Известие

Collapse
No announcement yet.

Измерване на вторичната намотка на бобина

Collapse
X
 
  • Filter
  • време
  • Show
Clear All
new posts

  • #16
    Първоначално публикувано от ecotronic Покажи съобщение
    Явно ще трябва да навлезем малко по-надълбоко в електротехниката за да обясним механизма по който се подтискат нежеланите разряди на вторичната страна.

    Без да навлизам в трузноразбираеми подробности, ще кажа най-важното:

    Индуцираното във вторичната намотка напрежение е право пропорционално на скоростта с която се променя магнитното поле на магнитопровода.

    Когато се приложи напрежение от 12V на първичната страна, започва да се променя (увеличава) магнитния поток през сърцевината. Тази скорост на нарастване е относително малка, но пак води до индуциране на напрежение във вторичната страна. В този момент поляритетът на това напрежение е такъв, че въпросният диод не позволява да протече ток през вторичната намотка.

    Когато се прекъсне напрежението на първичната страна, магнитният поток започва да намалява доста по-бързо и поради това вторичното напрежение е и доста по-високо. В този момент вторичното напрежение е с полярност, която позволява през диода да протече ток и да се произведе искра.

    Накратко - диодът е най-обикновен изправителен високоволтов диод, който не пропуска вторичния ток, когато магнитопроводът се намагнитва и го пропуска, когато той се размагнитва.


    Надявам се да е станало ясно.
    Прекрасно обяснение
    '05 166 V6
    '98 156 2.0 TS ex ...

    Comment


    • #17
      Първоначално публикувано от 156 Покажи съобщение
      Прекрасно обяснение
      Само, че това важи за импулсните стабилизатори

      ---------- Post added at 19:42 ---------- Previous post was at 19:39 ----------

      Първоначално публикувано от ecotronic Покажи съобщение
      Водя технически дискусии с хора, които са ми на равнището на познание.

      Обяснявам технически постановки на хора, които проявяват елементарно възпитание.

      Хора, които не проявяват нито първото, нито второто и се държат като пълни селяндури, спрямо мен персонално, отиват в черния ми списък.

      Сбогом.
      И все пак прочети кога се слага диод. А дали съм селяндур - тук никога не съм нарекъл с поне малко обидна дума. Но като те гледам, как се пъчиш, а не си наясно с електротехниката и електрониката, аз как да те нарека?
      Защо навремето с механичното делко слагаха кондензатор, а не диод,а?

      Comment


      • #18
        Първоначално публикувано от Alex_26 Покажи съобщение
        Само, че това важи за импулсните стабилизатори

        ---------- Post added at 19:42 ---------- Previous post was at 19:39 ----------


        И все пак прочети кога се слага диод. А дали съм селяндур - тук никога не съм нарекъл с поне малко обидна дума. Но като те гледам, как се пъчиш, а не си наясно с електротехниката и електрониката, аз как да те нарека?
        Защо навремето с механичното делко слагаха кондензатор, а не диод,а?
        Кондензатор на първичната страна и сега се слага, за да може, когато електронният ключ прекъсне захранването на първичната намотка, той (кондедзаторът) да се зареди от индуцираното напрежение до около 400V, което пък трансформирано с коефициента на трансформация (около 100) да даде около 40 000 V на вторичната страна за да се получи искрата.

        Това е поредното ти доказателство за тотално непознаване на електротехниката и приложението и в автомобила.

        Имаш много да четеш и да се образоваш по въпроса (ако си способен).

        Вместо да ми обясняваш, как се "пъча", ако се държиш малко по-възпитано с мен, мога и аз да ти помогна тази наука да ти стане по-малко мъглява.


        159 1.8 MPI
        166 2.0 TS (ex)

        Comment


        • #19
          Първоначално публикувано от ecotronic Покажи съобщение
          Кондензатор на първичната страна и сега се слага, за да може, когато електронният ключ прекъсне захранването на първичната намотка, той (кондедзаторът) да се зареди от индуцираното напрежение до около 400V, което пък трансформирано с коефициента на трансформация (около 100) да даде около 40 000 V на вторичната страна за да се получи искрата.

          Това е поредното ти доказателство за тотално непознаване на електротехниката и приложението и в автомобила.

          Имаш много да четеш и да се образоваш по въпроса (ако си способен).

          Вместо да ми обясняваш, как се "пъча", ако се държиш малко по-възпитано с мен, мога и аз да ти помогна тази наука да ти стане по-малко мъглява.
          Нека един селяндур, както ти възпитания написа, те попита какво образуват бобина и кондензатор свързани и последователно, и паралелно. За какво служи кондензатора при делкото с чукче? Каква е идеята да подмагнитиш един магнитопровод и изведнъж да му спреш подмагнитването, т.е. какво става? Ако разтовариш бобината по първична намотка ще получиш ли тези фамозни 40 000V (напрежението на пробив е около 7 000V)
          Или я иди се научи как работи блокинг генератор докато пасеш овцете

          Comment


          • #20
            Първоначално публикувано от Alex_26 Покажи съобщение
            Нека един селяндур, както ти възпитания написа, те попита какво образуват бобина и кондензатор свързани и последователно, и паралелно. За какво служи кондензатора при делкото с чукче? Каква е идеята да подмагнитиш един магнитопровод и изведнъж да му спреш подмагнитването, т.е. какво става? Ако разтовариш бобината по първична намотка ще получиш ли тези фамозни 40 000V (напрежението на пробив е около 7 000V)
            Или я иди се научи как работи блокинг генератор докато пасеш овцете
            На първото му се казва: "трептящ кръг".
            Кондензаторът на делкото се слага за да не искри през, "токоразпределителната група".
            По трета точка - ще получиш толкова, колкото генерира бобина с този брой намотки и сечение на проводника, съобразно индуциращото магнитно поле, което е доста по-малко отколкото на вторичната. Банален скапан повишаваш траф са тези бобини.
            Alfa Romeo 1.9 JTD 00 sigpic

            Comment


            • #21
              Форумът определено възвръща старата си здравословна форма.
              Липсва само Прасето!
              На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
              Интелектуален кръг БКАР.sigpic Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

              Comment


              • #22
                Първоначално публикувано от mordohy Покажи съобщение
                Форумът определено възвръща старата си здравословна форма.
                Липсва само Прасето!
                Е то туй да не е немски форум - никакво въображение. Тук е като у сръбски - 48 часа псуване
                Alfa Romeo 1.9 JTD 00 sigpic

                Comment


                • #23
                  Първоначално публикувано от myato Покажи съобщение
                  На първото му се казва: "трептящ кръг".
                  Кондензаторът на делкото се слага за да не искри през, "токоразпределителната група".
                  По трета точка - ще получиш толкова, колкото генерира бобина с този брой намотки и сечение на проводника, съобразно индуциращото магнитно поле, което е доста по-малко отколкото на вторичната. Банален скапан повишаваш траф са тези бобини.
                  Аз много добре знам, макар да не си много прецизен

                  ---------- Post added at 09:55 ---------- Previous post was at 09:54 ----------

                  "съобразно индуциращото магнитно поле, което е доста по-малко отколкото на вторичната" - в това сигурен ли си?

                  Comment


                  • #24
                    Първоначално публикувано от Alex_26 Покажи съобщение
                    Нека един селяндур, както ти възпитания написа, те попита какво образуват бобина и кондензатор свързани и последователно, и паралелно. За какво служи кондензатора при делкото с чукче? Каква е идеята да подмагнитиш един магнитопровод и изведнъж да му спреш подмагнитването, т.е. какво става? Ако разтовариш бобината по първична намотка ще получиш ли тези фамозни 40 000V (напрежението на пробив е около 7 000V)
                    Или я иди се научи как работи блокинг генератор докато пасеш овцете
                    Ето ти нагледно цикъла на бобината:



                    Гледай и умувай. Ако има нещо ясно/неясно, питай.


                    159 1.8 MPI
                    166 2.0 TS (ex)

                    Comment


                    • #25
                      Ако двата ти електрода са на около 07-0.8 мм пробивното напрежение нормално е около 7kV. Ако ги раздалечиш може да стигне и повече от 30 kV. Всичко зависи от средата на разряд и кога ще пробие изолацията на бобината.
                      И вече ми писна да се занимавам с глупостите ти. Продължавай да драскаш

                      Comment


                      • #26
                        Първоначално публикувано от Alex_26 Покажи съобщение
                        Аз много добре знам, макар да не си много прецизен

                        ---------- Post added at 09:55 ---------- Previous post was at 09:54 ----------

                        "съобразно индуциращото магнитно поле, което е доста по-малко отколкото на вторичната" - в това сигурен ли си?
                        Полето не е по-малко. Отношението е по-малко. Не съм се изразил разбрано.
                        Alfa Romeo 1.9 JTD 00 sigpic

                        Comment


                        • #27
                          Първоначално публикувано от myato Покажи съобщение
                          На първото му се казва: "трептящ кръг".
                          Кондензаторът на делкото се слага за да не искри през, "токоразпределителната група".
                          По трета точка - ще получиш толкова, колкото генерира бобина с този брой намотки и сечение на проводника, съобразно индуциращото магнитно поле, което е доста по-малко отколкото на вторичната. Банален скапан повишаваш траф са тези бобини.
                          Казах по-горе, че напрежението, индуцирано във вторичната страна на който и да било трансформатор е пропорционално на скоростта с която се изменя това на първичната страна, но никой не му обърна внимание и ми се бърбори за трептящи кръгове.

                          Завършил си математическа гимназия и ще ме разбереш.

                          Ако на първичната страна имаме приложено променливо напрежение, което се изменя по синусоидален закон, то скоростта на изменение се изразява с първата производна на синусоидалната функция, т.е - косинус. В този случай, каквото и да правим, максималната стойност на функцията е единица. Ето защо, в този случай, първичното напрежение се умножава само по коефициента на трансформация.

                          Какво става обаче, когато на първичната страна напрежението се изменя по функция, която има прекъсвания от първи род? Примерно правоъгълен импулс? За идеалния правоъгълен импулс напрежението в моментите на преходите е неопределено. Т.е - стойността на първата производна в тези точки е безкрайност. При реалния импулс, чиито фронтове не са вертикални, но напрежението се изменя много бързо, стойността на първата производна е доста по-висока от единица. Ето защо, когато приложим импулс с амплитуда 12V, в моментите на прехода във вторичната страна се индуцира напрежение много по-високо от 12 Х коефициента на трансформация.
                          Last edited by ecotronic; d.m.y г., 10:44.


                          159 1.8 MPI
                          166 2.0 TS (ex)

                          Comment


                          • #28
                            Първоначално публикувано от ecotronic Покажи съобщение
                            Казах по-горе, че напрежението, индуцирано във вторичната страна на който и да било трансформатор е пропорционално на скоростта с която се изменя това на първичната страна, но никой не му обърна внимание и ми се бърбори за трептящи кръгове.

                            Завършил си математическа гимназия и ще ме разбереш.

                            Ако на първичната страна имаме приложено променливо напрежение, което се изменя по синусоидален закон, то скоростта на изменение се изразява с първата производна на синусоидалната функция, т.е - косинус. В този случай, каквото и да правим, максималната стойност на функцията е единица. Ето защо, в този случай, първичното напрежение се умножава само по коефициента на трансформация.

                            Какво става обаче, когато на първичната страна напрежението се изменя по функция, която има прекъсвания от първи род? Примерно правоъгълен импулс? За идеалния правоъгълен импулс напрежението в моментите на преходите е неопределено. Т.е - стойността на първата производна в тези точки е безкрайност. При реалния импулс, чиито фронтове не са вертикални, но напрежението се изменя много бързо, стойността на първата производна е доста по-висока от единица. Ето защо, когато приложим импулс с амплитуда 12V, в моментите на прехода във вторичната страна се индуцира напрежение много по-високо от 12 Х коефициента на трансформация.
                            Тъй де. В първия случай имаш плавно променяне на "сигнала" в първичната намотка, от там и плавно променяне на магнитното поле по големина и посока. Следователно и плавна промяна на електродвижещото напрежение във вторичната намотка, пропорционално на входното по коефициента на трансформация.
                            Във втория случай вече имаме импулсно модулиране и там нещата не са като горе. Отдавна не се занимавам теоретично с това и не ми се рови за формулите, но да, трансформацията вече е от друг тип и имаме пик на напрежението и определена посока на тока, което е търсения ефект в случая.
                            Alfa Romeo 1.9 JTD 00 sigpic

                            Comment


                            • #29
                              Първоначално публикувано от ecotronic Покажи съобщение
                              Казах по-горе, че напрежението, индуцирано във вторичната страна на който и да било трансформатор е пропорционално на скоростта с която се изменя това на първичната страна, но никой не му обърна внимание и ми се бърбори за трептящи кръгове.

                              Завършил си математическа гимназия и ще ме разбереш.

                              Ако на първичната страна имаме приложено променливо напрежение, което се изменя по синусоидален закон, то скоростта на изменение се изразява с първата производна на синусоидалната функция, т.е - косинус. В този случай, каквото и да правим, максималната стойност на функцията е единица. Ето защо, в този случай, първичното напрежение се умножава само по коефициента на трансформация.

                              Какво става обаче, когато на първичната страна напрежението се изменя по функция, която има прекъсвания от първи род? Примерно правоъгълен импулс? За идеалния правоъгълен импулс напрежението в моментите на преходите е неопределено. Т.е - стойността на първата производна в тези точки е безкрайност. При реалния импулс, чиито фронтове не са вертикални, но напрежението се изменя много бързо, стойността на първата производна е доста по-висока от единица. Ето защо, когато приложим импулс с амплитуда 12V, в моментите на прехода във вторичната страна се индуцира напрежение много по-високо от 12 Х коефициента на трансформация.
                              За импулса - кога се получава пикът? Момчета, далеч сте от истината. Ненапразно казвам - блокинг генератор

                              Comment


                              • #30
                                Първоначално публикувано от Alex_26 Покажи съобщение
                                За импулса - кога се получава пикът? Момчета, далеч сте от истината. Ненапразно казвам - блокинг генератор
                                Постнал съм графиката по-горе. И нея ли не можеш да разчетеш?

                                Какви блокинг генератори те морят? Къде видя обратна връзка в схемата на запалителната бобина?


                                159 1.8 MPI
                                166 2.0 TS (ex)

                                Comment

                                Working...
                                X