Армия от платени тролове брани БСП в мрежата

[Кайо]

Урда има ли?
Гащите ли ви стегат?
Или друсате....аааааа?

Вие сте У Матрицата!

[ecotronic]

Принципно си прав, на ако се разровиш ще видиш че при тогавашната версия на системата и действащите разпоредби приритета е на диспечера, в краен случай пилота решава каво да прави защото той е там и може да прецени.В случая системата е подала грешна информация, всъщност информацията е била вярна но с грешни поараметри.Защото ТКАС не е работила с нейни инструменти а е ползвала тези на съответните въздухоплавателни средства.В единият случай получаваш реална надморска височина, в другия получаваш реална наземна височина.Схващаш ли разликата.Едновременно може да си на 9500 метра надморска височина и същевременно на 8900 метра над земята.Два самолета може да са 9000 метра но единия на надморска другия на наземна и сухите цифри казват на системата че самолетите летят на един ешалон и дава указания които имат за цел да избегнат сблъсъка но реално водят до сблъсък.Съвременната версия избягва тези недостатъци като ТКАС ползва различни параметри включително моментно атмосферно налягане, влажност, вятър и т.н.Може да не го обяснявам съвсем точно, но смисъла беше този.Все пак експерти с опит са прецинили чия е вината, тогава.Сегашните разследвания са според сегашни те правила......

Това за надморска и надземна височина е вярно, но това са си някакви твои интерпретации

В описанието на системата е записано:


The TCAS system builds a three dimensional map of aircraft in the airspace, incorporating their range (garnered from the interrogation and response round trip time), altitude (as reported by the interrogated aircraft), and bearing (by the directional antenna from the response). Then, by extrapolating current range and altitude difference to anticipated future values, it determines if a potential collision threat exists.

Важното в текста е, че системата сама определя разстоянието до даден самолет на база на времезакъснението между "въпрос" и "отговор".

Определянето на височината пък става на базата на рапортуваната от отсрещния височина + данните от азимута на собствената антена.
Оттам нататък не е описано, как точно се интерпретират данните за височина от двата източника, но със сигурност е помислено по въпроса да се избегне неточността от надморска или надземна такава.

[dimitar_vd62]

Ем да де, вече е помислено.

[ecotronic]

Нито една руска телевизия няма да излъчва битката между световния шампион в тежка категория Владимир Кличко от Украйна и българският претендент Кубрат Пулев, която ще се проведе тази вечер в Хамбург. Това съобщиха няколко руски издания.

Това е втори мач на Кличко, който руските телевизии игнорират - битката му с Алекс Леапаи също не е била предавана нито на живо, нито на запис в страната.

До 2014 г. всички двубои на братятa Кличко бяха излъчвани в Русия, при това на живо. Явно е, че бойкотът е заради конфликта в Украйна и антируската позиция на брата на Владимир - Виталий Кличко, който е лидер на партия УДАР.

Владимир Кличко има много фенове в Русия, като очакванията бяха милиони да гледат битката му с българската боксова звезда.


Става въпрос за спорт и за един украински патриот.

А какво ли правят руските медии спрямо доста по-важните неща, като свободата на словото в Русия?

[pavlin]

Не са и длъжни да го правят, след всичката помия която брата Кличко излива срещу Русия.

[BLUE1]

Съобщение на Первий канал: "Снощи братът на кмета на Киев жестоко набил в центъра на Хамбург български гражданин. Това е поредното престъпление на хунтата в Украйна."

[Orm]

Ето една много важна новина от наще медии - http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka...tormoz-6027559

[Orm]

Нито една руска телевизия няма да излъчва битката между световния шампион в тежка категория Владимир Кличко от Украйна и българският претендент Кубрат Пулев, която ще се проведе тази вечер в Хамбург. Това съобщиха няколко руски издания.

Това е втори мач на Кличко, който руските телевизии игнорират - битката му с Алекс Леапаи също не е била предавана нито на живо, нито на запис в страната.

До 2014 г. всички двубои на братятa Кличко бяха излъчвани в Русия, при това на живо. Явно е, че бойкотът е заради конфликта в Украйна и антируската позиция на брата на Владимир - Виталий Кличко, който е лидер на партия УДАР.

Владимир Кличко има много фенове в Русия, като очакванията бяха милиони да гледат битката му с българската боксова звезда.


Става въпрос за спорт и за един украински патриот.

А какво ли правят руските медии спрямо доста по-важните неща, като свободата на словото в Русия?

Нито една руска телевизия не е длъжна да го излъчва този мач, а освен руски канали , колкото и да не ти се вярва там има и много чуждестранни , имат си кабелна, още по невероятно , даже някои от тях имат интернет. Това което се опитваш да кажеш ти и си го попил от малоумната статия щеше да важи ако бяха забранили излъчването на този мач, а аз за такава забрана не знам.
Ти по добре ми обясни защо по нашите новини не дават колко души се убиват на ден в ДНР и ЛНР а ми расказват как тюлените изнасилвали пингвини ?!?!? Странно но и по CNN i BBC също не ги дават.... Това сигурно е защото сме хипер демократи и свободата на словото е по свободна от вятъра.
А още по странно нещо се случва в UK, незнайно защо са заплашили RT да им спрат лиценза ..... Това е апогея на свободата на словото .

[Orm]

Защо руснаците избират Путин - http://putin15.tass.ru/

[pa4ito]

Пачо, това не е смесване на истина с лужа, а нещо много по-лошо.
Те ти казват, че Русия тая година е добила пет милиона тона зларо, лайна и ангорска вълна.
Веднага мозъкът ни отхвърля лайната, защото не може нашият брат да изсере чак толкова много лайна при тая гладория и с интерес научаваме, че имат и ангорски зайци.
Бодро решаваме, че повечето от тия милиони тонове са злато и се започват дебатите, колко велика е Русия.
Тя си е такава, но въпросът се поставя неправилно.
Санкциите ще започнат в един момент да ни душат, но викаме : Браво, братушки, шибайте ни още.
Президента ни до преди малко пък дрънка глупости, сякаш сме малоумни, пледира да се казва цялата истина, а същевременно плещи простотии.
Баджанакът не се бепе връщал в България 18 години и гледаше втрещен. За сведение живее в Щатите.
Спазване на закона, уреденост на живота, но пълна деградация на населението. Там се бачка, а не си бъркат хората с палец отзад. Има и корупция и престъпност, но полицията пипа яко и за белият човек е значително по-лесно. Негърските и другите гета са отврат, но това е положението.
Имаш право на избор.
Тука го нямаме!

Иво, аз говорех за човека дето от щатите бленува за Русия, или поне така "троли" тука. И точно както ти пишеш се опитва да смеси "златото" с "лайната" - омесва истината с лъжа и представя смесицата като свой "довод". Само, че на мен ми писна да споря с радиоточката и го оставих да си "мре от болестта".
А това, че нашите са гъзолизци е неминуемо, докато на власт идват хора с цел да се облагодетелстват и не мислят какво добро за държавата да направят. Лошото е, че всички като се доберат до властта в главата им остава една-единствена мисъл - "какво мога да прибера, докато все още съм тука..."

[dimitar_vd62]

Чудно ми е тая дърта комсомолка докато ще говори от името на ЕС. http://www.moreto.net/novini.php?n=271033&c=03 и като говори за нарушаване целоста на друга държава да се сети за Югославия, Либия, Ирак, Сирия. http://www.moreto.net/novini.php?n=270998&c=03 ще и се май нейният образ да е на лирата.А тоя капут Порошенко не се ли усеща в какво му въвличат страната http://ria.ru/radio_brief/20141117/1...e=registration Ще има май трета световна смешка.http://ria.ru/politics/20141117/1033...e=registration Я какво става в Одеса http://ukraina.ru/news/20141113/1011...ampaign=473681

[ecotronic]

Много са важни мотивите с които бива експулсиран даден дипломат.
Те често пъти биват прикривани.

"Полски дипломати са били изгонени от Русия заради несъвместими с техния статут дейности съобщи руското министерство на външните работи.
Обикновено понятието „несъвместими дейности“ се използва, когато става дума за шпионаж, обяснява АФП.
Москва не уточнява нито датата, нито броя на експулсираните дипломати.
Пояснява се обаче, че мярката е предприета в отговор на неотдавнашното изгонване на руски дипломати от Полша, заподозрени в шпионаж. Руските власти определиха това решение на Варшава като неприятелско и необосновано.
Вчера руски медии съобщиха също така за арестуването и експулсирането на бившия латвийски дипломат Алексей Холостов, заподозрян в шпионаж.
В събота германското министерство на външните работи потвърди, че сътрудничка на германското посолство в Москва е напуснала страната по искане на руските власти. Според „Шпигел“ Русия е взела това решение в отговор на експулсирането на руски дипломат, работил в генералното консулство на Русия в Бон."

[Кайо]

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ И ХРИСТО БОТЕВ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА СПРЯМО БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
Преди време имахте възможност да се запознаете с една почти апокрифно разпространявана статия на Георги Сава Раковски - „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“, писана през 1861 г. Публикувахме я с двата предговора – този на Захари Стоянов от 1886 г. и другият на акад. Михаил Арнаудов от 1922 г. Тя не беше намерила до тогава място в събраните съчинения на Раковски. За нея, акад. Димитър Косев в часовете по проблеми на Българското възраждане в Софийския университет мимоходом отбелязваше, че е публикувана след смъртта на Раковски само в годините, когато сме били или във война с Русия, или когато не сме имали дипломатически отношения. Оставаше ни само да четем, това което цензурата позволяваше, тъй като тази брошура не можеше да се намери, нито в Народната библиотека, нито в антикварните книжарници.
Още от деца бяхме възпитавани в любов към нашия „двоен освободител“. Знаехме почти наизуст Тургеневото „В навечерието“, като го изучавахме не само в часовете по литература, но и в часовете по руски език, като се държеше специално на определени пасажи от него.
Спомням си времето, когато беше претопена книгата на проф. Николай Генчев за Русия и Българското възраждане, а той беше публично руган от руски и удобни български историци на един от конгресите на Българското историческо дружество през 70-те години в най-голямата аудитория на Софийския университет.
В събраните съчинения на Любен Каравелов и Христо Ботев цензурата също беше изхвърлила опасните им статии за руската политика към българите, както по църковния въпрос, така и по просветното движение и революционните борби. Тези им статии бяха не само, че непознати, но и недостъпни. С тях можахме да се запознаем само от фрагментарните им публикации в различни издания, а цялостните им текстове станаха известни след предприетото им отпечатване при фототипните издания на възрожденските вестници на водачите на революционното движение.
С две от тези статии, излезли изпод перата на Л. Каравелов и Хр. Ботев, но отпечатани във вестниците „Независимост“ и „Знаме“ като редакционни ще имате възможност да се запознаете. Едва ли сте чели по-сериозна и аргументирана от статията на Л. Каравелов, който подлага на критика ширещите се славянофилските идеи в Русия и опита да бъде заличена националната идентичност на всички славянски народи, освен руския, като на едно от първите места е българският народ. От нея става ясно, че водачът на българското революционно движение след смъртта на Г. С. Раковски е изключително добре запознат с модерните за времето си учения по националния въпрос.
А статията на Хр. Ботев определено е едно продължение на посочената по-горе статия на Г. С. Раковски за преселението на българите в пределите на Русия през 60-те години. От нея се вижда, че очакванията и пророкуванията на Раковски вече са се сбъднали и нашите сънародници в руската част на Бесарабия са подложени на най-жесток режим и тормоз, дори докарани до робското положение на българите в Турция.
Статиите ще имате възможност да прочетете в техния автентичен вид, без каквато и да било редакция и осъвременяване, а само със замяната на остарелите и неизползвани днес букви. Ще се убедите, че думите и езикът на нашите водители е все още близък и актуален.

Цочо В. Билярски



№ 1

Статия от Любен Каравелов

Букурещ, 20 юли 1873 г.




В Россия съществуват две съвсем противоположни убеждения за восточните дела. Първото убеждение говори, че славянските племена в Турция и в Австрия тряба да добият своя самостоятелност и да заключат тесен съюз с Россия, която е обязанна да бъде тяхна покровителница и съюзница. „Славянските племена в тие две господарства, говорат истинните русски патриоти, тряба да състават две федерации, които ще да са намират под покровителството на Россия. Австрийските славяне ще да състават едно цяло; а турските – друго цяло. Панславизмът е празна мечта." На тие русси отговарят московските славянофили със следующите думи: „Сичките славянски племена тряба да състават едно цяло и да преклонат колената си пред своята по-стара сестра Россия.“ Преди малко време един от най-яростните славянофили г. Викентии Макушев (гл. „Голосъ“, 17 отговаряше на г-на Палацки, за неговата статия в „Реформа“, следующето: „Ако ние подаваме ръката си на славянските племена, то никак не мислиме да ги покориме, да ги погълнеме и да унищожиме тяхната племенна особенност (а не народност, като неправилно са изражава г. Палацки). Чехска народност няма така също, както няма и баварска или саксонска, венециянска или неаполитанска. Както немците или италиянците съставляват един немски или италиански народ, така също и славянските племена съставляват един славянски народ или една нация.“ И така, г. Макушев ни доказва, че на тоя свят не съществуват ни чехи, ни поляци, ни сърбе, ни българе; а съществува само "матушка Россия“, която не ще ни да знае за племенните особенности на своите „нищожни“ славянски братия. Разбира са, че подобни думи би биле оскърбителни за славянските племена даже и в такъв случай, когато би ги изсказал някой немец или някой грък; но г. Макушев е руссин, славянофил, православен и учен човек, т. е. той е професор в Киевският университет. Истина казваше А. Герцен, че множество учени хора са длъжни на Михала! Ако гореказаниите думи да беше изрекал някои прост и необразован човек, то умните хора би го причислите в числото на лудите; но тие са изречени от един професор, който е обязан да приготви знающи и разсъдителни граждани и който са счита за прогресист. Но както и да е, а г. Макушев с два реда, – само с два, – унищожи толкова славянски народности, които са съществувале цели хилядолетия! Да са обясниме. Ние мислиме, че между славянските племена ще да са въдвори братско споразумение и тесен съюз само тогава, когато сяко едно племе бъде независимо и когато сека една народност уварди своите племенни отличия. Другояче са не може. Ако г. Макушев обича своите русски особенности и ако са гордее със своето русско име, то и секи други славянин, т. е. секи чех или българин е длъжен така също да защищава своите племенни особенности и да варди своето собственно огнище. С една дума, сяка една славянска народност е длъжна по-напред да нареди своята собственна къща; а после вече да мисли за своето родство с това или с онова славянско племе. Българинът тряба да бъде по-напред от сичко българинът, сърбинът – сърбин, чехът – чех, руссинът – руссин; а после вече да яват на светът, че тие са и славяни. Но г. Макушев ни разсказва, че баварците, саксонците и пруссаците са немци. Това е така, но шведите не са немци. Ако Неапол и Сардиния са съставиле едно цяло, то Италия, Испания, Португалия, Франция и Ромъния никога няма да състават друго цяло. Тие четири романски народи могат да заключат настъпателен и отбранителен съюз против пангерманизмът, против англо-саксонците или против славянските племена; но никога не могат да станат един народ и да са управляват от една династия, защото французинът няма желание да пожертвова своята французска особенност за любовта на испанците, а италиянецът няма намерение да пожертвова своето име за любовта на ромънинът. Наполеон I. испита сичкото това практически. Ни у една народност, ни в едно господарство той не е срещал такава голяма опозиция, каквато срещна в Испания. В другите господарства Наполеон беше длъжен да са бори с войските; а в Испания – със самият народ. И така, славянските племена могат да бъдат съюзни само тогава, когато сяко из тях бъде независимо или когато секиму са дозволи да управлява своята къщица по своята собственна воля; с една дума, славянските племена само тогава ще да бъдат славяни, когато руссинът са остане руссин, чехът – чех, а българинът - българин. Ние са съзнаваме, че между някои славянски племена съществува глупаво, ситно и ненужно религиозно, политическо или историческо разделение и че подобно разделение не треба да бъде; но това са отнася само до оние славянски племена, които са една народност или една фамилия. Така, например, сърбете, хорватите, черногорците и босанците съставляват един народ или една народност, защото говорат един език и защото имат еднакви нрави и обичаи; чехите, моравците и словаците съставляват друга народност; а руссите, мало-руссите и бело-руссите – третя народност. Между руссинът и мало-руссинът съществува по-голямо разстояние, нежели между сърбинът и словенецът; а между полякът и чехинът съществува по-малко различие, нежели между българинът и руссинът. Ако г. Макушев е добар филолог, то сичкото това одавна вече му е известно. Ние мислиме, че панславизмът е възможен, – барем приблизително, – сама тогава, когато австрийските славяне, т. е. чехите, моравците, словаците, лужичаните и поляците състават едно независимо цяло; сърбете и българете – друго цяло; а Россия – третйо цяло. Разбира са, че тие три цели тряба да имат между себе си споразумение и да са съветоват за някои общи дела. Освен това, сека една народност, която влазя в съставът на това или на онова дело, треба да уварди своите племенни особенности и да остане независима в сяко едно отношение. Треба да кажеме и това, че гореизложенното наше мнение не е нищо друго, освен една теория. Единственното добро, което са в състояние да ни направата днес нашите русски братия, са състои в тяхното съчувствие кам нашата политическа свобода и кам нашата племенна особенност. Помогнете ни да свалиме от шеите си турското и немското иго; развежете ни ръцете и дайте ни възможност да добиеме своя собственна воля; докажете на Европа, че нямате задни мисли и че са ръководите от чисти побуждения; най-после, докажете ни своето съчувствие и своето братство практически, – и вие ще да намерите нелицемерни братия и яростни съюзници. „Соловья баснями не кормятъ“, говори русската пословица. Ограбенният, погазенният и полуубиенният народ не е в състояние нито да помисли ни за „великите славянофилски идеи“, ни за „Аксаковските братства", ни за Катковската „общеславянска литература.“ Нека ни бъде дозволено да кажеме, че празните филологически теории, славянофилските азбуки и Погодиновските послания не само че не облегчават положението на поробенните славянски народности, но причиняват им положителна вреда. Г. Макушев е пътувал по славянските земи и познава твърде добре това критическо положение. Гръцките шарлатани и турските кесиджие и без теориите на г. Макушева приследоват твърде енергически „несъществующите“ русски пропаганди, които, по техните думи, са са появиле и над камак, и под камак. Но да оставиме това и да продължиме своето обозрение. Ако чехите, за любов на г-на Макушева, са откажат от своята народост, то другите славянски племена нямат подобно намерение. Ние, българете, обичаме руссите, но още повече обичаме сами себе си; ние са радваме на русските успехи и на русското величие, но в това също време желаеме да бъдем свободни и независими; най-после, ние сме готови да защищаваме общеславянските интереси, но желале би по-напред да защитиме сами себе си. Нашето днешно положение е такова, щото народът не може да мисли ни за племенно родство, ни за славянофилство; а ако е сичкото това така, то той (народът) е готов да са хвърли на шеята сякому, който му подаде каквато и да е помощ и който пожелае да облегчи неговото горчиво съществование. На гладният, на жедният, на убиенният и на нещастният не требат никакви теории и никакви платонически съчувствия. Политиците говорат, че днешните времена са практически, економически и егоистически. Ние им вярваме. Българският народ са бори с Фанариотските злодейци и старае са да спаси вярата си и народността си; а русските богослови му разсказват, че петйото правило на 7-ят Вселенски събор говори, че овцете треба да са покоряват на вълците; българският народ влече турското иго и старае са със сичките си сили да облегчи своето положение; а г. Макушев му предлага своята младоженска десница, и калесва го на свадба; най-после, българинът са бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие! Разбира са, че „ако славянофилите да не би биле така чудни, то тие биле твърде смешни.“
Публ. във в. „Независимост“, г. III, Букурещ, 21 юли 1873 г., бр. 44, с. 346-346.


№ 2

Статия от Христо Ботев

Букурещ, 4 април 1875 г.



– Жалостни слухове достигат до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетованна земя, в която една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм! „Кажете ни, пита един наш приятел из Комрат. виждате ла вие край на българските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот; в Ромъния ни преследваха и продаваха на Турците, а днес с още по-голяма енергия ни лъжат, експлоатират, обират и отнемат сяко едно средство за съществование; Сърбия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществование и още дълго време ще да ни лъже и ще да са ползува със силите, с доверието и с глупостта на нашите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е "да са не раздражават духовете.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ – Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.
Публ. във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51.

[ecotronic]

Лично аз благодаря на Кайо за публикуваните статии.
Не защото те са просто аргумент в полза на тезата, която и аз защитавам, а защото те идват да кажат това, че за нас, като народ и общност не Меркел, Путин и Обама са ни отправните точки.

Отправните точки за нас са личности, като Ботев, Левски и Каравелов.

Ако искаме да запазим националната си идентичност (колкото и банално да звучи това), следва сериозно да се вслушаме в мислите на тези хора.

[pavlin]

Бях — малък аз, но още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше образ завехтел
до божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък — двуглав орел[1].
И често майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
отблизо тоз лик свят и стар
и нежно думаше ми: „Чадо,
целуни тоя хубав дядо,
целуни българския цар!“
И оттогаз го аз обикнах.
Кога на възраст попристигнах,
от моя тейко аз узнах,
че руский цар родей се с нази,
че турците той гони, мрази,
че той ще ни спаси от тях.
Кога ни псуваше тиранът,
„Московци!“ — викаше ни с гняв.
Разбрах, че тейко беше прав.
И вярвах, че да ни отбранят,
ще хвъркнат бърже къмто нас,
все колчем плачехме със глас.
II
И тъй отрано с таз идея,
с таз вяра хванах да живея.
И чакам аз, за мъст готов,
и целият народ ми чака,
кога в теглото и във мрака
да чуем руский силен зов.

И чакаме… тъй както роба
на мъка си последний час,
тъй както Лазар чака в гроба
да чуй гласа на своя спас!

Навред, де чуват се въздишки,
де сълзи ронят се вдовишки,
де тежки железа дрънчат
и дето кървите течат,
и дето има мъченици,
и обезчестени девици,
и бедни, голи сироти,
и окървавени бащи,
и черкви, села развалени,
и пълни с кокали полени —
при Тунджа, Тимок и при Вит;
вред, дето робът жаловит
към север горестно поглежда,
вред, дето грей една надежда,
вред, дето пълно е с тъга,
навред, по всичка България,
една се дума чуй сега,
един стон, един глас: Русия!
III
Русия! Колко ни плени
туй име свято, родно, мило!
То в мрака бива нам светило,
надежда — в нашите злини!

То спомня ни, че ний кога сме
забравени от целий свет,
любов, що никога не гасне,
за нази бди с най-сладък свет.

Русия! Таз земя велика
по шир, по брой, по сила! Тя
с небето има си прилика
и само с руската душа!

Там, там молбите ни се чуват
и в днешния печален час
сърца все братски се вълнуват
осемдесет милйона с нас!
IV
О, скоро нам ще се протегне
могъща, силна, братска длан
и кръв поганска пак ще текне,
и пак ще гръмне стар Балкан!
Че царят волята си ясно
яви в свещената Москва
и през уста му едногласно
Русия цяла хортува:
„Решил съм, каже, да избавя
от робство братята ни днес.
Това дългът ми повелява,
това го иска руска чест.
Ще гледам с мирен начин ази
да стигна таз свещена цел,
но не сполуча ли — тогази
ще вдигна руският орел.
В такъва случай се надея,
че всяк от вас ще бъде пръв
за таз великата идея
да жертвува имот и кръв!“
И от далечната Камчатка,
дори до финските моря
една светкавица засвятка,
един разчу се вик: „Урра!“
V
О, здравствуй ти, Русийо мощна,
света трепна от твоя глас,
скокни, царице полунощна,
зовем те ний, ела при нас!
България сега те вика.
Часът настана: твой завет
и твойта мисия велика
да ги изпълниш в тоя свет!

Затуй си ти прочута, славна
и друга нямаш с тебе равна;
затуй обхващаш полусвет —
царства, народи, океани —
и нямаш изглед, край и чет;
затуй те бог до днес отбрани
от толкова беди, душмани;
затуй можа да съкрушиш
Мамая-хан и Бонапарта,
затуй врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта,
затуй зовеш се ти Света,
затуй те любим кат баща
и чакаме като Месия:
Затуй си ти Русия!