Османската империя и България

[Derry]

Не си спомням къде прочетох следното:"Забравим ли миналото , ще го преживеем отново." Думите не са същите , но смисъла е същия.

Човека е единственото животно, което прави една и съща грешка няколко пъти .

[mordohy]

Колкото и да ви говори, Търция няма място в Европа!

[Pinky]

Все още не. И ние нямахме преди 20 години.

[sen7]

Възпоминания от Батак
(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Иван Вазов
Пловдив, 1881 година

[търтей]

Ако ще избиваме на литература да заключвам?
Дайте по-сериозно, а.

[sen7]

http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-...4_787805_n.jpg

[JORDI]

Сериозно?!

Най-сериозното нещо в тази тема е литературата!Мнение!

[mordohy]

Най-сериозното нещо в тази тема е литературата!Мнение!

Но си е чист спам, не трезва оценка !
Не трябва да смесваме емоцията с чистия ум.Дори и на няколко ракии!

[koolio]

Ама кво, тва в Батак не се е случило или ...?!?

[DanewRomeo]

Случило се е, разбира се. Но не можеш цял живот да живееш в миналото. Няма кой да те чака вечно да си отвориш очите.

[Mind_Control]

Но си е чист спам, не трезва оценка !
Не трябва да смесваме емоцията с чистия ум.Дори и на няколко ракии!

Ебем ти чистия ум, като от 9000 човека са останали 1300.

[Kuku]

Случило се е, разбира се. Но не можеш цял живот да живееш в миналото. Няма кой да те чака вечно да си отвориш очите.

В какво минало живеем?! Това е историята!
Да си отвориш очите за турците, значи да ги затвориш за историята

[DanewRomeo]

Аз не живея, колега. А вие?

[Kuku]

А каква е зависимостта на съществуванието ти със загърбването на историята?!

[mordohy]

В какво минало живеем?! Това е историята!
Да си отвориш очите за турците, значи да ги затвориш за историята

Не съвсем!
Това, че пра-пра дядо ми Зафир ги е давил в Срума, а сина му ги е набучвал по пет на нож, точно на щурма на Одрин, а другия ми пра-отец им е набивал кочани в задника, а представи си кочан за пуканки набит в задника, а той не излиза , а се пъха все по-навътре, а после зърната покълват и набъбват, а после...
Нима трябва да съм виновен за тия деяния.Такова е било времето.
Нима са виновни съвременните турци за тия кървави времена.
Силния човек се изправя и продължава напред.
Да простиш се иска сила.
Само ако простиш, ще ти простят и на тебе.
И друг път съм я разказвал тая история!
Бяхме в Кешан за чаркове и точно в центъра има едно кафе, което е заобиколено от оръдия от Балканската война.Сина ми беше 10 годишно хлапе и си играеше по тях.
Заприказвахме се с един достолепен ходжа!
-Тоя левент си играе по тия оръдия, а знаеш ли , че с тях се е стреляло по българите.Тука е имало страшни боеве!Как гледаш на тая работа , чоджум!?
-Ходжа, -казах аз,-около тия оръдия са умирали смели мъже, борейки се за достойна кауза.Защитата на отечеството.Пред смъртта всички са равни!
-Те това и аз казвам и за това някои ми викат делли ходжа!(лудия ходжа).
После се оказа, че много хора имат тоя мироглед.
От тяхна гледна точка, българския проблем е нищожен.Те си имат много по-големи и мащабни проблеми.За тях това е просто една много стара история, изпълнена с много носталгия!
Батак, според мащабите им е една просто прашинка.
Ние си имаме много по-големи прашинки, но някак си не говориме за тях!
Понятно е!
Ама нека преди да извадиме прашинката от чуждото око, да видиме гредата в нашето!
Не призовавам към нихилизъм, а просто да сме по-добри!
Дори,когато убиваме!