Защо карам Алфа Ромео!

[mirchozo]

Аз пък навремето като ходих до училище, всеки ден минавах покрай една 33-ка до съседния блок. Все си виках, тая кола сякаш е изпреварила времето си, на фона на ладите и москвичите сякаш изглеждаше с 20г напред. Естествено хабер си нямах що е то Алфа Ромео по онова време, честно казано никога не ми е било мечта или нещо такова да притежавам такава кола, но ето на... 15г по късно се сдобих с 1-вата 156-ца, честно казано отначало незнаех какво съм си купил. След известно време се регистрирах във форума и станах част от една общност, в която повечето хора заслужават да им стиснеш ръката където и когато да ги видиш. Колата си е кола, "купчина железа, красиво подредени и между тях душа, необяснимо е", но харата с които се запознах и приятелствата покрай тази марка ме карат да се чувствам някакси особено.
И така..., 5бр 156-ци гледани със желание и глезени подобаващо. Даже преди малко оставих на паркинга последната, вече с почистена турбинка съскащо подобаващо благодарение пак на колега от форума. Ей как ви обичам колеги/приятели.

Пс: Тано Кариди от "Ла Пиовра" верно бръмчеше в 164-ка, баси... Ей кви сериали имаше едно време, не като сега, псевдо риалита и сапунки мейд ин Търкей.

[rusiq86]

При мен бе любов от пръв поглед...търсих да купя първата кола, и бях събрал лев, 2007 година, викам ще вземам ауди а3, 2004, 140 дизел, седанче....
Намерих един италианец-джамбаз да ми докара една, която си бях харесал в нета...
В един ден ще я капарирам, и като прост забравих чантата парата зад седалката...има- няма 5 мин и намирам колата разбира, с която бях...
2 дена ми бяха много криви, нерви, яд и ми звъни телефона, намерили по камерите човека, всички пари до стотинка, включително и портмонето, документи.

Викам си това ауди не е за мен, съдба...и седмица по-късно пред мен на един светофар мина моята 156-ца...последвах я, намерих я паркирана в една улица, на нея имаше бележка, че се продава...звъня, тел. номер с една цифра по-малко.
Оставих бележка, и след 2 дни ми звъннаха...и така след проверки и 4 дни пазарлък се сдобих с нея.
5 години по-късно, с много труд изкарах пара за 159-та, която ми бе голяма мечта, черна, 2.4 дизел, седан, задължитно ТИ....и след коло 6 месеца изпадна оферта.
Взех автобуса с жената за София, там ме чакаше аверче. Казах си, че ще се прибера с 159-ка. След 4 дена пазарлък и три сервиза за проверка различни, я купих...и до ден днешен сиги обичам и двете и още си пазя 156-та за жената.

Ех голяма любов.

[pyle]

Аз преди 6-7 години се разхождах из квартала и видях ярко червена 155-ца е 16ки спийдлайн, която ми направи много силно впечатление, колко изпъкваше на паркинга сред останалите автомобили. Влезнах в google да потърса информация за нея. Почнах да чета из форума и така си отекоха нещата, наще са ми казвали, че като малък съм се оглеждал по италиянски автомобили, любима кола ми е било Диаблото и Делта Интреграле. Аз разбира се не ги помня тези неща и преди това като чуех за италиянска кола и виках боклук, за нищо не стават, докато не попрочетох и не видях индивидуалността на колата и се вписва перфектно в желанието ми да съм различен и да притежавам автомобил, който не е масов, тогава голф 3 бяха още на мода. От тогава много подскачам като чуя нещо лошо по адрес на марките.

[alfa_romeo_forever]

Защо карам алфа ? Мога да ви отговоря моментално - защото е НЕВЕОРЯТНА кола ! ! ! Когато станах на 18 и изкарах книжка някак си от същия ден , моментално се роди в мен страстта към колите , но да си призная тогава точно не знаех дори какво е "алфа ромео". Но нещата се промениха бързо , Няма да забравя един ден си седях аз на село ( Ковачевци) и Пред мен мина една прекрасна 159-ка ( тогава разбира се не знаех че е 159-ка ) и много ме впечатли , после се качих на алфата на Кака ми и нещата си еба*а майката ... Само алфи гледах само това ми беше в главата , само за това говорех, въпреки че всички на които им казвах че харесвам алфа ми се смееха , освен един човек и това беше дядо ми , лека му пръст ..
Думите му бяха след като му показах една " супер е че я купуваме ли " но за съжаление така и така не стигнахме до покупка ...

Но в крайна сметка ето ме с алфа .

[toki4a]

Ами преди 155-цата имах фиат темпра и понеже не обичам да сменям колите през една година си го покарах доста...беше доста здрава кола в интерес на истината,проблеми съм имал само с газта(и от тогава газ да не видя).Но просто я ползвах за превоз и за работа.Всеки път в последните месеци преди да я продам(и да си купя отдавна мечтаната 155),се качвах с досада в нея,просто нямаше с какво да ме изненада.
И така настъпи момента,в който 155 вече се побираше в бюджета ми(е пак взех някой лев на заем,то не се търпеше вече) и си взех една,а още не бях продал фиата...след 2 месеца го продадох и си върнах част от заема за алфата,после започнаха ремонтите...и не след дълго вече знаех,че колата си е лично моя и не дължа на никой нищо...и тогава се отдадох напълно на детската си мечта...
Минаха се години и ми се роди момченце...най-щастливият момент в живота ми...а 155-цата ще попитате,какво стана с нея?-ами тя винаги е била част от семейството и винаги ще има място в сърцата ни...
Просто това е колата,която те кара да се усмихваш безпричинно като малко дете,кара те да се чувстваш щастлив и като седнеш в нея те кара да я чувставаш част от себе си,а не просто машина,която трябва да управляваш и да те закара от точка А до точка Б...

П.П. Карам Алфа Ромео,защото няма друга кола за мен,която да те кара да се чувстваш зависим от нея,а не тя от теб...Малко преувиличено ще кажете,но така го усещам аз...и винаги детето ми ще е на първо място(както и майка му и цялото ни смейство),но когато ми се разболее колата се разболявам и аз!

нямам повече въпроси .....

[VFTI]

Преди 12г., докато учех в техникума, минавах всеки ден покрай една маслено зелена 155ца 1.7 веригарка, старото купе. А друго е че още преди да взема книжката, посещавах този форум, който пък супер много ме надъхваше допълнително. Останалото е 7г. активна употреба на 2броя Алфа Ромео 155.