Вчера се събудих от странен сън!
Сънувах необикновенно големи стволове!Чудех се, кой ли кретен ги е отрязал тия дървета!? С какъв акъл!
Не заспах до сутринта, а аз съм известен поспаланко.
Сутринта тръгна за работа по обичайния маршрут, тоест по бучинските дупки и криво-ляво се дотътрих до околовръстното на София!
Алфи усети, че дупките свършиха и изръмжа доволно!
Тамън да му сложа 5-та, щото бях вече с около120 и разбрах съня!
Вещаеше щета и загуба.
Махнах си моментално крака от педала за газта, а Алфи някак укорително с гласа си ми отвърна!
И лентата се завъртя!
От нищото, или по-точно от калта изкочи едно БМВ и кацна напреко на пътя, на не повече от 8-9 метра.
Не можех да направя нищо!
Преминаха на забавен кадър , първия ми ловен излет, първата целувака...
А отсреща сковани от страх и ужас ме гледаха две очи, които се уголемяваха все повече!
Алфи се вряза като камикадзе, с ясното съзнание, че е по-добре да свърши така, отколкото осран от пуйки и кокошки в някой заден двор!
Не почувствах удар!
Всъщност не чувствах нищо!
После..
После очаквах болката,но не ме болеше нищо!
Всъщност нищо ми нямаше!Щеше да ме боли после. като осъзная какво е станало
На идиота, на който Алфи му вкара колонката до средата на купето също му нямаше нищо, акъла най-вече!
С размазана предница и покривено купе, Алфи сякаш беше заспал доволно своя вечен сън!
С ясното съзнание, че ме е спасил за последен път!
Вечна му памет и мир на тенекиите му!
Амин!

Сънувах необикновенно големи стволове!Чудех се, кой ли кретен ги е отрязал тия дървета!? С какъв акъл!
Не заспах до сутринта, а аз съм известен поспаланко.
Сутринта тръгна за работа по обичайния маршрут, тоест по бучинските дупки и криво-ляво се дотътрих до околовръстното на София!
Алфи усети, че дупките свършиха и изръмжа доволно!
Тамън да му сложа 5-та, щото бях вече с около120 и разбрах съня!
Вещаеше щета и загуба.
Махнах си моментално крака от педала за газта, а Алфи някак укорително с гласа си ми отвърна!
И лентата се завъртя!
От нищото, или по-точно от калта изкочи едно БМВ и кацна напреко на пътя, на не повече от 8-9 метра.
Не можех да направя нищо!
Преминаха на забавен кадър , първия ми ловен излет, първата целувака...
А отсреща сковани от страх и ужас ме гледаха две очи, които се уголемяваха все повече!
Алфи се вряза като камикадзе, с ясното съзнание, че е по-добре да свърши така, отколкото осран от пуйки и кокошки в някой заден двор!
Не почувствах удар!
Всъщност не чувствах нищо!
После..
После очаквах болката,но не ме болеше нищо!
Всъщност нищо ми нямаше!Щеше да ме боли после. като осъзная какво е станало
На идиота, на който Алфи му вкара колонката до средата на купето също му нямаше нищо, акъла най-вече!
С размазана предница и покривено купе, Алфи сякаш беше заспал доволно своя вечен сън!
С ясното съзнание, че ме е спасил за последен път!
Вечна му памет и мир на тенекиите му!
Амин!



Comment