Какво е нужно, за да бъдем щастливи...?:)

[old alfist]

Какво е нужно,за да бъдем щастливи...? - E, ми да си обичан от хора, които ти обичаш. Т.е оценъчните характеристики да съвпадат.

[Mapтo]

Такааа,
Хм ... да се поспрем малко да цитираме др. източници и извори на разни бисери и прочие...За кратко само.
Да се изкажа, като разкажа една весела случка и то действителна!
През 2006та год. Аз , в качеството си на началник-ОТК контрола в едно водещо промишлено предприятие тук в Грац, бях поканен на банкет , по случай назначаването на новият ни шеф. Организиран от представителите на борда на директорите , в един ресторант. И разбира се - всичките ние 40 души - там.. нЪл кьор софра, авантаджии много и така..
Та въпросният ни нов шеф, придружен от жена си, през цялото време си седеше толкова смутен, засрамен, почервенял и т.н. С една дума - Свит и мълчалив човек. И се завъртя темата именно, с какво и кога човек е най-щастлив???
Така се стигна и до шефа ни беше негов ред, и жена му го сръчка да се
изкаже по темата и след няколко секунди, отговорът му беше - с бърз , рязък и дрезгав от ядене и пиене глас -
КОГАТО СЕРЕ!
И си млъкна разтреперано....
И естествено, висшето началство си изпусна вилици, лъжици, заседнаха им хапките в гърлата..Загледаха го и се зачудиха бая. А останалите по-простовати сеирджии и обикновени работници - Естествено Смях, смях, юмруци по масите и т.н.
А то какво било?? Просто му се е ходело до двете нули, по голяма нужда, но така и не му се е отдавала навреме възможността. От стремеж, да направи добро впечатление със скромното си държание и присъствие. Та дълго си е стискал бузките...
И така го запомнихме началника ни , като - Хер Шайсер

Надявам се с тоя разказ, да не съм ви се сторил досаден, груб, примитивен, да не развалям насоката на самата тема и т.н.
Все пак, малко или много някои хора се радват и са щастливи на прости, свързани със семейството, с любовта неща, а други пък с други неща..!

[Tickles]

Днес е петък ... изморена съм след дълга и напрегната работна седмица, подтиска ме продължителния студ, късите дни и тъмнината ... забързаните хора с мрачни лица, с които се разминавам навън всеки ден...
Дойде време да слагам дъщеричката ми (почти на 3г.) да спи, казвам и "Лека нощ", а тя ме прегръща с малките си ръчички и ми казва "Благодаря ти, мамо, че съм щастлива!"
С една невинна искрена реплика изтри и умората, и грижите ... изобщо всички негативи .... толкова му трябва на човек ... заспивам и аз и се чувствам щастлива

[mordohy]

Мда! И след това ти е трябвало само един семпъл, голям, чувствителен примат като обичания ни Дерри да те гушне и да да забравиш всичко и да се почувстваш жена!
Аз така след работа гушвам измръзналите крачета на жена ми и се наслаждавам на блажените и гримаси!
То сина ми вече гушва други крачка!

[viki]

delete

[Mirela]

Вики, благодаря

Много ми харесват и двете.

Всеки ден прекаран без усмивка е загубен ден.
Усмихвай се!ツ




Надявам се наистина да се усмихвате по- често!

[Mirela]

"Нося сърцето ти в мен"
Едуард Естлин Къмингс.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.
Винаги съм с него.
Където и да отида,
ти си с мен, скъпа моя.
И това, което е сторено от мен,
направила си го и ти, скъпа моя.

Не се страхувам от съдбата,
защото ти си моята съдба, мила.
Не искам друг свят,
защото, красавице,
ти си моят свят.

Това е дълбоката тайна,
която никой не знае.
Това е корена на корена
и пъпката на пъпката,
небето на небето
и дървото, наречено живот, което
расте колкото се надяваш.
Това, което го подхранва
е чудото, което държи
звездите разделени.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.

Едуард Естлин Къмингс.

[firedragon]

Красота и изящество

[tre]

асъм щаслив когато е наваляло хубав смяк и съм в планината да карам снолборд.Тогава се чуствам жив

[code]

вали смях тука

[Geri_ms]

Понякога най-добрият начин да бъдеш щастлив е да се откажеш от нещата, които си се старал да задържиш ...

[viki]

delete

[code]

Viki, голяма работа си кака ..

[Mirela]

Вики

"...Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите..."

Екзюпери


Да, това наистина е тайна и тя може да се вкуси от този, който търси да вижда в дълбочина, който се взира в нещата, които не могат да се пипнат или не могат да се докоснат с телесните ни сетива, а действително има много такива ценни и истински неща. Но те ще бъдат видими тогава, когато ги пожелаем, когато ги копнеем , когато ги потърсим и сърцето има дял в тази работа и то какъв. Сърцето е това мистично понякога място, в което бушуват най-нежни трепети, но и болка също го спохожда, което се препълва с нежност, чувственост, любов, радост извира от него, напоява се от искрена и блага дума, издирва най-съкровените ни мисли и копнежи и търси начин да ги осъществи. Но животът, който сърцето ни живее остава скрит за външните, а то може да се открива само на този, който желае да го познае истински в искреност и добронамереност.

Голяма част от хората се страхуват да изразят себе си, своята индивидуалност, слагат маска на лицето/сърцето си и избират да бъдат част от масата, тълпата, която обезличава човешката същност, заглушава тихия гласец на сърцето и ехидно гали егото в човека. Тези хора са загубили своята душевност, станали са прекалено материални и това е, което е завладяло сърцата им. Затова нямат очи за нематериалните неща в живота им, не могат да ги съзрат в себе си, да ги извадят на показ дори, сигурно защото се страхуват, че ако човек прояви някаква душевност, може да го помислят за страхливец, знам ли? Не могат да се доверят, защото сами на себе си нямат доверие. Не знаят на какво са способни, захвърлят чувствата и преживяванията като мръсна дрипа, а нямат очи да видят, че именно те могат да отключат различни врати в тях, да ги преведат през различни състояния. Заключват с катинар вратата на сърцето си, страхувайки се Някой да не проникне в него и да сгрее изтерзаната му душа.

Но, не такива са хората, които притежават смели и горещи сърца. За това сърце няма броня. То е живо, тръпнещо, търсещо. Не може да бъде вързано, а винаги е в някаква еуфория, винаги е в очакване, винаги е действено, винаги търси да познава, да изяснява, да вижда, да прониква. Може би това е само малка част от същността му, но както сърцето е необятно, така и копнежите, които се сбират в него могат да придобият такъв статут. Вярно е, че понякога в сърцето се прокрадва страх, ама сега какво ще кажат другите за мен. Но това е може би в първия миг и ако сърцето има нещо да каже на света, то ще го направи, въпреки противоречията, които идват към него. Понякога ще изкрещи, друг път ще каже с много тих гласец, следващия път може би ще замълчи... Според както го води гласът му. Важно е да се научим да чуваме гласа на сърцето си и да бъдем водени от него. Тогава този глас ще избуява пред гласовете, които се мъчат да го заглушат,да го поставят в рамки може би, да го заклеймят понякога. Но важното е, че сърцето е свободно да направи своя избор!




"Toutes les grandes personnes ont d'abord été des enfants. Mais peu d'entre elles s'en souviennent"

"Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят"

[Mirela]

Магарето в кладенеца

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца...
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.


Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!



В живота си всеки ще се среща с много всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.

Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.

Отърси се и тръгни нагоре.