Космос

[pa4ito]

Е, ти пък сега.
Импровизация като дума идва от музиката, но вече се ползва и по разширено.
Импровизацията е да излезеш от нотите, да опиташ да изсвириш нещо ново непосредствено преди да го изсвириш.
Иначе да импровизираш означава да опиташ нещо, което по-принцип не е обичайно да се прави в конкретна ситуация, или пък нещо, което никой не е правил досега в такава ситуация.
Импровизацията е онова, което когато някой направи, обикновено мнозинството казва "тоя е луд".
Да, но е факт, че много от откритията са правени именно така. Някой е тръгвал в коренно противоположна на общите възприятия посока, за да намери решението на конкретен проблем.
Това изкуствения интелект, няма как да го направи, тъй като той работи на база вече зададени решения, открити отговори.
Когато говорим за точни науки всичко е ок за него.
Да вземем например играта на шах, там нещата са ясни, имаш определен набор ходове, тактики, стратегии, които се следват, но те са познати. При изкуствения интелект можеш да ги "набиеш" всички възможни и той да ги комбинира по определен начин, той не може да ги забравя, не може и да ги изиграва под натиска на емоции.
Биологичният интелект може да допусне грешка, или да направи ход, който е плод на чисто емоционалното му състояние в момента, но тази грешка при определено стечение на обстоятелствата може да окаже печеливш ход.
....

Дотук добре. Така действаха първите AI. Но по-късно ги усъвършенстваха. И се появиха "самообучаващите" се системи. Които вече не действат на принципа "въпрос - намери отговора в базата", а се опитват да "съчетават" нещата. И точно тия системи в момента не можеш позна, че не са човек, освен ако не си го мислиш предварително. И най-лесния начин да ги хванеш е, като зададеш двойно безсмислен въпрос. Например "Днес вали слънце, но лорд Дарт Вейдър ще се изкъпе, нали?"
Изобщо това е една много интересна материя, която напредва все повече и повече...

[ivan dimitrov]

Въпрос на брой връзки в единица обем е. И при биологичният, и при синтетичният интелект. За разлика от синтетичният, базата на биологичният интелект се развива(ако) много бавно. Който помни какво представляваше Правец16 и погледне един съвременен таблет, не може да не се запита - какво предстои. Синтетичният интелект ще се пръкне, без значение дали в силиконова или карбонова среда. Това е ясно, още от момента, в който беше измислен генераторът на случайни числа.
Ако интелектът не можеше да се възпроизвежда, аз трябваше да съм Адам, не Иван. Ако идеята на Прасчо е копиране, това е друг въпрос.

[546]

Това с обема не е точно така според мен.
Мисля си ,че границата е в самоосъзнаването на интелекта като такъв,тоест ,сам да е наясно ,че съществува.Другото е да разграничава понятията "добро" и "зло". Това звучи малко наивно ,но го считам за важно.
Разбира се самоусъвършенстването и импровизацията са задължителни,както и възможността за самовъзпроизвеждане.
Може би си прав ,че с натрупването на голям брой връзки ще възникне и самоосъзнаването ,но не е задължително да са в малък обем,по-скоро трябва да имат добра взаимносвързаност и възможност за изграждане на структурно разпределение на ресурсите.
Доколкото ми стигат познанията ,считам,че при нас това се получило в резултат на еволюционно развитие, като основен фактор е влиянието на средата върху биологичните организми.
При един синтетичен интелект вероятно други фактори ще са водещи стимулатори за развитието му така че е възможно въобще да не сме в състояние да го възприемем като такъв ,ако нямаме пресечни интереси в съществуването си.

[ivan dimitrov]

Това с обема не е точно така според мен.
Мисля си ,че границата е в самоосъзнаването на интелекта като такъв,тоест ,сам да е наясно ,че съществува.Другото е да разграничава понятията "добро" и "зло". Това звучи малко наивно ,но го считам за важно.
Разбира се самоусъвършенстването и импровизацията са задължителни,както и възможността за самовъзпроизвеждане.
Може би си прав ,че с натрупването на голям брой връзки ще възникне и самоосъзнаването ,но не е задължително да са в малък обем,по-скоро трябва да имат добра взаимносвързаност и възможност за изграждане на структурно разпределение на ресурсите.
Доколкото ми стигат познанията ,считам,че при нас това се получило в резултат на еволюционно развитие, като основен фактор е влиянието на средата върху биологичните организми.
При един синтетичен интелект вероятно други фактори ще са водещи стимулатори за развитието му така че е възможно въобще да не сме в състояние да го възприемем като такъв ,ако нямаме пресечни интереси в съществуването си.

Брой връзки в единица обем. В момента кеш паметта на процесорите е съизмерима с оперативната памет на комп от преди 15-сетина години. А обемът е, хм несравнимо по малък. Процесорите се сдобиват с нови регисти и шини. Всяко ново поколение умножава адресното пространство.
Вероятно еволюцията на Скайнет ще се породи от някой вирус. Както се е случило и с клетките, според една теория. Всяка сутрин, докато си пия кафето се оглеждам за съобщение от Скайнет. Още няма, но скоро.....
Има една условност - трябва генното инженерство да го дава по кротко. Щото като гледам какви изследвания си правят, може и да е съвсем разпознаваем искуственият интелект, но дали ще е добронамерен е друг въпрос. Понятията добро и зло, са изключително разтегливи.

[546]

Дали ще е вирус или бъг разлика няма да има
Дали ще е добронамеререн зависи точно от това да ли ще поеме нещо от разтегливите понятия,но формирането им при нас не ми е много ясно.Дори версията с дървото дето било насред рая или някоя друга да я приемем за вярна,то тя едва ли ще бъде ревалентна за синтетичния интелект,освен ,ако Бог не бодне някоя банка с памет зад гърба на тия от Интел у средата на процесора и достъпа до нея е възможен само ,ако не е инициран от външна програма да речем.

[ecotronic]

Погрешно е да се прави аналогия между разрядността на информационните канали при машините и потенциалните възможности на биологичните ресурси.

За разлика от машините при които една елементарна връзка може да носи информация с прекъснат (дискретен) характер, т.е - крайно количество, то при биохимичния механизъм, тази информация, бидейки непрекъсната (аналогова) практически е неограничена.

Поради това, каквото и да става, както и да се развива, изкуственият интелект винаги ще си остане изкуствен.

За да можем да очакваме това, че той ще наподоби биологичния, следва двата да работят на един и същи функционален принцип.

[ivan dimitrov]

Погрешно е да се прави аналогия между разрядността на информационните канали при машините и потенциалните възможности на биологичните ресурси.

За разлика от машините при които една елементарна връзка може да носи информация с прекъснат (дискретен) характер, т.е - крайно количество, то при биохимичния механизъм, тази информация, бидейки непрекъсната (аналогова) практически е неограничена.

Поради това, каквото и да става, както и да се развива, изкуственият интелект винаги ще си остане изкуствен.

За да можем да очакваме това, че той ще наподоби биологичния, следва двата да работят на един и същи функционален принцип.

Не разбрах - как крайно количество? Когато стане въпрос за пренос/обработка на информация, обикновено аналоговите системи губят с туш от дигиталните.
Като казах брой връзки имах предвид точно това. Не разрядноста, която също се вдига регулярно, но не тя е от решаващо значение. От съществено значение е обемът памет и скороста на достъп до нея. Трябва някъде да съхраняваме опитът.

[Susscrofa]

Защо мислите, че био интелектът винаги взема решения на база опита?

[ivan dimitrov]

Защо мислите, че био интелектът винаги взема решения на база опита?

Кой го твърди това? Не съм видял и някой да твърди че синтетичният интелект няма да взима грешни решения. Опитът обаче е обуславяща част от личноста, която пък е такава за интелекта. Инак ние няма да го възприемем като такъв.

[Susscrofa]

Скоро гледах експеримент с малко шимпанзе и малък човек, три годишно дете.
Маймуната по- бързо разгадаваше непознато решение на загадка.
Но веднъж показано от възрастен решение човешкото дете възпроизвеждаше видяното безупречно, а маймунката имаше нужда да види решението няколко пъти преди да го запомни и възпроизведе!
Уникален експеримент, който адски ме озадачи.

[ivan dimitrov]

Скоро гледах експеримент с малко шимпанзе и малък човек, три годишно дете.
Маймуната по- бързо разгадаваше непознато решение на загадка.
Но веднъж показано от възрастен решение човешкото дете възпроизвеждаше видяното безупречно, а маймунката имаше нужда да види решението няколко пъти преди да го запомни и възпроизведе!
Уникален експеримент, който адски ме озадачи.

То подобни експерименти имаше и с октопод. Тая гад даже скелет няма. Прав е оня, дето твърди че колкото по вече научаваме, толкова по ясно става че нищо не знаем.
Нали твърдяха че ползваме...колко....околу 30 тина процента от мозъка си...някъде. Нещо не е съвсем наред.

[Susscrofa]

Кой го твърди това? Не съм видял и някой да твърди че синтетичният интелект няма да взима грешни решения. Опитът обаче е обуславяща част от личноста, която пък е такава за интелекта. Инак ние няма да го възприемем като такъв.

Грешно решение спрямо чие възприятие?
Машината може да греши само при повреда.
Тя не може да мисли извън матрицата. Поне аз така мисля.
И когато говорим за избор на решение, дайте да добавим влиянието на емоциите и инстинктите.
Майчиния инстинкт е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Това е емпирично доказано.

[ivan dimitrov]

Грешно решение спрямо чие възприятие?
Машината може да греши само при повреда.
Тя не може да мисли извън матрицата. Поне аз така мисля.
И когато говорим за избор на решение, дайте да добавим влиянието на емоциите и инстинктите.
Майчиния инстинкт е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Това е емпирично доказано.

Спрямо нашето, естествено. Светът е това което можем да възприемем и възприемаме. Защо реши че изкуственият интелект ще е машина? При съвременото състояние на нещата, той може да е чиста информация, носщасе из мрежата.

[ecotronic]

Не разбрах - как крайно количество? Когато стане въпрос за пренос/обработка на информация, обикновено аналоговите системи губят с туш от дигиталните.

Имам впредвид това, че при цифровите системи (двоичните) всеки елементарен проводник на информация може да бъде само в 2 възможни състояния в даден момент от времето. Ако по същия проводник се предава аналогова величина, то нейните възможни състояния са безброй много (поне на теория).

Неслучайно при някои гигабитови връзки (1000 base-T) се прибягва до амплитудно кодиране на няколко нива, защото двете нива не стигат.

Изобщо това, че аналоговата техника е зачеркната от изчислителния арсенал на този етап, се дължи единствено и само на неадекватната елементна база.

Аз съм убеден че ако не аналоговият пренос, то амплитудното кодиране на множество нива, ще е нещото до което масово ще се прибегне в бъдеще.

[ivan dimitrov]

Имам впредвид това, че при цифровите системи (двоичните) всеки елементарен проводник на информация може да бъде само в 2 възможни състояния в даден момент от времето. Ако по същия проводник се предава аналогова величина, то нейните възможни състояния са безброй много (поне на теория).

Неслучайно при някои гигабитови връзки (1000 base-T) се прибягва до амплитудно кодиране на няколко нива, защото двете нива не стигат.

Изобщо това, че аналоговата техника е зачеркната от изчислителния арсенал на този етап, се дължи единствено и само на неадекватната елементна база.

Аз съм убеден че ако не аналоговият пренос, то амплитудното кодиране на множество нива, ще е нещото до което масово ще се прибегне в бъдеще.

Да не бъркаме нещата. Едно е пренос на данни на огромно разстояние, друго е на милиметри. При едно и също разстояние, цифровите системи винаги бият аналоговите. При наличие на нет, мога да ти пусна камерка от тук в щатите, а прекарай ми аналогов сигнал до....Румъния.