русия, която е експлоатирала тоя въпрос в Полша, като се е обявила, че ще отърве земите от полските панове, може да направи това същото и в България.“ В друг един брой същият вестник говори: „Телеграфът ни извести, че княз Фердинанд е стъпил вече на българска земя. Граждани и селяни акламирали новия си господар с ура. Едно само не ни съобщават тия телеграми, а именно: кой ще тях да им даде земи, да работят и си бъдат господари на къщите? Това е важното.“
Иди та им крой кюляф! Но ние не обвиняваме редакцията на „La Revolte”, която се намира в Париж и която гледа през очилата на улицата Saint Germain. България е за тях още terra incognita.
Захарий Стоянов http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%...BD%D0%BE%D0%B2
Обвиняват ни нашите приятели, че ние не сме признавали за България учението на социалистите и че сме били казали, че много по-добре щяло да бъде, ако подобни сподвижници на подкладките се явяват по-рядко в България. За да дадем подобно мнение, което досега не сме изказвали никога, разбира се, че сме имали своите благосклонни причини и мотиви. А тия мотиви и причини не са друго нищо: нашето изключително положение измежду другите европейски държави и поведението на някои от социалистите в България, руси и българи. Мнозина от тия последните, които знаят и запетаите от съчиненията на К. Маркса, на Ласала, Бакунина, Чернишевски и други отци от новото учение, не бяха в състояние да изучат и познаят България, нейното икономическо състояние, разпределението на земите и пр., и пр. Те не можаха да си въобразят даже, че може да има някоя страна, която да прави изключение от теориите на Ласала, която да няма нужда от техните рецепти. Онова, което се явяваше за положително нетърпимо в Русия, Франция, Германия, па даже и Америка, нашите социалисти, които по тоя или оня начин имаха съприкосновение с България, викаха и поддържаха, че е време вече да се започне и в нашата земя такава или онакава политико-икономическа мярка и реформа.
Ще да освободим „труда, ще да сторим и направим, щото богатите синове да не се възпитават на гърба на сиромашките - се провикваха тия нещастници във вестничетата “Демократът” на Белова и Благоева и „Народная воля” на Сакантия и Аджелето.
И смешно, и глупо! Но трябва да се каже, защото така бил писал Чернишевски и Маркс, прочее и за България трябва да се приспособи тяхната дума. Няма що. Момченца, прочели по две-три книжки от изданията на „Руската социална библиотека”, екзалтираха се от фактите и случаите, че в Ирландия хората ядат само картофи наместо хляб; че в Русия един мужик работник изяжда в годината само по две оки месо; че в Петербург живеят в една стая по 50 души сиромаси; че в Лондон пази стража около реката да не дохождат и се хвърлят в реката клетниците, неяли от пет деня; че във Франция има притежатели на земи и имущества само 130 000 души, и пр., и пр. Как? Това е безобразие, скандал и разбойничество „от старата система на управлението“! — викат с ревност нравствените подкладки. Трябва да се подкопаят фалшивите конституционни и парламентарни форми, трябва да се обяви отчаяна борба против богатите, буржоазите, притежателите, владетелите и техните господари монарсите. Трябва да улесним положението на работника, да му покачим заплатата и т. н.
Огън, слама и топъл вятър. Че кой кого експлоатира в България, кой е угнетеният, онеправданият и незаплатеният добре, кой е тежкият владетел, който е узурпирал земите на работника? Кой гладува и се скита и кой се пражи в лой като бъбрек? Трябва ни нам предварително да знаем тия неща, преди да въстанем и почнем да воюваме за подкладките и „труда”. Херцоги, помещики, барони, графове, принцове, чокои, виконти и пр. са завладели България. Владеят и притежават цели села и околии, мъчат работническата класа, експлоатират й труда! Барон Коприва от Дупница, херцог Хаму-Хум от Харманли, лорд Катекулю от Добрич, граф Герги от Силистра — света са поробили! Тичайте на митинг, на сходка и пр. да протестираме против тая стара рутина на буржоазията и аристокрацията! На помощ всички чистокръвни демократи и нравствено-подкладкаджии! И смешно, и карикатурно.
Всички тия братя: нихилисти, комунисти, анархисти, революционери, социалисти и други подобни, всеки едного, който излезе вън от теорията на Чернишевски, на Бакунина, Прюдона и Ласала, считат го за турчин. Поменатите авторитети, които, като писали своите трактати, са имали пред вид, както казахме, нещастието и мизерията на своите голи съотечественици, за България и българите те — повечето — са умрели, без да чуят дума. Ако тия действително велики хора знаеха как живее българинът, как му е червен вратът като на слугите на английската кралица, как той има по три вида винца: едно дърт пелинаш, второ — пивко, а трето - да реже, то те щяха да стъпят сами на своите теории и икономически трактати. Те щяха да напишат само това: „Всичкият свят да си раздели земите и владенията, както е в България.” Но ние тях не обвиняваме, защото не им е било възможно да знаят това. Обвиняваме ние днешните „нравствени подкладки”, наши и чужди, които издаваха „Демократи“, „Народни воли“ и прочее книжки, и които заразиха доволно пресни сили със своите небългарски теории.
Защо те не вникнат по-добре на България и изучат нейното положение вън от книжките на „социалната библиотека“? Ние сме уверени, че както е днес България в икономическо положение, Русия, Франция, Англия, Ирландия, Румъния, Германия и пр. подир векове няма да постигнат това наше дередже. Дордето уравнят там съдбините на населението с българина, трябват се няколко революции, да се колят и трепят хора по десет деня на ред; да се изколят и застрелят по хиляда попа, по две хиляди аристократи и буржоази, по пет хиляди фабриканти и т. н. Кой в България днес ходи с голи лакти, с дрешки, извадени от възглавницата, пие чай на закуска наместо хляб, спи на вестници вместо на постелки, пренася се нощно време да го не видят, че покъщнината му се състои от едно скъсано куфарче, и въобще кой се бори със сухоежбината като с мечка стръвница? — Ония именно, които се обвиняват от българските нихилисти, че са експлоататори, т. е. градското население, чиновниците, па и самите подкладкаджии. Те секат гвоздеи по цяла нощ, без черга, козяк и оджак, а братята по селата напрягат по цяла нощ новото вино и пресния кебап, посолен с чер пипер.
Моля ви се, где на друго място под ясното небе има такова блаженство, каквото съществува в България — особено по селата? Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките, за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“
Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наречен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цялото си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият кожух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години. Да не говорим за ирландците, за френците, италианците, румънците и други още народи, които са скотове, а не хора.
Турският закон за земите е бил дотолкова комунистически и демократически, щото пред неговата сила и самите бейовци, спахии и чифликчии не са можали да направят нищо. Много турски султани и бейовци, които са имали грамадни земи и чифлици, били са принудени да ги напущат или по нямание на работни ръце, или пък, че имуществата им са били запалвани и унищожавани от самото население.
Това в турско време, във време на робството и на насилията. А в българско време при няманието на бейовци, на чифликчии и заптии, в тая именно епоха, когато видяхме да се явят в България защитници на труда и демократи? Предметът е дотолкова богат за изучвание, щото ние се чудим отгде да захванем, как да го поместим и изложим в една вестникарска статия. Колкото българите бяха богати със земи, ливади, лозя, градини и гюлове в турско време, сега, подир изселванието на турското население, те се обогатиха десет пъти повече. Някои български „аристократи” и бюрократи по примера на Европа и на спахиите побързаха да накупят земи, ливади и цели мери. Въбражаваха си те, че като си наредят владението само заповеди и приказания ще дават. Но грозната действителност не закъсня да ги удари през носовете. За да посеят и изорат, можаха криво-ляво. Дойде време и за жътва, храната гори под лятната жега, няма кой да й удари сърп. „Бае Петко, хайде да пожънем нашия ечемик, рубла и половина на ден” — говори чифликсайбията. „От мене, господине, пет рубли, дохождаш ли на моя харман?“ — отговаря бай Петко и намига с окото си. Малко по малко чифлиците запустяха още в своето начало.
Ние сме били свидетели да видим изгорели ниви от слънцето не на чифликчии, но на обикновени селяни. Причината, че няма работнически ръце. Човекът плаче, по 50 гроша гюнделик дава, но пак няма, всеки има да работи своето.
В късо казано: кой владее естествените богатства в България? Владее ги населението, целият народ, братски, равномерно, първобитно, комунистически, ако щете. Турското население остави и продаде земи, половината почти България. Всички тия земи минаха в ръцете пак на населението. Във време на Румелия продаваше се изцяло село Еникьой. Отиде да го купува руска баришня, която си въобразила, че и братушката е такова животно, какъвто е руският мужик. Пазарлъкът с турците бил станал вече, когато се явява при баришнята една депутация от околните българи: новоселци, изворци, марковчени и пр. Те заявили на баришнята, че България не е Русия, че ако тя посмее да купи селото, то с балон трябва да влиза в имуществата си. И самите продавачи турци на основание на стари традиции отказали да продават своето имущество на едно лице.
Примери по тоя предмет, че земите в България са принадлежали на населението, па и занапред ще принадлежат, има хиляди. Няма никакъв страх, че европейската безбожна система на разпределенията ще да бъде въдворена някога у нас. Днес, когато против крупните земевладелци и други експлоататори е подигната война по цял свят, война с динамит и бомби, когато работническата класа прогресира във всяко отношение, смешно е да се боим ние, че един ден ще бъдем заплашени в България от тая зараза. Съвсем чужди и горчиви ягоди е социализмът в България. Както портокалите, лимоните и смокините не можат да вържат плод по студената Витоша и Стара планина, така и той е без корени и почва. Всеки, който отиде в народа да проповядва теориите на Ласала, Бакунина и пр., не ще да бъде разбран от своите слушатели. Ние се смеехме презглава и през рамо, когато четохме вестника на анархистите „La Revolte”, който пишеше: „Постоянно четем вестника на българската интелигенция „Свобода“. Много добри работи се пишат там против руския тиранизъм за в полза на княз Александра Батенберга, който заслужи в България, и пр. Но с един въпрос, най-жизнения, „снабдяванието селяните със земя“, не се занимават българските патриоти. Русия, която е експлоатирала тоя въпрос в Полша, като се е обявила, че ще отърве земите от полските панове, може да направи това същото и в България.“ В друг един брой същият вестник говори: „Телеграфът ни извести, че княз Фердинанд е стъпил вече на българска земя. Граждани и селяни акламирали новия си господар с ура. Едно само не ни съобщават тия телеграми, а именно: кой ще тях да им даде земи, да работят и си бъдат господари на къщите? Това е важното.“
Иди та им крой кюляф! Но ние не обвиняваме редакцията на „La Revolte”, която се намира в Париж и която гледа през очилата на улицата Saint Germain. България е за тях още terra incognita.
Захарий Стоянов http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%...BD%D0%BE%D0%B2
Comment